Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сватбена агенция (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Savor the Moment, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 112гласа)

Информация

Сканиране
kati
Разпознаване и корекция
Еми(2014)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI(2014)

Издание:

Нора Робъртс. Наслади се на мига

Американска. Първо издание

ИК „Хермес“, Пловдив, 2011

Отговорен редактор: Ивелина Балтова

Стилов редактор: Красимир Димовски

Коректор: Невена Здравкова

Компютърна обработка: Ана Цанкова

ISBN: 954-26-0995-7

История

  1. —Добавяне

Трета глава

До сряда Лоръл жонглираше с печене, опитване на торти, срещи с клиенти и дизайнерски задачи. Хладилникът и фризерът й направо преливаха от най-различни кремове, глазури и блатове, прецизно надписани, които щеше да използва, за да сътвори тортите и десертите за събитията през уикенда. А оставаха и още за правене.

Беше включила телевизора на „Филаделфийска история“, тъй като харесваше атмосферата и остроумния диалог, докато прибавяше жълтъци, един по един, към пухкавата смес от масло и захар в купата. На таблото й имаше рисунки и снимки на моделите за седмицата, както и разпечатан график на задачите.

След като всички жълтъци бяха напълно поети от сместа, тя добави брашно и бакпулвер, които предварително бе пресяла заедно три пъти, редувайки ги с млякото, което вече бе отмерила точно.

Тъкмо разбиваше белтъци и сол в отделна купа, когато влезе Мак.

— Работя.

— Извинявай. Трябват ми сладки. Моля те, мога ли да взема малко?

— Госпожа Грейди няма ли?

— Не са за ядене. Искам да кажа, че няма аз да ги ям. Макар че говорим за сладки. Трябват ми няколко за едни снимки, които ще правя след час. Хрумна ми нещо и те ще ми свършат чудесна работа. Ема ми позволи да взема цветя.

Лоръл само повдигна вежди, докато гледаше умолителната усмивка на Мак, и добави четвърт от разбитите на сняг белтъци към тестото.

— Какви сладки?

— Не знам, докато не видя какво имаш. А ти винаги имаш.

Лоръл се предаде и кимна с глава.

— В хладилника са. Запиши какво си взела в списъка на таблото.

— Още едно табло ли има? Табло за сладките?

Лоръл се зае да прибавя и останалите белтъци.

— Сега в живота ни има двама мъже. Известно е, че те обичат да отмъкват сладки.

Мак наведе глава и леко се нацупи.

— Даваш сладки на Картър?

— Бих му дала любовта и предаността си, ако ти не беше го докопала първа, скъпа. Затова му давам сладки. Той се отбива тук почти всеки ден, откакто училището е във ваканция, за да работи върху книгата си.

— И си хапва сладки, без да донесе нещо вкъщи и да го сподели с мен… О, шоколадови сладки — възкликна Мак, с глава и рамене почти изцяло в хладилника. — Големи колкото дланта ми, традиционни и отлични за снимки. Ще взема половин дузина, е, седем, понеже ще изям една още сега. — Взе една от кутиите за опаковане, докато Лоръл сипваше тестото в приготвените съдове. — Искаш ли и ти? — попита Мак, а когато приятелката й поклати глава, тя сви рамене. — Никога не съм разбирала как можеш да устоиш. Снимките ми днес са с двойката, която идва да опитва твоите торти.

— Така е. Записала съм си.

— Харесвам този филм. — Мак захапа една от сладките, после извърна поглед от телевизора и погледна тортата, която Лоръл приготвяше. — Какъв е този модел? Не е в списъка ми.

Лоръл удари лекичко тавата в плота, за да прогони останалите въздушни балончета.

— Не е в графика. — Прехвърли тавата във фурната, нагласи таймера. — За асистентката на Дел е. Връща се от отпуск по майчинство и той е решил да си направят малка почерпка с торта и кафе.

— Много мило.

— Аз съм тази, която прави тортата.

— Което също е много мило, госпожице Сърдитке.

Лоръл понечи да изръмжи в отговор, ала се спря.

— По дяволите. Наистина се държа като сърдитка. Може би е заради сексуалния мораториум. Има си и предимства, но няма как да избегна и недостатъците.

— Сигурно имаш нужда от приятел за секс — отбеляза мъдро Мак и посочи с остатъка от сладкиша си. — Някой, който просто да освободи напрежението ти от време на време.

— Страхотна идея. — Лоръл се усмихна широко и престорено въодушевено. — Мога ли да взема Картър?

— Не. Дори и срещу сладки.

— Егоистка, това си ти. — Зае се да почиства плота за приготвяне на сладкишите. Следващата задача в графика й бяха захаросани цветя за тортата за петък.

— Трябва да излезем на покупки — реши Мак. — Всички трябва да си купим обувки.

Лоръл се замисли.

— Да. Обувките са достоен заместител на секса. Да го включим в графика. Скоро. О, ето я и жената, която може да състави всеки график — възкликна тя, когато Паркър влезе в стаята. — Но на лицето й е изписано делово изражение.

— Добре, Мак също е тук. Ще направя чай.

Лоръл и Мак размениха погледи.

— Охо — измърмори Мак.

— Не е нищо страшно. Не много — поправи се Паркър.

— Нямам никакво време за маловажни неща. Трябва да приготвя милион захаросани розички и теменужки.

— Можеш да ги приготвиш, докато аз направя чая.

Лоръл прие, че е безсмислено да протестира, и се зае да изважда нужните й тави, решетки, купи и съставки.

— Миа Стоу, сватбата е през януари — започна Паркър.

— Голяма, шумна гръцка сватба — обясни Мак. — Майката на булката е от Гърция и родителите й още живеят там. Искат голямо, традиционно и весело гръцко тържество.

— Да, точно така. Явно бабата и дядото са решили, импулсивно, разбира се, да дойдат на гости. Бабата държи да провери как вървят сватбените планове, тъй като така и не е простила напълно на зет си, задето е довел дъщеря й в Америка, и никак не вярва, че ние — или който и да било — можем да организираме сватба, каквато тя иска.

— Каквато бабата иска — отбеляза Лоръл, докато изваждаше от хладилника специалните цветя, осигурени от Ема.

— Отново ще кажа, така е. Майката на булката е в паника. Булката се разкъсва. Баба й иска годежно парти — да, вярно е, сгодени са от шест месеца, но това не може да разколебае старата дама.

— Тогава да си направят парти. — Лоръл сви рамене и се зае да подрязва дръжките.

— Иска да е тук, за да може да ни провери, да прецени мястото, нашите услуги и всичко останало. И това да стане следващата седмица.

— Следващата седмица ли? — изпискаха учудено Мак и Лоръл в един глас.

— Ангажирани сме. От зори до мрак — напомни Лоръл.

— Не и във вторник вечерта. Знам. — Паркър вдигна ръце, за да ги успокои. — Повярвайте ми, знам. Току-що прекарах почти час в разговори по телефона с истеричната МНБ и самата булка, която се чувства хваната в капан. Можем да го направим. Обадих се на доставчика на храна, успях да ангажирам оркестър. Чух се с Ема и тя ще се погрижи за цветята. Искат официални семейни портрети, както и няколко непринудени снимки. Но главното са официалните снимки — обърна се тя към Мак. — И традиционни гръцки сладкиши, както и торта, която да прилича на сватбена.

— Да прилича на сватбена, така ли? — изгледа я Лоръл.

Паркър само разпери ръце, доловила жилото в тона й.

— Булката категорично отказва да види копие на тортата, която е избрала за сватбения си ден. Освен това говорим за доста по-малко тържество. Около седемдесет и пет души, но аз бих предвидила поне стотина. Каза, че оставя дизайна и всичко останало изцяло в ръцете ти.

— Много мило от нейна страна.

— Наистина е притисната, Лоръл. Съчувствам й. Ще се справя с останалото, но вие двете трябва да сте съгласни. — Остави чашата чай на плота, докато Лоръл потапяше цвете в разбитите с вода белтъци. — Казах й, че ще й се обадя с резултата, след като поговоря с партньорите си.

Лоръл изтръска излишния белтък, леко попи розовата пъпка с хартия и тогава я напръска с много фина пудра захар.

— Вече си ангажирала оркестър.

— Мога да го откажа. Един за всички, всички за един.

Лоръл остави първото цвете върху металната мрежа.

— Явно ще правя баклава. — Погледна Мак. — Ти съгласна ли си?

— Ще се справим. Много добре познавам лудите майки. Не вярвам да е по-различно с лудите баби, нали? Ще ида да го добавя в графика си и ще говоря с Ема за цветята. Кажи ми каква ще е тортата, когато я измислиш.

— Благодаря, Мак.

— Това ни е работата, Паркър — отвърна тя. — Имам фотосесия — добави и се измъкна от стаята.

Паркър взе своята чаша чай.

— Ще намеря някой да ти помага, ако имаш нужда. Знам, че никак не обичаш, но ако се нуждаеш…

Лоръл потопи следващата пъпка.

— Мога да измисля нещо. Във фризера имам запаси от блатове и различни кремове точно за такива спешни случаи. Ще приготвя нещо, което да вземе ума на гръцката баба и да й затвори устата. Може би „Валсът на цветята“.

— О, обожавам тази торта. Но изисква много труд, доколкото си спомням.

— Струва си. Имам фондан и мога предварително да приготвя цветята. Миа има две по-малки сестри, нали така?

— Две сестри и брат. — Усмивката на Паркър стана по-широка. — О, да, и двете си мислим, че подготвяме почвата за бъдещето. Ако направиш списък, ще се погрижа за покупките.

— Става. Хайде, обаждай се на майката на булката, заслужила си благодарните й сълзи.

— Ще позвъня. Хей, какво ще кажеш да си спретнем една киновечер по пижами?

— Най-доброто ти предложение за деня. Ще се видим после.

Лоръл продължи да захаросва цветята, замислена над факта, че единствените й срещи напоследък бяха с най-добрата й приятелка Паркър.

 

 

След като блатовете бяха изпечени, увити и прибрани във фризера, за да стегнат, а захаросаните цветя — поставени да съхнат на решетката, Лоръл се приготви за опитването на тортите. В салона, който бе до кухнята й, тя подреди албуми със снимки на торти, както и цветята, които Ема й бе аранжирала. Извади множество салфетки с логото на „Обети“, добави ножове за мазане, лъжички, чаши за чай, за вино и за шампанско.

Върна се в кухнята, където наряза няколко различни торти на малки правоъгълници и ги подреди върху стъклено плато. В малки стъклени купички добави щедро разнообразие от кремове и глазури.

Мина през банята да освежи грима и прическата си, после си сложи елегантно сако и смени с токчета удобните си за работа в кухнята обувки.

Когато клиентите й позвъниха на вратата, тя бе готова.

— Стеф, Чък, радвам се да ви видя отново. Как мина фотосесията? — попита ги тя, докато ги канеше да влязат.

— Беше забавно. — Стефани, чаровна брюнетка, хвана под ръка годеника си. — Нали така?

— Вярно е. След като престанах да се притеснявам.

— Той мрази да го снимат.

— Винаги се чувствам малко глупаво. — Чък, стеснителен и с пясъчноруса коса, леко сведе глава и се усмихна. — Обикновено изглеждам така.

— Мак ме накара да му дам да опита шоколадова сладка, защото й бях казала, че сме хапвали сладки на първата си среща. Когато бяхме на осем години…

— Само че аз не знаех, че онова е било среща.

— Аз знаех. Сега, осемнайсет години по-късно, вече си мой.

— Е, надявам се, че сте си оставили място и за торта. Какво ще кажете за малко шампанско или вино?

— Бих пийнала шампанско. Господи, обожавам това място — възхити се Стеф. — Всичко тук ми харесва. О, това ли е твоята кухня? Където правиш тортите?

Обичаше да минава с клиентите си през кухнята, за да могат да усетят атмосферата — и да я видят как блести.

— Точно така. Първоначално е била помощна кухня или за извънредни случаи. Сега е изцяло моя.

— Наистина е хубава. Аз обичам да готвя и се справям доста добре. Но сладкишите… — Стеф само поклати глава.

— Нужни са опит и търпение.

— Какво е това? О, толкова са красиви!

— Захаросани цветя. Току-що ги направих. Трябва да съхнат няколко часа на стайна температура. — „Само не ги пипайте“, примоли се тя наум.

— Могат ли да се ядат?

— Разбира се. Мисля, че не бива да се използва каквото и да било цвете или украса върху тортата, ако не може да се изяде.

— Сигурно и ние трябва да изберем нещо подобно, Чък. С истински цветя.

— Имам много модели, които включват цветя. И мога да направя нов, специално за вас. Моля, влезте и седнете. Ще ви донеса шампанско и можем да започваме.

Беше лесно, когато клиентите бяха благосклонно настроени, като тези, реши Лоръл. Явно харесваха всичко, включително и самите себе си. Най-трудната й задача, осъзна тя след десетина минути, щеше да бъде да ги насочи към онова, което би ги направило най-щастливи.

— Всички са много вкусни. — Стеф намаза малко бял шоколадов мус върху ванилов блат. — Как изобщо може да избере човек?

— Най-хубавото е, че няма грешен избор. Ти хареса ароматната мока — обърна се Лоръл към Чък.

— Как да не я хареса човек?

— Отличен избор за торта за младоженеца и чудесно си подхожда с шоколадов ганаш. Много мъжествена комбинация — намигна му тя. — А в този модел прилича на сърце, издълбано в кората на дърво, с вашите имена и датата, изписана с глазура.

— О, много ми харесва. А на теб? — попита го Стеф.

— Доста е добра. — Чък завъртя снимката, за да я погледне по-добре. — Не знаех, че и за мен ще има торта.

— От вас зависи. Няма грешен избор.

— Да го направим, Чък. Можем да поръчаме тази торта за мъже, а после булчинската да бъде абсолютно женствена.

— Става. Това е ганаш, нали така? — Той опита и се усмихна. — О, да. Вземаме я.

— Ура! И това е забавно. Все ни разправяха, че планирането на сватбата е голямо главоболие и че все ще спорим и ще се караме. А ние страхотно се забавляваме.

— Главоболията са наша работа, както и кавгите и споровете.

Стеф се засмя, после вдигна ръце.

— Кажи ми какво предлагаш. Улучи десетката с Чък.

— Добре. Сватбата е в деня на свети Валентин. Защо да не подходим романтично? Знам, че ти харесаха захаросаните цветя, а в този модел е използвана захарна паста. Но пак си мисля, че е романтичен и весел и наистина много женствен.

Лоръл намери търсената снимка в албума и я показа. Стеф закри уста с ръце.

— О, страхотно!

Така си е, помисли Лоръл, определено е страхотна.

— Пет различни по размер етажа, разделени с опорни колони, за да се получи този олекотен и въздушен ефект. Самите колонки са покрити с листенца от захарно тесто, още листенца и цветя има и върху самите етажи и по ръба им, за да подчертаем изобилието. Това са цветове на хортензии — продължи Лоръл, — но мога да направя каквото пожелаете. Розови листенца, черешов цвят, каквото кажете. Във всякакви цветове и тонове. Тук съм използвала гланцова глазура, в общия случай, обграждайки всеки етаж, за да подчертаем формата. Но пак повтарям, можем да използваме каквото поискате. С фондан бихме придали по-елегантен вид, можем да направим панделки или да сложим перлички, в бяло или в цвета на цветята.

— Това са моите цветове — синьо и лавандулово розово. Знаела си го, затова ми показа идеалната торта. — Стеф въздъхна със страхопочитание. — Толкова е красива!

— Така е — съгласи се и Чък. — Просто е очарователна. Също като Стеф.

— О, Чък…

— Съгласна съм. Ако ви харесва тази идея, можем да разнообразим с различни кремове и блатове.

— Не ми харесва идеята. Обожавам точно тази торта. Това е моята торта. Може ли да й сложим и фигурка отгоре? Булка и младоженец.

— Разбира се.

— Идеално. Защото искам ние двамата да сме отгоре. Може ли още една чаша шампанско?

— Естествено. — Лоръл стана да налее.

— Защо и ти не пийнеш малко? Не ти ли е позволено?

Тя само го погледна и се усмихна.

— Аз съм шефът и много бих се радвала да пийна с вас.

Шампанското и срещата с клиентите повишиха настроението й. И тъй като бе приключила за деня, тя реши да си сипе още една чаша и да си приготви чиния с плодове и сирена за добавка. Отпусната, седна до плота, опитваше от хапките, пийваше шампанско. И се зае със списъка за покупки, който щеше да даде на Паркър.

Гръцките сладкиши изискваха много масло, както и много ядки. Трябваше да приготви тънки точени кори — дяволски сложно, но работата го изискваше. Мед, бадеми, шамфъстък, орехи, бяло брашно… След като и бездруго се бе захванала, най-добре беше да попълни и обичайните си запаси, както и да направи списък с продуктите, които поръчваше на доставчика си на едро.

— Ето такава работа искам и аз.

Вдигна поглед и забеляза Дел на вратата. Истинско въплъщение на адвокат, каза си тя. Носеше поръчков костюм — тъмносив с тънко райе — елегантна вратовръзка в прецизен уиндзорски възел, делово кожено куфарче.

— Можеш да я имаш, след като си прекарал на крака поне десет часа.

— Вероятно си струва. Кафето прясно ли е? — Той си сипа сам. — Паркър каза да избереш секси, сълзлив или смешен филм. Каквото и да означава това.

Киновечер, досети се Лоръл.

— Добре. Искаш ли си тортата?

— Не бързам. — Дел се приближи и използва ножа й, за да сложи малко камембер върху бисквитка с розмарин. — Какво има за вечеря?

— Това, което вече ядеш.

Леко неодобрение помрачи погледа му.

— Трябва да се храниш по-добре, особено след десетчасов работен ден — посъветва я той.

— Да, татко.

Безразличен към сарказма й, мъжът отхапа парче ябълка.

— Бих могъл да ти донеса нещо, след като си работила и за мен днес.

— Не е кой знае какво, а и ако искам нещо, мога да си го приготвя или да помоля госпожа Г. — Пак съм едно от момичетата, помисли си тя, докато я обземаше разочарование. — Ние, големите момичета, някак си успяваме да оцелеем, без да имаме нужда от грижите ти.

— Шампанското би трябвало да подобри настроението ти. — Той наведе глава и погледна списъците й. — Защо не ги правиш на компютъра?

— Защото ги пиша на ръка, защото долу нямам принтер и защото така искам. Какво те засяга?

Явно развеселен, той се облегна на плота.

— Трябва ти малко сън.

— А на теб — куче.

— Куче ли?

— Да, за да има за кого да се тревожиш, да се суетиш и да командваш.

— Харесвам кучетата, но си имам теб. — Млъкна и се засмя. — Това прозвуча зле. Освен това суетенето е присъщо на бабите, така че не е точната дума. Да се тревожа за вас е част от задълженията ми, не само като ваш адвокат и негласен партньор в бизнеса, но и защото вие сте моите момичета. Колкото до това, че ви командвам, получава се само в половината случаи, но пък и петдесет на сто си е отличен резултат.

— Ти си един самодоволен нахалник, Дилейни.

— Може — съгласи се той и опита парче гауда. — И ти си темпераментна жена, Лоръл, но аз не го смятам за твой недостатък.

— Знаеш ли какъв ти е проблемът?

— Не.

— Точно така. — Тя опря пръст в гърдите му, след като скочи от високото столче до плота. — Ще ти донеса тортата.

— Защо си ми ядосана? — попита той и тръгна след нея към хладилното помещение.

— Не съм ядосана, раздразнена съм. — Взе тортата, която вече бе опаковала за път. Би могла да се обърне и да я тикне в ръцете му, но дори и раздразнена, винаги внимаваше с творенията си.

— Добре, защо си раздразнена?

— Защото си на пътя ми.

Той вдигна ръце, че се предава, отстъпи и й направи път да мине покрай него, за да остави тортата на масата. Тя вдигна капака на кутията и му я показа.

Предпазливо, защото самият вече бе леко подразнен, той се приближи и надникна вътре. И не можа да сдържи усмивката си.

Двата кръгли пласта — етажа, поправи се той мислено — бяха покрити с лъскава бяла глазура и украсени с цветни символи, присъщи за Дара. Куфарчета, бебешки колички, правни справочници, дрънкалки, люлеещи се столчета, лаптопи. В средата имаше забавна картинка на младата майка, стиснала куфарче в едната си ръка и шише с мляко в другата.

— Страхотна е. Идеална. Много ще й хареса.

— Долният блат е ванилов със сметанов крем. Горният е какаов със захарни целувки. Гледай да не накланяш кутията.

— Добре. Наистина съм ти благодарен.

Когато той посегна към портфейла си, Лоръл буквално просъска:

— Няма да ми плащаш. Какво ти става, за бога?

— Просто исках да… А какво ти става на теб?

— На мен ли? Ще ти кажа… — Тя постави ръка на гърдите му и го блъсна леко назад. — Ти си дразнещ и властен, самодоволен и покровителствен.

— Уха… — изумено я изгледа Дел. — И всичко това заради една торта, която те помолих да ми направиш? Това ти е работата, за бога. Ти правиш торти, хората ти плащат.

— Първо почваш да се суетиш, защото не вечерям с храна, която ти одобряваш, а в следващия момент тръгваш да ми плащаш, сякаш съм част от помощния персонал.

— Това изобщо не е… По дяволите, Лоръл!

— Как може човек да те разбере кой си? — Тя вдигна ръце. — Големият батко, правен съветник, бизнес партньор, загрижена бавачка. Защо просто не си избереш една роля?

— Защото съм много повече. — Той не викаше като нея, но в тона му се долавяше същия гняв. — И не съм ничия загрижена бавачка.

— Тогава престани да се опитваш да командваш живота на всички.

— Не съм чул друг да се оплаква, а и помощта в управлението на бизнеса ви е част от работата ми.

— От правна гледна точка, по отношение на бизнеса — да, но не и в личен план. Ще ти кажа нещо и се опитай да си го набиеш в дебелата глава веднъж и завинаги. Аз не съм ти домашен любимец, не съм твоя отговорност, не съм ти сестра, не съм едно от твоите момичета. Аз съм зрял човек и съм свободна да правя каквото си искам, когато поискам, без да ти искам разрешение или да търся одобрението ти.

— А аз не съм ти изкупителна жертва — изстреля той в отговор. — Не знам какво те е прихванало, но или ми кажи за какво става дума, или върви да си го изкараш върху някой друг.

— Искаш да знаеш какво ме е прихванало ли?

— Да, искам.

— Ще ти покажа.

Може би беше заради шампанското. Или просто защото беше ядосана. Или пък заради озадаченото му и леко раздразнено изражение. Но тя се поддаде на импулса, който от години таеше дълбоко в себе си.

Стисна идеалния възел на елегантната му вратовръзка, придърпа го надолу и едновременно с това сграбчи косата му в другата си ръка. След което го дръпна напред.

И притисна устни в неговите в гореща, страстна и кипяща от гняв целувка, която разтърси сърцето й, докато в ума й изплува една мисъл: Знаех си!

Извади го от равновесие — точно както целеше — така че ръцете му се озоваха върху кръста й и пръстите му я стиснаха в един сладостен миг.

Тя се отдаде на този миг, за да го изследва, да го вкуси, да го погълне. Вкус и текстура, страст и жажда, всичко бе част от тази целувка. Тя взе толкова, колкото поиска…

А после го отблъсна.

— Това е. — Тя отметна глава, докато той само я зяпаше. — Небето не се продъни, светът не свърши, никой не го удари гръм, нито пък се озова мигновено в ада. Не съм ти никаква сестра, Дилейни. Вече трябва да ти е ясно.

И излезе от кухнята, без повече да се обърне.

Възбуден, озадачен и все още доста раздразнен, той остана на мястото си.

— Какво беше това? Какво, по дяволите, стана?

Понечи да тръгне след нея, после се спря. Нямаше да свърши добре или пък щеше да свърши… Най-добре да не мисли за това, докато не е способен отново да мисли.

Намръщено погледна полупразната чаша с шампанско. Запита се колко ли бе изпила тя, преди той да се появи. После, понеже гърлото му бе нетипично пресъхнало, взе чашата и глътна остатъка.

Трябваше да си тръгне, да се прибере и да остави всичко да отлежи. Да си обясни случката… Щеше да измисли с какво да я обясни, когато мозъкът му си върнеше способността да разсъждава.

Беше дошъл за торта, само толкова, напомни си той, докато внимателно затваряше кутията за път. Тя му бе вдигнала скандал, а после го бе целунала, за да му докаже нещо. И толкова.

Просто щеше да си тръгне и да я остави да й мине, каквото и да я бе прихванало.

Взе кутията. Прииска му се още щом се прибере, да си вземе продължителен, студен душ.