Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Colomba, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ckitnik(2010 г.)
Допълнителна корекция
maskara(2012 г.)

Издание:

Проспер Мериме. Избрани творби

Редактор: Георги Куфов

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Ясен Васев

Технически редактор: Александър Димитров

Коректор: Евгения Кръстанова

ДИ „Народна култура“, 1979 г.

История

  1. —Добавяне

VII

Било, че пристигането на Коломба засили у Орсо копнежа за бащината стряха, било, че донякъде се притесняваше пред цивилизованите си приятели от дрехите и дивите обноски на Коломба, но той още на другия ден съобщи, че смята да напусне Аячо и да се върне в Пиетранера. Помоли обаче полковника да му даде дума, че на път за Бастия ще погостува в скромния му замък, в замяна на което обеща, че ще му даде възможност да се настреля на елени, фазани, глигани и прочие.

В деня преди заминаването си, вместо да отиде на лов, Орсо предложи да се разходят край залива. И понеже мис Лидия го бе уловила под ръка, можа свободно да разговаря с нея, тъй като Коломба бе останала в града за покупки, а полковникът всеки миг се отделяше, за да стреля по чайки и пеликани за голяма изненада на минувачите, които недоумяваха как може някой да си хаби барута за подобен дивеч.

Вървяха по пътя, който води за гръцкия параклис, откъдето се открива най-красива гледка към залива; те обаче не й обръщаха никакво внимание.

— Мис Лидия… — каза Орсо след мълчание, което толкова бе продължило, че бе станало неудобно — кажете ми откровено, какво мислите за сестра ми?

— Тя много ми харесва — отговори мис Невил и добави усмихнато: — повече от вас, защото е истинска корсиканка, а вие сте прекалено цивилизован дивак.

— Прекалено цивилизован!… Но да ви кажа право, аз усещам, че откакто стъпих на острова, неволно започвам отново да подивявам. Хиляди ужасни мисли ме вълнуват, измъчват ме… и имах нужда да поговоря с вас, преди да затъна в нашата пустош.

— Трябва да издържите, господине; вижте примирението на сестра си, тя ви дава пример.

— О, не се заблуждавайте. Не вярвайте, че се е примирила. Още нито дума не ми е казала, но във всеки неин поглед чета какво очаква от мен.

— Но какво иска тя от вас?

— О, нищо… Само да опитам дали пушката на вашия баща е добра и за човек, както за пъдпъдък.

— Каква мисъл! Как можете да предполагате подобно нещо! Та нали току-що признахте, че тя още нищо не ви е казала. Но това е ужасно от ваша страна.

— Ако не мислеше за отмъщение, тя още отначало щеше да ми заговори за баща ни. Нищо не казва. Би произнесла имената на онези, които смята… погрешно, знам, за негови убийци. Но не, нито дума. Работата е там, разбирате ли, че ние, корсиканците, сме хитър народ. Сестра ми долавя, че не ме държи напълно във властта си и не иска да ме изплаши, докато още мога да й се изплъзна. Но след като ме доведе до пропастта, след като главата ми се замае, тя ще ме тласне в бездната.

След това Орсо разказа на мис Невил някои подробности във връзка със смъртта на баща си и приведе главните доказателства, които се свързваха и го караха да смята, че убиецът е Агостино.

— Но нищо не можа да убеди Коломба — добави той. — Разбрах това от последното й писмо. Тя се е заклела, че мъжете на рода Баричини ще бъдат убити; и… вижте какво доверие имам във вас, мис Невил… може би те днес вече нямаше да бъдат на този свят, ако, поради един от онези предразсъдъци, които са извиними при нейното първобитно възпитание, не беше убедена, че изпълнението на отмъщението се пада на мен в качеството ми на глава на семейството и че от това зависи моето щастие.

— Право да ви кажа, господин дела Ребна, вие наистина клеветите сестра си — отвърна мис Невил.

— Не, самата вие казахте… тя е корсиканка… мисли каквото всички тука мислят. Знаете ли защо бях толкова тъжен вчера?

— Не, но от известно време имате такива пристъпи на мрачно настроение… Бяхте по-приветлив през първите дни на нашето запознанство.

— Напротив, вчера бях по-весел, по-щастлив от обикновено. Бях забелязал колко добре, колко снизходително се отнасяте със сестра ми!… С полковника се връщахме с лодка. И знаете ли какво ми каза един от лодкарите на адския си диалект? „Доста дивеч сте убили, Орс’ Антон’, но ще видите, че Орландучо Баричини е по-добър ловец от вас.“

— Е, та какво толкова страшно има в тези думи? Толкова ли държите да бъдете добър ловец?

— Но нима не разбирате, че този подлец искаше да каже, че няма да имам смелост да убия Орландучо?

— Знаете ли, господин дела Ребиа, вие ме плашите! Изглежда, че от въздуха на вашия остров хората не само получават треска, но и побесняват. Добре, че скоро ще го напуснем.

— Но не преди да дойдете в Пиетранера, нали? Обещали сте на сестра ми.

— А ако изневерим на това обещание, ще трябва да очакваме отмъщение ли?

— Спомняте ли си какво ни разправи онзи ден баща ви за индийците, които заплашвали управителите на Компанията, че ще се оставят да умрат от глад, ако не изпълни исканията им?

— И вие ли ще се оставите да умрете от глад? Съмнявам се. Един ден няма да ядете, после госпожица Коломба ще ви поднесе толкова апетитно бручо[1], че ще се откажете от намерението си.

— Подигравките ви са жестоки, мис Невил; би трябвало да ме щадите. Нали виждате, тук съм сам. Само вас имах, за да не побеснея, както вие казвате; вие бяхте моят ангел-хранител, а сега…

— Сега — каза мис Лидия със сериозен тон — ще ви крепи честта на мъж и на военен и… — продължи тя и се обърна да откъсне едно цвете — ако това има някакво значение за вас, споменът за вашия ангел-хранител.

— Ах, мис Невил, ако можех да мисля, че поне малко се интересувате…

— Слушайте, господин дела Ребиа — каза с известно вълнение мис Невил, — щом сте дете, ще се отнасям с вас като с дете. Когато бях малко момиче, майка ми ми подари една хубава огърлица, която горещо желаех, но ми каза: „Винаги когато си слагаш тази огърлица, си спомняй, че още не знаеш френски.“ За мен огърлицата загуби малко от ценността си. Превърна се в нещо като укор. Но я носех и научих френски. Виждате ли този пръстен? Това е египетски скарабей, намерен, ако нямате нищо против, в една пирамида. Тази странна фигура, която вие може би вземате за бутилка, означава „човешки живот“. В моята страна има хора, които биха сметнали йероглифа за много подходящ. Този след него е щит с ръка, която държи копие: това означава „битка“, „сражение“. Следователно съчетанието на двете писмена образува девиз, който ми се струва доста красив: „Животът е борба“. Само да не помислите, че аз спокойно разчитам йероглифи. Един учен ми разясни всичко това. Ето, подарявам ви скарабея. Ако ви дойде наум някоя лоша корсиканска мисъл, погледнете моя талисман и си кажете, че трябва да излезете победител от борбата, която водят срещу вас лошите страсти. Но мене наистина ме бивало за проповедник.

— Ще мисля за вас, мис Невил, и ще си казвам…

— Казвайте си, че имате една приятелка, която ще бъде отчаяна, ако… ако научи, че са ви обесили. Впрочем това крайно ще наскърби и вашите деди, капоралите.

При тези думи тя пусна ръката на Орсо, изтича при баща си и му каза:

— Татко, оставете тези нещастни птици и елате с нас да си поговорим за поезия в пещерата на Наполеон.

Бележки

[1] Варено сирене със сметана. Това е едно от националите корсикански ястия. — Б.а.