Майкъл Крайтън
Въздушна клопка (84)

БОЙНАТА ЗАЛА
16.20 ч.

Камерите бяха разглобени и опаковани, листовете от стеропор свалени от тавана, микрофоните влязоха в кутиите си, железните сандъци със снимачна техника бяха изнесени. Но преговорите продължаваха. В залата се появиха нови лица: шефът на правния отдел Ед Фулър, пилотът изпитател Теди Роули, двама инженери от екипа за полетни изпитания, които трябваше да отговарят на евентуални въпроси от техническо естество.

За „Нюзлайн“ преговорите водеше Малоун. Марти Риърдън крачеше напред — назад и от време на време се навеждаше да прошепне нещо в ухото й. Завладяващото му присъствие се беше стопило заедно с ярката светлина на прожекторите, в момента не беше нищо повече от един уморен мъж на средна възраст, нетърпелив и раздразнителен…

Малоун каза, че предаването само ще спечели, ако телевизионният екип заснеме на живо полетните тестове с Н-22.

Няма проблеми, кимна Кейси. После поясни, че тестовете се заснемат от дузина видеокамери, разположени както вътре в корпуса, така и извън него. Хората на „Нюзлайн“ могат да следят всичко на мониторите в контролната зала на земята. А след това ще получат и пълен запис…

Не, отказа Малоун. Това не е достатъчно. Екип на „Нюзлайн“ трябва да бъде на борда.

Изключено, поклати глава Кейси. Нито една самолетостроителна компания не допуска външни екипи по време на полетните тестове. После добави, че вече е направила компромис, предлагайки им да следят мониторите…

Това не е достатъчно, държеше на своето Малоун.

Тук се намеси Ед Фулър. Със спокоен и безизразен глас той поясни, че става въпрос за отговорност в юридическия смисъл на думата. „Нортън“ няма право да допусне лишени от специална застраховка външни лица на борда на самолет, който е в процес на изпитания.

— Вероятно си давате сметка, че при изпитателните полети съществува определен процент риск, госпожице — каза той. — Риск, който не може да се избегне…

Малоун отговори, че „Нюзлайн“ е готово да поеме този риск, а хората от екипа ще подпишат съответните декларации.

Това би уредило нещата, кимна с привидна сговорчивост Фулър. Но въпросните декларации трябва да бъдат заверени от юрисконсултите на „Нюзлайн“, за да имат сила в съда. За съжаление времето няма да стигне за подобен акт…

Малоун каза, че може да получи заверката в рамките на един час, независимо дали става въпрос за ден или нощ.

Фулър смени позициите. Ако „Нортън“ допусне екип на „Нюзлайн“ на борда, компанията трябва да получи гаранции за точното отразяване на резултатите от изпитанията. За целта поиска лично да одобри заснетия и монтиран материал.

Малоун отговори, че това противоречи на журналистическата етика, освен това няма да имат време. Ако полетните тестове приключат около обяд, тя ще трябва да монтира в микробуса и веднага след това да изпрати материла в Ню Йорк.

Фулър държеше на своето. Проблемът с монтажа си е на телевизията, но компанията трябва да бъде сигурна във вярното отразяване на фактите.

Спорът се проточи. В крайна сметка Малоун предложи трийсетсекунден коментар върху резултатите от теста, направен от представител на „Нортън“. Ще го вземат от пресконференцията и ще го включат без монтаж или редакция.

Фулър поиска минута.

Споразумяха се на компромисните четиридесет секунди.

— Имаме още едно условие — каза Фулър. — Ще ви позволим да филмирате полетните изпитания, ако не използвате касетата със записа от самия инцидент…

Изключено, отказа Малоун. Тази касета ще бъде излъчена.

— Споменахте, че сте получили въпросната касета от служител на „Нортън“ — изгледа я хладно Фулър. — Това не ни задоволява и настояваме за уточнение.

— Е добре, получихме я от човек, който работи за „Нортън“…

— Не е вярно — отсече Фулър.

— По-скоро работи за един от вашите подконтрактори — поправи се Малоун.

— И това не отговаря на истината. Ако желаете, мога да ви запозная с текстовете на закона, които уреждат договорите с подизпълнителите…

— Няма да е зле — опита се да бъде язвителна Малоун.

— Вече разполагаме с клетвена декларация от лицето Кристин Барън, администратор във „Видео Имидж Системс“. От нея е видно, че въпросната дама не е служител на „Нортън Еъркрафт“, а на практика не е служител и на споменатата агенция. Работи там на срочен договор, изпратена от Бюро „Работна сила“.

— За какво ми обяснявате всичко това?

— За изясняване на фактите. Въпросната касета сте получили от източник извън „Нортън Еъркрафт“.

— И какво от това? — сви рамене Малоун.

— Тогава какъв ви е проблемът?

Малоун помисли известно време, после кимна:

— Добре.

Фулър плъзна лист хартия върху масата.

— Този малък документ изяснява нещата — рече той. — Подпишете го, ако обичате.

Малоун хвърли поглед към Риърдън, който само сви рамене.

Наведе се над листа, подписа го и се изправи:

— Не мога да разбера защо се мотаем толкова! После изведнъж се сепна:

— Два екипа на борда, нали се разбрахме?

— Нищо подобно — отсече Фулър. — Вашите екипи ще наблюдават изпитанията от земята.

— Това не ни върши работа!

Кейси поясни, че екипите на „Нюзлайн“ ще бъдат допуснати до района на изпитанията, ще заснемат подготовката за полета, излитането и кацането. Но не могат да вземат участие в самия полет.

— Съжалявам! — отсече Малоун.

Теди Роули прочисти гърлото си и рече:

— Мисля, че не схващате положението, госпожице Малоун. Няма начин да правите снимки на борда на самолет, който е подложен на полетни изпитания. Всички участници в подобни изпитания задължително са привързани към местата си със специални, четириточкови колани. Не могат дори да отскочат до тоалетната. Забранено е използването на прожектори и батерии, тъй като те създават магнитно поле и могат да повлияят на контролните уреди.

— Не ни трябват прожектори — не се предаваше Малоун. — Можем да снимаме и при наличното осветление.

— Не ме разбрахте — въздъхна Роули. — Горе може да стане доста напечено!

— Точно затова трябва да сме там!

 

Отново дойде ред на Ед Фулър.

— Искам да бъда максимално ясен, госпожице Малоун — прокашля се той. — „Нортън Еъркрафт“ няма да допусне ваш екип на борда на самолета при никакви обстоятелства! Това е напълно изключено!

Малоун запази упорито мълчание.

— Давате ли си сметка защо провеждаме изпитанията над пустинята, госпожице? — погледна я с леко раздразнение Роули. — Над огромна, абсолютно ненаселена територия?

— Може би защото се опасявате от катастрофа…

— По-точно е да се каже, че не знаем какво може да се случи. Затова ми повярвайте: за вас е по-добре да останете на земята!

— Не, наш екип трябва да бъде на борда!

— Ще има големи натоварвания, нима не разбирате? — ядоса се не на шега Роули. — Гравитацията не може да бъде понесена от…

— Самолетът ще бъде оборудван с тридесет камери — прекъсна го Кейси. — Те ще обхванат всеки сантиметър от корпуса, под всички възможни ъгли: пилотска кабина, крила, пътнически салони, всичко… Никой няма да разбере, че тези снимки не са ваши…

Малоун продължаваше да се цупи, но Кейси моментално усети, че е улучила целта. Процудентката се вълнуваше единствено от визуалния материал.

— Тогава искам да разположа камерите сама! — каза тя.

— Няма да стане — поклати глава Роули.

— Трябва да мога да кажа, че нашите камери са на борда — настоя Малоун. — Това е абсолютно необходимо!

В крайна сметка стигнаха до компромис. „Нюзлайн“ може да монтира две свои камери на борда. Те ще бъдат фиксирани и ще заснемат полета. В допълнение предаването може да ползва материалите от камерите, разположени във вътрешността на корпуса. Накрая, „Нюзлайн“ ще получи разрешение да заснеме Риърдън на фона на Сграда 64, в която се намира главната поточна линия.

„Нортън“ поема разноските на телевизионния екип до изпитателния полигон в Аризона, където ще го настани в мотел. Утре сутринта ще осигури превоз до полигона, след приключването на изпитанията ще го върне обратно В Лос Анджелис.

Малоун побутна подписания документ към Фулър и рече:

— Съгласна съм!

 

Риърдън погледна часовника си и забързано излезе. Малоун го последва, тъй като ѝ предстоеше подготовката на външните снимки. Кейси, Роули и Фулър останаха сами в Бойната зала.

— Надявам се, че взехме правилното решение — рече с въздишка Фулър, обърна се към Кейси и добави: — Нали изпълних молбата, която ми отправи по телефона?

— О, да, Ед. Представи се отлично!

— Но видях и онзи запис — подхвърли с въздишка Фулър. — Ужасен е… Страхувам се, че каквото и да излезе от полетните изпитания, именно тези кадри ще се запомнят…

— Ако бъдат излъчени…

— Опасявам се, че „Нюзлайн“ няма да се откаже от тях.

— Ще видим. Утре всичко ще се изясни.

— Дано… — въздъхна Фулър. — Залогът е много висок.

— Така е.

— Предупредете ги да си вземат топли дрехи — обади се Теди Роули. — Това се отнася и за теб, скъпа. И още нещо… Наблюдавах внимателно тая мадама и останах с чувството, че утре ще се опита да скочи на борда…

— Може би — кимна Кейси.

— Ти също, нали? — подхвърли Роули.

— Кое знае? — усмихна се тя.

— Хубавичко си помисли — погледна я загрижено пилотът. — Нали видя записа на полетните данни? Корпусът е понесъл натоварване със 160 процента над максимално допустимото! Оня тип го е подложил на изпитания, които никога не са правени… А утре аз ще го вдигна във въздуха и ще сторя същото…

Кейси сви рамене.

— Дохърти провери фюзелажа — започна тя. — Подложиха го на рентгеноскопия и…

— Тази проверка не може да бъде пълна, Кейси — поклати глава Теди. — Нали знаеш, че пълната проверка изисква поне месец? През рентгена трябва да минат всички сглобки на корпуса, а това не е направено…

— Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа, че корпусът може да се разпадне в момента, в който го подложа на същите натоварвания, които са били регистрирани по време на инцидента!

— Ти какво, плашиш ли ме?

— Не, Кейси. Но това е истината. Всичко може да се случи.