Майкъл Крайтън
Въздушна клопка (62)

КК
14.10 ч.

Норма слушаше внимателно, без да я прекъсва.

— Та какъв ти беше въпросът? — попита тя, когато Кейси свърши.

— Мисля, че Мардър ще ме определи за официален говорител на компанията.

— Нищо ново под слънцето — кимна Норма. — Едрите риби винаги търсят дълбоките подмоли. Едгартън ще се окопае, Мардър също. Ти си говорител на Комисията за разследване, а освен това и вицепрезидент на „Нортън Еъркрафт“… Точно това ще бъде изписано в дъното на екрана.

Кейси замълча.

— Та какъв ти беше въпросът? — повтори Норма.

— Мардър заяви на репортерката, че инцидентът с ТПА 545 не е предизвикан от елероните — поясни Кейси. — А после изтърси, че утре ще публикуваме предварителен доклад със заключенията на комисията.

— Хм…

— Това не е истина!

— Хм…

— Защо го прави? — попита притеснено Кейси. — И защо го прехвърля на моята глава?

— За да си спаси кожата — отвърна секретарката. — Може би знае нещо, което ти не знаеш…

— Какво?

— Предполагам, че е нещо свързано със самолета — поклати глава Норма. — Той беше ръководител на проекта Н-22, познава тази машина по-добре от всеки друг… Може би иска да прикрие нещо…

— И за тази цел е готов да публикува фалшиви заключения? — погледна я с недоверие Кейси.

— Така мисля — кимна секретарката.

— А аз съм тази, която ще му носи вода, така ли?

— Така изглежда…

— Какво да правя в такъв случай? — попита объркано Кейси.

— Опитай се да разбереш какво крие — отвърна по-възрастната жена и пусна облак дим над главата си.

— Няма време!

— Тогава се опитай да разбереш какво е станало на онзи самолет, скъпа — сви рамене Норма. — И тъй, и тъй твоята глава е на дръвника… Мардър не е глупак и добре те е насадил…

 

Излезе в коридора и почти се сблъска с Ричмън.

— Хей, здрасти…

— По-късио! — изръмжа тя, заобиколи го и влезе в кабинета си.

Седна зад бюрото и взе снимката на дъщеря си. На нея беше запечатана усмихнатата Алисън, токущо изскочила от басейна на съседите. До нея стоеше друго момиченце на същата възраст. Гладки, гъвкави телца, пълнозъби усмивки… От банските им се стичаше вода. Безгрижие и невинност…

Кейси отмести снимката и придърпа картонената кутия, която беше поставена иа бюрото. Свали капака и измъкна черен дискплейър, снабден с пластмасов клип за колан. Тънки кабели го свързваха със странни на вид очила — огромни и някак несъразмерни, като онези, които използват оксиженистите. Стъклата им бяха леко матирани. Това беше последната рожба на Том Кормън: новият Контролно Визуален дисплей. От кутията изпадна и бележката му, на която пишеше: „Първи тест на дисплея, наслаждавай му се!“

Наслаждавай се…

Отмести очилата и насочи вниманието си към купчината документи на бюрото. Сред тях беше разпечатката от Кабинното Звукозаписно Устройство, която най-сетне беше пристигнала. Под нея лежеше един брой на „Транс Пасифик Флайтлайнс“ с кламер на една от вътрешните страници.

Разтвори списанието и се взря в снимката на Джон Чанг, избран за служител на месеца. Беше доста по-различна от това, което се виждаше на факса. Джон Чанг се оказа мъж в отлична форма, някъде около четиридесетте. До него се усмихваше жена с наляти форми, децата им, клекнали пред тях, бяха изненадващо големи — синът очевидно на около двадесет, дъщерята с година две по-млада. Синът беше одрал кожата на баща си. Косата му бе подстригана късо, на ухото му се виждаше мъничка златна обица.

Надписът под снимката гласеше: „Капитан Чанг си почива на остров Лантан в компанията на съпругата си Сун и на децата си Ерика и Том.“

На пясъка пред семейството беше опъната голяма синя хавлия, до нея беше поставена плетена кошница за пикник, покрита с кърпа на синьо бели квадратчета. Една доста скучна и тривиална снимка…

Кой си беше направил труда да ѝ я прати по факса? И защо?

Датата на списанието беше от януари, отпреди три месеца.

Някой разполагаше с копие и беше решил да ѝ го прати. Кой? Служител на авиокомпанията? Пътник?

И какво трябваше да говори тази снимка на Кейси?

 

Заковала поглед в списанието, Кейси отново си спомни за неразкритите загадки на разследването. Предстояха ѝ още много проверки, време за губене нямаше.

Норма е права.

Кейси не знаеше каква е целта на Мардър. В крайна сметка това може би няма да е от съществено значение, тъй като задачата ѝ оставаше непроменена: да открие какво е станало по време на полет 545…

 

Излезе от кабинета си и попита: — Къде е Ричмън?

— Пратих го при Бенсън, във „Връзки с обществеността“ — усмихна се Норма. — Да прибере някои материали, в случай, че ни потрябват…

— Бенсън сигурно ще се ядоса…

— Аха — продължаваше да се усмихва Норма. — Може и да му понатрие носа… Но това ти дава един час спокойствие, така че действай!