Майкъл Крайтън
Въздушна клопка (73)

БУЛЕВАРД СИПЪЛВИДА
10.45 ч.

Фред Баркър се потеше. Климатичната инсталация в кабинета му беше изключена, а въпросите на Марти Риърдън бяха толкова настойчиви, че потта изби по бузите и брадичката му и овлажни предната част на ризата му.

Марти Риърдън беше четиридесет и петгодишен красавец с тънки устни и пронизителен поглед. Приличаше на опитен прокурор, сблъсквал се с какво ли не. Говореше бавно и ясно, с убедителен тон, използваше къси и сбити изречения. Оставяше на събеседника си достатъчно време за отговор, интонацията и изражението на лицето му най-често изразяваха разочарование, а леко повдигнатите вежди сякаш питаха: възможно ли е това?

— Господин Баркър, вие описахте редица „проблеми“, свързани с Н-22… Но компанията производител твърди, че те отдавна са отстранени, чрез тъй наречените Директиви за сигурност на полетите. Истина ли е това?

— Не.

Под влиянието на Марти, Баркър отговаряше едносрично, забравил за дългите изречения. Единственото му желание в момента беше да говори максимално кратко.

— Директивите не са довели до нищо?

— Съвсем наскоро имахме нов инцидент, нали? Причинен от елероните…

— От „Нортън“ заявиха, че инцидентът няма нищо общо с елероните…

— Скоро ще се убедите, че това не е истина.

— Значи „Нортън Еъркрафт“ лъже?

— Вършат това, което винаги са вършили: предлагат някое сложно обяснение, чиято цел е да скрие истинския проблем.

— Сложно обяснение, значи… — повтори Марти. — Но нали и самолетите са сложни машини?

— Не и в този случай. Инцидентът е резултат от упоритото им нежелание да отстранят един стар конструктивен недостатък.

— Убеден сте в това, така ли? — Да.

— А защо сте толкова убеден? Вие конструктор ли сте?

— Не.

— Притежавате ли диплома по някоя специалност, свързана с въздухоплаването?

— Не.

— Какво сте учили в колежа?

— Това беше много отдавна…

— Не беше ли музика, господин Баркър? Не сте ли завършил музикална академия?

— Да, но…

Дженифър следеше атаката на Марти със смесени чувства. Тази част от интервюто винаги беше забавна, публиката много обича да наблюдава как някой натрива носовете на надутите експерти… Но в случая атаката на Марти заплашваше да унищожи цялото предаване. Ако достоверността на изявленията на Баркър бъде ликвидирана, то какво ще…

Естествено, можеше да мине и без него, изявленията му съвсем не бяха задължителни…

— Бакалавър на изкуствата — уточни с тържествен и малко тъжен глас Марти. — Специалност музика. Смятате ли, че тази квалификация ви дава право да се произнасяте за сигурността на самолетите?

— Само по себе си не, но…

— Имате ли друга специалност?

— Не…

— Научен опит, инженерно образование? Баркър разхлаби яката си:

— Работил съм във ФАВ…

— Преминахте ли там някакъв специализиран курс на обучение? Динамика на течностите и газовете, да речем?

— Не.

— Аеродинамика?

— Все пак имам достатъчно опит, за да…

— Убеден съм в това. Но все пак искам да зная минал ли сте официален курс на обучение по аеродинамика, висша математика, технология на металите, структурен анализ и всички останали специалности, които са пряко свързани с производството на летателни апарати?

— Не, официално не…

— А неофициално?

— Разбира се. Имам дългогодишен опит в тази област…

— Много добре. Рафтовете зад гърба ви са пълни със специализирана литература, бюрото ви също… — Марти се наведе и взе разтвореното томче, което лежеше точно пред Баркър: — Какво е това тук? Аха… „Съвременни методи за структурен анализ на издръжливостта на самолетните корпуси“. Доста сложна материя… Вие оправяте ли се в нея?

— Да, до голяма степен…

— Добре, да вземем страницата, която сте отгърнали… — Риърдън извъртя книгата към камерата: — Страница 807… Цитирам: „Лийвърс и Рейдън въвеждат понятието биаксиален параметър, който е пряко свързан с магнитудите на опъна Т, както е посочено в уравнение №5…“ Виждате това, нали?

— Да — преглътна Баркър.

— Какво е биаксиален параметър?

— Хм… Трудно ми е да го обясна с няколко думи…

— Кои са Лийвърс и Рейдън? — нахвърли се върху него Марти.

— Изследователи в тази област…

— Познавате ли ги?

— Лично не…

— Но познавате техните трудове, така ли?

— Чувал съм ги…

— Знаете ли нещо за тях изобщо?

— Всъщност, не. Лично не…

— Важни ли са техните изследвания?

— Вече ви казах, че не знам — отвърна Баркър и отново разхлаби яката на ризата си.

Дженифър си даде сметка, че трябва да се намеси. Марти предприемаше обичайната си вълча атака, подушил миризмата на страха. В този си вид материалът ставаше неизползваем… Трябваше да се наблегне на друго: че Баркър води тази война от дълги години, че има немалко победи в нея, че е напълно отдаден на идеята си… Вчера предвидливо беше запечатала върху лента всичко това, включително доста убедителните му изводи за дефектните елерони… Май именно вчерашният запис ще свърши работа. Потупа Марти по рамото и кратко обяви:

— Закъсняваме!

Марти откликна незабавно, тъй като отдалеч личеше, че е отегчен. Стана от креслото и направи крачка напред:

— Съжалявам, господин Баркър, но трябва да приключваме. Благодарим за времето, което ни отделихте, отговорите ви бяха изключително интересни…

Баркър беше слисан, от устата му се отрониха неразбираеми звуци. Гримьорката пристъпи към него с мека кърпа в ръце.

— Ще ви помогна да свалите грима — рече тя.

Марти Риърдън се извърна към Дженифър и тихо изръмжа:

— Какви ги вършиш, да те вземат мътните?

— Лентата на Си Ен Ен е истински динамит, Марти — шепнешком отвърна тя. — Нашият материал също… Хората се страхуват да пътуват със самолет и задачата ни е да оправдаем този страх. Следователно няма място за никакви противоречия…

— Този клоун не върши работа! — отсече Марти. — Бива го единствено за някое мъгляво изявление на фона на Съдебната палата, защото на практика изобщо си няма понятие за какво става въпрос!

— Марти, няма значение дали го харесваш, или не. Самолетът си има дълъг списък с проблеми, а видеозаписът е приказка!

— И какво от това? Всички вече са го гледали… Къде е материалът, питам аз. Няма да е зле да ми го покажеш, Дженифър!

— И това ще стане, Марти.

— Дано…

В тази кратка думичка се съдържаше и неизказаната заплаха: ако не сториш това, ще звънна на Дик Шенк и цялата работа отива по дяволите…