Майкъл Крайтън
Въздушна клопка (24)

НА ПЪТ ЗА ХАНГАР 5
9.15 ч.

Прекосяваха огромния паркинг, Кейси замислено мълчеше.

— И докъде стигнахме? — обади се след известно време Ричмън.

— Доникъде.

Това беше единственото заключение, независимо от различните ъгли, под които анализираше фактите. До този момент не бяха успели да установят нищо сигурно. Пилотът беше съобщил за турбуленция, но такава нямаше. Една от пътничките беше описала типично непредизвикано спускане на елероните, но това спускане далеч не обясняваше огромните опустошения в пътническите салони. Стюардесата твърдеше, че командирът се е борил е автопилота — нещо, което според Трунг може да стори само един крайно неопитен пилот… А Феликс твърди, че командирът на този самолет е един от най-добрите в бранша.

Мъгла.

Пълна мъгла.

Ричмън крачеше до нея и мълчеше. Цяла сутрин си траеше. Сякаш загадката около инцидента с Полет 545 се беше оказала твърде сложна за него и интересът му се изпаряваше.

Но Кейси не беше обезкуражена. Много пъти се беше оказвала в подобно положение. В начина, по който първите данни си противоречат, няма нищо странно. Просто защото инцидентите по време на полет рядко се предизвикват от една отделна грешка. Екипите, които разследват тези инциденти, винаги очакват поредица от грешки, навързани помежду си. В крайна сметка се стига до неизбежното: аварира цяла система, пилотът реагира неадекватно и самолетът попада в опасна ситуация…

Поредица. Винаги поредица…

Една дълга верига от малки грешки и пропуски…

Дочу свистене на реактивни двигатели и вдигна глава. Огромното туловище на един Н-22 затъмни слънцето. Тя успя да зърне жълтите отличителни знаци на опашката му. Беше авариралата машина, която пристигаше от ЛАКС. Големият самолет кацна меко, изпод колелата му излетяха синкави облачета. Моторите изреваха на обратна тяга, туловището се заклати по посока на Хангар 5.

Пейджърът на колана ѝ започна да жужи. Тя го свали и прочете посланието:

∗∗∗ ДВИГ Н-22 АВАРИРА МАЯМИ. ТВ ПРЕДАВА В МОМЕНТА

БТИГЗ.

— О, по дяволите! — простена Кейси. — Трябва да открием някакъв телевизор!

— Защо, какво става? — озадачено я изгледа Ричмън.

— Имаме неприятности.