Джули Гарууд
Огън и лед (33)

Тридесет и трета глава

928. Записка в дневника

Арктическият лагер

Това може да бъде последната записка за много дълго време напред.

Когато започнах този бележник преди няколко години, имах намерение да създам личен дневник за опита си, който по-късно да опиша в мемоарите си. Никога не си бях помислял, че той ще се превърне в хроника на едно пътуване.

Човекът ни в Дубай е готов да плати петдесет милиона другия месец, без да изчаква останалите проби. А на мен много ми се искаше да разширим изследването. Особено много държах да изпробваме препарата върху хора. Това би могло да ни донесе още десетина милиона.

Събирам си багажа и се прибирам у дома, Ерик ще ме последва по-късно. Сега основната ни грижа е да се уверим, че всичките ни данни за К–74 са точни.

И двамата съжаляваме за нелепата смърт на Харингтън, но от друга страна, честността никога не е била характерно качество на науката.

Естествено, не бихме могли да признаем, че сме го познавали и знаем нещо за смъртта му. У него са намерили някаква визитка. Ще я занесат в полицията и евентуално биха могли да го идентифицират. Много внимавахме да не оставим някакви следи, които биха ги отвели до нас, но ще е най-добре, ако държим под око развитието на този случай.

Името на баща й отново се бе появило в новините.

У дома я очакваше много приятна изненада. Едва бе разопаковала багажа си и се готвеше да прослуша съобщенията на телефонния секретар, когато й се обади мистър Битърман.

— Пусни телевизора. Бързо. Дават новините. Този път ФБР са много задължени на баща ти.

И затвори, преди да бе успяла да му зададе какъвто и да било въпрос. Бързо включи местния канал, натисна бутона за запис и седна на леглото да гледа.

Натали Милър предаваше на живо от сградата на съда.

„Кевин Дево и съпругата му Меридит бяха арестувани и предадени на ФБР. От това, което успяхме да научим, агентите са получили доказателство, че семейство Дево са източили парите от осигурителния фонд на бирената фабрика на Кели и са ги прехвърлили в тайни сметки на името на несъществуващи корпорации“.

На екрана се появи друг репортер, който бе застанал до възрастен мъж, размахващ в ръката си чек.

„Всичко е тук — заяви човекът и обърна към камерата сияещо лице. — Точно сумата, която трябваше да ми дадат като обезщетение при затварянето на пивоварната. До последното пени. Всички получихме чековете си по едно и също време. Знам го със сигурност. Говорих с приятелите си. Това е дело на Боби Роуз. Той намери нашите пари и ни ги върна. Бил е наясно със замислите на тези мошеници“.

„Откъде знаете, че е бил именно Боби Роуз?“ — попита репортерът.

Възрастният мъж се засмя.

„Че кой, освен Боби е достатъчно умен, за да разбере къде може да са парите ни? Вижте сега какво ще ви кажа — продължи, размахвайки пръст пред лицето на репортера. — Той се грижи за своя Чикаго. Няма съмнение, че цялата работа я свърши Боби Роуз. Нашият Робин Худ. Никой не може да ме убеди, че е бил друг“.

Говорителят се обърна към камерата:

„Натали, ФБР нито ще отрекат, нито ще потвърдят, че знаят кой стои зад всичко това. Утре ще дадат пресконференция. Остани на разположение, за да следиш развитието на случая“.

Изобщо не беше споменато, че ще открият отново фабриката на Кели. Мистър Битърман щеше да остане много разочарован, ако това не се случеше. Софи му позвъни и след като обсъдиха добрата новина, му разказа някои подробности около пътуването си. Поговориха за Харингтън и за разкритията й около учените, но все още не можеше да се насили да признае за убийствата. Щеше да изчака, докато се видят на четири очи. Освен това й беше необходимо време, за да премисли всичко.

Каза му за статиите за жителите на Бароу, които искаше да публикува, и той й предложи да остане да работи вкъщи, където никой няма да я разсейва. Тя прие с радост и веднага щом затвори телефона, се залови за работа. Първо написа материала за футболния отбор на града. След това добави няколко финални щриха към историята на Самюъл и Анна. Написа дори за хотела в Дедхорс, но все още не беше готова да се заеме с Харингтън. От истинската картина на случилото се липсваха прекалено много части.

През втория ден след завръщането си получи още една хубава новина. Обади й се детектив Стайнбек, за да й съобщи, че полицията е установила самоличността на мъжа, който я бе прострелял. Със съдействието на ФБР бяха проверили пръстовите отпечатъци на едно от телата в Аляска и бяха убедени, че принадлежат на бивш затворник от Чикаго. Името му било Айвън Броски, а досието му — дълго километри. Бяха открили своя човек. По-нататъшното разследване бе прехвърлено на федералните.

Почти веднага след детектива й позвъни Джил.

— Страхотна новина, а, Софи? Хванали са го.

— Ти откъде… — започна тя, но млъкна, защото всъщност изобщо не беше изненадана.

Джил си имаше своите начини да научава всичко.

— Бях оставил Тони да пази във входа ти, но Алек ми каза, че мога да го пратя да си върви. Исках само да ти съобщя. Ще намина след няколко дни да проверя дали при теб всичко е наред.

Софи му благодари и затвори телефона. Може би сега вече животът й щеше да се върне към нормалния си ритъм.

В пет часа се обади Корди:

— Обличай се. Двете с Реган ще те водим във „Форчънс“.

— Не съм в настроение — отвърна Софи. — Може би утре.

Ала приятелката й не бе свикнала да приема „не“ за отговор.

— Ти обичаш този ресторант. Ще те вземем в седем. Чакай ни.

Може би все пак не беше лоша идея да прекара няколко часа с приятелките си. Имаше нужда да се поразсее с нещо, което да държи мислите й далеч от Джак. С малко повече късмет бе възможно едната от тях да има някакъв голям проблем и разговорът да се завърти около него.

Набързо приключи статията и се преоблече в любимата си черна копринена рокля. Сложи кървавочервен шал върху вълненото си палто. Ако в заведението беше студено, щеше да го използва вместо наметка.

Трите жени привлякоха множество погледи, докато следваха сервитьора към масата в сепаре, заградено със завеса от двете страни.

— Къде е Алек тази вечер? — запита Корди, след като се настаниха.

— С Джак работят върху нещо, но не ми обясни какво точно — отвърна Реган.

Корди разказваше за училището, а Реган подробно им обясни за трудностите при намирането на нов апартамент.

— Не искам голяма къща, за която трябва да се грижа. Все още не. Пък и не е сигурно дали отново няма да преместят Алек. Както и да е, стига толкова клюки. Разказвай, Софи. Какво откри за Харингтън?

— И аз искам да чуя за Аляска — подкрепи я Корди.

Софи не знаеше откъде да започне. По време на цялата вечеря описва пътуването си. Приятелките й я гледаха с широко отворени очи, почти без да докосват храната, когато стигна до преживяното през последните няколко дни.

— Боже господи, Соф… — задъха се Реган и очите й се напълниха със сълзи. — Можело е да те убият.

— Значи мъжът, който те простреля… — заекна Корди.

— Проследил те е до Аляска! Очевидно не е заради пивоварната на Кели, както първоначално смятаха всички.

— И като споменахме Кели… — отново се обади Реган.

— Баща ти в момента е герой.

Герой днес, престъпник утре, помисли си Софи.

— Искате ли да се обзаложим, че сега ФБР ще започне да го преследва още по-усилено?

Другите две жени кимнаха едновременно. Познаваха го от години и знаеха колко неуловим би могъл да бъде.

— Говорила ли си с Джак, откакто се прибрахте? — поинтересува се Корди.

— Смятате ли, че отново ще отворят фабриката? Мистър Битърман много се надява на това.

Приятелките й си размениха многозначителни погледи.

— Недей да сменяш темата. Прекара няколко дни с един страхотен мъж… и нощи също, а досега не си го споменала нито веднъж. Защо ли е така според теб? О, боже, досещам се. Спала си с него.

Отричай, отричай, отричай… Освен пред близки хора. Не искаше да ги лъже.

— Да — призна тя. — Не знам какво ми стана. Аз съм човек с принципи… особено когато става въпрос за агенти от ФБР… но…

Реган отвори уста да възрази, ала Корди я сряза:

— Знаем, че си омъжена за агент, но баща ти не е професионален измамник.

Софи изглеждаше много нещастна.

— Може би ще си тръгне.

— Джак? — попита Реган.

— Разбира се, че Джак — каза раздразнено Корди. — Ами ако не стане?

— Не мога да допусна това да се случи. Трябва да се доверя на здравия разум.

— Ти си се влюбила — кимна Реган.

— Това е ясно — строго отсече Корди. — Тя не е жена, която спи, с когото й падне. Ако не е изпитвала нищо, никога нямаше да го допусне до себе си. — После се обърна към Софи: — Значи не искаш да легнеш с него отново?

— Разбира се, че искам. Точно в това е проблемът.

Приятелката й я гледаше съчувствено.

— Може би се притесняваш напразно. Съществува вероятност той изобщо да не иска да се среща с теб повече. Може дори да го преместят, след като ти вече си в Чикаго и нищо не те заплашва.

Тази възможност накара сърцето на Софи да се свие болезнено.

 

 

Когато си легна по-късно същата вечер, в съзнанието й нахлуха спомени за Харингтън, Инук и лагера на изследователите. Бе заминала за Аляска, за да напише статия за Уилям, но откакто се върна, направи всичко възможно, за да отложи тази задача. Измъчваха я угризения на съвестта. Беше се зарекла, че ще даде гласност на истината за него, и му дължеше поне това.

Отметна завивките и отиде до компютъра. В продължение на цял час описва всичко, което знаеше за него, за амбициите му, за ужасната му смърт.

Дълго и усилено обмисля края на статията. В крайна сметка все още не разполагаше с всички части от мозайката. Затова написа:

Уилям Харингтън обичаше предизвикателствата. Те го вдъхновяваха. Причината, отвела го в Аляска, остава забулена в мистерия, но един ден тя ще бъде разгадана и ние ще научим цялата истина. Неговата история още не е завършена.