Майкъл Крайтън
Въздушна клопка (15)

СГРАДА 64
16.30 ч.

Кейси прекосяваше североизточния ъгъл на Сграда 64, минавайки в близост до огромните скелета за монтаж на крилата. Боядисаните в синьо стоманени конструкции бяха високи колкото двуетажна къща, отделните инструменти за монтаж имаха обема на апартамент със средни размери, но въпреки това бяха настроени изключително прецизно, до стотна от сантиметъра. На платформата горе работеха около осемдесет души, заети с монтажа на поредното крило.

Вдясно от себе си забеляза няколко души, които прибираха инструментите си в дървени сандъчета.

— Какво става? — обади се Ричмън, който крачеше до нея.

— Ротация — отвърна Кейси.

— Ротация?

— Смяна на инструментите за монтаж — поясни тя. — Правим по няколко комплекта и периодично ги сменяме, просто за да бъдем сигурни, че работата с тях е абсолютно точна… Тази процедура е скъпа и не винаги прибягваме до нея, но сега, когато очакваме голяма поръчка от Китай, резервните комплекти са задължителни. Производството на крилата е най-бавната и прецизна процедура при създаването на един самолет, ето защо идеята ни е да ги произвеждаме в Атланта и да ги транспортираме тук в готов вид…

Сред хората около сандъците забеляза мъж по риза и вратовръзка, с навити до лактите ръкави. Това беше Дон Бръл, президент на районната централа на Обединения профсъюз на самолетостроителите. Зърнал Кейси, той забързано тръгна към нея, размахвайки ръце. А тя веднага разбра какво ще последва.

— Изчакай ме в офиса — обърна се тя към Ричмън. — Няма ца се бавя…

— Кой е този? — попита младежът.

— Ще се видим в офиса — повтори с леко нетърпение Кейси.

Ричмън остана на мястото си. Приближил се на няколко крачки от тях, Бръл тихо започна:

— Ти май искаш да остана тук и да… Кейси се извърна към младежа и процеди:

— Хайде, Боб, изчезвай!

Ричмън неохотно им обърна гръб и закрачи по посока на офиса, главата му няколко пъти се извърна назад.

 

Бръл разтърси ръката й. Профсъюзният шеф беше нисък и набит здравеняк със сплескан нос, някогашен боксьор. Гласът му беше тих, почти нежен:

— Знаеш, че винаги съм те харесвал, Кейси…

— Благодаря, Дон, аз също — отвърна тя.

— През всичките години на работата ти в производството бях зад теб, гледах да нямаш неприятности.

— Зная това, Дон — каза Кейси и зачака. Бръл беше известен с дългите си предисловия.

— Винаги съм си казвал: Кейси не е като другите…

— Какво има, Дон? — попита тя с едва доловимо нетърпение в гласа.

— Малки проблеми с китайската поръчка…

— Какви по-точно?

— Проблеми със заготовката.

— При голяма поръчка такива проблеми винаги възникват — сви рамене Кейси. Според наложилите се през последните години правила в самолетостроенето, основният производител е длъжен да възложи част от производството на второстепенни детайли на страната, която поръчва машините. А страна, която поръчва петдесет големи самолета, положително има право на такива поръчки. Просто и ясно.

— Зная това — поклати глава Бръл. — Но доколкото ми е известно, досега сте поръчвали в чужбина заготовката на отделни части от опашката, понякога и от носа… Отделни части и нищо повече. Плюс някои компоненти на вътрешното оборудване, разбира се…

— Точно така.

— Да, но сега опаковаме в сандъци инструментариум, който се използва при сглобяването на крилата. Според наши членове, които работят в експедицията, въпросните сандъци не заминават за Атланта, а за Шанхай. От това стигам до заключението, че компанията е възложила на китайците сглобяването на крилата…

— Не съм запозната с всички клаузи на договора — отвърна Кейси. — Но се съмнявам, че…

— Става въпрос за крилата, Кейси — прекъсна я Бръл. — Ключова технология. Досега никой, дори „Боинг“, не си е позволявал да повери подобна технология в чужди ръце. Дадем ли на китайците да правят крилата, даваме им целия магазин… Те няма да имат нужда от нас, тъй като спокойно биха могли да произведат следващото поколение самолети и сами… А това означава, че след десет години тук няма да има работа за когото и да било.

— Ще проверя това, Дон — отвърна Кейси. — Но не вярвам в договора да има клауза за производство на крилата в чужбина.

— Аз ти казвам, че има — разпери ръце Бръл.

— Ще проверя, Дон — повтори Кейси. — Но в момента имам много работа около инцидента с полет 545 и…

— Ти не ме слушаш, Кейси — настоятелно рече Бръл. — Профсъюзът има проблем с китайската сделка…

— Разбирам това, но…

— Голям проблем! — настоя Бръл и заби поглед в лицето й: — Разбираш ли?

Тя разбираше, при това много добре. Профсъюзът държеше производството в ръцете си. Неговите членове работеха на поточната линия, всичко зависеше от тях. Биха могли да забавят темпото, да чупят инструменти, да създават хиляди непреодолими трудности.

— Ще говоря с Мардър — рече тя. — Убедена съм, че той не желае проблеми на поточната линия.

— Проблемът е именно Мардър!

Кейси въздъхна с отегчение. Типичната информация от профсъюзен тип, натежала от предубеждения и невярна. Китайската сделка е дело на Хал Едгартън и екип специалисти от отдел „Маркетинг“. Мардър е главен директор на завода и си гледа производството. Продажбите изобщо не са негова работа.

— Нека утре поговорим отново, Дон — каза на глас тя.

— С удоволствие — кимна той. — Но между нас казано, не искам да си представя какво може да се случи!

— Заплашваш ли, Дон?

— Не, не — забързано отвърна Бръл, а на лицето му се изписа безпокойство: — Не искам да ме разбираш по този начин, моля те… Но чувам, че китайската сделка е заплашена от провал, в случай че не успеете да изясните бързо тази бъркотия с полет 545…

— Това е вярно.

— Чух още, че ти си говорител на КРИ…

— И това е вярно.

— Е, хубаво — сви рамене Бръл. — Просто те предупреждавам, че хората се отнасят враждебно към тази сделка. Някои от тях — много враждебно… Ако бях на твое място, щях да си взема поне една седмица отпуска…

— Не мога да направя това. Разследването е в разгара си. Бръл само я изгледа.

— Дон, ще говоря за крилата с Мардър — издържа погледа му тя. — Но трябва да си върша и моята работа!

— В такъв случай трябва много да внимаваш, скъпа — рече профсъюзният лидер и леко докосна ръката й.