Катрин Артър
Послушай сърцето си (6)

Шеста глава

Изведнъж подът сякаш поддаде под краката на Джейми.

— К-какво искаш? — Гласът й пресипна от изненада. Никога, дори в най-смелите полети на въображението си, тя не бе предполагала, че Зак Дънам ще й предложи брак. Тя се отпусна на пода, стиснала слушалката с побелели пръсти.

— Искам да се оженя за теб, Джейми — повтори Зак. — О, знам какво ще кажеш — много е рано, ние не се познаваме достатъчно… и други такива. Сигурно ще ми бъдат необходими години, за да те убедя, че да се омъжиш за мен е разумно, но ще се примиря с това. Защо сме толкова далеч… и то, когато ти казвам всичко това? Сигурно съм си изгубил ума. Но говоря съвсем сериозно. Наистина.

Все още неспособна да повярва на чутото, Джейми потри чело. Поне за едно Зак беше прав — беше твърде рано.

— Зак… Това, разбира се, е чест за мен, но…

— Не говори, Джейми! Не искам отговор сега. Ще помислим, когато се върна. Междувременно ти препоръчвам през това време да помислиш как ще се справим с трудностите, вместо да се самонавиваш, че нищо няма да стане. Съгласна?

Джейми с труд преглътна. Ето, Зак вече я караше да търси изход от трудностите в брака им, въпреки че тя все още не бе приела предложението му. И дори не беше сигурна, че иска да го приеме. Като че нямаше право на избор… Та той бе заявил, че вече е взел решение и рано или късно, Джейми също ще се съгласи. Е, тя пък не беше толкова сигурна в това.

— Но това е доста труден проблем за разрешаване — каза Джейми. За своя изненада чу, че Зак се смее.

— Слава богу — рече той. — Страхувах се, че ще ми кажеш да си гледам носорозите и да не правя глупави предложения. Виж, миличка, трябва да привършваме. Дългът зове. Затвори си очите и си представи, че съм там. Ще те целуна за лека нощ.

Тя затвори очи и чу звук от целувка в слушалката.

— Доволна ли си? — рече той. — Да се пазиш! Няколко дни няма да мога да се обаждам, но ще си мисля за теб. Лека нощ, Джейми.

— Лека нощ, Зак — тихо отвърна тя. — Пази се.

След като Зак затвори, Джейми остана седнала на пода, зареяла поглед пред себе си, а слушалката увисна на кабела. Колко бързо се случваше всичко! Твърде бързо. Чувстваше се ужасно объркана, не знаеше да се смее ли, или да плаче.

Сирано надменно се приближи и започна да играе с полюшващата се слушалка. Джейми с въздишка се изправи и я постави на мястото й, а после вдигна Сирано и го гушна.

— Какво ще правя сега, миличък? Струва ми се, че май съм влюбена в Зак. Но не съм сигурна, че ще се съглася, защото изобщо не мога да си представя как бих издържала да съм женена за мъж, който постоянно отсъства. Ти как ме виждаш?

На следващата вечер, след един изцяло объркан ден, в който всичко вървеше надолу с главата, Джейми зададе на леля си и чичо си същия въпрос.

— Всъщност няма място за две мнения — заключи тя. — Ще трябва някак да му го кажа. Отношението му ужасно ме разстрои, а аз мразя да се чувствам зле, особено когато това влияе и на работата ми.

— Страхувам се, че любовта е точно такава — усмихна се чичо й. — Може да превърне и най-разумния човек в отнесен мечтател.

— Няколко дни след запознанството ни Берти забравил да си обуе панталоните и така излязъл на улицата. — Леля Марта се засмя от сърце.

— Вие двамата сте неспасяеми — въздъхна Джейми. — Аз искам да разбера как мога да се измъкна от тази бъркотия и да си възвърна здравия разум.

— Все едно да помолиш слънцето да изгрява от запад — обади се чичо Бърт.

— Трябва единият да остави работата си, а аз нямам намерение да го правя. Твърде много труд съм хвърлила, за да постигна това, което съм. Защо трябва да се отказвам от любимата си работа, заради някакъв мъж, който… който е…

— Вълнуващ? Непредсказуем? Красив? — подсказа й леля Марта.

— Да, точно така — съгласи се Джейми.

— Е, това не мога да си го представя — заяви леля й и нежно се усмихна на съпруга си.

— Май ще е по-добре да си поговоря със Сирано — въздъхна Джейми. — Вие и двамата сте такива романтични души…

Между телефонните разговори Джейми почти успяваше да се убеди, че животът със Зак е невъзможен. Но тогава той отново й се обаждаше и тя пак копнееше да са заедно.

— Самотно е да прекарваш цялото си време с хора, които дори напълно не си опознал — каза веднъж Зак.

Джейми веднага понечи да му отговори, че сигурно ще се чувства така, ако се ожени за него, но тъжната нотка в гласа му я спря. При мисълта за самотата му я обземаше болка. Може би все някога той щеше да разбере, че ако наистина допуснеха постоянно обвързване, самотата щеше да се превърне в начин на живот и за двама им. Вместо това предпочете да насочи разговора към пътешествениците на Зак. Остроумното описание на двете южнячки и възторжените им крясъци, когато за първи път видели жираф, а също и забавният разказ за разговора с едно малко слонче събудиха у нея болезнено желание да го види отново. Оказа се, че Зак съвсем не е посредствен флиртаджия. Така искаше да узнае всичко за него. Да заминат някъде заедно.

И все пак, тя така обичаше магазина си. Едва ли не като дете, което е родила и отгледала. Би било невъзможно да прекарва цялото си време далеч от него. Тъкмо решаваше, че връзката й със Зак е невъзможна, той се обаждаше и чувствата й отново се объркваха.

— Сякаш нещо ме дърпа ту в едната, ту в другата посока — каза тя на леля Марта една събота, само седмица преди връщането на Зак.

— Разумът ти те съветва едно, а сърцето — друго. Бих искала да ти дам някакъв съвет, но не знам какъв. Не можеш да измерваш човешката любов по начина, по който пресмяташ приходите и загубите.

— Но аз обичам и магазина! Не е само заради парите.

— Несъмнено — съгласи се леля й. — Но парите са осезаемо следствие от любовта и труда, които влагаш в него. А когато обичаш някого, не можеш да бъдеш сигурна дали ще получиш нещо. След като първоначалната еуфория отмине, бракът също изисква много труд. Две личности трудно се сливат в една. Струва ми се, че въпросът е само един — доколко обичаш Зак? Колко труд си готова да вложиш в него?

— Още не зная — въздъхна Джейми. — Трябва да се видим. Не сме прекарали достатъчно време заедно. Може би и двамата си въобразяваме нещо, което изобщо не е вярно.

— О, не мисля, че случаят е такъв — усмихна се Марта. — Може да съм старомодна, но все още вярвам в любовта от пръв поглед. Е, съгласна съм, че ще ви е нужно време, за да стигнете до мъдро решение. Вече минаха годините, когато изборът на жената се състоеше в това или да се омъжи, или да остане стара мома.

— Жалко за това минало. Било е толкова по-просто…

През следващите няколко дни Джейми храбро се опитваше да погледне обективно на „Цветя от сърце“. Отрупан с цветя и изпълнен с аромати, магазинът изглеждаше като олицетворение на пролетта. Но беше ли той достатъчен, за да осмисли живота й? Представи си как остарява сама в някаква къща, в компанията на Сирано или на неговия наследник. Това ли беше мечтаното бъдеще? Не беше уверена. Тогава Зак отново се обади.

— Връщам се в понеделник сутринта. Нося ти няколко изненади, които ще ти помогнат по-бързо да вземеш решението си. Можеш ли да ме посрещнеш на летището?

— Естествено. Ще помоля Барни да поеме магазина — каза Джейми развълнувано. Внезапно осъзна, че не съществува нищо по-важно от желанието отново да се намери в прегръдките му.

Както обикновено, непосредствено преди Великден напливът в магазина се увеличи. Като че ли мрачното време караше хората да търсят най-вече освежаващите цветове на лалетата. Джейми тъкмо телефонираше за допълнителни поръчки, когато в магазина й се появи Айзая Дънам. Тя веднага предположи, че е дошъл заради дълго отлаганото подписване на договора.

— Добър ден, господин Дънам!

— Би ли дошла в кабинета ми? — кимна той.

Двамата минаха през просторното фоайе, влязоха в кабинета и Дънам седна зад масивното бюро. Джейми нервно пристъпваше и се чудеше защо е толкова сериозен.

— Седни, Джейми — каза вяло той. — Искам да поговорим за Закарая.

По гърба й преминаха ледени тръпки. „Закарая“ звучеше така сериозно. Седна на крайчеца на стола и се зачуди колко ли знае Айзая за връзката им. Дали Зак е споделил с него, или Айзая само предполагаше?

— Не се притеснявай. Не съм човекоядец. Мисля ти само доброто, както и на сина си.

О, Господи, помисли си Джейми. Ето какво било!

— Закарая ми каза, че иска да се ожени за теб, но ти още не си му дала отговор. Вярно ли е това?

— Ами… да — отвърна Джейми.

Айзая не изглеждаше въодушевен.

— Обичаш ли го?

Джейми премигна. Не бе очаквала такъв въпрос. Защо я питаше? За да й заяви, че е най-добре да се откаже ли?

— Хайде, Джейми — подкани я Айзая. — Сигурно си дала на Закарая някакъв знак, че предложението му ще бъде прието. Отговори на въпроса ми!

— Нямам намерение да ви отговарям, докато не разбера какво целите, господин Дънам. Това е много личен въпрос!

— Добре, Джейми, ще сваля картите — усмихна се Айзая. — Зак иска да се ожени за теб. Аз също искам да се ожените. Следователно искам и ти да приемеш, колкото по-скоро, толкова по-добре. Затова те попитах дали го обичаш. Опитвам се да разбера защо се колебаеш. Не е ли достатъчно ясно?

Отговорът на Айзая Дънам бе толкова далеч от очаквания, че Джейми не повярва на ушите си.

— Т-това е доста сложен въпрос — заекна тя. — Не мога току-така да ви изброя няколко причини.

— Тогава да се върнем на предишния. Обичаш ли го?

— Ами… — Джейми нервно облиза устни. Дали да му отговори? И имаше ли отговор изобщо? Двамата със Зак никога не си бяха говорили за любов.

— Не си сигурна ли? — Айзая се втренчи в нея.

Внезапно Джейми си спомни за решението да не оставя Айзая да се бърка в техните работи.

— Това засяга само мен и Зак — твърдо рече тя. — А също и въпросът дали и кога ще се омъжа за него. Когато ние решим. Ще се погрижа вие да сте сред първите, които ще узнаят.

За момент Айзая изглеждаше ядосан, но после наведе глава.

— Много добре — каза той. — Но имам една новина за теб, Джейми. За пръв път Закарая се сближава с жена, която аз одобрявам, и много държа да го видя оженен за нея. Или ще се омъжиш за Закарая, или няма да има никакъв договор за магазина ти. Имаш един месец за размисъл.

— Няма да го направите… — рече Джейми. После си спомни за някогашните му заплахи към Зак. — Всъщност знам, че ще го направите.

— Вярвай ми — кимна Айзая. — Сега тръгвай и си помисли. Имам доста работа.

Джейми стана и безмълвно излезе, все още неспособна да осъзнае думите му. В първия миг й се приплака, но после в гърдите й се надигна гняв. Изкуши я мисълта да се върне и да му заяви, че по-скоро в Антарктика ще стане горещо, отколкото да се омъжи за сина му. Но разумът й надделя. Трябваше първо да помисли, а после да действа.

— Прибирам се — каза Джейми на Барни. — Трябва да обмисля нещо.

— Защо, какво има?

— Не ми се говори сега — отвърна Джейми.

По пътя за дома се чувстваше ту ядосана, ту отчаяна. Как смееше Айзая Дънам да я изнудва по такъв начин? Нямаше да търпи това! Но ако му откажеше, щеше да изгуби и магазина, и Зак. Доколкото го познаваше, Айзая като нищо щеше да заяви на Зак, че ще го лиши от наследство, ако до един месец не се омъжи за нея. Сигурно това беше изненадата, за която Зак спомена. Ако наистина беше така, защо нямаше кураж да посъветва баща си да не им се бърка? Не че тя би го направила, ако беше на неговото място. Но какво, по дяволите, си мислеше Айзая Дънам? Че може да принуди всеки да изпълнява желанията му ли!

— Ох, Сирано, какво ще правя сега? — попита тя пухкавия си приятел. — Обичам Зак, но още не съм сигурна, че това е достатъчно, за да се задържи един брак. Той през повечето време ще отсъства, а аз не зная нито дали бих понесла честите раздели с магазина, нито дали Зак ще пожелае да го придружавам. — Тя гушна Сирано, седна във фотьойла и зарея поглед. В продължение на няколко часа претегляше възможностите, докато накрая се почувства напълно изтощена. Когато най-после стигна до решение, навън вече беше тъмно. Да, обичаше Зак, но не можеше да се омъжи за него. Да се омъжи в рамките в срок от един месец, би означавало да се подчини на истинско насилие. Да се омъжи за него, когато и да било, би означавало през по-голямата част от времето да бъде далеч или от съпруга си, или от магазина. Нито единият вариант не й харесваше. Налагаше й се да премести магазина и да започне отначало, но все някак щеше да се справи.

Най-трудно беше да съобщи новината на Зак.

В събота успя да убеди леля си и чичо си, че нервността й се дължи само на скорошното завръщане на Зак. Не й се слушаха печални коментари. Смяташе да им разкаже за случилото се, едва когато всичко свърши. Вечерта реши да покани Зак в апартамента си и възможно най-спокойно да му обясни как стоят нещата.

На следващата сутрин, докато чакаше пътниците да излязат от пристигналия самолет, Джейми осъзна, че трепери от вълнение.

Мисълта, че се опитват да я манипулират, я бе докарала до състояние на ярост, насочена към Зак и към баща му. Въпреки всичко обаче, когато зърна в тълпата усмихнатото лице на Зак, когато почувства прегръдката му и топлите му устни върху своите, тя отново усети познатото замайване. Гневни сълзи се търкулнаха по бузите й. Защо дори тялото й й изневеряваше така?

— Ох, мила, толкова съм щастлив отново да съм у дома! — Зак я притисна към себе си и зарови лице в косите й. Едно неволно изхлипване на Джейми го накара да се вгледа в лицето й. — Какво има?!

— Нищо. Много се радвам да те видя. Хайде, хайде да се махаме оттук. Имаш ли някакъв багаж? Закусил ли си?

— Нямам багаж и не съм закусвал.

— Тогава отиваме у нас и там ще ти приготвя нещо. — Надяваше се, че обичайният ритуал на готвенето ще й възвърне самообладанието.

Вървяха бързо, като от време на време Зак спираше, за да я прегърне. Когато стигнаха колата, той остави чантата си в багажника и прегърна Джейми, за да я целуне.

— Недей! — отблъсна го тя. — Не сега. Все пак трябва да запазя способността си да шофирам, нали?

— Не знаех, че целувките ми са толкова опияняващи.

— Ужасно опияняващи — отвърна Джейми. Така се притесняваше. Щеше да й бъде доста трудно да му каже това, което трябваше… особено, ако отново я целунеше. Когато влязоха в антрето, тя се опита веднага да се вмъкне в кухнята, но не успя. Щом вратата се затвори зад тях, Зак я прегърна.

— А сега — рече той със сияещ поглед, — ще те целувам, докато и двамата се опияним до пълна забрава.

Когато устата му намери нейната, Джейми се опита отново да събуди гнева си, но напразно. Тя отстъпи пред пламенната му настъпателност и дори не понечи да протестира, когато Зак, без да спира омайващите си целувки, успя да свали палтата и на двама им и да я занесе на ръце до канапето. Когато нежните му пръсти се плъзнаха под пуловера й, тя само въздъхна и си пожела да се отпусне и да последва Зак там, където я водеше. Да бъде негова… Но когато ласките станаха по-интимни, осъзна, че не трябва да го прави. За нея това би означавало, че няма връщане назад.

— Недей, моля те! — прошепна тя и отблъсна ръката му. — Не че не те искам, но… не вярвам в секса без брак.

— Зная. — Зак я притисна към себе си. — Ще опитам да се въздържам, но ако скоро не се оженим, ще полудея.

Джейми не отговори. Помисли си, че сега е моментът да му каже, но думите сякаш заседнаха в гърлото й. Защо й трябваше да се влюбва така безнадеждно точно в този мъж? Не беше честно. Никак не беше честно. Остана няколко минути в прегръдките му, а после с огромно усилие се отдръпна.

— Мисля, че е време за закуска. Какво предпочиташ — бекон с яйца или палачинки?

— Бекон с яйца. Но първо искам да ти покажа нещо. Първата изненада. — Зак отиде до палтото, извади нещо от джоба си и отново седна до нея, скрил юмрук. — Дай си ръката — усмихна се той. Сърцето на Джейми се сви. Страхуваше се, че се е досетила каква е изненадата. Все пак се подчини и получи малка, красиво опакована кутийка. — Хайде, отвори я! Няма да те ухапе!

С вледенени пръсти Джейми разгъна хартията, за да види малка кадифена кутийка за бижута. Отвори капачето. Големият диамант я накара да ахне от изненада. Затаила дъх, тя премести поглед от замайващите отблясъци на камъка към тези, които блещукаха в очите на Зак.

— Надявам се това означава, че ти харесва — усмихна се той. — Хайде, пробвай го.

Джейми отново се вгледа в диаманта, а после поклати глава.

— Не мога, Зак — рече тя. — Не… наистина не мога. Това е твърде много. Дори не съм ти казала, че ще се омъжа за теб. — Затвори кутийката и я пъхна в ръката му. — Не мога да го приема, поне засега. Първо ти трябва да си сигурен.

— Аз съм сигурен, Джейми — усмихна се той. — И мисля, че ти също си сигурна, въпреки че не искаш да го признаеш. Добре, ще задържа пръстена, докато се решиш. Защото знаеш, че има нещо, което си заслужава, нали?

Да, нещо, което я превръщаше в нещастна страхливка, мислеше си Джейми. Но може би, ако изчакаше още малко, щеше да й се представи по-добър случай.

— Имам нужда от повече време. Искам и аз да съм сигурна като теб. — Опита да се усмихне. — Може би решавам по-бавно. Защо не дойдеш в кухнята да изпиеш едно кафе, докато приготвям закуската? След този огромен диамант се страхувам да разбера каква е втората изненада.

— Още по-голяма — засмя се Зак. — И съм сигурен, че ще ти хареса. Ще опиташ ли да отгатнеш?

— Не съм много добра в отгатването. Какво трябва да попитам — дали е животно, растение или минерал?

— Точно така. — Зак отпи от кафето си. — И ми се струва, че правилният отговор е „И трите“.

Когато закуската беше готова, Джейми вече бе налучкала, че предметът е твърде голям и тежък, за да бъде повдигнат.

— А движи ли се? — попита тя, предполагайки, че е кола.

— С огромно усилие — весело отвърна Зак. — Предаваш ли се?

— Още не — заяви Джейми. Излъчването му изпълваше цялата стая, а сърцето й пърхаше развълнувано. — В града ли е, в Сейнт Луис? — бе следващият въпрос.

— Да — каза Зак и добави: — Много вкусно готвиш!

— Всеки умее да прави бекон с яйца — рече Джейми. Не можеше да се сети каква е изненадата. Не можеше и да яде. Седеше, наблюдаваше Зак и се чудеше как да му обясни. Пое си дъх, погледна го в очите… и отново почувства как сърцето й я предава. Зак приличаше на малко момче, което се храни на коледната трапеза. — Добре, предавам се. Кажи какво е? — попита тя.

— Първо ще ти кажа — Зак се изправи и й подаде ръка, — а после ще те заведа да го видиш. Всъщност и аз не съм го виждал още, но мисля, че и двамата ще го харесаме. Става дума за къща, ако още не си се досетила.

— Как къща? — Джейми бе поразена. Това бе последното, за което би се сетила. Внезапно се ядоса. И когато Зак протегна ръце към нея, явно взел изненадата й за радост, тя рязко се дръпна и каза през сълзи: — Не ме докосвай! Какво те е прихванало, та си ми купил къща, без дори да ме питаш?

И този… този пръстен! А аз нямам ли право на решение? Ти си същия като баща си. Господи! Първо той ми заявява, че ако не се омъжа за теб, няма да получа магазина в хотела. А сега и ти! Той ли те посъветва да го направиш или просто и двамата сте еднакво глупави? Не че има някакво значение — аз вече съм решила, че не мога да се омъжа за теб. Няма да си зарежа магазина и да те следвам по целия свят, не и след огромния труд, който съм вложила в този бизнес! Мога да го преместя някъде другаде! Никой няма право да ме изнудва така. Никой! А сега си тръгвай и ме остави на мира!

— Нямах представа какво е намислил баща ми, но, повярвай ми, той няма да изпълни заканата си — каза Зак пребледнял. — Не се тревожи за това. А ако искаш да избереш друга къща или пръстен, ще го направим. Разбирам защо си разстроена, но опитай да се успокоиш. Всичко ще се нареди…

— Не! Не мога да се омъжа за теб. Наистина. Иди си… — Джейми изхлипа.

— Не зная какво да кажа. — Зак мрачно пристъпи към вратата.

— Не казвай нищо. Просто си тръгвай.

Той си облече палтото и замислено се вгледа в лицето й.

— Сигурно наистина ме мразиш, щом ме караш да си тръгвам и ми говориш така. — Постави ръка на бравата. — А начина, по който ме целуваше, ме караше да си мисля, че ме обичаш. Сигурно съм се объркал.

Той излезе и затръшна вратата след себе си — толкова бързо, че не видя как Джейми избухва в плач.

— Не те мразя, Зак, обичам те — изхлипа тя. — Божичко, с какво съм заслужила това?