Майкъл Крайтън
Въздушна клопка (89)

ИЗПИТАТЕЛЕН ПОЛИГОН ЮМА
9.45 ч.

Кацнаха и Кейси се насочи към станцията. Прекоси просторното, натъпкано с апаратура помещение и влезе в стаята на пилотите. Обзавеждането тук беше изцяло от дърво, скромно. Част от историята на „Нортън Еъркрафт“, останала от времето, когато компанията произвеждаше бойни самолети. Изгьрбушеи кожен диван, който някога трябва да е бил зелен, но днес имаше сивкави отенъци. Две самолетни кресла до масичка с метални крачета с издраскан плот. Единствената нова вещ в помещението беше малък телевизор с вградено видео. Беше сложен редом със стара машина за кока кола, на която беше окачена табела с надпис „ПОВРЕДЕНА“. Стар прозоречен климатик вдигаше повече шум, отколкото охлаждаше. Температурата в стаята беше неприятно висока…

Пристъпи към прозореца и отправи поглед към екипа на „Нюзлайн“, който обикаляше около кацналият преди малко Н-22 и усилено снимаше. Корпусът блестеше под лъчите на пустинното слънце. Операторите се лутаха под него, очевидно объркани. Вдигаха камерите си нагоре, сякаш попаднали на подходящ обект, после бавно ги отпускаха. Сякаш чакаха нещо…

Кейси отвори един плик от дебела хартия, който носеше със себе си. Норма се беше постарала, цветните ксерокопия бяха наистина добри. Съдържанието на телексите беше задоволително. Всичко е наред…

Пристъпи към телевизора, докаран тук по нейно нареждане. Вкара една касета в процепа и зачака.

Чакаше появата на Малоун.

 

Обзе я страхотна умора. После се сети за лепенките. Нави ръкава на дрехата си и започна да ги сваля. Четири кръгчета скополамин, прикрепени към сгъвката на ръката й. Лекарство срещу морска болест. Именно то ѝ помогна да не повърне по време на полета. За разлика от Малоун, тя знаеше какво ги очаква и се беше подготвила…

Не изпитваше състрадание към нея. Единственото ѝ желание беше всичко да свърши. Предстоеше последната, решителна стъпка. А след това край…

Фулър беше единственият човек в „Нортън“, запознат с плановете на Кейси. Разбра какво се иска от него в секундата, в която тя му звънна от „Видео Имидж Системс“. Даваше си ясна сметка за положението, в което ще се окаже компанията след като „Нюзлайн“ сложи ръка върху касетата.

Останалото свърши изпитателният полет.

Сега седеше и чакаше появата на Малоун.

 

Пет минути по-късно в помещението влетя Дженифър Малоун и затръшна вратата след себе си. Беше облечена в пилотски комбинезон, с току-що измито лице и прибрана назад коса.

Кипяща от гняв.

— Не знам какво се опитахте да докажете там горе! — започна без заобиколки тя. — Направихте си кефа, нали? Записахте спектакъла, изкарахте ми акъла! Е, добре! Дано да ви е било приятно! Но искам да ви кажа, че това няма да промени дори един шибан кадър на предаването! Баркър излезе прав. Вашият самолет има проблеми с елероните, точно както твърди той. Пропуснал е един единствен факт: проблемът се появява при изключен автопилот. Това е всичко, в което успяхте да ме убедите по време на показната си демонстрация. Но същността на нашия материал остава непроменена: този самолет наистина е летящ ковчег! И след като излъчим предаването, няма да успеете да продадете нито една бройка от него, ако ще да търсите клиенти и на Марс! Ще го погребем веднъж завинаги, а заедно с него и вас!

Кейси мълчеше и слушаше. Млада е, рече си тя. Млада и глупава. После се изненада от категоричността на заключението си. То вероятно се дължеше на факта, че за тези пет години беше успяла да научи нещичко от мъжете в завода. По-възрастни и по-опитни мъже, които познават силата на властта, които могат да направят разлика между нея и празното бръщолевене…

Остави Малоун да се накрещи на воля, после рече:

— Страхувам се, че няма да изпълните нито една от заканите си…

— Само почакайте до утре вечер! — блеснаха очите на Малоун.

— Можете да съобщите какво е станало по време на Полет 545 и нищо повече — продължи с равен глас Кейси. — Аз обаче се съмнявам, че ще го направите…

— Ще видим! — просъска Малоун. — Ще видим! Свършено е с вашия шибан летящ ковчег!

— Я седнете — рече с въздишка Кейси.

— Проклета да съм, ако…

— Запитахте ли се откъде някаква секретарка на видеозаписна фирма в Глендейл знае за намеренията на „Нюзлайн“ да прави предаване за „Нортън“? — продължи със същия равен глас Кейси. — Как е открила номера на мобифона ви, как е разбрала, че точно вие правите това предаване?

Малоун млъкна.

— Не се ли учудихте от факта, че юристът на „Нортън“ знаеше за получената от вас касета и разполагаше с клетвената декларация на онази администраторка?

Мълчание.

— Ед Фулър се появи във „Видео Имидж Системс“ минути след като вие сте излязла от там, госпожице Малоун. С единственото притеснение да не се сблъскате на вратата…

— Какво означава всичко това? — сбърчи вежди Дженифър Малоун.

— Не си ли зададохте въпроса защо Ед Фулър държи да подпишете декларация, че не сте получили касетата от служител на „Нортън“?

— Това е напълно естествено. Касетата съдържа изобличаващ материал, а той не желае компанията му да бъде обвинена…

— Обвинена от кого, госпожице Малоун?

— Ами… Не знам точно. От обществеността.

— По-добре седнете — повтори поканата си Кейси и бавно разтвори папката в ръцете си.

Малоун неохотно се подчини.

— Я почакайте — промърмори тя и се намръщи. — Искате да кажете, че не секретарката се е обадила за онази касета…

Кейси замълча.

— Тогава кой се е обадил?

Кейси продължаваше да мълчи.

— Вие?!

Кейси бавно кимна с глава.

— Вие доброволно сте ми дали този материал?!

— Да.

— Но защо?!

Кейси се усмихна.

 

Извади от папката лист хартия и го плъзна върху масичката.

— Това е протокол за инспекция на резервни части, подписан и подпечатан от представител на ФАВ, с вчерашна дата — каза тя. — В него е отразено, че сензор за близост №2 на ТПА 545 е неизправен, със стара пукнатина в корпуса.

— Не ме интересуват протоколи за дефектни части! — отсече Малоун. — Моят материал има друга насоченост.

— Това е вярно — кимна Кейси. — Но полетните изпитания, на които присъствахте днес, недвусмислено доказаха, че всеки пилот с нормална квалификация лесно би се справил с фалшивата тревога, предизвикана от споменатата дефектна част. За това е нужно да остави самолета на автопилот и нищо повече. Но пилотът на 545 не е постъпил така…

— Командирът на ТПА 545 е пилот от висока класа! — каза Малоун. — Това е проверено и доказано!

— Точно така — кимна Кейси и плъзна нов документ на масичката. — Това е официално заверен списък на екипажа, представен във ФАВ заедно с полетния манифест преди излитането на ТПА 545.

Джон Дзен Чанг, командир     5/7/51        М
Лю Дзан Пинг, първи пилот    3/11/59       М
Ричард Йонг, първи пилот     9/9/61        М
Герхард Райман, първи пилот  7/23/49       М
Томас Чанг, първи пилот      6/29/70       М
Анри Маршан, бординженер     4/25/69       М
Робърт Шенг, бординженер     6/13/62       М

Малоун пое листа, хвърли му един поглед и го отмести настрана.

— А това е списъкът на екипажа, който получихме от „Транс Пасифик“ в деня след инцидента — извади нов документ Кейси.

ДЖОН ДЗЕН ЧАНГ, КОМАНДИР     5-7-51
ЛЮ ДЗАН ПИНГ, ПЪРВИ ПИЛОТ    3-11-59
РИЧАРД ЙОНГ, ПЪРВИ ПИЛОТ     9-9-61
ГЕРХАРД РАЙМАН, ПЪРВИ ПИЛОТ  7-23-49
АНРИ МАРШАН, БОРДИНЖЕНЕР     4-25-69
ТОМАС ЧАНГ, БОРДИНЖЕНЕР      6-29-70
РОБЪРТ ШЕНГ, БОРДИНЖЕНЕР     6-13-62

Малоун прегледа и този списък, после сви рамене:

— Същият…

— Не е същият — поклати глава Кейси. — В първия списък Томас Чанг е регистриран като първи пилот, а във втория — като бординженер.

— Грешка на някой чиновник — тръсна глава Малоун.

— Не е грешка…

Кейси разрови папката и извади нов лист хартия.

— Това е копие от рекламната брошура на „Транс Пасифик“, която се издава периодично и се разпространява безплатно между пътниците. Получихме я от една стаюрдеса в компанията, която очевидно е искала истината да излезе наяве. На нея е сниман капитан Чанг в компанията на семейството си. Обърнете внимание на децата му: Ерика и Томас Чанг. Името Томас Чанг фигурира в списъка на екипажа на Полет 545…

Малоун сбърчи вежди.

— Мъжете в семейство Чанг са потомствени пилоти. Томас Чанг има лиценз за управление на машини по вътрешни линии, но няма право да управлява самолет от типа на Н-22…

— Това не мога да го повярвам! — прошепна Малоун.

— По време на инцидента командирът на самолета Джон Чанг се е намирал извън пилотската кабина — продължи Кейси. — Бил е в опашката за чаша кафе. В резултат на инцидента получава тежко нараняване. Преди два дни е бил подложен на мозъчна операция във Ванкувър. Болничната управа го е регистрирала като първи пилот, но след това идентификацията му е твърдо установена: раненият пилот е бил командирът Джон Дзен Чанг.

Малоун клатеше глава.

Кейси ѝ подаде един телекс:

ИЗПРАЩА: С. НИЕТО, ТП ВАНКУВЪР

ДО: К. СИНГЪЛТЪН, ИЗП. ПОЛИГОН ЮМА

СТРОГО СЕКРЕТНО! СЛЕД ИЗВЪРШЕНАТА АУТОПСИЯ БОЛНИЧНИТЕ ВЛАСТИ ВЪВ ВАНКУВЪР ИДЕНТИФИЦИРАХА ПОСТРАДАЛИЯТ ЧЛЕН НА ЕКИПАЖА ПОЛЕТ 545. ТОЙ Е ДЖОН ДЗЕН ЧАНГ, КОМАНДИР НА САМОЛЕТ „ТРАНС ПАСИФИК ЕЪРЛАЙНС“

— Чанг не е бил в кабината, а в опашката на самолета — повтори Кейси. — Там беше намерено и кепето му. Следователно някой друг е управлявал самолета по време на инцидента…

Протегна ръка към дистанционното и включи телевизора:

— Тук са заключителните кадри на видеозаписа, който получихте от секретарката. Виждате как камерата се търкаля към вратата на пилотската кабина и се заклещва под нея. Но преди това… — Натисна бутона за пауза: — Ето тук! Виждате част от кабината, нали?

— Нищо особено — сви рамене Малоун. — И двамата пилоти са с гръб…

— Но ясно се вижда, че този на командирското кресло е с къса коса… Също като на тази снимка. Томас Чанг има къса коса…

Малоун отново тръсна глава.

— Не мога да повярвам! Кадрите не са достатъчно ясни, заснети са в тричетвърти профил и не доказват абсолютно нищо!

— От снимката в списанието ясно личи, че Томас Чанг има малка обица на ухото — продължи Кейси. — Същата обица е отразила светлината в кадъра на видеозаписа…

Малоун замълча.

Кейси ѝ подаде нов документ.

— Това е превод от диалога в кабината, воден на китайски между първия пилот и „командира“… Имате го и на своята касета. Голяма част от него е неразбираема поради задействаните алармени сигнали. Тук са отбелязани пасажите, които са ясни и в превода им не може да има никакво съмнение.

0544:59 АЛАРМ     претоварване претоварване
0545:00 П/П       какво (неразбираемо) правиш
0545:01 К/Р       коригирам (неразбираемо) ниво
0545:02 АЛАРМ     претоварване претоварване
0545:03 П/П       том не спускай (неразбираемо)
0545:04 К/Р       какво (неразбираемо) става с
0545:11 П/П       томи когато (неразбираемо) трябва да (неразбираемо) преместиш

Кейси придърпа документа обратно.

— Това не бива нито да го цитирате, нито да го показвате — рече тя. — Но то подкрепя видеозаписа, с който разполагате…

Гласът на Малоун прозвуча тихо, но отчетливо:

— Поверил е управлението в ръцете на сина си?! — смаяно рече тя.

— Това е проблемът — кимна Кейси. — Джон Чанг е поверил управлението на Н-22 в ръцете на пилот, който няма лиценз за този тип самолети. В резултат петдесет и шест души са ранени, а четири мъртви — включително капитан Джон Чанг. Според нас машината е била на автопилот и за кратък отрязък от време командирът е оставил сина си на щурвала. Но точно в този отрязък от време светва предупредителния надпис за неизправност на елероните. Синът ги спуска, за да изчисти екрана. Липсата на опит го кара да реагира прекалено прибързано. Изпада в паника, прави опит за корекция на полета, резултатът е плачевен. Ние сме на мнение, че Томас Чанг е получил контузия на пилотското място, вероятно е изпаднал в безсъзнание. Това е позволило на автопилота да възстанови контрола си над машината…

— Как е възможно това? — прошепна Малоун. — Как е възможно да повериш живота на толкова много хора в ръцете на шибания си хлапак?!

— За съжаление нямам отговор на подобен въпрос — въздъхна Кейси.

— И това е цялата история?

— Да. Касетата на ваше разположение я доказва изцяло. Следователно вие сте в течение на фактите по този инцидент. Господин Риърдън заяви пред камера, че той и колегите ви в Ню Йорк са изгледали записа отначало докрай. Това включва и кадрите от пилотската кабина. Ние от своя страна ви предоставяме допълнителни доказателства за верността на тези факти. Не всички, а само най-необходимите. След което проведохме днешните полетни изпитания и доказахме, че самолетът е в пълна изправност.

— Не всеки би се съгласил, че…

— Тук вече не става въпрос за мнения, госпожице Малоун — прекъсна я с твърд глас Кейси. — Става въпрос за твърдо установени факти, които са изцяло на ваше разположение. В случай, че „Нюзлайн“ направи опит да заобиколи или изопачи въпросните факти, с които вие сте прекрасно запозната, в случай, че предаването ви допусне и най-малкото внушение за някаква неизправност на самолета Н-22, участвал в злощастния инцидент преди няколко дни, нашата компания ще ви даде под съд за злонамерено причинени вреди. Ед Фулър е изключително консервативен юрист, но в случая е убеден, че ще спечелим делото. По простата причина, че вие разполагате с касетата, която доказва нашата правота. Сега искам да ви попитам директно: желаете ли господин Фулър да влезе във връзка с господин Шенк за изясняване на ситуацията, или предпочитате да сторите това сама?

Малоун мълчеше.

— Зададох ви ясен въпрос, госпожице…

— Къде е телефонът? — бавно вдигна глава Малоун.

— Ето го там, в ъгъла…

Малоун стана и тръгна към апарата, а Кейси се насочи към изхода.

— Исусе Христе! — поклати глава продуцентката. — Как е възможно да повериш живота на толкова хора в ръцете на един хлапак?! Умът ми не го побира!

— Той е обичал сина си — сви рамене Кейси. — Вероятно го е правил и друг път… Именно по тази причина са въведени лицензи за управление на различните типове граждански самолети. Момчето попада в непозната ситуация, обърква се и всичко отива по дяволите…

Ти също, добави мислено тя и тихо затвори вратата след себе си.