Майкъл Крайтън
Въздушна клопка (71)

НОРТЪН
7.40 ч.

Боб Уонг положи зелената кутия на работната си маса, свърза я с кабел и натисна един ключ на конзолата пред себе си. Върху челния панел на ЗУПД светна червена лампичка.

— Захранването работи — облегна се назад той. — Готова ли си?

— Да — кимна Кейси.

— Можеш да се прекръстиш, ако искаш…

Пръстът му натисна един бутон, червената лампичка започна да мига.

— Какво става? — разтревожено попита Кейси.

— Спокойно, прехвърляне на данните…

След няколко секунди червената светлина се стабилизира.

— Сега какво?

— Нищо — отвърна Роб. — Данните са прехвърлени и можем да ги видим. — Натисна друг клавиш и екранът се изпълни с цифри. Приведе се напред, помълча за миг, после обяви: — Всичко ми изглежда наред… Днес може би е щастливият ти ден… Я да видим… — Пръстите му затичаха по клавиатурата.

Секунда по-късно на екрана се появи триизмерно изображение на самолет със спуснати колесници. Блестящосиво, то ясно се открояваше на лазурния фон. Беше представено хоризонтално, под страничен ъгъл.

Уонг натисна няколко клавиша и пред очите им изплува опашката. Далеч пред нея се появи зелено поле, прорязано от сива писта. Изображенията бяха примитивни, но достатъчно ясни. Самолетът оживя и се насочи за кацане на пистата. После носът му се вдигна, колесниците се скриха в крилата.

— Токущо излетяхме — усмихна се Уонг.

Самолетът на екрана продължаваше да набира височина. Уонг натисна някакъв клавиш и на екрана се появи тъмно каре, в което тичаха цифри.

— Не е като на дигиталния запис, но върши работа — каза той. — Всички основни параметри са тук: височина, скорост, придържане към зададения маршрут, разход на гориво, показания на уредите, които контролират елерони, задкрилки, елеватори и рудан. Това, което ти трябва, Кейси… Данните са изключително стабилни.

Самолетът продължаваше да набира височина. Уонг натисна друг клавиш и на екрана се появиха бели облаци. Машината се издигаше сред тях.

— Предполагам, че не искаш засечка на реалното време — подхвърли Уонг. — Нали знаеш точно кога е станал инцидентът?

— Да — кимна Кейси. — Девет и четиридесет полетно време.

— Сигурна ли си?

— Да.

— Ей сега ще стигнем до него…

 

Сребристият макет на монитора зае хоризонтално положение, цифрите в карето бяха стабилни. После сред тях изведнъж замига червена лампичка.

— Какво е това?

— Регистрирана е грешна команда. Чакай малко… Да, има някакъв проблем с елероните…

Самолетът на екрана продължаваше да лети в хоризонтално положение. Всичко изглеждаше наред.

— Спускат ли се? — попита Кейси.

— Не. Регистрирана е грешка, нищо повече…

Кейси не отделяше очи от екрана. В продължение на пет секунди не се случи нищо, после предната част на крилата започна да променя формата си.

— Елероните се спускат — обяви Уонг и насочи вниманието си към цифрите в карето. — Спуснаха се напълно!

— Чакай малко — вдигна глава Кейси. — Значи първо се регистрира грешка, а след това се спускат елероните, така ли?

— Да.

— Непредизвикано спускане?

— Напротив, предизвикано — поклати глава Уонг. — Сега носът се повдига… Охо! Прехвърля допустимата граница… Ето го звуковия сигнал, който предупреждава за мъртвата точка и пропадането! А сега…

Самолетът на екрана прекрати издигането си, носът му рязко се наведе надолу. Белите облаци затичаха в обратна посока, като вихрушка. Екранът се изпълни с мигащите светлини на алармите.

— Какво означава това? — попита Кейси.

— Самолетът надхвърля допустимото натоварване, предизвикано от земното притегляне… Исусе, я го виж!

Макетът излезе от гмуркането и започна рязко да набира височина.

— Шестнадесет, осемнадесет, двайсет и един градуса! — развълнувано четеше показанията Уонг.

При гражданските полети допустимите градуси на изкачването варираха между три и пет. Десет градуса се позволяваха само при излитане. А при двадесет и един пътниците ще имат усещането, че се издигат вертикално нагоре…

Алармените сигнали се умножаваха.

— Претоварване — обясни със странно безизразен глас Уонг. — Тоя тип май иска да разкъса корпуса. Няма самолет, който да е конструиран за подобни натоварвания… Между другото, вие проверихте ли корпуса за механични изменения?

Самолетът на екрана отново се гмурна.

— Не мога да повярвам! — прошепна Уонг. — Автопилотът трябва да компенсира подобни резки аномалии!

— Може би е бил на ръчно управление…

— Дори и в този случай автопилотът се намесва… Той е програмиран да компенсира… — Пръстът му се закова на карето: — Ето, започва! Но пилотът продължава с ръчното управление…Това е чиста лудост!

Ново издигане.

Ново гмуркане.

С нарастващ ужас двамата гледаха трагедията, която се разиграваше пред очите им. Шест издигания, още толкова гмуркания… После, без всякакво предупреждение, машината зае хоризонтално положение.

— Какво стана? — попита с пресъхнало гърло Кейси.

— Автопилотът пое управлението — отвърна Уонг. — Най-сетне! — Поклати глава, въздъхна и добави: — Е, добре… Мисля, че вече знаем какво се е случило на този самолет, Кейси… Но проклет да бъда, ако имам представа защо се е случило!