Майкъл Крайтън
Въздушна клопка (72)

БОЙНАТА ЗАЛА
9.00 ч.

В Бойната зала действаше екип по почистването. Големите прозорци към поточната линия бяха излъскани, столовете и овалната маса светеха без прашинка. В далечния ъгъл бучеше прахосмукачка, една жена довършваше мокета.

Дохърти и Рон Смит стояха в блзост до вратата и разглеждаха някаква разпечатка.

— Какво става? — попита Кейси.

— Днес няма да има заседание на комисията — отвърна Дохърти. — Мардър го отмени.

— И как така никой не се сети да ме… — Кейси млъкна насред изречението, спомнила си, че снощи бе изключила пейджъра. Пръстите ѝ механично се спуснаха към колана и го включиха.

— Снощният тест протече абсолютно перфектно — рече с въздишка Рон. — Сякаш за да потвърди първоначалното ни мнение, че имаме работа с един великолепен самолет. Открихме само две повтарящи се грешки: някъде около десет и половина се появи грешка в показанията на AUX СОА, при това след като в продължение на пет пълни цикъла всичко си беше наред… Аз нямам обяснение за този факт… — В погледа, който ѝ отправи, имаше очакване. Вероятно вече знаеше, че Кейси е била в хангара и то в посоченото време. Тя обаче не възнамеряваше да го осветлява по въпроса. Поне за момента. Вместо това попита:

— А сензорите за близост?

— Там беше втората грешка — кимна Смит. — От общо двадесет и два цикъла за нощта, сензорите за близост на крилото изключиха шест пъти… Това е твъдо доказателство за неизправност.

— Какво става, ако тази неизправност се прояви по време на полет?

— Неверни показания на дисплея в пилотската кабина. Кейси кимна и се обърна към изхода.

— Хей, къде отиваш? — подвикна след нея Дохърти.

— Ще погледам малко видео…

— По дяволите, Кейси! Защо имам чувството, че вече знаеш какво става?

— Ако е така, отдавна да съм го споделила с теб — отвърна тя и излезе.

 

Разследването се раздвижи. Усети това дълбоко в себе си, както вчера беше усещала, че тъпче на място. ЗУПД беше ключът, благодарение на него най-сетне се очерта последователността, в Която се бяха развили събитията на борда на ТПА 545. А заедно с нея и късчетата от мозайката започнаха да заемат местата си…

Тръгна към колата си и измъкна мобифона:

— Норма, искам да ми осигуриш маршрутното разписание на „Транс Пасифик“!

— Имам едно пред мен — отвърна Норма. — Дойде заедно с документите на ФАВ. Какво те интересува?

— Хонолулу.

— Ей сега… — Настъпи кратка пауза, после гласът на Норма отново бръмна в слушалката: — Не летят до Хонолулу.

Ходят само до…

— Няма значение, това ми стига — прекъсна я Кейси. Така и предполагаше.

— Слушай, Мардър те търси, звъня три пъти — съобщи ѝ Норма. — Казва, че пейджърът ти не отговаря…

— Кажи му, че не можеш да ме откриеш.

— Ричмън също се опитва да…

— И за него не знаеш къде съм — отсече Кейси, прекъсна разговора и забърза към колата си.

 

Подкара и набра номера на Елън Фонг в счетоводството. Секретарката я осведоми, че и днес Елън е останала да работи у дома. Кейси поиска домашния ѝ номер и го набра:

— Здравей, Елън, обажда се Кейси Сингълтън.

— Здравей, Кейси — гласът ѝ беше хладен и предпазлив.

— Свърши ли превода?

— Да. — Кратък, безизразен отговор.

— Докрай? — Да.

— Можеш ли да ми го пратиш по факса? Мълчание.

После:

— Мисля, че няма да стане…

— Добре, но…

— Знаеш ли защо? — прекъсна я Елън.

— Мога да се досетя…

— Ще го донеса в кабинета ти — каза жената. — В два удобно ли е?

— Да.

 

Късчетата от мозайката се подреждаха, при това бързо.

Кейси беше почти сигурна, че вече може да обясни какво е станало на борда на ТПА 545, да опише поредицата от на пръв поглед невинни събития, довели до трагедията. А ако има късмет, видеозаписът в лабораторията в Глендейл ще докаже правотата на разсъжденията й…

Само един въпрос продължаваше да е без отговор.

И тя трябваше да го открие…