Джоан Харис
sineokomomche (21)

10

Разглеждате уебдневника на sineokomomche в badguysrock@webjournal.com

Публикувано в: 21:43, понеделник, 4 февруари

Достъп: публичен

Настроение: заблудено

Слуша: Мъри Хед: „Толкова силно“

През онази година положението безнадеждно се влоши. Мама се озлоби, парите не достигаха и явно никой, дори Бенджамин, не я радваше. Вече не работеше за госпожа Уайт и ако тази дама отидеше на сергията й на пазара, мама гледаше някой друг да я обслужи и се правеше, че не я забелязва.

Сетне плъзнаха слуховете. sineokomomche така и не беше сигурно какво точно се говори, но забелязваше шушукането и внезапното мълчание, което се възцаряваше понякога с приближаването на госпожа Уайт, както и начина, по който го гледат съседите, когато ходеше на пазара. Смяташе, че вероятно е свързано с Федър Дън, клюкарка и досадница, преместила се в Селото през пролетта, която се беше сприятелила с госпожа Уайт и често й помагаше да се грижи за Емили, макар че за sineokomomche си оставаше загадка причината за нейното презрение към майка му. Каквато и да беше причината, отровата се бе разпространила. Не след дълго всички шушукаха.

sineokomomche се чудеше дали да не опита да поговори с госпожа Уайт и да я попита какво се е случило. От всички дами на майка му тя винаги му бе харесвала най-много и винаги се беше държала добре с него. Сигурно ако я помолеше, тя щеше да промени решението си да уволни мама и пак щяха да се сприятелят…

Един ден се прибра от училище по-рано и видя колата на госпожа Уайт паркирана отпред. Заля го вълна от облекчение. Реши, че двете пак си говорят. За каквото и да се бяха скарали, явно бе приключило.

Само че когато надникна през прозореца, вътре видя не госпожа Уайт, а господин Уайт, който стоеше до бюфета.

sineokomomche не бе имало много вземане-даване с господин Уайт. Разбира се, срещаше го в Селото и в „Сейнт Осуалдс“, където той работеше, но никога така, никога в дома си и никога без съпругата му, разбира се…

Сигурно идваше направо от „Сейнт Осуалдс“. Беше облечен с дълго палто и носеше чанта. Беше мъж със среден ръст и телосложение, с тъмна, вече прошарена коса, с малки чисти ръце и със сини очи зад очилата с телени рамки. Кротък, любезен и свит човек, който никога не беше в центъра на нищо. Този път обаче беше различно. sineokomomche го усещаше. Животът с мама бе създал у него специална чувствителност към всякакви прояви на напрежение или на ярост. А господин Уайт определено беше гневен, личеше си от стойката му — напрегната, неподвижна, едва овладяна.

sineokomomche се примъкна по-наблизо, като се стараеше да не се подава над живия плет от лигуструм. През една пролука между клоните виждаше мама, леко извърната в профил и застанала до господин Уайт. Беше на високи токчета, личеше си; с тях винаги изглеждаше по-висока. Въпреки това главата й едва стигаше до рамото на господин Уайт. Тя вдигна поглед към него и за миг двамата застинаха неподвижни — мама усмихната, а господин Уайт, вперил очи в нея.

След това той бръкна в джоба на палтото си и извади оттам нещо, което отначало sineokomomche помисли за книга с меки корици. Мама го пое, раздели гръбчето и тогава нашият герой осъзна, че всъщност това е пачка банкноти — нови, шумолящи, немаркирани…

Но защо господин Уайт плаща на мама? И защо е толкова ядосан от това?

Тогава една мисъл споходи sineokomomche — любопитно зряла и ясна мисъл. Ами ако баща му всъщност не е господин Синеок, а господин Уайт? Ако госпожа Уайт е разбрала? Това би обяснило нейната враждебност, както и слуховете в Селото. Би обяснило много неща — работата на мама в „Сейнт Осуалдс“, където той преподаваше, нескритото й негодувание към съпругата му, а сега и този паричен подарък…

Скрито от поглед зад живия плет, sineokomomche проточи шия, за да види, да долови в чертите на този мъж дори най-бледо свое отражение…

Явно бе усетил раздвижването. За миг очите им се срещнаха. Господин Уайт се ококори и sineokomomche го видя как се сепна — в този момент нашият герой се обърна и търти да бяга. Въпросът дали има вероятност господин Уайт да му бъде баща беше безусловно второстепенен по отношение на факта, че мама несъмнено би го одрала жив, ако го пипнеше да ги шпионира.

Доколкото видя обаче, господин Уайт изобщо не спомена на мама, че е видял момче на прозореца. Мама пък изглеждаше в добро настроение и престана да се оплаква от безпаричие, обаче докато седмиците и месеците се нижеха без повече сътресения, подозренията на sineokomomche се засилиха и в крайна сметка се превърнаха в желязна увереност…

Патрик Уайт беше баща му.

 

 

Изпратете коментар:

ClairDeLune: Много ми допада, че историите ти съчетават „действителни“ събития и измислица. Не искаш ли да се върнеш в групата и да обсъдим процеса на писане? Сигурна съм, че за другите ще бъде полезно да получат представа за твоето емоционално пътуване.

JennyTricks: (изтрит постинг).

sineokomomche: Джени, познаваме ли се?

JennyTricks: (изтрит постинг).

sineokomomche: Сериозно! Познаваме ли се?