Майкъл Крайтън
Въздушна клопка (80)

БОЙНАТА ЗАЛА
14.33 ч.

Очите на Марти Риърдън срещнаха нейните, устните му се разтеглиха в усмивка.

— Значи тук се решава всичко — подхвърли той и жестът му обхвана залата.

Кейси кимна.

— Тук специалистите на „Нортън“ обсъждат всички инциденти, свързани със самолетите на компанията…

— Да.

— А вие сте част от този екип…

— Да.

— Вие сте вицепрезидент на отдела за качествен контрол в „Нортън Еъркрафт“…

— Да.

— И работите за компанията вече пет години…

— Да.

— Защо наричате това помещение „Бойната зала“?

Тя замълча. Нямаше как да опише с две думи споровете, които се водеха тук, гневните изблици и аргументите на хората, поставили си за цел да изяснят всичко около даден инцидент. Ако го стореше, Риърдън несъмнено щеше да се залови за нещо, опитвайки се да го извади от контекста…

— Просто прякор — кратко отвърна тя.

— „Бойната зала“… — проточи Риърдън. — Карти, графики, таблици, напрежение… Напрежението на хора под обсада… Не мислите ли, че в момента „Нортън Еъркрафт“ е под обсада?

— Не съм сигурна, че разбирам какво имате предвид.

Веждите на Риърдън театрално отскочиха нагоре.

— ОАВ, Европейската агенция по въздухоплаването отказва да издаде полетен сертификат на един от вашите самолети… Тя твърди, че моделът Н-22 е недостатъчно сигурен…

— На практика Н-22 има полетен сертификат, но…

— Вашата компания се готви да продаде около петдесет машини от този модел на Китай… Но китайците също проявяват безпокойство относно сигурността му…

Тя не се ядоса на безпардонната забележка. Концентрира се изцяло върху мъжа насреща си, всичко останало се стопи и изчезна.

— Не съм чувала за подобно безпокойство.

— Но сигурно сте чувала за причините, породили подобно безпокойство — моментално я захапа Риърдън. — За инцидента в началото на седмицата, станал именно с Н-22…

— Да — кимна тя.

— Полет 545 на „Транс Пасифик“, инцидентът е станал над Тихия океан…

— Да.

— Трима загинали и неуточнен брой ранени…

— Петдесет и шест — кимна Кейси. Даваше си сметка, че както и да го каже, ще прозвучи ужасно.

— Петдесет и шест… — проточи Риърдън. — Счупени вратове, счупени крайници, контузии, мозъчни увреждания… Двама ще останат парализирни за цял живот…

Очите му очаквателно я погледнаха. Изречението не съдържаше въпрос и тя замълча под палещата светлина на прожекторите.

— Как се чувствате след всичко това?

— Както всички в „Нортън“, чиято основна грижа е безопасността на полетите. Конструкцията на нашите самолети е изградена по начин, който им позволява да летят три пъти по-дълго от предвиденото по спесификация време…

— Голяма грижа, няма що… Мислите ли, че това е най-подходящият отговор?

Кейси за миг се поколеба. Какви ги дрънка тоя?

— Съжалявам, но май не следвам мисълта ви — подхвърли тя.

— Нима компанията не е длъжна да строи сигурни самолети?

— Разбира се, че е длъжна. И го прави.

— Не всички са убедени в това — поклати глава Риърдън. — Например ОАВ, а може би и китайците… Задължена ли е компанията да отстранява всички конструктивни недостатъци, които влияят върху сигурността на полетите и които са ѝ предварително известни?

— Какво искате да кажете?

— Искам да кажа, че това, което е станало на Полет 545, се е случвало и преди! — отсече Риърдън. — При това многократно, на други машини от модела Н-22. Вярно ли е?

— Не — отвърна Кейси.

— Не? — отскочиха нагоре веждите на Риърдън.

— Не! — твърдо повтори Кейси. Ето го моментът, рече си тя. Вече се е надвесила над пропастта.

— Твърдите, че това е първият инцидент от подобен характер?

— Да.

— Как тогава ще обясните този списък? — попита Риърдън и вдигна един лист пред камерата. Кейси не видя написаното на него, но прекрасно знаеше за какво става въпрос. — Тук са описани всички инциденти с елероните на Н-22. Първият от тях е станал през 1992 година, малко след пускането му в редовна експлоатация. Осем инцидента, „Транс Пасифик“ е деветият…

— Този списък е неточен — отвърна тя.

— Ще ми кажете ли защо?

Сбито и кратко, тя се зае да изяснява механизма на Директивите за сигурност на полетите. Изтъкна точните причини, поради които такива директиви са били издадени за Н-22, дебело подчерта, че проблемът е бил напълно решен в национален мащаб, но е останал открит за чуждестранните превозвачи, които не са длъжни да изпълняват директивите за сигурност, издадени в Америка. Фактът, че след 1992 година нито един Н-22 на националните превозвачи не е имал инцидент с елероните, беше основният ѝ аргумент…

Риърдън слушаше с извити вежди, сякаш искаше да подчертае, че за пръв път в живота си се натъква на подобно нахалство.

— Нека обобщим, за да съм сигурен, че съм ви разбрал правилно — каза накрая той. — Според вас компанията е спазила правилата, а директивите, за които говорите, са напълно достатъчни за решаването на проблема…

— Самата компания е решила проблема — поправи го Кейси.

— Така ли? Но според информацията, с която разполагаме, именно непредизвикано спускане на елероните по време на Полет 545 е причина да загинат хора!

— Това не е вярно.

Прекрасно съзнаваше, че стъпва на тънък лед. Затаи дъх и зачака следващия въпрос на Риърдън. Ако я попита „спуснаха ли се елероните, или не?“, щеше да има сериозни неприятности.

— Значи информацията ни е неточна, така ли? — попита Риърдън.

— Не зная откъде сте я получили — рече Кейси, после, решила да отиде докрай, добави: — Да, информацията ви е неточна.

— Това означава, че Фред Баркър, бивш служител на ФАВ, греши…

— Да.

— Греши и ОАВ…

— Може би знаете, че ОАВ забавя подновяването на полетния сертификат на Н-22 поради европейските изисквания за ограничение на шума, а това съвсем не…

— Да се ограничим върху проблема с елероните, ако не възразявате — пресече я Риърдън.

Той не проявява интерес към информацията, прозвучаха в ушите ѝ думите на Марта Гершън.

— Греши и ОАВ, така ли? — повтори въпроса си Риърдън. Това изисква доста подробен отговор, прецени Кейси.

Но как да го направи с малко думи?

— Погрешно е твърдението им, че самолетът е несигурен.

— Да разбирам ли, че отхвърляте всички критики по отношение на Н-22? — попита репортерът.

— Точно така. Става въпрос за един отличен самолет.

— Добре конструиран самолет, така ли?

— Да.

— Сигурен самолет?

— Абсолютно.

— Вие бихте летяли с него…

— При всяка възможност.

— Препоръчвате го на семейството си, на приятелите си…

— Абсолютно.

— Без никакво колебание?

— Да.

— А как реагирахте на кадрите, показани от Си Ен Ен? Ще се опита да изтръгне положителен отговор, след което ще ви удари под кръста…

— Всички ние в „Нортън“ си даваме сметка, че това е един трагичен инцидент — отвърна тя. — А на мен лично ми стана мъчно за пострадалите…

— Стана ви мъчно…

— Да.

— А не се ли разколеба доверието ви в сигурността на самолет Н-22?

— Не.

— Защо?

— Защото Н-22 е машина с отлични показатели по отношение на сигурността. Една от най-добрите, които се произвеждат в момента…

— Една от най-добрите?! — насмешливо попита репортерът.

— Точно така, господин Риърдън. Нека и аз ви попитам нещо… Миналата година четиридесет и три хиляди американци загинаха при автомобилни катастрофи. Четири хиляди се удавиха, други две хиляди умряха при задавяне с храна. А знаете ли колко са жертвите от самолетни катастрофи по вътрешните линии?

Риърдън помълча, после лицето му се разтегли в усмивка:

— Признавам, че ме хванахте натясно…

— Отговорете приблизително, господин Риърдън. Колко души загинаха от самолетни катастрофи миналата година?

— Да речем… — Риърдън сбърчи чело, помисли малко и добави: — Да речем хиляда…

— Петдесет — хладно се усмихна Кейси. — Точно петдесет. А знаете ли колко са жертвите за тази година, преди инцидента с ТПА 545? Шестнадесет. По-малко от загиналите при падане от велосипед…

— А колко от тези хора загинаха по време на полет с Н-22? — присви очи Риърдън, опитвайки се да възстанови изгубените позиции.

— Нито един — спокойно отвърна Кейси.

— Искате да кажете, че…

— Искам да кажа, че четиридесет и три хиляди души в тази страна умират всяка година в своите автомобили, но това не прави впечатлание на никого. Хората шофират пияни, шофират уморени, сядат зад волана без изобщо да се замислят за състоянието си. Но същите тези хора изпадат в паника, когато трябва да ползват самолет… Защо? Защото телевизията и останалите медии постоянно се занимават с проблемите на гражданската авиация, като силно преувеличават рисковите фактори, съпътстващи полетите. Записът, за който споменахте, ще накара много хора да се въздържат от летене, при това съвсем неоснователно…

— Искате да кажете, че този запис не трябваше да бъде излъчен?

— Не съм казала такова нещо.

— Но казахте, че той неоснователно ще накара хората да се въздържат от летене.

— Точно така.

— Това означава ли, че по ваше мнение подобни записи не трябва да се излъчват в ефир?

— Не съм казала това.

— Кажете го сега…

— Казах, че по мое мнение подобни записи създават невярна представа за сигурността на полетите.

— Включително сигурността на полет с Н-22?

— Вече чухте мнението ми относно сигурността на този самолет.

— Значи не одобрявате публичното излъчване на подобни записи, така ли?

Какво цели този тип, по дяволите?! Кейси не успя да разгадае намеренията му и замълча. Главата ѝ напрегнатс работеше. После усети накъде бие Риърдън и сърцето ѝ се сви.

— Госпожице Сингълтън, как мислите, трябва ли подобни записи да се крият от общественото мнение?

— Не — поклати глава тя.

— Значи не трябва да остават в тайна?

— Не.

— А имало ли случай „Нортън Еъркрафт“ да крие такива записи?

Охо, рече си тя и започна да изчислява колко души са запознати с касетата. Много са, призна с лека въздишка тя. Елън Фонг, Циглър, куп хора от „Видео Имидж Системс“. Поне дузина, ако не и повече…

— Лично вие знаете ли за съществуването на друг запис по този инцидент, госпожице Сингълтън?

Лъжи ги, момичето ми, беше казал Еймъс.

— Да, зная — отвърна тя.

— Запозната ли сте с него?

— Да.

— Ужасяващ е, нали?

Докопали са касетата! Значи трябва да се действа безкрайно внимателно!

— По-скоро е трагичен — рече на глас тя. — Това, което се случи на борда на ТПА 545, е истинска трагедия!

Раменете я заболяха от напрежение, усети огромната тежест на умората.

— Ще ви попитам направо, госпожице Сингълтън: „Нортън“ скри ли този запис?

— Не.

Веждите, на Риърдън се повдигнаха в престорено смайване:

— Но вие не сте го показали никъде, нали?

— Не.

— Защо?

— Касетата беше открита на борда на самолета и е обект на нашето вътрешно разследване. Нямаме практика да публикуваме каквито и да било материали преди приключването на сътветното разследване.

— Не сте се опитали да прикриете определени конструктивни дефекти на Н-22, така ли?

— Не.

— Това ваше твърдение едва ли ще бъде прието, госпожице Сингълтън… „Нюзлайн“ получи копие от въпросната касета от един съвестен служител на „Нортън“, който твърди, че компанията иска да потули случая… С настояването записът да стане достояние на обществеността…

Кейси се вдърви на стола си.

— Изненадана ли сте? — иронично присви устни Риърдън. Тя не отговори. Беше заета да определи новата си линия на поведение.

Риърдън продължаваше да се усмихва. Очевидно изпитваше дълбока наслада от победата си.

„Сега!“ — рече си тя.

— А вие самият гледахте ли въпросния запис, господин Риърдън? — Зададе въпроса си с преднамерено недоверчив тон, сякаш искаше да внуши на зрителите, че тази касета изобщо не съществува.

— О, да — тържествено отговори Риърдън. — Изгледах го отначало докрай. Признавам, че никак не беше лесно, защото това е един ужасяващ документ за престъпна небрежност от страна на компанията, произвела самолет като Н-22…

— Отначало докрай, казвате…

— Разбира се. В компанията на моите сътрудници от Ню Йорк…

Значи лентата е стигнала и Ню Йорк. Добре… Сега внимателно. Много внимателно!

— „Нортън“ изобщо възнамерявала ли е да даде гласност на въпросния материал, госпожице Сингълтън?

— Не сме обсъждали този въпрос, тъй като касетата не е наша собственост. Възнамерявахме единствено да я върнем на законния собственик след приключване на разследването. А той сам може да реши какво да прави с нея…

— След приключването на разследването… — повтори Марти и бавно поклати глава: — Ше ме извините, но на фона на това, което самата вие токущо казахте за загрижеността на компанията по отношение на сигурността, това ми звучи като опит за прикриване на собствените ви слабости…

— Прикриване?

— Госпожице Сингълтън… Нека ви задам въпроса по друг начин: щяхте ли да ни информирате, ако компанията наистина имаше някакъв проблем с Н-22, имам предвид сериозен и доказан от експлоатацията проблем?

— Вероятно да — кимна Кейси. — Но такъв проблем не съществува.

— Така ли? — проточи репортерът и сведе поглед към документите пред себе си. — Как тогава ще обясните този документ, госпожице Сингълтън?

Тя пое листа от ръцете му, очите ѝ пробягаха по съдържанието, лицето ѝ се опъна.

— Исусе Христе! — неволно прошепнаха устните й.

Риърдън получи това, което искаше. Своят медиен миг. Успя да я извади от равновесие, да получи необмислената ѝ реакция. Кейси знаеше, че това е фатален удар, от който няма да се възстанови, независимо от аргументите ѝ оттук нататък. Очите ѝ останаха заковани върху хартията, смайването отказваше да я напусне.

Беше ксерокопие на един доклад отпреди три години.

ПОВЕРИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ —

САМО ЗА ВЪТРЕШНА УПОТРЕБА

НОРТЪН ЕЪРКРАФТ

КОМИСИЯ ЗА ВЪТРЕШНО РАЗСЛЕДВАНЕ

ОБОБЩЕНИЕ ЗА РЪКОВОДНИ КАДРИ ОТНОСНО:

НЕСТАБИЛНИ ПОЛЕТНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА Н-22

Следваше списък на участниците в комисията. Нейното име беше на първо място, като председател.

Тя прекрасно знаеше, че няма нищо нередно нито в проучванията на комисията, нито в нейните заключения. Но самата форма на документа, а и темата на разследването звучаха изключително зле, звучаха изобличаващо. Щеше да ѝ бъде безкрайно трудно да даде смислени обяснения…

Той не се интересува от информация…

Това е документ за вътрешно ползване, на всичкото отгоре отпреди три години. Което означава, че почти никой вече не си спомня за него… Но как е попаднал в ръцете на Риърдън?

Насочи вниманието си към горния край на титулната страница, където беше изписан един номер на факс и името на изпращача: КК „НОРТЪН“.

Факсът беше изпратен от собственият ѝ офис.

Как?

Кой го беше сторил?

Изведнъж ѝ просветна.

Ричмън.

Хлапакът е бутнал този доклад между документите на бюрото й. Онези, които Норма е изпратила на „Июзлайн“…

Но откъде е научил за него?

От Мардър.

Мардър беше запознат с хода на това проучване. Нещо повече — като програмен директор на Н-22, именно той го беше поръчал. А сега прави така, че проучването да види бял свят по време на телевизионното интервю, защото…

— Госпожице Сингълтън? — погледна я с любопитство Риърдън.

Тя вдигна глава, очите ѝ се присвиха от режещата светлина прожекторите.

— Моля…

— Познат ли ви е този доклад?

— Да — кимна тя.

 

— Ваш ли подписът под документа? — попита Риърдън и ѝ подаде останалите три листа, съдържащи заключенията на комисията.

— Да.

— На практика вие сте била председател на секретна комисия, разследваща „нестабилни полетни характеристики“ на модела Н-22, нали така?

Божичко, как да отговоря на подобен въпрос?! Той не се интересува от информация…

— Комисията не е секретна — отвърна Кейси. — А разглежданата тема е рутинна. Подобни проучвания се правят на всички самолети, които са в експлоатация.

— Но тук става въпрос за нестабилни полетни характеристики, нали?

— Вижте какво — вдигна глава тя. — На практика това проучване е много полезно…

— Много полезно ли?! — Гъстите вежди отново демонстрираха отлично тренирано смайване.

— Точно така. Преди четири години, веднага след появата на проблема със спускането на елероните, възникна въпросът дали в определени моменти на полета машината не се изплъзва от управление. Ние нито избягнахме този въпрос, нито го игнорирахме. Напротив — поставихме го ребром и създадохме специална комисия, която да проведе съответните пълни тестове. Заключението на комисията гласеше, че…

— Ще го прочета — прекъсна я Риърдън. — „Полетната стабилност на машината зависи изцяло от компютрите за управление…“

— Точно така. Всички съвременни самолети използват…

— „Машината показва повишена чувствителност към ръчното управление по време на промяна във височината на полета…“

Кейси сведе очи към текста:

— Това е вярно, но ако прочетете и останалата част от изречението, без съмнение ще…

Риърдън не ѝ позволи да довърши.

— „Пилотите докладват, че самолетът излиза от контрол…“ — продължи да цитира той.

— Но вие умишлено манипулирате текста! — повиши тон Кейси.

— Така ли? — веждите саркастично се извиха. — Цитирам изйадки от вашия доклад, госпожице Сингълтън. Един секретен доклад на „Нортън“!

— Мисля, че имахте желание да ме изслушате — започна да се ядосва тя. Знаеше, че ѝ личи, но престана да ѝ пука.

Риърдън се облегна назад и вдигна ръце. Олицетворение на съгласието.

— Но, разбира се, госпожице Сингълтън.

— Тогава ме оставете да довърша. Това проучване имаше за цел да установи дали Н-22 има проблеми със стабилността на полета. Заключението на комисията беше отрицателно, след което…

— Така казвате вие… — вметна репортерът.

— Казахте, че ще ме изслушате!

— Да, разбира се.

— За тази цел ще вкарам вашите цитати обратно в текста, от който сте ги извадили — тръсна глава Кейси. — Докладът сочи, че Н-22 зависи от компютърната система за управление. Стабилността на полета при всички съвременни самолети зависи от компютрите. Не защото не могат да бъдат управлявани ръчно, от пилотите. Напротив, могат. При това без никакъв проблем. Но нашите клиенти настояват за икономични машини. А максимална икономия се получава при минимално натоварване на двигателите…

— Чакайте — размаха ръце Риърдън. — Това няма нищо общо с темата…

— За минимална тяга самолетът трябва да има много прецизно положение във въздуха — не обърна внимание на протестите му Кейси. — Изчислено е, че това положение се постига когато носът е леко повдигнат… Именно тук влизат в действие компютрите, защото и най-опитният пилот не е в състояние да го направи. И в това няма нищо необичайно…

— Няма нищо необичайно в нестабилността на полета?! — иронично подхвърли Риърдън.

Продължаваше да скача от тема на тема, пречейки ѝ да даде пълноценен отговор.

— Ще стигна и до това — погледна го Кейси.

— Целият съм слух!

Иронията му беше съвсем открита.

Тя положи сериозни усилия да не избухне. Даваше си сметка, че това само ще влоши и без това не особено добрите ѝ позиции.

— Позволете ми да довърша изречението, което цитирахте — започна тя. — Вие казахте: „Машината показва повишена чувствителност при ръчно управление по време на промяна височината на полета“, нали така? Това, което пропуснахте е следното: „но тази чувствителност е в допустимите параметри и не представлява трудност за пилотите със съответния лиценз“!

— Вие обаче признахте за наличието на повишена чувствителност при ръчното управление — контрира светкавично Риърдън. — Това не е ли друг термин за полетната нестабилност?

— Не — твърдо отговори Кейси. — Чувствителност не означава нестабилност.

— „Самолетът не подлежи на контрол…“ — не се предаваше Риърдън.

— Напротив.

— Но вие правите разследване, защото сте обезпокоени от този факт…

— Ние правим разследване, защото сме длъжни да се уверим, че машината няма проблеми със сигурността на полета. И заключението ни е точно в този смисъл: Н-22 е напълно безопасен!

— Но разследването ви е секретно.

— Нищо подобно!

— Защо тогава не вижда бял свят, защо обществеността не е запозната с него?

— Защото е вътрешно и засяга пряката ни дейност.

— Значи няма какво да криете, така ли?

— Точно така.

— Защо тогава не казахте истината за Полет 545?

— Истината?

— Доколкото сме осведомени, вашата комисия по случая вече разполага с предварително заключение. Така ли е?

— Ние сме близо до такова заключение.

— Какво значи „близо“, госпожице Сингълтън? Установихте ли причината за инцидента, или не?

Кейси втренчено го изгледа, въпросът увисна във въздуха.

— Съжалявам, но трябва да заредим нов филм — обади се един от операторите зад гърба й.

— Започнете зареждането!

Риърдън изглеждаше като ударен с мокър парцал, но бързо се съвзе.

— Продължението следва — каза той и се усмихна на Кейси. Беше спокоен, защото знаеше, че е победил. Надигна се от стола и ѝ обърна гръб. Главните прожектори угаснаха, помещението изведнъж стана тъмно. Някой се сети да пусне климатичната инсталация.

Кейси също се изправи и измъкна радиомикрофона от колана си. Към нея забързано се насочи гримьорката с кутийка пудра в ръце.

— Само за минутка — спря я с вдигната ръка Кейси и забърза след фигурата на Ричмън, който се беше насочил към изхода.