Майкъл Крайтън
Въздушна клопка (3)

ЛЕТИЩЕ ЛАКС
5.57 ч.

Дежурен в Областната служба по стандарти на полетите беше Даниел Грийн. Офисът му се намираше на Импириъл хайуей, почти на километър от ЛАКС. Тази служба контролираше всичко, свързано с полетите на гражданската авиация — от техническото състояние на машините, до обучението на пилотите. Грийн дойде рано, защото искаше да разчисти бюрото си. Секретарката му напусна преди седмица, но директорът отказа да назначи нова, оправдавайки се с наскоро спуснатата от Вашингтон заповед за съкращения на персонала. Мърмърейки под нос, той се залови за работа. Конгресът непрекъснато съкращаваше бюджета на Федералната агенция по въздухоплаване, явно някой бюрократ там беше на мнение, че проблемът не е в обема на работата, а в нейната ефективност. Но на практика нещата стояха съвсем иначе: гражданските полети се увеличаваха с четири процента годишно, а летателният парк не се подмладяваше. Тази комбинация водеше до рязко увеличение на наземната работа. Разбира се, не само Областната служба страдаше от тези ненавременни икономии. Дори Националният борд за безопасност на транспорта работеше на ръба на възможностите си: той трябваше да се оправя само с един милион долара годишно за всички инциденти и аварии във въздухоплаването. Освен това…

Червеният телефон на бюрото му рязко издрънча. Спешен случай. Ръката му се протегна към слушалката. Обаждаше се някаква жена от Центъра за ръководство на полетите.

— Току-що ни съобщиха за инцидент на борда на чуждестранен самолет — рече тя.

— Аха — кимна Грийн и придърпа бележника си. Според терминологията на Федералната асоциация по въздухоплаването с термина „инцидент“ се обозначават всички проблеми, възникнали по време на полет и за които докладват екипажите. А когато става въпрос за смъртни случаи и тежки структурни повреди, се употребява думата „авария“. — Продължавайте…

— Самолетът е на „Транс Пасифик Еърлайнс“, полет 545 от Хонконг за Денвър. Пилотът иска аварийно кацане на ЛАКС, причината е силна турбуленция по време на полета.

— Какво е състоянието на машината?

— Твърдят, че е нормално — отвърна Ливайн. — Но на борда има ранени, настояват за четиридесет линейки…

— Четиридесети?!

— Имат и двама убити…

— Прекрасно! — въздъхна Грийн и стана от стола си. — Кога кацат?

— След осемнадесет минути.

— Пресвети Боже! Кацат след осемнадесет минути, а аз едва сега научавам!

— Току-що получихме тази информация и веднага ви я предаваме! — повиши тон Ливайн. — Вече сме алармирали дежурните медицински служби и пожарната…

— Каква пожарна? Нали казахте, че полетът е нормален?

— За всеки случай — отвърна Ливайн. — Командирът звучеше странно, може би е в шок… След седем минути ги прехвърляме на кулата.

— Добре, тръгвам — рече Грийн.

Грабна значката и мобифона от бюрото и се втурна навън. Спря за миг пред Карен, администраторката на офиса, и забързано попита:

— Имаме ли човек на международния терминал?

— Кевин е там.

— Открий го веднага! Да чака кацането на ТПА 545 от Хонконг, точно след петнадесет минути. Кажи му да бъде на ръкава и в никакъв случай да не пуска екипажа на територията на летището!

 

Колата на Грийн фучеше по булевард Сипълвида към летището. Вдигна глава малко преди магистралата да хлътне в подлеза под пистите и видя огромното туловище на самолета на Транс Пасифик да рулира към ръкава за отвеждане на пътниците. Позна го по яркожълтата опашка. Тази авиокомпания беше регистрирана в Хонконг и извършваше предимно чартърни полети. Федералната агенция по въздухоплаването имаше най-много проблеми именно с чуждестранните чартърни превозвачи. Повечето от тях работят с ограничени средства и почти никога не изпълняват строгите правила за сигурност, които са задължителни за редовните линии. Но Транс Пасифик не беше сред тях, тя се радваше на отлична репутация.

„Хубаво, че тази птичка все пак се е приземила“ — въздъхна Грийн. На външен вид всичко си ѝ беше наред. Самолетът беше Н-22, производство на „Нортън Еъркрафт“ със седалище в Бърбанк. В експлоатация само от пет години, в безупречно състояние.

Грийн настъпи газта и влетя в тунела, точно когато гигантската птица се плъзна над него.

 

Тичаше през огромната зала на международния терминал. Отвъд остъклената стена се виждаше туловището на „Транс Пасифик“, укротено срещу изходите. Към него с включени сирени се носеха линейки.

Стигна до изхода, показа значката си и се втурна по рампата. От самолета вече слизаха пътници, повечето с бледи и разстроени лица. Някои от тях накуцваха, дрехите на други бяха разкъсани и окървавени. Екипите на бърза помощ действаха бързо и ефикасно.

Приближи зейналата врата на корпуса, в носа го удари отвратителната воня на повръщано. Една изпаднала в паника стюардеса направи опит да го спре, говорейки на забързан китайски. Той тикна значката си под носа ѝ и изкрещя:

— ФАВ! Аз съм представител на ФАВ! Стюардесата се отдръпна да му направи път, Грийн се промуши покрай някаква млада майка с дете и влезе в самолета.

Направи само една крачка и се закова на място.

— Пресвети Боже! — смаяно прошепна той. — Какво е станало с този самолет?!