Майкъл Крайтън
Въздушна клопка (59)

АДМИНИСТРАТИВНА СГРАДА „НОРТЪН“
11.55 ч.

Кейси влезе в кабинета на Джон Мардър няколко минути преди дванадесет. Завари го пред огледалото да приглажда вратовръзката си и да закопчава ръкавелите.

— Мисля да седнем ей там — каза той и посочи масичката за кафе в дъното на кабинета. — Ти готова ли си?

— Мисля, че да — отвърна Кейси.

— Разговорът ще водя аз — каза директорът. — На даден етап ще ти го прехвърля…

— Окей.

Мардър закрачи напред — назад.

— От охраната съобщиха, че край оградата в южния край на периметъра се е появил снимачен екип. Заснели са интервю с Джак Роджърс…

Кейси само кимна с глава.

— Откъде го изровиха тоя идиот? — намръщи се Мардър. — Представям си какви ги е надрънкал!

— Ти разговарял ли си някога с него? — попита Кейси. Апаратът за вътрешна връзка оживя.

— Господин Мардър, тук е госпожица Малоуи — обяви гласът на Айлийн.

— Нека влезе — отвърна директорът и тръгна към вратата да я посрещне.

Кейси беше изненадана до шок от жената, която се появи на прага. Дженифър Малоун се оказа хлапе, което едва ли беше по-възрастно от Ричмън! Двайсет и няколко годишна, не повече. Русо и доста хубавичко момиче, по нюйоркски стегнато и енергично. Късата прическа беше направена така, че да не подчертава женствеността ѝ облеклото ѝ беше напълно неофициално: джинси, бяла тениска и син блейзър с отворена яка. Холивудски тип…

Кейси изпита неудобство, че я зяпа така. От него я извади Мардър, който се обърна и каза:

— Госпожице Малоун, позволете ми да ви представя Кейси Сингълтън, нашият специалист по качеството и ръководител на Комисията за разследване на инциденти…

Русото маце се усмихна и стисна ръката на Кейси.

 

„Що за майтап е това?“ — запита се Дженифър Малоун. Нима е възможно този нервен тип със зализана коса и скапан костюм да е ръководител на такава могъща компания? Ами мадамата с дрехи, които сякаш са подбрани от стар каталог на „Талбо“? Сингълтън беше по-висока от нея — нещо, което не можеше да не пробуди неприязън в душата й. Общо взето изглеждаше добре, по стандартите на Средния запад, разбира се… Фигурата ѝ беше стройна и атлетична, но минималното количество грим не можеше да скрие годините й. Чертите на лицето ѝ бяха напрегнати и издаваха лека умора. Очевидно имаше проблеми…

Дженифър изпита разочарование. За тази среща се беше готвила внимателно, обмисляйки всеки въпрос, който възнамеряваше да постави. Беше очаквала да се изправи пред доста по-внушителен противник. Оказа се обаче, че са я върнали в гимназията и ще трябва да се разправя със заместник — директора и свенливата му библиотекарка… Незначителни хорица без собствен стил…

Ами кабинетът? Ужас! Малък, с отвратително сиви стени и безлично обзавеждане. Никакъв стил. Добре, че няма да снима тук… Дали и президентският кабинет е такъв? Ако е така, интервюто ще трябва да бъде записано някъде другаде… На открито, или пък край поточната линия… Подобни мрачни кутийки не отиват на предаване като „Нюзлайн“. Самолетите са големи и мощни машини, зрителите няма да приемат, че ги правят такива невзрачни хорица, работещи в още по-невзрачни кабинети.

Мардър я покани да седне с такъв жест, сякаш я канеше на бляскав прием. Тя се възползва от правото на избор и придърпа стола, който беше с гръб към прозореца. Така светлината щеше да е в лицата на домакините.

Извади бележника си и го прелисти.

— Кафе, нещо друго за пиене? — предложи Мардър.

— Кафе, ако обичате.

— Как го пиете?

— Черно — отвърна Дженифър.

 

Малоун подреди записките си и вдигна глава, очите ѝ срещнаха очите на Кейси.

— Ще бъда откровена — започна тя. — Разполагаме с не особено приятни материали за Н-22 и начина, по който оперира „Нортън Еъркрафт“. Но всяка история има две страни, затова искаме да чуем и вашия отговор на критиките…

Мардър само кимна с глава. Беше преметнал крак върху крак, на коляното си държеше разтворен бележник.

— Като начало бих казала, че ние знаем какво се е случило на борда на „Транс Пасифик“ 545…

„Така ли? — вдигна вежди Кейси. — Защото ние не знаем…“

— Елероните са се спуснали по време на полет и самолетът е изгубил стабилност, започвайки да подскача нагоре — надолу — добави Малоун. — Има убити пътници. Всички гледахме записа, показан от Си Ен Ен. Знаем, че много пътници са завели дела за обезщетение срещу „Нортън“. Знаем, че Н-22 отдавна има проблеми с елероните, но нито ФАВ, нито вашата компания са взели мерки за тяхното отстраняване. До днес са регистрирани девет инцидента, които са свързани с този дефект…

Малоун направи малка пауза, после продължи:

— Знаем, че ФАВ не се придържа към изискванията на регулацията и дори не разполага с полетните сертификати за различните модели самолети. Документацията се държи тук, при вас…

Исусе, въздъхна Кейси. Това момиченце няма никаква представа за истинското състояние на нещата.

— Позволете да уточня първо това — реши най-сетне да се обади Мардър. — ФАВ не разполага, имам предвид физически, с полетните сертификати на нито един самолет. Независимо дали става въпрос за машина на „Боинг“, „Дъглас“, „Еърбъс“ или „Нортън“… Откровено казано, за нас е по-изгодно тази документация да се съхранява при тях. Но Агенцията не може да го стори, тъй като в нея се съдържа и информация от чисто техническо естество, която лесно би станала достояние на конкуренцията по силата на Закона за свободен достъп до информацията… Някои от нашите конкуренти, на първо място „Еърбъс“, открито настояват за промяна в политиката на Агенцията в това отношение. По понятни причини, разбира се… Предполагам, че именно те са ви подали фактите, които току-що споменахте…

Кейси забеляза колебанието на Малоун, която хвърли поглед към бележника си. Мардър очевидно улучи десетката, разкривайки безпогрешно източниците й. От „Еърбъс“ умело я бяха баламосали, вероятно с помощта на Института за авиационни проучвания, който не беше нищо друго, освен скрит отдел „Реклама“ на европейския консорциум. Но дали Малоун си даваше сметка за това?

— Но няма да отречете, че договорката да държите въпросната документация при себе си е твърде удобна за вас, нали? — хладно попита продуцентката.

— Вече споменах, че за нас е по-удобно обратното, госпожице Малоун — отвърна Мардър. — Но не ние сме авторите на Закона за свободен достъп до информацията. Ние не правим законите. В замяна на това обаче сме убедени, че след като сме похарчили милиарди долари за създаването на един оригинален продукт, конкуренцията не може да го получи безплатно! По мое дълбоко убеждение този закон не е създаден, за да осигурява достъп на чужденците до най-високите американски технологии.

— Искате да кажете, че не одобрявате закона?

— Нищо подобно. Искам да кажа, че той не бива да се използва като претекст за промишления шпионаж. — Мардър се размърда в стола и смени темата: — Споменахте и Полет 545…

— Точно така.

— Преди всичко искам да отбележа, че ние не приемаме спускането на елероните като причина за този инцидент.

Охо, рече си Кейси. Мардър стъпва на подвижни пясъци. Това, което казва, не е истина и ако…

— Нашето разследване продължава и макар че е рано за някакви заключения, ще си позволя да отбележа, че вие сте била дезинформирана… Предполагам, че информацията за непредизвикано спускане на елероните сте получила от Фред Баркър…

— Разговаряхме с доста хора, между тях беше и Баркър — кимна Малоун.

— А поискахте ли мнението на ФАВ за мистър Баркър?

— Вече знаем, че той е доста противоречива личност…

— Меко казано — леко въздъхна Мардър. — Бих казал, че той заема една тотално некоректна позиция на защитник…

— Вие мислите така…

— Не, госпожице Малоун. Позицията му е некоректна от фактическа гледна точка. — Ръката на директора се насочи към документите, които Дженифър беше пръснала върху масичката: — Без да искам зърнах списъка с инцидентите на Н-22, които уж се дължат на непредвидено спускане на елероните. Получила сте го от Баркър, нали?

Малоун се поколеба само за частица от секундата, после кимна с глава:

— Да.

— Мога ли да го погледна?

— Разбира се — отвърна тя и му подаде листа. Очите на директора пробягаха по написаното. — Има ли вътре фактологически грешки, господин Мардър?

— Не. Но списъкът е тенденциозен. Базира се изцяло на наша документация, но е непълен… Чувала ли сте за един документ, известен като Директиви за сигурност на полетите, госпожице Малоун?

Без да чака отговор, Мардър стана и се насочи към бюрото си.

— В нашата компания е въведена практиката да се разследва всеки инцидент, станал по време на полет. Разследва се задълбочено и внимателно, търсят се причините. Ако установим, че проблемът е в самолета, ние го описваме в специален Служебен бюлетин и го предоставяме на вниманието на ФАВ. Агенцията прави своята преценка и решава дали отстраняването на въпросния проблем да бъде задължително за всички машини от съответния тип. Ако решението ѝ е в този смисъл, тя издава Директива за сигурност на полетите, под съответния номер и дата… „Нортън“ действително откри проблем с елероните на Н-22, това стана няколко месеца след като машината беше пусната в редовна експлоатация. Постъпихме точно така, както току-що ви обясних и ФАВ издаде съответната ДСП за отстраняване на повредата. Това означава, че всички национални превозвачи са били длъжни да ѝ се подчинят…

Върна се обратно и подаде на Малоун един друг лист хартия:

— Това е пълният списък на инцидентите.

1. 4 ЯНУАРИ 1992 г. (ВП) Полет фЛ 350: спускане на елероните при скорост 0.840 М. Дефект в командния лост.

В резултат на инцидента е издадена ДСП 44–8.

 

2. 2 АПРИЛ 1992 г. (ВП) Спускане на задкрилките при скорост 0.81 М. Причина: притискане на лоста от случайно паднал планшет.

Неизпълнение на ДСП 44–8.

 

3. 17 ЮЛИ 1992 г. (ВП) Екипажът докладва за силна турбулентност, но впоследствие се оказва, че елероните са спуснати по непредпазливост, от неволно движение на пилота.

При изпълнение на ДСП 44–8 инцидентът би бил предотвратен.

 

4. 20 ДЕКЕМВРИ 1992 г. (ВП) При крайсерска скорост задкрилките се спускат без намеса от страна на екипажа.

Причина: неизправност на въжетата за управление на три места.

В резултат от този инцидент е издадена ДСП 51–29.

 

5. 12 МАРТ 1993 г. (ЧП) Самолетът влиза в мъртва точка при скорост 0.82 М.

Причина: частично спуснати елерони, лостът за управление не е в горно заключено положение.

При приложение на ДСП 51–29 инцидентът нямаше да се случи.

 

6. 4 АПРИЛ 1993 г. (ЧП) Първият пилот неволно отпуска ръка върху лоста за управление на елероните. Машината е на автопилот. Лостът слиза в долно положение, елероните се спускат.

Не е изпълнена ДСП 44–8.

 

7. 4 ЮЛИ 1993 г. (ЧП) Пилотът докладва преместване на лоста за управление на елероните, които се спускат при скорост 0.81 М.

Не е изпълнена ДСП 44–8.

 

8. 10 ЮНИ 1994 г. Елероните се спускат при пълна тяга без манипулации с лоста за управление.

Причина: прекалено натегнати въжета за управление.

Не е изпълнена ДСП 51–29.

— Подчертаните изречения са пропуснати в информацията, която ви е предоставил господин Баркър — обади се директорът. — След първия инцидент ФАВ издава Директива за сигурност на полетите, която указва промяна на контролните уреди в кабината. Превозвачите получават едногодишен срок за изпълнение на Директивата. Някои правят това веднага, други — не. Както е видно от документа, всички инциденти стават със самолети, които не са изпълнили директивите…

— Това не е точно така…

— Позволете ми да довърша — вдигна ръка Мардър. — През декември 92-ра година открихме и още един проблем — въжетата за управление на елероните понякога са прекалено опънати. Нещо, което наземният персонал нямаше как да открие. По тази причина издадохме втори Сервизен бюлетин и към инструментариума на сервизните екипи включихме специален уред за измерване на опъна. Това реши проблемите окончателно, още до края на същата година…

— Думите ви противоречат на това, което пише тук, господин Мардър — възрази Дженифър Малоун и почука списъка пред себе си. — Инциденти е имало и през 1993, и през 1994 година…

— Само на самолети под чужд флаг — отвърна Мардър. — Вероятно сте забелязала съкращенията ВП и ЧП в списъка. Те означават „вътрешен превозвач“ и „чуждестранен превозвач“. Вътрешните превозвачи са задължени да изпълняват всички директиви за сигурност, издадени от ФАВ, но това не се отнася за чуждестранните. Някои от тях се съобразяват с директивите на ФАВ, други — не. Всички инциденти след 1992 година са станали с чуждестранни самолети, които не са изпълнили предписанията на ФАВ.

Очите на Малоун пробягаха по списъка.

— Значи вие съзнателно сте позволявали на превозвачите да експлоатират неизправни самолети — процеди тя. — Нима искате да ми кажете, че си седите тук и чакате да стане поредното нещастие?

Мардър шумно си пое дъх. Кейси беше сигурна, че ще избухне, но той успя да запази самообладание.

— Ние не експлоатираме самолети, госпожице Малоун. Ние само ги строим. Не сме в състояние да задължим когото и да било от чуждестранните си клиенти да изпълняват предписанията на ФАВ. Независимо дали става въпрос за пакистанските или индонезийските авиолинии…

— Добре — кимна продуцентката. — Казвате, че строите самолети, нека видим как точно го правите… От този списък излиза, че сте извършили осем реконструкции по своите машини…

Не само не е в час, но и не слуша какво ѝ се говори, кипна вътрешно Кейси.

— Не — поклати глава Мардър. — Реконструкциите са само две.

— Но тук са отбелязани осем инцидента и вие приехте, че…

— В момента не говорим за броя на инцидентите, а за директивите за сигурност! — ядосано я прекъсна Мардър. — Издадени са две такива и нищо повече! — Лицето му видимо почервеня.

— Ясно — хладно го изгледа Малоун. — Значи „Нортън“ признава за два конструктивни недостатъка на един и същ модел…

— Две корекции, госпожице Малоун!

— Две корекции на лошо проектирана конструкция — не се предаде тя. — При това само на елероните. Още не сме стигнали до задкрилките, рудана, резервоарите и всичко останало… Две корекции на една общо взето второстепенна система. Нима не проведохте изпитания на тази машина преди да започнете да я продавате на нищо неподозиращите си клиенти?

— Разбира се, че проведохме изпитания — отвърна през зъби Мардър. — Но вие трябва да разберете, че…

— Това, което разбирам е просто, господин Мардър — прекъсна го Малоун. — В резултат на конструктивните недостатъци на вашия самолет загиват хора! Този самолет е летящ ковчег! Но това изглежда изобщо не ви прави впечатление!

— Пресвети Боже, Исусе Христе! — ревна Мардър, скочи на крака и вдигна ръце над главата си: — Наистина не мога да повярвам на това, което чуват шибаните ми уши!

 

Всичко стана прекалено лесно, рече си Дженифър. Изпитваше съвсем определени подозрения относно истеричното избухване на Мардър. В хода на интервюто си промени мнението за него. Той не беше обикновен помощник на висшето ръководство на компанията, а нещо много повече. Разбра това от очите му. При официално зададен въпрос, повечето хора правят несъзнателни движения с очите. Нагоре, надолу, встрани… Но погледът на Мардър беше стабилен и прям, отклонения липсваха. Поглед на човек, който безупречно се контролира.

Подозираше, че се контролира и в момента, въпреки гневното избухване. Защо тогава прибягна до него?

Всъщност, това не беше от особено значение. Беше си поставила задачата да накара тези хора да избухнат, да се почувстват безсилни. И да я прехвърлят на президента на компанията… Основната цел на Дженифър беше да уреди интервю с президента. Интервю, което ще вземе Марти Риърдън.

Това беше от жизнено значение за материала. В случай, че „Нюзлайн“ се задоволи с обясненията на производствения директор на „Нортън“ и някаква мърлява секретарка по печата, обвиненията срещу Н-22 ще увиснат във въздуха, ще прозвучат безкрайно неубедително… Но ако успее да изправи пред камерата президента на компанията, нещата стават съвсем други, материалът ще прозвучи далеч по-достоверно…

Дженифър искаше този президент.

Нещата се развиваха добре…

— Обясни ѝ Кейси! — изръмжа Мардър.

 

Кейси се изуми от избухването на Мардър. Вярно, че беше известен с нервния си характер, но това, което направи пред репортерката, беше огромна тактическа грешка. А сега, застанал зад бюрото си със зачервено лице, той бърза да ѝ прехвърли топката.

— Госпожице Малоун — започна тя. — Мисля, че всички в тази стая изпитваме дълбока загриженост по отношение безопасността на полетите… — Надяваше се тези думи да оправдаят избухването на Мардър, поне донякъде. — Ние работим всеотдайно в тази насока и трябва да подчертая, че Н-22 има забележително добри показатели за сигурност. А когато нещо с нашите самолети не е в ред, ние…

— Нещо наистина не е в ред! — натъртено я прекъсна Малоун, а в очите ѝ проблесна открита неприязън.

— Да — кимна Кейси. — И ние правим своето разследване. Аз самата участвам в този екип и трябва да ви кажа, че работим двадесет и четири часа в денонощието, за да разберем какво всъщност се е случило…

— Искате да кажете, че се питате защо са се спуснали елероните, така ли? Нима не знаете? Колко пъти се е случвало!

— На този етап… — започна Кейси, но Мардър грубо се намеси:

— Чуйте какво ще ви кажа! — изръмжа той. — Инцидентът няма нищо общо с шибаните елерони! А вашият Фред Баркър е безнадежден алкохолик и платен лъжец, който работи за един адвокат-мошеник! Никой здравомислещ човек не би обърнал внимание на приказките му!

Кейси прехапа устни. Не искаше да спори с Мардър пред репортерката, но…

— Добре, но след като не са елероните… — започна Малоун.

— Не са те! — твърдо я прекъсна Мардър. — В рамките на следващите двадесет и четири часа ще публикуваме предварителен доклад от разследването си и това ще бъде категорично доказано!

КАКВО?! Какви ги дрънка Мардър? Никога досега не бяха правили предварителни доклади! Кейси отново прехапа устни.

— Така ли? — меко проточи Малоун.

— Точно така! Кейси Сингълтън е говорител на КРИ, тя ще се свърже с вас когато сме готови!

Малоун предположи, че Мардър слага край на интервюто.

— Трябва да поговорим и по други въпроси, господин Мардър — рече тя. — Гръмналият ротор в Маями, профсъюзните размирици в завода по повод китайската сделка…

— О, я стига! — невъзпитано я прекъсна Мардър.

— Предвид сериозността на обвиненията срещу „Нортън“ може би ще обмислите предложението ни да заснемем интервю с господин Едгартън, президентът на компанията…

— Няма да стане! — отсече Мардър.

— Това е във ваш интерес — настоя Малоун. — Представяте си как ще прозвучи, ако съобщим на зрителите, че президентът на „Нортън“ отказва да говори пред камера…

— Вижте какво! — мрачно я изгледа Мардър. — Дайте да престанем с глупостите! Без инцидента с „Транс Пасифик“ вие нямате нищо… А утре ние ще публикуваме предварителния си доклад за този инцидент. Ще ви кажем точно кога. Толкоз по въпроса, госпожице Малоун. Благодаря, че се отбихте.

Интервюто приключи.