Майкъл Крайтън
Въздушна клопка (46)

НЮЗЛАЙН
16.45 ч.

Дженифър Малоун тръгна към кабинета на Дик Шенк. Пътят ѝ минаваше покрай неговата „Стена на славата“ — плътно наредени една до друга фотографии, грамоти и награди. Фотографиите, естествено, бяха запечатали мигове на близост с известните и богатите: Шенк на езда с Рейгън, Шенк на яхта с Кронкайт, Шенк играе софтбол в Саутхамптьн в компанията на Тиш, Шенк позира с Клинтън, Шенк се прегръща с Бен Брадли… В ъгъла, близо до стената, беше окачена една снимка на абсурдно младият Шенк с коса до раменете. В ръцете си държеше камера „Арифлекс“ и снимаше Джон Кенеди в Овалния кабинет.

Дик Шенк беше започнал кариерата си през 60-те години като продуцент документалист. По онова време начело на новините в големите телевизионни компании стояха хора без амбиции за показ, които обаче бяха всемогъщи, разполагаха с огромен бюджет и изобилие от сътрудници. Това беше златното време иа предавания като „Бяла книга“ на Си Би Ес и „Рапорти“ на Ен Би Си. Младият Дик тичаше със своята камера и им предлагаше материалите си. Успехът не закъсня. Но заедно с него се стесниха и хоризонтите му. Светът му се ограничи между вилата в Кънектикът и каменната къща в Ню Йорк. Напускаше ги само в краен случай, винаги с лимузина, карана от униформен шофьор. Но днес, достигнал шейсетте, Дик Шенк не изпитваше удовлетворение от живота си. Въпреки привилегирования си произход, въпреки отличното образование в Йейл, въпреки няколкото красиви бивши съпруги и охолен живот, въпреки световната си известност… Отпуснал се в прохладната утроба на огромната лимузина, той се чувстваше недооценен, имаше чувството, че хората не му засвидетелстват достатъчно почитание, не възхвалят достатъчно високо заслугите му. Неуморното и любопитно хлапе с камера на рамо се беше превърнало в свадливо, вечно мърморещо старче. Убеден, че другите не го уважат достатъчно, Дик Шенк им отвръщаше със същото. Към всичко, което го заобикаляше, той се отнасяше с открит цинизъм. Точно по тази причина Дженифър беше убедена, че ще приеме материала за „Нортън Еъркрафт“…

Отвори вратата и пристъпи към бюрото на Мериън.

— Искаш да го видиш ли? — попита секретарката.

— А той тук ли е?

Мериън кимна с глава, после подхвърли:

— Може би ще ти трябва компания…

— Така ли? — вдигна вежди Дженифър.

— Пийнал е — поясни момичето.

— О, ще се справя — тръсна глава Дженифър.

 

Дик Шенк я слушаше със затворени очи и скръстени на корема ръце. Отвреме навреме бавно кимаше с глава.

Сбито и точно, тя очерта всички ключови моменти в бъдещия материал: инцидентът в Маями, забавянето на полетния сертификат от европейската агенция, Полет 545 на „Транс Пасифик“, застрашената от провал китайска сделка. Бившият служител на ФАВ, който твърди, че този модел има сериозни конструктивни дефекти. Репортерът от местния вестник, който казва, че компанията се управлява зле, в заводите ѝ се ширят наркомания и бандитизъм, новият президент е противоречива фигура, решил на всяка цена да продаде на китайците серия Н-22… С две думи: портрет на някога отлична и горда от себе си корпорация, която днес преживява сериозни трудности…

После се спря на начина, по който възнамеряваше да представи материала. Той беше добре известен на Шенк, наричаха го „Загнила ябълка“. В основни линии трябваше да прозвучи така: лошо управлявана компания произвежда некачествен продукт, при това години наред. Съответните специалисти протестират, но компанията е глуха. Тя поддържа близки отношения с ФАВ, която избягва да се намесва. Но истината най-сетне излиза наяве. Европейската агенция бави подновяването на полетния сертификат, ентусиазмът на китайците относно бъдещата покупка на Н-22 рязко спада. Междувременно самолетът продължава да убива хора — точно според предвижданията на експертите. Тук идва ред на изключителния видеоматериал, заснет с любителска камера. Той показва на живо агонията на невинните пътници, неколцина от които намират смъртта си… Заключението е повече от категорично: Н-22 действително е летящ ковчег!

Свърши. В кабинета се възцари дълго мълчание. Най-после Шенк отвори очи и промърмори:

— Не е лошо…

На лицето ѝ се появи усмивка на облекчение.

— Каква е реакцията на компанията? — с ленив глас попита Шенк.

— Каменна стена. Самолетът си е наред, критиците лъжат.

— Все същото — въздъхна Шенк и поклати глава. — Обичайният американски боклук… — Беше известен с презрението си към родното производство. Караше БМВ, носеше швейцарски часовници и английски обувки, пиеше френско вино. — В тази страна се произвежда боклук и нищо друго… — Облегна се назад, сякаш изтощен от това заключение. После в ленивия му глас се долови предпазливост: — С какво могат да подкрепят тезата си?

— На практика с нищо — отвърна Дженифър. — Разследването на инцидентите в Маями и на борда на „Транс Пасифик“ все още не е приключило.

— Кога трябва да приключи?

— Най-рано след няколко седмици.

— Това ми харесва — бавно кимна той. — Много ми харесва. Ето какво означава убедителна журналистика! Ще накараме „60 минути“ да си хапят опашката! Миналия месец пуснаха репортаж за дефектни самолетни части, но ние ще говорим за цял дефектен самолет! Летящ ковчег! Великолепно! Това ще накара всички да се подрискат от страх!

— И аз мисля така — отвърна Дженифър с широка усмивка на уста. Шенк приемаше материала!

— Много ще ми бъде приятно да го начукам на Хюит — доволно промърмори Шенк. Дон Хюит, легендарният продуцент на „60 минути“ беше кръвният му враг. По простата причина, че предаването му винаги имаше по-висок рейтинг от „Нюзлайн“. — Нещастници! Помниш ли репортажа им за извън сезонните професионални играчи на голф?

— Страхувам се, че не — поклати глава Дженифър.

— Вярно, това беше доста отдавна… — Очите на Шенк бяха замаяни, тя разбра, че обедните питиета са му дошли малко в повече от нормалното. — Няма значение… Докъде бяхме стигнали? Аха… Разполагаш с човека от ФАВ, също и с местния репортер. Имаш и запис от Маями… Ключова е ролята на любителския видеоматериал, с него ще започнем…

— Точно така.

— Но Си Ен Ен ще го пуска денонощно — погледна я предупредително той. — Което означава, че следващата седмица това ще е древна новина. Трябва да излъчим предаването още сега, тази събота.

— Точно така.

— Разполагаш с дванадесет минути — промърмори Шенк и се извърна към цветната схема с различните сегменти на предаването, която беше окачена на стената. — Ще ти дам Марти… В четвъртък прави интервю с Бил Гейтс в Сиатъл, веднага след това ще го качим на самолета за Лос Анджелис. Ще го имаш за шест, максимум седем часа…

— Добре.

— Сигурна ли си, че ще сглобиш всичко навреме?

— Имайте ми доверие — кимна Дженифър и започна да събира бележките си.

Беше стигнала бюрото на Мериън, когато откъм отворената врата я настигна кресливият му глас:

— Хей, Дженифър! Не искам никакви истории за резервни части! Чуваш ли? Никакви шибани части!