Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Airframe, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 37гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
MikoBG(2007)

Издание:

Copyright © 1996 by Michael Crichton

First published in the United States by Alfed A. Knopf, Inc.

201 East 50th Street, New York, USA

 

Майкъл Крайтън

ВЪЗДУШНА КЛОПКА

Американска

Първо издание

Редактор Сергей Райков

Формат 84x108/32. Печатни коли 24

Издателство „Коала“, София

Отпечатано в „Балкан прес“ ЕАД

ISBN 954-530-038-8

История

  1. —Добавяне

СГРАДА 64
11.45 ч.

През средата на халето се проточваше верига от свързани помежду си клетки, които представляваха комбинация от работни възли и складове с необходимите части за вграждане. Всеки работен възел беше оборудван с машина за разчитане на микрофишове и компютър за складовите наличности.

Кейси се беше навела над екрана на машината за микрофишове и преглеждаше фотокопията на Фюзелаж 271. Това беше фабричният номер на авариралата машина на „Транс Пасифик“.

До нея се беше изправил Джери Дженкинс, сменният отговорник за складовите наличности. Писалката му нервно почукваше по плота, главата му се поклащаше.

— Откри ли каквото ти трябва? — попита той. — Хайде, побързай!

— Спокойно, Джери — вдигна глава Кейси.

— Аз съм спокоен — отвърна онзи, но очите му нервно пробягаха по халето. — Но си мисля, че беше по-добре да свършиш тая работа между смените…

Между смените нямаше да привлича внимание.

— Джери, в случая не разполагаме с много време…

— Всички са наежени заради тая китайска сделка — промърмори Дженкинс и най-сетне спря да почуква с писалката си. — Какво да кажа на момчетата?

— Ще кажеш на момчетата, че ако изпуснем китайската сделка, тази поточна линия ще бъде закрита и те ще трябва да си търсят друга работа! — отсече Кейси.

— Наистина ли? — преглътна Джери. — Защото чух, че…

— Моля те, остави ме да си свърша работата! — прекъсна го с решителен тон тя.

Документацията беше огромна. Един милион листа хартия, в съответствие с броя на частите, вложени в изграждането на самолета. Такова беше изискването на ФАВ. Без тази документация Агенцията отказваше да регистрира готовата машина. Същевременно отказваше и да съхранява документацията, тъй като всеки от конкурентите на „Нортън“ би могъл да получи достъп до нея, позовавайки се на Закона за свободен обмен на информация. По тази причина компанията поддържаше архив за всеки произведен от нея самолет. Той тежеше два тона и половина и заемаше около двайсет квадратни метра складова площ в специално построената за целта сграда, която се намираше в Комптън. Архивът беше заснет и на микрофишове, които се използваха при редовните технически прегледи на съответната машина. Но докато се стигне до нужния микрофиш минаваше доста време…

— Откри ли го вече? Откри ли го? — нервничеше Дженкинс.

— Уф, открих го — въздъхна най-сетне Кейси.

На екрана трептеше фотокопие от официален документ на металургичния завод „Хофман Метал“ в Монтклеър, Калифорния. В него предпазителят за елероните беше отбелязан точно под кода, който съответстваше на конструкторския архив: А/908/ В-2117L (2) SS/HT. Под кода беше отбелязана датата на производството, датата на доставката в завода, скрепена със съответния печат, датата на монтажа. Най-отдолу имаше още два печата — единият на механика, който е монтирал частта, другият — на инспектора от качествен контрол, който е проверил операцията.

— Това ли е ПОО? — наведе се над екрана Дженкинс.

— Да — кимна Кейси.

„Хофман Метал“ беше производителят на оригиналното оборудване (ПОО). Въпросната част беше пристигнала в завода директно оттам, без да се прибягва до услугите на дистрибутор.

Джери нервно се озърташе. Работата по поточната линия вървеше нормално, на пръв поглед никой не им обръщаше внимание. Но Кейси беше сигурна, че я наблюдават.

— Тръгваш ли си? — нетърпеливо попита сменният майстор.

— Да, Джери, тръгвам си — кимна тя и се насочи към противоположния край на конвейера. Избягваше да минава под крановете, очите ѝ внимателно опипваха металните мостчета над главата й. Там нямаше никой. Значи засега са я оставили на спокойствие…

Получената информация беше съвсем конкретна: на ТПА 545 е бил монтиран оригинален предпазител, доставен директно от производителя, който се радваше на солидна репутация. Качеството на този предпазител е било отлично, за разлика от качеството на онзи, който Дохърти демонтира от крилото.

Следователно Еймъс е прав.

Нещо е станало с това крило. Нещо, което е наложило ремонт.

Но какво?

Все още ѝ предстоеше огромна по обем работа.

Работа, която трябва да бъде свършена в изключително кратки срокове.