Майкъл Крайтън
Въздушна клопка (41)

ХАНГАР 5
11.154.

Кейси откри Рон Смит почти легнал в предния технически отсек на Н-22, който се намираше точно зад водещото колело. Наоколо съсредоточено работеха хората от екипа му.

— Рон, искам да ми обясниш за какво става въпрос тук — рече тя и му подаде списъка на нередностите в електрозахранването, всичките десет страници.

— Какво по-конкретно те интересува? — вдигна глава инженерът.

— Четирите AUX ето тук… Плюс AUX COA… Какво е тяхното предназначение?

— Толкова ли е важно?

— Точно това се опитвам да разбера…

— Е, добре — въздъхна Рон. — AUX 1 означава допълнителен генератор за тяга, тоест турбината на опашката. AUX 2 и AUX 3 са резервни линии, които влизат в действие само при наличието на високо натоварване на тази турбина. А AUX COA е линия, запазена за опции по желание на клиента… Тоест за апарати от сорта на ЗУГТД, които на този самолет липсват…

— Показанията на всички тези линии са маркирани с нула — рече Кейси. — Това означава ли, че са били използвани?

— Не е задължително. Но трябва да се проверят, защото грешката в показанията също се маркира с нула…

— Ясно — кимна Кейси и прибра разпечатката. — А какво ще кажеш за отклоненията в сензорите за близост?

— Точно с тях се занимаваме в момента — отвърна Рон. — Може би ще открием нещо, но по принцип трябва да знаеш, че показанията на уредите, дори и регистриращи отклонения, са валидни само за даден момент от работния режим. От тях никога няма да получим представа какво е станало на борда… За тази цел ни трябват показанията за полетните параметри и ти трябва да ни ги осигуриш, Кейси…

— Притискам Роб Уонг, но засега…

— Притисни го още — прекъсна я Смит. — Ключът към решаване на загадката се крие там.

От задната част на машината долетя грозен вик:

— Мамка му! Това вече наистина не мога да го повярвам!

Беше Кени Бърн.

 

Стоеше на една платформа, издигната непосредствено зад левия двигател и гневно размахваше ръце. Насъбралите се около него инженери поклащаха глави.

— Какво откри? — тръгна натам Кейси.

— Питай какво не открих! — изръмжа червенокосият. — Първо, охладителните решетки са монтирани наопаки! Някой идиот ги е обърнал без това изобщо да му направи впечатление!

— Това отразява ли се на полета?

— Да, рано или късно… Но това не е всичко. Я погледни вътрешния обтекател!

Кейси се покатери по скелето и се присъедини към групичката техници, събрала се зад улеите на обратната тяга.

— Покажете ѝ момчета — заповяда Кени Бърн.

Един от техниците освети обшивката на обтекателя с джобното си фенерче. Пред очите ѝ се появи прецизната стоманена извивка, покрита с едва забележими сажди. Лъчът на фенерчето спря върху емблемата на „Прат и Уитни“, която бе поставена в близост до външната повърхност на ръкава.

— Виждаш ли? — подвикна Кени.

— Какво имаш предвид? Маркировката ли? — Емблемата на „Прат и Уитни“ представляваше главата на орел, поместена в окръжност, около нея се четяха буквите П и У.

— Точно така.

— И какво ѝ е?

— Кейси, Кейси! — укорително поклати глава Бърн. — Орелът е обърнат наопаки и гледа в погрешната посока!

— О!

— Как мислиш, дали „Прат и Уитни“ ще обърнат емблемата си? Няма начин, момичето ми. И тук става въпрос за поредното шибано менте!

Ето го ключовият момент. Този самолет гъмжеше от фалшиви части! Еймъс правилно беше предвидил подобно развитие на нещата. Въпросът беше дали някоя от тези части беше повлияла на нормалния полет на машината?

— Напълно възможно — сякаш прочете мислите ѝ Бърн. — Но аз не мога да разглобя шибания двигател, да го вземат мътните! За това ми трябват поне две седмици!

— Тогава какво да правим?

— Трябва ни УДЗПП, момичето ми. Само от него можем да получим използваеми данни!

— Искаш ли да отскоча до Диджитал и да проверя докъде е стигнал Уонг? — попита Ричмън.

— Няма смисъл — поклати глава Кейси. Познаваше Роб Уонг, знаеше, че прави каквото може. Допълнителнителното притискане ще го раздразни, в крайна сметка може да скочи в колата си и да не стъпи в завода поне два дни…

Мобифонът ѝ зажужа.

— Започва се! — мрачно обяви Норма. — Търси те Джак Роджърс, след него Бари Джордън от „ЛА Таймс“ и някой си Уинслоу от „Уошингтън Поуст“. Накрая се обадиха и от „Нюзлайн“ с молба за повече сведения относно Н-22…

— Телевизионното шоу?

— Аха…

— И те ли ще правят материал?

— Едва ли — отвърна Норма. — Просто опипват почвата.

— Добре, ще ти звънна след малко.

Кейси изключи апарата и се отпусна в ъгъла. Извади бележника си и започна да прави списък на документите, които ще ѝ трябват, за да подготви съобщение за печата: наборът сертификати, изисквани от ФАВ за лицензирането на нов самолет, официалното разрешение на ФАВ относно летателната годност на Н-22 (Норма ще го изрови от архивите), миналогодишниото заключение на ФАВ относно полетната безопасност иа машината, вътрешнофирменните данни за летателните качества на Н-22 от 1991 година насам, които бяха безупречни… Списъкът с препоръките за подобрение на безопасността на полетите, който беше много кратък. Една страница с основните характеристики на машината: скорост и далечина на полета, размери и тегло. Това горе долу ще бъде достатъчно…

Ричмън внимателно я наблюдаваше.

— Сега какво? — попита той.

Тя откъсна листа от бележника си и му го подаде:

— Занеси го на Норма. Да изготви съобщение за печата и да го дава на всеки, който проявява интерес.

— Добре — отвърна младежът и сведе поглед към написаното: — Не съм сигурен, че разчитам почерка ти…

— Норма ще се оправи. Просто ѝ го предай…

— Добре.

Ричмън се отдалечи, тананикайки.

Мобифонът ѝ отново изжужа. Беше Джак Роджърс, решил да я хване лично.

— Слуховете, че крилото ще се прави в чужбина, продължават — обяви той. — Според един от тях „Нортън“ експедира инструментариума в Корея, а оттам ще го насочат за Шанхай…

— Мардър обади ли ти се?

— Да, разменихме няколко думи.

— Поговори с него пак, преди да публикуваш каквото и да било…

— Той ще приеме ли да бъде цитиран?

— Поговори с него — повтори Кейси.

— Хубаво — съгласи се Роджърс, — Но той ще отрече, нали?

— Сам ще ти каже.

— Виж какво, Кейси — въздъхна Роджърс. — Не искам да мътя една новина, която правилно съм напипал… Защото като нищо утре ще я прочета в „ЛА Таймс“… Ти трябва да ми помогнеш. Има ли истина в тези слухове, или не?

— Нищо не мога да ти кажа.

— Ето какво предлагам: ще напиша, че няколко от високопоставените ръководители в „Нортън“ твърдо отричат слуховете за евентуалното сглобяване на крилата в Китай. Това устройва ли те?

— Може би…

Внимателен отговор на един предпазливо поставен въпрос.

— Добре, Кейси, благодаря. Ще се свържа с Мардър. Телефонът замлъкна.