Майкъл Крайтън
Въздушна клопка (87)

НА БОРДА НА ТПА 545
5.05 ч.

Дженифър неволно потръпна. В самолета беше студено, празните редици кресла под луминисцентните лампи изглеждаха мрачни и заплашителни. Следите от инцидента личаха ясно, бяха далеч по-шокиращи от това, което се виждаше на записа. Тук е станала трагедията, помисли си тя. Тук, в този самолет. По тавана на салона личаха кървави следи, много от багажните отделения висяха на пантите си. Преградите от фибростъкло бяха напукани, неприятната миризма все още се усещаше. Обшивката около част от илюминаторите беше свалена, под нея се виждаха снопове разноцветни кабели. Изведнъж изпита усещането, че е попаднала в огромна метална клетка. Но време за разочарование и страх нямаше, тъй като Сингълтън вече ѝ правеше знак да заеме едно от местата в центъра на салона, точно под монтираната в корпуса камера.

Към тях пристъпи мъж в летателен комбинезон от сребриста материя и се зае да притяга коланите им. Те бяха доста по-различни от пътническите — от модела, който използват стюардесите: две широки ленти от брезент през раменете, събиращи се на корема, трета опасва бедрата… Солидните ключалки рязко изщракаха, мъжът подръпна коланите за проверка.

— Трябва ли да са толкова стегнати, за Бога? — изрази протеста си Дженифър.

— Толкова, колкото можете да понасяте, госпожице — отвърна мъжът. — Дишате ли свободно, значи са хлабави! — Опъна още веднъж и попита: — Усещате ли?

— Усещам — промърмори Дженифър.

— Така трябва да бъде… А това тук е закопчалката… Дръпнете я, ако обичате.

— Но за какво трябва да…

— Дръпнете я. Трябва да знаете как се работи с нея, в случай на аварийна ситуация.

Тя се подчини. Коланите отскочиха, натискът изчезна.

— Сега се превържете сама, ако обичате… Дженифър се справи сравнително лесно. Господи, тези хора вдигат шум за нищо!

— Притегнете ги, моля. Тя дръпна коланите.

— По-силно!

— Но защо? — изрази протест тя. — Мога да го направя когато е нужно!

— Когато е нужно няма да имате време — отвърна мъжът. — Стегнете ги сега!

На съседната седалка Сингълтън мълчаливо изпълняваше инструкциите. Коланите се впиха в бедрата и раменете ѝ тялото ѝ се изпъна назад.

— Мисля, че сте готови, дами — обяви след кратък оглед мъжът с комбинезона. — Желая ви приятен полет… — Очите му се отправиха към Сингълтън, в тях се четеше укор.

— Хайде, Теди, подкарай този самолет — каза тя.

— Това ли е последното ви желание? — ухили се пилотът.

— Да.

Сребристият комбинезон се стопи по посока на пилотската кабина. Миг по-късно се включиха репродукторите.

— Готови за затваряне на вратите — обяви мъжки глас с металически отенък. Разнесе се лек тласък, ключалките изщракаха. Въздухът беше все така студен и Дженифър потръпна. Очите ѝ пробягаха по празните седалки и се спряха върху лицето на Сингълтън.

Говорителката на „Нортън“ гледаше право пред себе си.

Двигателите се включиха с тихо свистене, което бавно започна да се усилва. Интеркомът отново зажужа.

— Кула, тук „Нортън“ 01 — прозвуча гласът на пилота. — Моля разрешение за излитане за изпитателен полет.

Щрак.

— Чувам ви, 01… Рулирайте наляво, прекосете пистата до стоянка номер шест.

Щрак.

— Прието, кула.

Самолетът се раздвижи. Небето зад илюминаторите беше просветляло. След няколко минути движението спря.

— Какво правят? — обади се Дженифър.

— Измерват теглото на машината — отвърна Кейси. — Това се прави както при излитане, така и след кацане. Като последна проверка за точната симулация на полета…

— На кантар ли я качват?

— Да. Вграден е направо в бетона на пистата. Щрак.

— Теди, дай около метър напред… Щрак.

— Задръж така.

Свистенето на двигателите се усили, самолетът плавно се отмести, после отново спря. Щрак.

— Благодаря, достатъчно. Бруто петдесет и седем две седем, трийсет и два процента от максимума. Точно според изискванията.

Щрак.

— Чао, момчета… Щрак.

— Кула, тук 01, моля разрешение за излитане. Щрак.

— Разрешавам излитане, писта три, точка на контакт нула шест три в края на пистата.

Щрак.

— Прието.

Самолетът потрепна и се втурна напред. Свистенето на двигателите премина в басов рев. Дженифър имаше чувството, че никога не е чувала подобен грохот. Тялото ѝ ясно усещаше леките неравности на пистата. После подрусването изчезна. Бяха във въздуха, носът на машината се насочи нагоре, към просветляващия хоризонт…

 

Щрак.

— Добре дошли на борда, дами. Ще се придържаме към полетно ниво три седем нула, което означава височина на полета тридесет и седем хиляди фута, или около дванадесет хиляди метра. Ще кръжим над станцията Юма и Карстеърс, Невада, това ще бъде цялата екскурзия. Добре ли сте? Ако погледнете наляво, можете да видите нашия придружител…

Дженифър извърна глава към илюминатора и видя стройния силует на изтребителя, посребрен от светлината на настъпващия ден. Беше толкова близо, че ясно се виждаше ръката на пилота, вдигната за поздрав… В следващия миг изтребителят рязко изостана и се стопи във въздуха.

Щрак.

— Повече едва ли ще го видите — прозвуча гласът на пилота. — Ще остане зад нас, на доста по-голяма височина. Там му е мястото според инструкциите… В момента достигаме височина дванайсет хиляди фута, препоръчвам ви няколко преглъщания… Съжалявам, госпожице Малоун, но едва ли можем да пълзим като при редовен полет…

Дженифър преглътна, изчака пропукването в ушите си и попита:

— Защо трябва да се изкачваме толкова рязко?

— Целта на пилота е максимално бързото достигане на височината, на която ще протече полета — обясни Кейси. — Така машината ще се охлади по най-добрия начин…

— Ще се охлади ли?

— На височина тридесет и седем хиляди фута температурата е минус петдесет градуса. В момента корпусът е доста по-топъл, а различните му компоненти се охлаждат с различно темпо… При продължителен полет обаче — такъв, какъвто е да речем презокеанският, всички части на корпуса достигат температурата на околната среда… Една от задачите на КРИ е проверката на въжетата за управление при ниска температура. Под термина „охлаждане“ разбираме издигането на машината на височина, при която температурата на всички части и компоненти се уравнява… Едва след това започваме изпитанията.

— Какъв срок от време имате предвид?

— Стандартната процедура на охлаждането е два часа.

— И ние ще седим тук два часа?!

— Сама пожелахте да се качите на самолета, нали? — мрачно я изгледа Сингълтън.

— Исках да кажа, че ще седим тук цели два часа без да правим нищо?

Щрак.

— Ще се опитаме да ви забавляваме, госпожице Малоун — обади се сякаш в отговор на въпроса ѝ пилотът. — В момента сме на височина двадесет и две хиляди фута и продължаваме да се изкачваме. След няколко минути ще достигнем полетната височина. Скоростта ни е две осемдесет и седем ВЧ, която ще нарастне до три и четиридесет ВЧ, тоест нула осем М. Преведено на разбираме език това означава, че ще летим с около осемдесет процента от скоростта на звука. Това е обичайната полетна скорост на пътническите самолети. Удобно ли се чувстват моите пътници?

— Чувате ли ни? — попита Дженифър.

— Дори ви виждам — отвърна пилотът. — А ако извърнете глава надясно, ще ме видите и вие…

Един от мониторите на стената оживя. Дженифър видя главата и раменете на пилота, очертани на фона на светещата апаратура пред него. През стъклата на кабината нахлуваше ярката светлина на утрото.

Бяха достатъчно високо, за да посрещнат първите слънчеви лъчи. Илюминаторите блеснаха като прожектори, но в салона не стана по-топло. Дженифър седеше в средата и по тази причина не можеше да види земята, останала далеч долу.

Погледна Сингълтън и срещна усмивката й.

 

Щрак.

— Е, драги дами, вече сме на височина три седем нула — обади се Роули. — Имаме отлична видимост, липсва движение на въздуха. Очертава се един хубав ден… Разкопчайте коланите си и заповядайте в кабината…

„Какво?“ — недоумяващо се огледа Дженифър. До нея Сингълтън вече беше свалила коланите и се изправяше.

— Мислех, че разходките са забранени… — промърмори объркано тя.

— В момента не е така.

Дженифър се освободи от оковите си и последва Сингълтън, която прекосяваше салона за първа класа по посока на пилотската кабина. Корпусът под краката ѝ леко вибрираше, но потрепването беше някак стабилно, внушаващо спокойствие. Вратата на пилотската кабина беше отворена.

Роули седеше на мястото на командира. Не беше сам. До него имаше още един мъж, когото никой не си направи труд да представи, трети работеше с някаква апаратура в дъното. Двете жени се изправиха на прага.

— Госпожице Малоун — извърна се към нея Роули. — Вие направихте интервю с мистър Баркър, нали?

— Да.

— Каква според него е била причината за инцидента?

— Спускане на елероните.

— Аха… Сега ви моля за внимание. Това тук е лостът за спускане на елероните. Летим със същата скорост, на същата височина… Сега ще спусна елероните…

— Почакайте! — извика Дженифър. — Искам да се превържа с коланите!

— Няма нужда, госпожице Малоун — усмихна се пилотът. — Ще бъдете в пълна безопасност.

— Нека поне да седна…

— Добре, седнете.

Дженифър понечи да се върне в салона, но забеляза, че Сингълтън не мърда от мястото си. Почувства се глупаво и бавно се върна до нея.

— Спускам елероните — обяви Теди Роули.

Лостът премина в долно положение. Разнесе се леко бучене, което продължи няколко секунди и спря. Носът леко се разклати, после отново зае хоризонтално положение. Толкоз.

— Елероните са спуснати — обяви Роули и посочи инструментите пред себе си. — Това тук е скоростта, до нея е висотомера… Можете да се уверите сама. Виждате, че надписът ЕЛЕРОНИ свети. Казано с други думи, ние токущо дублирахме ситуацията, при която според мистър Баркър на този самолет са загинали трима души… Но вие забелязахте, че нищо особено не се случи, нали? Височината на полета остана абсолютно стабилна. Искате ли да повторим експеримента?

— Да — кимна тя. Просто защото не знаеше какво друго да каже.

— Окей, прибирам елероните. — Роули се обърна да я погледне, усмихна се и добави: — Искате ли да го направите вие? Или идете до илюминатора и наблюдавайте крилата.

Лесно ще забележите спускането и прибирането на елероните и ще проследите какво става по време на този процес… Пилотът натисна един бутон пред себе си и намести микрофона:

— Кула, обади се на 01. Искам проверка на мониторите… — Послуша известно време, после кимна: — Добре, разбрано… Госпожице Малоун, елате малко по-навътре… Така вашите колеги ще видят лицето ви, хванато от ей онази камера горе. Можете да им помахате с ръка…

Дженифър се подчини, чувствайки се глупаво.

— Колко пъти да спуснем елероните, госпожице Малоун? Не се притеснявайте, готови сме да дадем всички шансове на вашите оператори.

— Всъщност, не знам… — С всяка изминала минута Дженифър се чувстваше все по-глупаво. Полетните изпитания май щяха да се окажат капан, а записите щяха да направят Баркър пълен глупак. И не само Баркър, а и цялото предаване…

— Ако искате, можем цял ден да го правим — прекъсна хода на мислите ѝ Роули. — Само и само да проумете, че спускането на елероните не оказва никакво влияние върху сигурността на полета…

— Направете го още веднъж — сковано рече тя.

— Ето го лоста пред вас — рече пилотът. — Вдигнете металното капаче и го натиснете надолу. Ходът му е около два — три сантиметра.

Тоя тип е решил да ми прехвърли топката, рече си Дженифър и поклати глава:

— По-добре го направете вие…

— Както кажете, госпожице, няма проблеми.

Роули натисна лоста. Леко разтърсване показа, че елероните са спуснати, сигналният надпис на екрана светна. Носът леко потрепна, после се успокои. Всичко стана както по време на предишния опит.

— Сега ще включим камерите на преследвача — каза пилотът. — Чрез тях ще проследите цялата операция отстрани… Прибирам елероните…

Търпението на Дженифър се изчерпи.

— Добре де, какво е предизвикало инцидента, след като не са елероните? — попита тя.

— Колко време изтече, Теди? — обади се за пръв път Сингълтън.

— Двадесет и три минути от началото на полета.

— Достатъчно ли е?

— Вероятно. Можем да го очакваме всеки момент…

— Какво чакате? — попита Дженифър.

— Началото на поредицата от действия, която е предизвикала инцидента — поясни Кейси.

— Поредица от действия?

— Да — кимна Кейси. — Почти всички инциденти по време на полет се предизвикват от поредица събития, пряко свързани едно с друго. Ние ги наричаме каскада. Няма единична причина за авариите, те винаги са няколко… Убедени сме, че в този конкретен случай стартът на каскадата е предизвикан от сигнал за неизправност, подаден от неоригинален датчик, вложен в машината по време на някой от наземните технически прегледи.

— Фалшива част?! — попита Дженифър и неволно потръпна от ужас.

 

В главата ѝ моментално затича онази част от заснетите кадри, които би трябвало да изреже. Начало на поредица от действия, беше казала Сингълтън. Това не трябва да се подчертава, особено след като е само част от поредицата. Следващата брънка от веригата беше още по-важна: в крайна сметка ужасните събития на борда на ТПА 545 не могат да бъдат предизвикани единствено от някаква си фалшива част!

— Казахте поредица от събития… — подхвърли тя.

— Да. Няколко събития, които в крайна сметка водят до трагедията.

Дженифър усети как раменете ѝ увисват.

Продължаваха да чакат. Не се случваше нищо.

Изтекоха пет минути, Дженифър започна да трепери от студ. Очите ѝ не слизаха от циферблата на часовника.

— Какво точно очакваме? — не се сдържа тя.

— Търпение — извърна се да я погледне Сингълтън.

В следващата секунда се разнесе електронен сигнал, на главния дисплей светна оранжев надпис: НЕСЪОТВЕТСТВИЕ В СИСТЕМАТА НА ЕЛЕРОНИТЕ.

— Ето го! — промърмори напрегнато Роули.

— Но какво е това, за Бога?

— Електронен сигнал, който предупреждава, че елероните не са в леглата си. Но както сама виждате, лостът е в горно заключено положение, което означава, че елероните са прибрани. Това ни кара да вярваме, че предупреждението идва от неизправен сензор за близост на дясното крило. Той трябва да отчита наличието на елерона в леглото. Но този тук е повреден, по всяка вероятност от ниската температура на въздуха. Подава сигнал до пилота, според който елероните са спуснати, но той е погрешен…

— Сензор за близост… — объркано повтори Дженифър. — Не ви разбирам… Какво общо има той с Полет 545?

— В кабината се получава предупреждение за проблем с елероните — намеси се Кейси. — Такива предупреждения не са рядкост и пилотът не може да бъде сигурен дали става въпрос за реален проблем, или за излязъл от строя датчик… По тази причина той предприема рутинни действия: спуска елероните и отново ги прибира, очаквайки предупредителния надпис да угасне…

— Значи командирът на ТПА 545 е спуснал елероните, а после ги е прибрал? — попита Дженифър.

— Точно така.

— И това не е предизвикало инцидента?

— Не е. Току-що ви го демонстрирахме по най-категоричен начин.

— Тогава каква е причината?

— Уважаеми дами, приканвам ви да се върнете на местата си — обади се Роули. — Сега ще направим опит да пресъздадем цялата ситуация.