Денис Джъд
Историята на Дългия Джон Силвър (19)

Глава XIX
Шотландците от Луизиана

Както може да се очаква, Флинт не бил на себе си от радост при мисълта, че може да ограбва корабите, излизащи от френската колония Луизиана. Дори за няколко часа се удържал да не удря плесници на нещастния ням Макгро. От своя страна, Джон Силвър бил уверен, че на два пъти Флинт дори му се усмихнал — нещо съвсем непознато за навъсения капитан, макар и усмивките му да не били нещо повече от бегли злобни гримаси.

Флинт не бил човек, комуто нещо се нравело за по-дълго време. Скоро започнал да псува, защото му се струвало, че е под достойнството му да следва „Берик“. Опасявал се също, че капитан Хок смята да го предаде на адмиралтейството, щом изпълнят възложената им задача. Накъде, питал се Флинт, плават другите два кораба? При здрач те се отправили на изток. Вероятно имат нареждането да изчакат, докато „Уолръс“ се напълни с плячка и след това да го заградят и завладеят. Чудесен начин да завърши кариерата си, като увисне на реята на някой боен кораб.

Но въпреки мрачните предположения, мисълта за предстоящата плячка въодушевила Флинт. Той вече я подушвал, както и паричните награди, и гонел екипажа с настървение и бяс, които напомняли на религиозен фанатизъм. Затова Силвър почнал да го нарича зад гърба му „Отец Флинт“.

Когато „Берик“ и „Уолръс“ доближили до огромния плосък нос на делтата на Мисисипи, който навлиза в Мексиканския залив, те забелязали няколко кораба. Това били малки крайбрежни съдове, заети с местна търговия, и тъй като Флинт направо отказал да ги преследва, те се измъкнали невредими.

От върха на мачтата на „Берик“ гневно сигнализирали с флагове. „Сериозно порицаваме неуспеха ви да плените вражеските кораби“ — прочел Боунс през далекогледа.

— Нека капитан Хок сам ги преследва — казал Флинт. — Аз пък ще чакам по-едър дивеч и толкова.

Само един час по-късно се показал и едрият дивеч — един кораб заобикалял остров Бретон.

— Холандски кораб — извикали наблюдателите от мачтата. — Както изглежда, тежко натоварен.

— Ето ти плячка за нас — казал Силвър, който стоял на юта. — Холандски търговски кораб. Трябва да е към петстотин тона и е толкова широк, че не ми изглежда да е много бърз.

— В никакъв случай! — извикал Флинт. — Това няма да го позволя! Тия холандци са до един протестанти. И с перце няма да ги докоснем! — и хвърлил поглед към лордовете на кораба.

Пю се обадил с мазния си глас:

— Е, може и да е вярно, капитане, но търгуват с католиците французи и ни се смеят в лицето.

— Плячката си е плячка — казал тежко Боунс, — не правя разлика между католическото злато и протестантското злато, стига да тежи еднакво.

Флинт измъкнал пистолета от пояса си и духнал в цевта.

— Не — казал той, — не може.

Никой не продумал дума, а Силвър нарочно се обърнал с гръб към Флинт и вперил поглед в морето.

И тъй „Уолръс“ останал назад, докато „Берик“ се доближил до холандския кораб, дал изстрел напреко на носа му и го завладял без никакво усилие. Хок изпратил свой екипаж на холандския кораб и затворил холандците в трюма на собствения им кораб.

В продължение на петнадесет дни повече кораби не излезли от северните ръкави на делтата. Очевидно в Нови Орлеан се разчуло, че британски бойни кораби патрулират в морето извън протока Бретон.

Това бездействие дразнело моряците и „Уолръс“ се насочил на юг, като се надявал да попадне на кораби, които използували други ръкави от делтата, където Мисисипи лениво се влива в морето. Но и тук нямало никаква плячка. Пиратите започнали да негодуват и Флинт отсякъл ръката на един бунтовно настроен младеж от Мериланд за „неподчинение“ и „загдето е урочасал кораба“, както се изразил сам той. След това започнал да рита нещастната жертва, докато младият моряк изпаднал в безсъзнание и Флинт го оставил да умре от кръвоизлива от отрязаната китка.

Като сплашил екипажа по този начин поне за момента, Флинт дал курс на „Уолръс“ североизток, за да продължат да патрулират заедно с „Берик“ около протока Бретон.

Съвсем скоро след това от устието на делтата се задала една френска фрегата. Тя била подвижна и бързо се носела с попътния вятър, като явно разчитала на скоростта си, за да се измъкне.

Както „Берик“, така и „Уолръс“ започнали да я преследват и вятърът надул платната им.

— Да се молим на бога ние да я настигнем преди Хок — прошепнал Силвър тихо на Боунс. — Той има два пъти повече оръдия от нас. Само с един залп ще я направи на трески.

Един писклив глас се чул зад дясното рамо на Силвър. Флинт изникнал изневиделица, както често правел, сякаш за да подслуша разговора.

— Ако беше плавал колкото мен, сър Шиш, щеше да говориш по-малко и да вършиш повече работа. А що се отнася до тебе, първи помощнико Боунс, иди напред и се погрижи да прибавим някой и друг възел към скоростта. Хайде, разкарайте се и двамата, да не ви разсека на две като херинга, от главата до опашката. — Когато Силвър тръгнал да последва Боунс, Флинт рязко се обърнал и добавил: — А ти като квартирмайстор и каквото си друго, тебе единодушно те избираме и аз ти заповядвам да предвождаш групата, която ще вземе тия французи на абордаж. Надявам се сабята ти да е достатъчно остра. — Силвър понечил да отговори, но Флинт бързо го прекъснал: — И не ми ги приказвай такива „ако ги хванем“. „Уолръс“ е тъкмо за такава работа. А твоя приятел ще го оставим да се чуди с пръст в устата, дръвника му с дръвник. Организирай групата за абордаж както смяташ за добре, но ми остави шестдесетина души на борда. Хайде, разкарай се сега и кажи на Изреиъл да не стреля, преди аз да му наредя.

И докато минавал сред пиратите по главната палуба, Силвър трябвало да признае, че капитанът не се бил излъгал. Под командата на Боунс „Уолръс“ увеличил повърхността на платната и действително полетял със скокове напред. На свой ред „Берик“ явно изоставал. Несъмнено „Уолръс“ щял да го изпревари.

Междувременно нещо се случило с „Берик“. Той се бил отклонил от курса си и платната неистово се мятали, докато кормчията се борел да изправи кораба.

Със силните си очи Пю първи видял в какво затруднение е изпаднал „Берик“.

— Дявол ги взел, май главната им мачта се е наклонила наляво. Единствено въжетата я държат полуизправена.

Силвър грабнал далекогледа от Пю. Тъкмо това се било случило. Главната мачта била смешно наклонена напред и наляво към носа. Десетки моряци отчаяно се борели, да я задържат, като свият платната, та корабът да не пострада повече. Най-сетне проядената от червеи мачта била поддала. Сега трябвало да остане на дрейф и междувременно екипажът му да издигне аварийна мачта. И тогава, ако има късмет, можел да се отправи към Хондураското крайбрежие, за да поставят нова мачта.

С лице на петна и изкривено от възторг, Флинт закрещял:

— Франсето си е наше вече, момчета. Няма кораб, който „Уолръс“ да не може да стигне. Ще догоним фрегатата до вечерта!

„Уолръс“ бавно скъсявал разстоянието между двата кораба. Десетте мили между тях станали осем, после пет, после две. Минало пладне и слънцето напичало. Силвър се обърнал към Флинт:

— Разрешете да нахраня екипажа, капитане. Ще се бият по-добре, ако си напълнят търбуха и пийнат канче ром.

Флинт кимал намръщено и Силвър започнал да надзирава раздаването на дажбите.

Разстоянието между двата кораба се скъсявало все повече и повече. Флинт свикал лордовете и казал:

— Не разчитам на точна стрелба, каквото и да разправят за Хандс. Не вярвам Изреиъл да може да улучи и вратата на хамбар от двадесет крачки, освен, разбира се, ако не се намира в самия хамбар.

Той замълчал за малко, та да може Хандс да смели обидата, но след като видял, че Изреиъл само поклатил глава и се усмихнал насърчително, Флинт продължил:

— Не ми се ще със залп да разбивам този хубав кораб. Искам да се радвам на плячката си от дублони и жълтици, когато ги пипна. Нямам намерение да свършвам като еднокрак инвалид и това си е! Така че ще ги ударим косо откъм кърмата и бързо ще ги вземем на абордаж.

След половин час Бил Боунс насочил „Уолръс“ така, че да пресече пътя на бягащата фрегата. Като се приближили, и двата кораба дали бордови залпове. Поради скоростта си и ъгъла, под който се приближавал, „Уолръс“ пострадал съвсем малко. Имало две големи дупки в предното платно, едно гюле скъсало главното въже на стакселите както прелетяло над кораба, а трето разбило едно от оръдията, разположено под вантите на грота, убило двама пирати й ранило един.

Както се държал за фок-вантите, Силвър могъл да види как святкат мускетите от палубата на френската фрегата, която носела известното име „Колбер“. Куршумите от мускетите свирели през въжетата на „Уолръс“ и улучвали някой и друг пират от групата за абордаж, която търпеливо очаквала момента, когато двата кораба ще се сблъскат.

Напрягайки очи, за да различи всички подробности по палубите на „Колбер“. Силвър забелязал, че сред белите и сини униформи на френските моряци и морски пехотинци имало и известен брой мъже, които имали някаква чуждоземна униформа, шарени шапки на главата си и нещо като одеяла около кръста.

— Гледай, Джон, отбива настрани! — изкрещял Пю, надвиквайки се с вятъра, и посочил „Колбер“ със сабята си.

Силвър забравил за странно облечените мъже и следял как „Колбер“ завил остро надясно, като се надявал да избегне удара на „Уолръс“. Но маневрата не успяла: Бил Боунс веднага обърнал „Уолръс“ право към набелязаната жертва. Докато френската фрегата завивала надясно, платната й се отпуснали и подобно на сокол, който се спуска към гълъб, бушпритът на „Уолръс“ се врязал в кърмата на „Колбер“.

Пиратите наскачали и се за катерили по фрегатата сред разхвърчалите се трески и пукота на мускетите. Пръв на фрегатата стъпил Силвър и с победен вик, като същински дявол, излязъл от ада, той си пробил път сред гора от саби и байонети. Като сечал наляво и надясно със сабята си, Джон покосил мнозина французи по юта. С крайчеца на окото си той зърнал Пю, приклекнал над един умиращ противник, и малко по-нататък Джоуб Андерсън, който хвърлял една мятаща се фигура през борда.

Понеже френските артилеристи не можели вече да стрелят с оръдията, те бързо излезли на горната палуба. Силвър забелязал, че нямало много французи — преброил около петдесетина души. Повече били мъжете със странните шапки, които сякаш се събирали около предната мачта. Изведнъж Силвър забелязал, че те били облечени с някакви карирани полички.

— Бога ми, та това са шотландци! — Черното куче изрекъл тези думи, като надничал иззад една бъчва. — Шотландци, виждал съм ги и друг път в Абърдийн.

Преди Силвър да успее да разбере какви са тези хора, един висок френски пехотинец се изправил пред него и насочил мускета си право към гърдите му. За да избегне куршума, Джон се навел, подхлъзнал се в една локва кръв и тежко се строполил на дъските на юта. Като погледнал нагоре, за свой ужас той видял как цевта на мускета продължава да бъде насочена към него и сега била само на един метър от гърдите му.

Войникът дръпнал спусъка. Петлето щракнало, но изстрел не се чул. Слава богу, барутът бил влажен!

Изведнъж войникът рухнал с писък на палубата и се хванал за коленете. Черното куче, който винаги гледал да удари противника си под кръста, бил съсякъл краката на французина.

Силвър се изправил. Сражението вече се било пренесло на главната палуба. Противникът бил принуден да отстъпи юта. Тридесетина французи били притиснати към задната част на главната палуба от пиратите начело с Пю, който надавал тържествуващи викове. Джоуб Андерсън бил грабнал един френски мускет и го използувал като боздуган, удряйки наляво и надясно с окървавения приклад.

Когато Джон се затичал, за да се присъедини към сражаващите се, редицата французи се разкъсала и те се разпръснали. Някои побягнали под палубите, преследвани от ликуващи групи пирати, а други се присъединили към шотландците около главната мачта.

Силвър се отправил към носа на кораба. По главната палуба врявата била поутихнала и ако се съдело по виковете, които идвали от корабните помещения, и последните французи били настигнати и убити.

„Какво става там?“ — запитал се Силвър. Още шотландци излизали на палубата, с ярки карирани полички и с пушки в ръце. Защо продължавали да се строяват в боен ред около предната мачта, вместо да помагат на французите в борбата с пиратите?

„Уолръс“ с пречупения си бушприт се завъртял и застанал до борда на „Колбер“. Флинт наредил да привържат двата кораба един за друг и сега, тласкани от вятъра, окървавени и очукани, те се носели заедно по морето.

Флинт се появил, изкачил се на палубата на „Колбер“, като почти се усмихвал с тънките си устни и оглеждал пленения кораб.

След това си пробил път през обръча от пирати около шотландците и оцелелите французи. Силвър се приближил до него и му казал:

— Капитане, не разбирам нищо от тази работа. Само едно е ясно: тия шотландци нямат голямо желание да се бият с нас. Може би трябва да преговаряме с тях и да разберем какво искат.

Флинт изсумтял. Като приел това за знак на съгласие, Джон извикал на шотландците да изпратят парламентьори на кърмата, после помислил малко, обърнал се и дал знак на един френски офицер с изпокъсана униформа да ги придружи.

Странна била тази среща на окървавената палуба. Най-напред заговорил един от шотландските вождове — възрастен мъж, който говорел с достойнство, сякаш предварително е заучил речта си.

— Казвам се Алистър Макдоналд, вожд на клана Макдоналд в колонията Нова Каледония, която се намира под покровителството на френските власти в Луизиана на около четиристотин мили на север по реката Мисисипи. Някои от нас се завръщат, за да помогнат на принц Чарлс Едуард да свали узурпатора от Хановер и да върнем Стюартите на престола.

— Папски свине! — изсъскал Флинт. — Направо ще ви пратя на дъното.

Макдоналд продължил:

— С вас ние нямаме спор. Доколкото зная, вие сте не по-малко врагове на английския крал от нас.

— Ние не сме пирати, а истински корсари, разбираш ли? — казал Флинт остро. — Плаваме под британски флаг. Кажи ми защо да не ви заколим и изхвърлим през борда като мърша!?

— Защото не сме мърша, а добре въоръжени бойци — отвърнал Макдоналд спокойно. — Скъпо ще платите, докато ни надвиете.

Няколко минути двамата мълчали, докато Флинт правел кисели гримаси към Макдоналд и неговия другар, а френският офицер хвърлял неспокойни погледи ту към Макдоналд, ту към Флинт. Гейбриъл Пю застанал до Силвър и му пошепнал нещо на ухото. Изведнъж Джон казал:

— Хич не ме е грижа кой е на английския престол. Все ми е едно дали Англия е република, или кралство. По дяволите всичките крале!

— По дяволите всички католически крале — извикал гневно Флинт.

— Слушайте — подел Силвър, — ще се разберем с вас. Златото и среброто, което имате в трюма — няма смисъл да отричате, че има злато и сребро, моят приятел Пю го е видял, — ще ви послужи за откуп, за да ви оставим да продължите за Англия или Шотландия, или за където си искате. Вашата свобода и вашето оръжие е достатъчна цена за френските ви пари. По-честна сделка не мога да ви предложа. Капитан Флинт ще ви каже същото, бога ми. — Флинт понечил да се намеси, но Силвър бързо продължил: — Виждате ли, капитанът, да го поживи господ, е съгласен. — Той се обърнал и прошепнал нещо на Флинт, който веднага млъкнал. — Е, какво ще кажете на това, Макдоналд? — настоятелно попитал Силвър.

Макдоналд не отговорил веднага, след това казал, като че ли четял подготвена реч:

— Ние, шотландците, верни поданици на отвъдморския ни католически монарх, приемаме вашите условия. Ние не сме напуснали домовете и семействата си в Нова Каледония и нашата независимост, за която сме воювали храбро, за да се удавим като плъхове в Мексиканския залив.

— Добре — казал Флинт, като размахал юмрук в лицето на Макдоналд, — имате половин час да изплюете златото! След това сте свободни да си вървите и дано ви видя обесени, разкъсани и насечени на късове до един, всички вас, кучи синове! И на тая френска свиня пожелавам същото!

Той нарочно плюл върху ботушите на френския офицер и слязъл от юта, като викал Дарби Макгро.

Когато шотландците отишли да уредят прехвърлянето на парите си на „Уолръс“, Андерсън се обърнал към Силвър:

— Шиш, защо оставяш тези мръсници да си вървят?

— Джоуб — отвърнал Силвър, — ти винаги бавно разбираш и като малък сигурно също си бил лош ученик. По този начин прибираме златото без никакви загуби, а и не бих искал да имам много работа с тоя Макдоналд, дето говори като по книга, и с неговите момчета. Освен това има още нещо. Да речем, че те стигнат до Англия и помогнат на Чарлс Стюарт да забърка някоя хубава каша там. Та от това ние ще имаме само полза.

Андерсън му отвърнал:

— Джон, ние сме на повече от три хиляди мили от Англия, какво ни грее техният бунт и как тая работа ще ни помогне?

Силвър приятелски обгърнал с ръка яките рамене на Андерсън.

— Е, ако лордовете в парламента, без да говорим за лордовете в адмиралтейството, си имат големи главоболия в Англия, смяташ ли, че много ще мислят да преследват джентълмени на сполуката като нас?

— Едва ли.

— Едва ли, приятелю, точно така! Хайде сега, хващай се за работа, глупако, та да задигнем и последната пара от тоя френски кораб и след това да си плюем на петите.

Не след дълго „Уолръс“ напуснал мястото, на което срещнал и завладял „Колбер“. С цената на осем души убити и двадесет и четирима ранени, пиратите се сдобили със злато и сребро на стойност сто и десет хиляди лири, както преценил Бил Боунс.

Екипажът се радвал на сполуката, докато „Уолръс“ следвал курс на югоизток при тихо море. Черното куче изпял няколко балади с тъжния си теноров глас, а Бен Гън и Изреиъл Хандс танцували тромаво менует.

Флинт, който последен напуснал „Колбер“ с Дарби Макгро по петите му, се наливал с ром. Силвър бил седнал до него, пиел здравата, но внимавал да не прекали.

— Капитане — започнал той, като вдигнал голяма чаша с френски коняк, — пия за днешната сполука. Съкровището е в трюма и изпратихме шотландците да докарат неприятности на крал Джордж. Хубава работа свършихме, дявол да го вземе!

В отговор Флинт надигнал чашата си, задавил се и след това, както още кашлял и пръскал слюнки, отвърнал:

— Няма да стигнат до Шотландия тия проклети шотландски папищаши. Дарби и аз сложихме отрова във водата им, преди да напуснем „Колбер“ и аз му наредих да пробие няколко дупки в дъното за по-сигурно. Той ги покри с бали, та те няма да разберат, преди да бъде прекадено късно. Ще свършат отровени и удавени, проклетниците!

И Флинт се засмял със зловещия си остър смях.

Силвър и Бил Боунс се спогледали и свили рамене. В края на краищата нали съкровището било прибрано в трюма на кораба. Нали се измъкнали от капитан Хок. Цяло Карибско море било пред тях, очаквала ги богата плячка. А и Флинт изглеждал щастлив посвоему. Очаквали ги славни дни, в това Силвър бил уверен.