Катрин Артър
Послушай сърцето си (5)

Пета глава

— Ще дойде ли да те види, след като се върне от Африка? — попита на следващата вечер Бъртрам Белами, след като бе изслушал сбития разказ на Джейми за вечерното посещение на Зак.

— Не съм сигурна — отвърна тя, въпреки че Зак се бе обадил предишната вечер, за да й каже, че ще й се обади веднага, след като пристигне.

— За първи път се чувствам несигурен преди път — бе споделил той. — Един от най-добрите ми екскурзоводи е болен и ще трябва да водя две експедиции последователно. Страшно ми се иска и ти да дойдеш…

— Ще се върна на първи април. Не прави други планове за тази дата. И докато ме няма, стой настрана от чуждите мъже.

— Нямай грижа за мен — студено го посъветва тя. — Може да срещнеш нещо по-интересно от една обикновена цветарка. Ако след като се върнеш, все още желаеш да се срещнем, обади ми се.

— Сигурно ще се побъркам, докато дойде първи април! — каза той и затвори телефона.

След разговора Джейми започна да кръстосва стаята и Сирано, който я следваше, се подхлъзна и се изтърколи на пода — не го бе правил, откакто беше мъничко коте.

— Този мъж подлудява и двама ни — каза Джейми и вдигна замаяния котарак. — Защо, за бога, реши, че съм предизвикателство за мъжеството му?

Тя бе сигурна, че нежеланието й да се поддаде на чара му е единствената причина Зак да я преследва. Ами ако греша? Ами ако наистина се интересува от нещо по-трайно? Спомни си, че Сиси Бергстром го бе нарекла донжуан. Представи си как Зак стои в открит джип, заобиколен от пищни красавици с прилепнали блузи, и сърцето й се сви.

— Всъщност не искам да ми се обажда — каза Джейми на чичо си и леля си. — Какво бъдеще мога да имам с мъж, който непрекъснато обикаля света? — Дори Зак да се окажеше сериозен, честото му отсъствие би било голям проблем.

— Би могла да го придружаваш — усмихнато рече леля Марта.

— Господи, как бих искал да видя Африка! — въздъхна чичо й. — Може би, ако се омъжиш за този негодник, той ще ни направи отстъпка за някое от пътешествията.

— Точно така, негодник! — разгорещи се Джейми. — Искрено се надявам, че не искате да се омъжа за него само заради едно намаление! Нямам намерение да зарежа магазина и да тичам подире му. Никога! Зак Дънам не е за мен!

— Не е наложително да го зарязваш — обади се чичо й. — Може някой да те замества по време на пътуванията.

— Да, но това означава почти половин година — намръщи се Джейми. — И не зная дали наистина го желая. Тогава… тогава магазинът вече няма да е мой!

— Някои жени приемат дългото отсъствие на съпрузите си съвсем естествено — обади се леля й. — Помисли за моряшките съпруги. Е, аз, разбира се, бях много доволна, когато след войната чичо ти не пожела да продължи моряшкия живот. По онова време очите му доста играеха.

— Как можа да кажеш подобно нещо — обиди се Бърт. — Откакто те срещнах, дори не съм поглеждал чужда жена! — Двамата се спогледаха и се разсмяха.

— Виждате ли — каза Джени. — Дори за вас е било неприемливо.

Следващата седмица прекара в размисли и често се улавяше, че се чуди какво ли прави сега Зак.

— Представи си какво би било, ако наистина бях влюбена в него — каза тя на Сирано в събота вечерта, докато вечеряше в кухнята. — Щях да седя, да си мечтая той да е тук и да чакам да ми се обади. Не, така просто не може. Не може!

— Мър-р-р — рече Сирано.

— Радвам се, че си съгласен с мен. — Джейми му наля малко мляко в купата и я постави на пода. — Хапни си. Ти си приятел. Винаги си тук, когато имам нужда от теб. — Това не означаваше, че има нужда от Зак. Нищо подобно!

Сирано охотно изблиза млякото, като в старанието си избута купата под масата.

— Браво! — Джейми се протегна, за да я вземе. В този миг иззвъня телефонът. Тя подскочи и си удари главата в ръба на масата. Извика от болка, а очите й се насълзиха. Вдигна слушалката, като разтриваше удареното място. — „Цветя от сърце“ — каза съвсем автоматично.

— Какво? Джейми, добре ли си? — Позна гласа на Зак.

— Ох! Зак! Здравей! — Внезапно умът й се проясни.

— Нима дори не знаеш къде си? — развеселен попита той. — Чувал съм за хора, които пренасят работата си у дома, но това е вече прекалено.

— Не е смешно — сряза го Джейми. — Бях под масата и когато телефонът звънна, си ударих главата. Не знаех какво говоря.

— О, съжалявам. Бих искал да съм при теб, за да целуна удареното място и да те прегърна.

Джейми си представи прегръдката му и още няколко сълзи се търкулнаха по бузите й.

— Да, но не си — каза тя. — Къде си всъщност?

— В Найроби — отвърна той. — Тук е четири сутринта. Не можах да заспя и ти се обадих. А ти какво правеше под масата?

— Исках да взема купичката на Сирано. Защо не можеш да спиш? Горещо ли е?

— Не е горещо. Липсваш ми — каза Зак. — Мислех, че ще се почувствам по-добре, когато чуя гласа ти, но стана точно обратното. Повече от всякога ми се иска да съм при теб, а не тук. Причиняваш ми страхотна мъка!

— Нищо не ти причинявам — намръщи се Джейми. — Нали трябва да съм тук, за да работя.

— В това е проблемът. Твоята работа е толкова далеч от мен. Бих искал да си тук.

— Първо искаш ти да си тук, а после аз да съм там…

— Не ме интересува кой къде е, стига да сме заедно. Твърде много ли искам, или и ти поне малко желаеш същото?

— Може би малко — неохотно призна Джейми. Не искаше Зак да си мисли, че е преодолял защитата й. Досети се за въпроса, който цяла седмица не й даваше мира. — Но желанията не могат да променят нещата, нали? Твоята работа изисква да пътуваш, а моята ме задържа тук. Което означава, че не можем да сме дълго заедно, нали?

— Явно нещо трябва да се промени — отвърна Зак. — Бъди сигурна, че когато се върна, това ще бъде сторено!

Думите му прозвучаха като предупреждение. Джейми все още не бе подписала договора. А Зак, независимо от всичко, беше син на Айзая Дънам.

Дано не реши да се бърка в работите й. С това не би се примирила. За момент си помисли да му го каже направо, но после реши, че ще е по-добре да изчака и да види какво ще се случи.

— Нищо не можеш да промениш — привидно спокойно заяви тя. — По-добре да говорим за нещо друго. Или опитай да поспиш.

— Няма смисъл — отвърна Зак. — След по-малко от час започвам проверка на екипировката. А после тръгваме за резервата.

— А, да. Слонове и носорози на фона на Килиманджаро. Ако видиш някое малко слонче, поздрави го от мен.

— Джейми — промълви той, — защо говориш така?

— Защо, какво съм казала? Аз обичам слоновете. А малките им са толкова сладки.

— Бих предпочел аз самият да се превърна на слонче — въздъхна Зак. — Искаш ли да си поговоря с някое от тях? Те са изключително интелигентни животни.

— Ти ми се присмиваш — укори го Джейми. — Мислиш ме за глупава.

— Не, не е така! — възрази Зак. — Мисля, че си… прекрасна. Ти си най-странната комбинация от… — Той млъкна. — Недей да ме разбираш погрешно. Комбинацията ми харесва.

— Не зная какво имаш предвид, но сигурно е така.

— Ще опитам да ти го обясня, но след време. Колко часа е при теб?

— Осем без десет — отвърна Джейми. — А това обаждане няма ли да ти струва цяло състояние?

— Ето какво имах предвид — гласът му прозвуча ядосано. — Освен че си мила и внимателна, ти си ужасно практична. Не говоря много смислено, нали?

— Не много. Разкажи ми нещо за групата. Има ли интересни хора?

— Няколко. Освен обичайните богаташи, които търсят спасение от скуката, тук са един възрастен професор от Южна Дакота и жена му. Те са наистина симпатични. Има и две вдовици от Джорджия, които са пестили години за това пътешествие. Едната е пенсионирана банкова касиерка, а другата — бивша управителка в магазин. Надявам се, че ще бъдат доволни, това е изключително събитие в живота им.

— О, Зак, за такова пътешествие може само да се мечтае! — въздъхна Джейми и си каза, че зад неговия привидно повърхностен чар се крие едно добро сърце.

— Защо имам чувството, че според теб единствената ми цел по време на тези пътешествия е да завоювам някоя привлекателна жена? — Той сякаш бе прочел мислите й. — Ти наистина си мислиш, че съм непоправим донжуан, нали?

Въпреки че събеседникът й беше на другия край на света, Джейми се изчерви.

— Не, но си мислех, че си свикнал да… Ти знаеш. Ужасно умел си, когато искаш… да очароваш или съблазниш.

— Всичко съм объркал — затюхка се Зак. — Как бих искал да се върна и да започна да те ухажвам отначало!

В сърцето на Джейми проблесна искра на надежда.

— Е, това не можеш да направиш, но аз ще опитам да не се поддавам на предубеждения.

— Много мило.

— Това е всичко, което мога да направя. — Джейми не можеше да забрави, че в живота му бе имало и много други жени.

— Знаеш ли, повечето от жените, които съм срещал… — Зак въздъхна и млъкна.

След малко Джейми каза:

— Та, какво повечето от жените, които си срещал?

— Нищо. Повечето нямат капка ум, това е всичко. А ти имаш предостатъчно.

— Може би това е единствената причина да се интересуваш от мен — предположи Джейми. Отново последва тишина и тя се притесни да не би Зак да реши, че не се нуждае от умни жени. — Съжалявам, но съм си такава.

— За бога, Джейми! Това не беше критика. Е, може би отчасти, но… само, защото си… защото аз… — Той пое въздух. — Ох, по дяволите! Искам да се оженим, Джейми.