Майкъл Крайтън
Въздушна клопка (85)

ПРЕД СГРАДА 64
16.55 ч.

— В историята на самолетостроенето няма прецедент телевизионен екип да присъства на полетни изпитания — говореше пред микрофона Марти Риърдън. — Но днешните изпитания са от съдбоносно значение за „Нортън Еъркрафт“ и компанията е толкова убедена в успешния им изход, че позволи на наш екип да ги заснеме. Ще видите кадри от изпитанията на машината на „Транс Пасифик“, с която стана нещастието по време на полет 545. Спорният модел Н-22, наречен „летящ ковчег“ от редица критици. Производителят твърди, че това е един добър и абсолютно сигурен самолет. Полетните изпитания ще покажат дали наистина е така.

Репортерът замълча.

— Готово — обади се Дженифър.

— Ще ти трябват ли допълнителни кадри?

— Аха…

— Между другото, къде ще се проведат изпитанията?

— В Юма.

— Добре — кимна Риърдън.

После отново зае позиция пред Сграда 64, обляна от лъчите на следобедното слънце, гласът му прозвуча приглушено, с лек отенък на съзаклятничество:

— „Намираме се на изпитателния полигон на «Нортън» в Юма, Аризона. Часът е пет сутринта, специалистите привършват подготовката за тестовия полет на 545…“ — Прекъсна, вдигна глава и попита: — Каква е часовата разлика, между другото?

— Откъде да знам? — сви рамене Дженифър. — Импровизирай.

— Добре.

Риърдън сведе поглед пред себе си и продължи:

— „На разсъмване напрежението нараства… Напрежението нараства в утринния здрач… С първите лъчи на слънцето напрежението рязко нараства…“

— Това ще свърши работа — обади се Дженифър.

— С какво чувство ще говорим?

— Трябва да бъдем готови за всякакъв изход, Марти…

— Печелим, или?…

— За по-сигурно ще разработиш и двата варианта… Очите на Риърдън отново се сведоха надолу:

— „Самолетът се приземява, екипът ликува. Навсякъде светят щастливи усмивки. Изпитанието премина успешно. «Нортън» доказа правотата си. Поне на този етап…“ — Замълча, пое си въздух и продължи: — „Самолетът кацна. Изпитателите на «Нортън» унило мълчат. Очевидно Н-22 действително има конструктивни недостатъци, които заплашват живота на пътниците…“ — Вдигна глава и попита: — Това стига ли?

— Повтори това за конструктивните недостатъци, ще те хвана в едър план — отвърна Дженифър. — Подходящо е за финал.

— Добра идея.

Предложенията да го показват в едър план винаги бяха добра идея. Тялото му се стегна. Стиснал челюсти, великият Марти Риърдън отправи поглед към обектива на камерата.

— „Тук, където се произвежда Н-22…“ Не, не… „Зад мен виждате халето, в което…“ Не, почакай малко… — Тръсна глава и отново заби очи в камерата.

— „Споровете около сигурността на Н-22 очевидно ще продължат. Хората, които работят тук, в тази сграда, са абсолютно убедени в качествата на самолета, който произвеждат. Но тяхното убеждение не се споделя от критиците на Н-22. Ще има ли нова кървава драма в небето? На този въпрос може да отговори само времето. Аз съм Марти Риърдън «Нюзлайн», Бърбанк, Калифорния.“

Примигна и попита:

— Не беше ли прекалено мрачно?

— Напротив, беше много добре.

Той вече откачаше микрофона от ревера си.

— Изчезвам, момичето ми — рече той, целуна я леко по бузата и се понесе към чакащата кола.

Дженифър се обърна към хората от екипа.

— Събирайте багажа, момчета. Заминаваме за Аризона.