Майкъл Крайтън
Въздушна клопка (42)

НЮЗЛАЙН
14.25 ч.

Дженифър Малоун набра номера, отбелязан на факса, и поиска да я свържат с Алън Прайс — човекът, който го беше подписал. Оказа се, че господин Прайс още не се е върнал от обед, насреща беше асистентката му — госпожица Уелд.

— Научих, че Европейската агенция по безопасност на полетите бави разрешителното на „Нортън“ — каза в слушалката Дженифър.

— Имате предвид Н-22?

— Да.

— Въпросът е деликатен, бих предпочела да ви дам само неофициална информация.

— В смисъл?

— В смисъл общо запознаване с проблема.

— Окей.

— Доскоро европейците приемаха валидността на полетните сертификати, издадени от ФАВ, считайки ги за напълно достатъчни. Но неотдавна тяхната контролна агенция — ОАВ, започна да изразява открити съмнения. Там се наложи мнението, че ФАВ действа в подкрепа на американските самолетостроителни компании и е занижила стандартите си.

— Наистина ли?

Това е интересно, много интересно, рече си Дженифър. Дик Шенк си пада по информации от всякакъв род, които доказват ниската ефективност на американската бюрократична машина. А и ФАВ е атакувана в продължение на години, мазето ѝ положително е пълно със скелети…

— Доказателства? — каза в слушалката тя.

— Европейците отричат цялата ни система за издаване на полетни сертификати. Особено фактът, че ФАВ не съхранява съответната задължителна документация, предоставяйки това на фирмите производители. Считат това за подозрително удобно…

— Аха… — промърмори Дженифър и забързано надраска няколко думи в бележника си: „ФАВ в леглото с произв. корупция!!!“

— Ако желаете повече информация, бих ви предложила да се свържете с ОАВ, или направо с „Еърбъс“ — добави жената отсреща. — Сега ще ви продиктувам съответните телефони…

 

Но тя позвъни във ФАВ. Свързаха я с някой си Уилсън, служител от „Връзки с обществеността“.

— Научих, че ОАВ отказва да завери полетния сертификат на Н-22 — започна без заобиколки Дженифър.

— Вярно е — отвърна онзи. — Не отказват, а по-скоро протакат…

— А ФАВ е издала такъв сертификат, така ли?

— Естествено. Никой в тази страна не може да построи самолет без одобрението на ФАВ, която следи производствения процес от началото до края и едва тогава издава съответните разрешителни документи.

— Разполагате ли с тези документи?

— Не. По принцип те са на разположение на фирмата производител, в случая — „Нортън“.

Аха, рече си тя. Значи това е истината! В бележника ѝ се появиха нови забързани драсканици: „НОРТЪН безконтр. разполага със сертификатите, а не ФАВ!!! Лисицата пази курника?!“

— Не се ли притеснявате от този факт?

— Не, никак.

— Сигурни сте, че процесът е бил проведен правилно?

— Абсолютно. Освен това, въпросната машина е получила разрешение за полет още преди пет години…

— Чух, че европейците не са доволни от целия процес, свързан с издаването на полетни сертификати…

— Ами… — Тонът на Уилсън стана дипломатичен: — ОАВ е една сравнително нова организация. Нейните решения не са задължителни за авиокомпаниите, за разлика от тези на ФАВ… Според мен все още нямат ясна идея каква агенция искат да бъдат…

 

Набра номера на информационната служба на „Еърбъс“ във Вашингтон. Свързаха я с някой си Самюелсън, от отдела по маркетинг. Той неохотно потвърди, че европейската агенция бави издаването на полетен сертификат за Н-22, но отказа да назове причините.

— По принцип „Нортън“ си има доста проблеми напоследък — добави той. — Например предстоящата им сделка с Китай… По всичко личи, че тя не е толкова твърда, колкото искат да я представят…

Дженифър за пръв път чуваше за тази сделка. „Сделка с Китай?“ — появи се в бележника й.

— Аха…

— Искам да бъдем наясно — продължи Самюелсън. — Нашият „Еърбъс А-340“ е по-добър във всяко едно отношение. Той е по-нов модел от ширококорпусния Н-22, има по-голям обсег на полета и още куп предимства. Разясняваме това на потенциалните си клиенти деликатно, без да ги притискаме. Най-вече на китайците… Ако искате прогнозата ми, сделката на „Нортън“ с Народната република ще се провали… За това ще повлияят и проблемите със сигурността на полетите. Неофициално ще споделя с вас, че китайците вече проявяват загриженост по този въпрос…

Китайците мислят, че самолетът е несигурен…

— С кого бих могла да говоря за повече подробности по темата?

— Как да ви кажа… Китайците по принцип не обичат да дискутират своите сделки, особено когато подписването на договора все още предстои… Но познавам един човек, който може би ще ви помогне… Работи в банка „Ексим“, а точно тя осигурява дългосрочното финансиране на подобни сделки…

— Как му е името? — попита Дженифър и приготви писалката си.

 

Името му беше Робърт Гордън. Телефонистката го търси почти четвърт час, в крайна сметка свърза Дженифър със секретарката му, която хладно заяви:

— Съжалявам, но господин Гордън е на съвещание.

— Търсим го от „Нюзлайн“…

— О… — Кратка пауза, после: — Почакайте за момент, ако обичате.

Дженифър победоносно се усмихна.

Гордън вдигна слушалката. Тя сбито обясни какво я интересува, после попита:

— Вярно ли е, че продажбата на „Нортън“ в Китай е под въпрос?

— Продажбата на всеки самолет е под въпрос докато не бъде реализирана, госпожице Малоун — отвърна експертът. — Но доколкото съм осведомен, всичко около тази сделка се развива нормално… Разбира се, чух за отношението на европейската агенция по въздухоплаване към един от моделите на „Нортън“…

— Какъв е проблемът там?

— Как да ви кажа… Не съм специалист по самолетите, но зная, че „Нортън“ има доста сериозни проблеми…

НОРТЪН има проблеми!

— Имам предвид вчерашния инцидент в Маями — добави Гордън. — Естествено, вие знаете за другия — който се случи в Далас…

— Какъв по-точно беше той?

— Миналата година им се запали двигател на пистата. Пътниците изпаднаха в паника, няколко души си счупиха краката докато скачачаха от крилата…

Далас! Запален двигател!

Счупени крака. Запис?

— Не зная как сте вие, но аз самият не обичам да летя — продължи Гордън. — Особено пък със самолет, от който хората са скачали да си спасят кожата…

Скачане от самолет. Уха!

Несигурна машина!!!

Най-отдолу на листа се появиха две прецизно изписани с главни букви думи:

ЛЕТЯЩ КОВЧЕГ!

 

Позвъни в „Нортън Еъркрафт“ за да получи и тяхната версия. Свързаха я с човек от Пъблик рилейшънс на име Бенсън. Звучеше ѝ като една от онези полузаспали стари фирмени кримки, чието единствено занимание е да броят дните до пенсионирането си. Реши да го тресне право между очите:

— Искам да получа информация за инцидента в Далас!

— В Далас ли?

Гласът му прозвуча стреснато. Добре.

— Миналата година — поясни тя. — Запалил се двигател на ваша машина, хората скачали от крилата, имало счупени крайници…

— О, спомням си. Инцидентът със 737.

— Точно така. Какво ще ми кажете за него?

— Нищо — отвърна Бенсън. — Това не е наша машина.

— Вижте, вече зная достатъчно подробности! — строго настоя Дженифър.

— Може, но това беше самолет на „Боинг“.

— Господи! — въздъхна тя. Тези типове са толкова упорити когато вземат да отричат! Сякаш не знаят, че всеки добър репортер ще ги разнищи! Мислят, че като си затворят човките, няма кой да я осведоми…

— Съжалявам, госпожице Малоун, но този самолет се прави от друга фирма…

— Добре — подчертано саркастично подхвърли тя. — Предполагам, че ще ми кажете кой може да потвърди това, в случай, че е вярно!

— Ще ви кажа — отвърна онзи. — Набирате код 206 и искате централата на „Боинг“. Те ще потвърдят.

Щрак!

Какъв задник, Господи! Нима е възможно да третират медиите по такъв начин? Не знаят ли, че когато отблъснат даден репортер, винаги им се връща тъпкано?!

 

Обади се в „Боинг“ и помоли да я свържат с отдела за връзки с обществеността. Насреща се включи телефонен секретар, един женски глас издекламира някакъв номер на факс и ехидно я помоли да зададе въпросите си на него, а те ще ѝ изпратят отговорите. Невероятно, смая се Дженифър. Една от водещите американски корпорации дори не си прави труда да отговаря по телефона!

Ядосано тръшна слушалката. Няма смисъл да чака. След като инцидентът в Далас е бил със самолет на „Боинг“, материал нямаше да се получи…

Никакъв материал!

Забарабани с пръсти по бюрото, опитвайки се да измисли какво трябва да прави…

 

Отново се обади в „Нортън“ и поиска да говори с някой от ръководството. Свързаха я с кабинета на президента, откъдето я прехвърлиха на някаква Сингълтън.

— С какво мога да ви помогна? — попита жената.

— Научих, че ОАВ бави полетния сертификат за Н-22 — каза Дженифър. — Какви са причините?

— Самолетът няма проблеми — отвърна Сингълтън. — Вече пет години е в редовна експлоатация.

— Според моите източници този модел има проблеми със сигурността — настоя Дженифър. — Вчера в Маями се е запалил един двигател, нали?

— Всъщност не се е запалил, става въпрос за блокаж на роторите — отвърна жената. Говореше спокойно, сякаш избухването на самолетен двигател е най-скучното нещо на света.

Блокаж на роторите!!!

— Разбирам — промърмори Дженифър. — Но защо ОАВ бави полетния сертификат, след като самолетът е сигурен?

— На този въпрос мога да отговоря само неофициално — отвърна след кратка пауза жената.

В гласа ѝ прозвуча леко притеснение. Добре. Това все пак е нещо.

— Самолетът няма проблеми, госпожице Малоун. Става въпрос единствено за двигателната тяга. В Съединените щати Н-22 летят с двигатели „Прат и Уитни“. Но ОАВ иска да ни внуши, че ако желаем да продаваме въпросната машина в Европа, тя трябва да бъде оборудвана с двигатели на МАД…

— МАД?

— Съкращението означава „Международни авиационни двигатели“… Европейски консорциум, създаден по модела на „Еърбъс“.

— Аха.

МАД: Европейски консорциум…

— ОАВ ни притиска, неофициално разбира се, да оборудваме своите самолети с двигатели на МАД, за да се вместим в европейските стандарти за шум и вредни емисии, които са по-стриктни от американските — продължи Сингълтън. — На практика обаче ние произвеждаме само корпусите, а изборът на двигателната тяга предоставяме на клиентите си. След като те направят този избор, ние просто монтираме съответните двигатели… Ако са се спрели на МАД — окей, монтираме МАД… Ако предпочитат „Прат и Уитни“ — монтираме тях. Същото правим и когато са избрали „Дженерал Илектрик“… В нашия бизнес винаги се е действало по този начин. Ето защо считаме натискът на ОАВ за грубо вмешателство и опит за регулиране на пазара. Ако клиент като „Луфтханза“ или „Сабена“ пожелае двигатели на МАД, ние с готовност ги монтираме. Но не приемаме това да става предварително, под диктата на ОАВ. Казано с други думи, проблемът няма нищо общо със сигурността на полетите…

Дженифър слушаше внимателно, на лицето ѝ се изписа разочарование.

— Твърдите, че става въпрос за пазарна регулация и това е всичко, така ли? — попита тя.

— Точно така. Става въпрос за чисто търговска конкуренция. ОАВ се опитва да ни наложи европейските двигатели. Но ние считаме, че те трябва да насочат усилията си не към нас, а към европейските авиокомпании.

Търговска конкуренция!

— А защо не са го сторили?

— Този въпрос трябва да зададете на ОАВ — отвърна Сингълтън. — По мое мнение вече са опитали и са били пратени по дяволите. Самолетите винаги се правят по поръчка, според точните изисквания на клиента. Той избира двигателите, електронните системи, вътрешното обзавеждане. Винаги е било така.

Дженифър слушаше внимателно. Не толкова думите, колкото тонът, с които ги изговаряше жената насреща. Търсеше чувството… Гласът на тази Сингълтън звучеше леко отегчено, като на учителка в края на занятията. В него липсваше напрежение, колебание, желание да се скрие нещо…

Мамка му, рече си тя. Никакъв материал!

 

Реши да направи един последен опит преди да се откаже. Набра номера на Националния борд по безопасност на транспорта във Вашингтон, свързаха я с някой си Кенър от „Връзки с обществеността“.

— Обаждам се във връзка с полетния сертификат на Н-22, който трябва да бъде издаден от ОАВ — съобщи му тя.

Кенър се изненада.

— Това всъщност не влиза в нашите компетенции — колебливо отговори той. — Може би трябва да се обърнете към ФАВ…

— А вие не можете ли да ми дадете някакви сведения?

— Най-общи… Полетните сертификати на ФАВ са свързани с редица изключително строги изисквания по отношение на производителите и на практика са модел за сродните агенции в чужбина. Доколкото си спомням, издаден от ФАВ полетен сертификат доскоро се приемаше от абсолютно всички такива агенции по света. Тази традиция беше нарушена от ОАВ, по очевидни причини. Тук става въпрос за политика, госпожице Малоун. ОАВ иска европейски двигатели на американските самолети. Онези от нашите производители, които откажат, са заплашени със санкции. Една такава санкция е забавяне или отказ от издаване на полетен сертификат… В случая има и нещо друго: „Нортън“ е пред сключване на голяма сделка с Китай за продажбата на Н-22. Сделка, която естествено е твърде съблазнителна и за „Еърбъс“…

— Означава ли това, че европейската агенция умишлено саботира американската машина?

— Бих го нарекъл другояче: те акцентират върху свои определени съмнения…

— Легитимни ли са тези съмнения?

— Според мен не. Н-22 е добър самолет, доказал своите качества. „Еърбъс“ твърди, че има чисто нов модел в тази категория, „Нортън“ пък набляга на доказаните качества на своя… И според мен китайците ще предпочетат Н-22 именно поради доказаните му качества. Да не говорим, че и цената му е по-добра.

— Но сигурен ли е този самолет?

— Абсолютно!

Нац. Борд по безопасност твърди, че самолетът е сигурен!

Дженифър благодари и затвори. Облегна се назад и въздъхна. Никакъв материал.

Нищо.

Точка.

Край.

— Мамка му! — изруга тя.

 

Протегна ръка и включи интеркома.

— Дебора, тази самолетна история не…

— Гледаш ли?! — възбудено изкрещя асистентката й.

— Какво да гледам?

— Си Ен Ен! Невероятна работа, мамка му!

Дженифър сграбчи дистанционното.