Майкъл Крайтън
Въздушна клопка (91)

ГЛЕНДЕЙЛ
23.00 ч.

Апаратът в дома на Кейси звънна точно когато върху екрана на телевизора започнаха да текат надписите с участниците в токущо приключилото предаване „Нюзлайн“.

— Кейси Сингълтън?

Гласът насреща беше леко дрезгав и повелителен.

— На телефона.

— Аз съм Хал Едгартън.

— Здравейте, сър.

— Намирам се в Хонконг. Един от членовете на борда токущо ми звънна с новината, че „Нюзлайн“ не е излъчило никакъв материал за „Нортън“.

— Вярно е, сър.

— Това е наистина добра новина, но все се питам как стана така, че се отказаха?

— Нямам представа, сър — отговори Кейси.

— Не знам как сте се оправила с тях, но съм доволен от работата ви. След няколко часа заминавам за Пекин, където ще подпиша договора. Джон Мардър трябваше да ме чака там, но по неизвестни причини е останал в Калифорния…

— Нямам никаква информация по този въпрос, сър.

— Много добре — рече Едгартън. — Радвам се да го чуя. Веднага след като се върна ще направим някои промени в администрацията… Между другото, обадих се да ви поздравя, Кейси. Свършихте огромна работа, под постоянен натиск… Наистина съм впечатлен.

— Благодаря, сър.

— Хал…

— Благодаря, Хал.

— Наредих на секретарката си да ни уреди един обяд веднага след като се прибера… Междувременно дръжте фронта!

Едгартън затвори, но телефонния звън не секна. Пръв беше Майк Ли, който я поздрави със сдържани и добре подбрани фрази. И той попита как е успяла да свали материала, но получи същия отговор. По неизвестни на Кейси причини „Нюзлайн“ анулирало предаването.

После звъниха колегите й: Дохърти, Бърн, Рон Смит. Норма беше най-любвеобвилна:

— Гордея се с теб, скъпа! — възкликна тя.

Накрая звънна Теди Роули, който, както обикновено бил наблизо и се питал какво ли прави…

— Уморена съм — каза му направо Кейси. — Нека го отложим за друг път…

— Това беше твоят ден, скъпа…

— Да, Теди. Затова съм толкова уморена.

Затвори, извади щепсела от контакта и се мушна под завивките.