Майкъл Крайтън
Въздушна клопка (47)

КК / НОРТЪН
14.21 ч.

Следвана по петите от Ричмън, Кейси влетя в отдела. Току-що завърнала се от обяд, Норма палеше поредната си цигара.

— Норма, да си виждала една видео-касета? — попита Кейси. — От онези мъничките, осем милиметра…

— Видях, че снощи я оставяш на бюрото си и я прибрах — кимна Норма, разрови чекмеджето си и ѝ я подаде. После се обърна към Ричмън: — А тебе два пъти те търси секретарката на Мардър. Казал да му ее обадиш веднага…

— Добре — кимна младежът и тръгна към кабинета си. Норма го изчака да затвори вратата зад гърба си и заговорнически прошепна:

— Знаеш ли, тоя час по час си говори с Мардър… Айлийн ми каза.

— Може би Мардър иска да се сближи с него — рече Кейси. — Нали е член на фамилията Нортън?

— Глупости говориш — тръсна глава женището. — Забрави ли, че е женен за единствената дъщеря на Чарли?

— Какво искаш да кажеш? — присви очи Кейси. — Че Ричмън е ухо и око на Мардър?

— Докладва му три пъти на ден — сви рамене Норма.

— Как така? — учуди се Кейси. — Защо?

— Добър въпрос, момичето ми. Мисля, че ти правят постановка…

— Но за какво?

— Нямам представа — рече Норма.

— Може би нещо във връзка с китайската сделка?

— Наистина не знам — въздъхна Норма. — Но Мардър е най-големият интригант в тази компания, поне откакто аз съм тук. Освен това умее да прикрива следите си… На твое място бих внимавала с този хлапак, при това много! — Приведе се над бюрото си и понижи глас: — Днес, като се върнах от обед, тук нямаше никого. Куфарчето на хлапака беше на бюрото му и аз хвърлих едно око…

— И какво видя?

— Ричмън си вади копия от всичко, което се намира тук. Има екземпляри от всички документи, които идват на твоето бюро. Плюс ксерокопие от разпечатката на автоматичната телефонна централа, която регистрира разговорите ти…

— Това пък за какво му е?

— Бих могла да се позамисля по въпроса, но това не е всичко — въздъхна Норма. — Видях паспорта му. За последните два месеца е пътувал пет пъти до Корея.

— Корея? — учудено я изгледа Кейси.

— Точно така, скъпа. Сеул. Почти всяка седмица е отскачал дотам. Съвсем кратки пътувания — ден, най-много два…

— Но…

— Не съм свършила — вдигна ръка Норма. — Във входните визи на корейците се отбелязва и номерът на полета, с който пристига съответният чужденец. При Ричмън такъв номер липсва. Вместо него са изписани контролните номера на съответния самолет.

— Пътувал е с частен самолет?

— Така изглежда.

— На „Нортън“?

— Не — поклати глава Норма. — Говорих с Алис от „Полетни операции“. Нито един от самолетите на компанията не е летял до Корея през последната година. Вече месеци шарят до Пекин и обратно, но не и до Корея…

Кейси се намръщи.

— Направих си труда да се свържа с Тепето в Сеул — продължи Норма. — Той ми е стара дружка… Помниш ли, че миналия месец Мардър си взе три дни болнични, имал спешна нужда от стоматологична помощ…

— Помня.

— Е, двамата с Ричмън са отскочили до Сеул… Тепето разбрало за посещението им едва след като отлетели обратно, беше бесен, че са го пренебрегнали. Не бил поканен на нито една от срещите им, прие го като лична обида…

— Какви срещи? — попита Кейси.

— Никой не знае. Затова ти казвам — внимавай с хлапето!

Прибра се в кабинета си и бързо потъна в купчината документи, събрала се върху бюрото. След няколко минути вратата се отвори и на прага се появи Ричмън.

— Какво ще правим сега? — жизнерадостно попита той.

— Възникна един проблем — вдигна глава Кейси. — Ще те помоля да отскочиш до Областната служба за Полетни стандарти. Ще потърсиш Дан Грийн и ще го помолиш да ти даде копия от полетния план и списъка на екипажа на Транс Пасифик 545…

— Не получихме ли вече подобни копия?

— Не, получихме предварителните сведения. Дан вече трябва да има и окончателните резултати. Искам да ги имам преди утрешното съвещание. Службата се намира в Ел Сегундо…

— Ел Сегундо? — смаяно я погледна Ричмън; — Но това ще ми отнеме целия ден!

— Зная — кимна Кейси. — Но въпросът е важен. Той видимо се колебаеше.

— Мисля, че ще ти бъда по-полезен тук…

— Тръгвай, тръгвай! — настоятелно го погледна Кейси. — И ми се обади, когато се сдобиеш с копията.