Проспер Мериме
Летопис за царуването на Шарл IX (8)

VII
Един водач

(Продължение)

Щом видя брат си, капитанът още отдалеч му извика:

— Е, видя ли Гаспар? Как те прие?

— С доброта, която никога не ще забравя.

— Много се радвам.

— О, Жорж, какъв човек!…

— Какъв човек! Човек като човек. Малко по-амбициозен и малко по-търпелив от моя лакей, само че с разлика в произхода. Имал е късмет, че се е родил дьо Шатийон.

— Да не би произходът му да го е обучил във военното изкуство и да е направил от него първия пълководец на нашето време?

— Без съмнение не, макар че неговите достойнства не можаха да попречат да бъде винаги бит. Хайде да оставим това. Днес ти видя Адмирала, това е чудесно. Кому каквото се полага, а пък и ти така трябваше да започнеш — с поклон пред господин дьо Шатийон. А сега… искаш ли да дойдеш утре на лов? Там ще те представя на един човек, когото също си струва труда да видиш. Говоря за Шарл, краля на Франция.

— Да взема участие в кралски лов!

— Разбира се, и там ще видиш най-хубавите дворцови дами и най-хубавите дворцови коне. Сборният пункт е в Мадридския замък^[1] и ние трябва да бъдем там рано сутринта. Ще ти дам моя сив кон на бели петна и ти гарантирам, че няма да има нужда да го пришпорваш — той не изостава от кучетата.

Влезе прислужник и предаде на Мержи писмо, което един от пажовете на краля току-що бе донесъл. Бернар го отвори и се изненада не по-малко от брат си, когато намери в плика кралска грамота за производството му в чин корнет. Документът бе съставен по всички формалности и на него висеше кралския печат.

— Гледай ти! — възкликна Жорж. — Съвсем неочаквано благоволение. Но как така, дявол да го вземе, Шарл IX, който въобще не знае, че съществуваш, ти изпраща тази грамота и те произвежда корнет?

— Мисля, че за това съм задължен на Адмирала — каза Мержи.

И разказа на брат си случката с тайнственото писмо, което той тъй смело бе отворил. Капитанът се смя много на завършека на приключението и беше безпощаден в шегите си.