Майкъл Крайтън
Въздушна клопка (55)

КК
6.40 ч.

Кейси влезе в офиса и веднага забеляза палеца на Норма, многозначително насочен към дъното на коридора.

— Заварих го тук — поясни секретарката. — Вече цял час не изпуска телефона. Господин Сънливко изведнъж стана ранобуден…

Кейси се намръщи и тръгна към кабинета на Ричмън. Отвътре ясно се чуваше гласът му:

— … съвсем не… Ние сме абсолютно сигурни в крайния резултат. Не, не. Никаква идея…

Надникна през открехнатата врата.

Ричмън беше качил краката си на бюрото и стискаше слушалката. Видя я, на лицето му се изписа изненада. Прикри мембраната с длан и прошепна:

— След минутка свършвам…

— Добре.

Влезе в своя кабинет и започна да рови документите, струпани върху бюрото. Не искаше хлапака наоколо, трябваше да му измисли някаква работа.

— Добро утро — изправи се на вратата Ричмън. Беше пълен с енергия, на лицето му грееше широка усмивка. — Донесох документите от ФАВ, които ти трябваха. Ето ги там, на бюрото…

— Благодаря — кимна тя. — Днес трябва да отскочиш до офиса на „Транс Пасифик“…

— Той е на летището, нали?

— Не, доколкото съм осведомена, намира се в центъра на града. Норма ще ти даде адреса. Искам пълен комплект от рекламното им списание. Най-малко от година насам…

— Хей! — изгледа я с леко подозрение Ричмън. — Не може ли куриер да свърши тази работа?

— Спешно е.

— Но това означава да пропусна заседанието…

— Присъствието ти не е задължително, а списанията ми трябват спешно.

— Какво всъщност представляват тези списания?

— Боб! — хладно го изгледа Кейси. — Иди и ги донеси!

— Имам чувството, че искаш да се отървеш от мен — криво се усмихна Ричмън.

— Донеси списанията, остави ги при Норма и ми се обади!