Майкъл Крайтън
Въздушна клопка (49)

ИКА, ХАНГАР 4
17.25 ч.

Екипът продължаваше своята работа по машината на „Транс Пасифик“ в Хангар 5. Кейси се измъкна навън и тръгна пеш към съседното хале, известно като Хангар 4. Там, в почти пълна тишина, действаше групата за Интериорно корпусен анализ на Мери Рингър.

Над циментирания под на хангара бяха опънати оранжеви пластмасови ленти, които по доста странен начин маркираха вътрешните стени на корпуса на „Транс Пасифик“ Н-22. На дължина те се доближаваха до сто метра, напречни ленти показваха основните прегради между салоните, паралелно опънати парчета маркираха редиците на седалките. В така очертаното вътрешно пространство на машината стърчаха бели знаменца в пластмасови стойки, поставени на критичните точки.

На два метра над пода бяха опънати други ленти. Те маркираха тавана и багажните отделения на самолета. Общият ефект не беше особено приятен: гледана отдалеч, тази оранжева плетеница трудно можеше да се приеме като макет на пътническите кабини.

Между лентите се движеха пет жени, бавно и внимателно. Почти всички имаха по две висши образования — най-често психология и инженерство… В ръцете си държаха различни вещи за всекидневна употреба: дрехи, сакове, фотоапарати, детски играчки. Поставяха ги на пода с изключително внимание, тънки ленти от синя пластмаса сочеха посоката на движението им по време на инцидента.

Към стените на халето бяха прикрепени огромни снимки от интериора на машината, направени още в понеделник. Екипът на ИКА работеше в пълно мълчание, само главите им често се извръщаха към снимките…

Интериорно корпусен анализ се правеше рядко. Той е последен опит за събиране на полезна информация, който рядко дава резултат. Но в случая с ТПА 545 екипът на Рингър беше включен още от самото начало на разследването, просто защото можеше да се очаква, че много от пострадалите пътници ще заведат съдебни дела срещу компанията. На практика те нямат представа какво им се е случило, по тази причина обвиненията им несъмнено ще бъдат силно емоционални, а исковете им — прекалено завишени. С помощта на интериорния анализ компанията се стреми да очертае и придаде смисъл на движението на хора и предмети в салона. Едно бавно и изключително трудно начинание…

Мери Рингър се беше изправила в задната част на странния макет. Беше едра сивокоса жена на около петдесет години.

— Здравей, Мери — пристъпи към нея Кейси. — Какво е положението с фотоапаратите?

— Очаквах да проявиш подобен интерес — отвърна Мери и разлисти бележника си: — Открихме общо деветнадесет броя снимачна техника. Тринадесет фотоапарата и шест видеокамери. Пет фотоапарата са счупени, с осветен филм. Други два се оказаха незаредени. Останалите шест бяха проявени, в три от тях имаше снимки. Нито един кадър не е свързан с инцидента, но ние ги ползваме, за да установим местата на пътниците. „Транс Пасифик“ все още не ни е предоставила схемата на местата според продадените билети…

— А видеокамерите?

— Чакай да видя — въздъхна сивокосата жена и разлисти бележника си. — Шест броя, две съдържат запис от борда, но преди инцидента. Чух за кадрите, показани по телевизията, но нямам представа как са били заснети. Вероятно с камерата на някой от пътниците без наранявания, която е била свалена на летище Лос Анджелис…

— Сигурно така е станало — кимна Кейси.

— Какво става с УДЗПП? Страшно много ни трябва, за да…

— Той трябва на всички — прекъсна я Кейси. — Все още работя по въпроса… — Очите ѝ пробягаха по задната част на макета и се спряха върху пилотското кепе в близост до опашката. — Нямаше ли име на това кепе?

— Имаше, от вътрешната страна — отвърна Мери. — Дзен Чин, или нещо подобно… Дадохме етикета за превод…

— На кого?

— На Айлийн Хан, от канцеларията на Мардър. Тя чете и пише на мандаринско наречие и много ни помага. Защо питаш?

— Просто така, не е важно — отвърна Кейси и се насочи към изхода.

— Този УДЗПП наистина ни трябва, Кейси — подвикна след нея Мери Рингър.

— Зная — отвърна с въздишка по-младата жена.

Набра номера на Норма и попита:

— Кой може да ми преведе някои неща от китайски?

— Искаш са кажеш, освен Айлийн?

— Точно така. Освен Айлийн… — Инстинктивно усещаше, че тази работа трябва да стане без участието на човек от окръжението на Мардър.

— Чакай да си помисля — проточи Норма. — Какво ще кажеш за Елън Фонг от счетоводството?

— Мъжът ѝ не беше ли в Корпусния отдел при Дохърти?

— Същата. Изключително дискретен човек…

— Сигурна ли си?

— Не съм сигурна, а зная, моето момиче! — отсече с чувство на превъзходство Норма.