Майкъл Крайтън
Въздушна клопка (37)

ГЛЕНДЕЙЛ
6.12 ч.

Телефонът звънеше. Събуди се трудно, главата ѝ беше замаяна. Претърколи се в леглото, под тялото ѝ зашумоля хартия. С мъка отвори очи и видя, че цялото легло е покрито с разпечатки.

Телефонът продължаваше да звъни и тя вдигна слушалката.

— Мамо! — тъжен глас, готов всеки момент да премине в плач.

— Здравей, Али.

— Мамо! Татко ме кара да облека червената рокля, а аз искам синята… Онази, на цветята.

Кейси въздъхна.

— Вчера с коя беше облечена?

— Със синята. Но тя изобщо не е мръсна!

Войната продължаваше. Алисън обичаше да носи едни и същи дрехи. Ставаше въпрос за някаква особена консервативност в душата на седемгодишното момиченце.

— Скъпа, знаеш, че настоявам да ходиш на училище с чисти дрехи.

— Но тя е чиста, мамо! А Червената рокля я мразя! Миналият месец беше обратното. Алисън беше влюбена в червената рокля и водеше истински сражения, за да бъде с нея.

Кейси се прозя и седна в леглото. Очите ѝ попаднаха на дългите колони от цифри, пръснати върху чаршафите. Слушаше плачливите оплаквания на дъщеря си и мрачно клатеше глава. И с това ли трябва да се оправям? Защо Джим не влезе в ролята си на родител? Тези неща не се решават по телефона. Защо по дяволите не се държи по-твърдо? Нима не вижда, че това е играта на всяко дете в положението на Алисън? Да противопоставя разделените си родители един на друг…

Тривиални проблеми, предизвикани от детски игри за надмощие.

— Алисън! — прекъсна тя излиянията на дъщеря си. — След като баща ти е казал да облечеш червената рокля, трябва да се подчиниш!

— Но, мамо…

— При него си, ще го слушаш!

— Но, мамо…

— Без повече приказки, Алисън! Обличаш червената рокля и толкоз!

— О, мамо! — разплака се детето. — Да знаеш как те мразя! — Слушалката се захлопна.

Кейси понечи да набере номера на Джим, но после се отказа. Прозя се още веднъж, стана от леглото и отиде да пусне кафеварката в кухнята. Прекосявайки хола, тя дочу напрегнатото жужене на факса в ъгъла. Отклони се от пътя си и се наведе над апарата.

Беше извлечение от съобщение за печата, публикувано от някаква пъблик рилейшънс компания във Вашингтон. Името ѝ беше съвсем неутрално — „Институт за проучвания в областта на въздухоплаването“, но Кейси прекрасно знаеше, че тази компания представлява интересите на европейския консорциум, който произвежда „Еърбъс“. Съобщението беше оформено да изглежда като сензационна новина, заглавието му беше отпечатано с тлъсти букви:

ОАВ ОТЛАГА ИЗДАВАНЕТО НА ПОЛЕТЕН

СЕРТИФИКАТ ЗА ШИРОКОКОРПУСНИЯ Н-22.

ПРИЧИНА: ПРОДЪЛЖАВАЩА ЗАГРИЖЕНОСТ

ЗА СИГУРНОСТТА.

Господи, очертава се прекрасен ден, въздъхна Кейси.