Майкъл Крайтън
Въздушна клопка (14)

РЕМОНТЕН ХАНГАР ЛАКС
13.22 ч.

— Какво? — извика Кени Бърн откъм пилотската кабина на „Транс Пасифик“ 545. — Каква казаха, че била причината?

— Непредизвикано спускане на елероните — отвърна Ричмън.

— Ох, тия ще ме довършат! — простена Бърн и се надигна от пилотското място. — Я ела тука, бе адвокатче! Тоя стол виждаш ли го? Тъй! Това е мястото на командира. Сядай!

Ричмън се поколеба.

— Хайде, адвокатче, сядай на шибания стол!

Младежът бавно започна да си пробива път към дясната седалка в кабината.

— Така… — проточи Бърн. — Добре ли се чувстваш там? Случайно да си управлявал самолет?

— Не съм — отвърна Ричмън.

— Окей. Значи започваме с обясненията… Право пред теб са контролните дисплеи… — Ръката му посочи трите квадратни екрана с цветно изображение, които имаха големината на джобни телевизори: — Най-вдясно е този, който ти дава параметрите на полета, в средата е навигационният дисплей, а вляво — контролният. Малките полукръгове, които виждаш, дават данни за отделните системи. Зелени са — значи всичко е наред. На тавана над главата ти се намира инструменталният панел. Лампичките му са изключени, това също означава, че проблеми няма. Светват само ако нещо не е наред. Вляво от теб се намира един уред, който наричаме пиедестал…

Бърн посочи една квадратна кутия, която се издигаше между двете кресла. От нея стърчаха половин дузина лостове, всеки в отделен улей.

— Изброявам отдясно наляво — продължи червенокосият: — елерони, два лоста за газта — по един за всеки двигател, спойлери, спирачки, допълнителна тяга. Елероните и задкрилките се управляват от лоста, който е най-близо до теб. Виждаш го, нали? Онзи с металния капак…

— Виждам го — кимна Ричмън.

— Много добре. Вдигни капака и го задействай. — Как?

— Дръпни го надолу.

Ричмън вдигна капака и направи опит да натисне лоста, но той не помръдна.

— Не така — каза Бърн. — Хвани го здраво, дръпни го нагоре, после към себе си и надолу… Като скоростния лост на автомобил.

Ричмън изпълни указанията, лостът потъна в улея. Някъде отдалеч долетя тихо бучене.

— Добре — похвали го Бърн. — Сега погледни екрана. На него с червени букви е изписано ЕЛЕР.ВКЛ. Съобщава ти, че системата действа. Пълното спускане на елероните става за около дванадесет секунди. Ето, то вече завърши. На екрана остава думата ЕЛЕРОНИ.

— Ясно — рече Ричмън.

— А сега ги прибери.

Младежът повтори операцията в обратен ред, постави лоста в неутрално положение и спусна капачето. Надписите на дисплея изчезнаха.

— На това му викаме предизвикано спускане на елероните — обяви Бърн.

— Ясно.

— Я сега да видим какво означава непредизвикано спускане — продължи червенокосият.

— Как ще го направим?

— Както ти хрумне, приятел. Като за начало опитай да му треснеш един юмрук…

Ричмън протегна лявата си ръка и направи опит да размести лоста. Но той не помръдна, скрит надеждно под металния си капак.

— Хайде, удари го по-здраво тоя мръсник!

Ричмън се вкопчи в ръкохватката и натисна с цялата си сила, после се опита да я разклати напред-назад. Блъскаше я, дърпаше я, но тя не помръдна, легнала плътно в улея си.

— Опитай с лакет — посъветва го Бърн. — Или не, почакай… Удари я с този планшет… — Натика между седалките тежък метален планшет и го подаде на Ричмън. — Давай, недей да жалиш шибаната кутия. Нали търсим случайността?

Ричмън стовари металната рамка върху лоста. Нищо. Завря ръба ѝ в улеите, използвайки го като лост. Отново нищо.

— Ще продължаваш ли, или картинката вече започва да се очертава? — ехидно подхвърли Бърн. — Това не може да се случи, адвокате. При спуснат капак случайното включване на елероните е просто изключено!

— Може би капакът е бил свален — подхвърли Ричмън.

— Хей, това е много уместно предположение — погледна го Бърн. — Я опитай да го свалиш с този планшет…

Ричмън натика ръба на желязната рамка под основата на капака. Но тя просто се плъзна по гладката повърхност на кутията.

— Няма начин, нали? — усмихна се Бърн. — Случайността е изключена. Каква ще бъде следващата ти мисъл?

— Че капакът е бил свален предварително…

— Правилно. Не би трябвало да летят със свален капак, но кой по дяволите би могъл да е сигурен в това? Хайде, свали го!

Ричмън се подчини. Капакът отскочи на пантите си, лостът щръкна навън.

— Хайде, адвокате, включвай!

Ричмън натика ръба на планшета под дръжката и здраво я натисна. Лостът дори не помръдна, тъй като опираше във вдигнатия капак. Направи още няколко опита и се отказа. При всеки от тях капакът падаше обратно на мястото си и той трябваше да го вдига отново.

— Опитай с другата ръка — посъветва го Бърн.

Младежът се подчини, пресегна се и сграбчи ръкохватката. Дланта му почервеня от усилието, но лостът дори не помръдна.

— Добре де — промърмори той и се облегна назад. — Схващам какво искате да кажете…

— Искам да кажа само едно — вдигна ръка Бърн. — Това не може да стане! На този самолет непредизвиканото спускане на елероните е изключено. Точка!

— Хей, момчета — обади се мрачният глас на Дъг Дохърти откъм гърба им. — Ако сте приключили с играта, искам да сваля записващите устройства и да се прибирам у дома…

 

Напуснаха кабината. Бърн докосна рамото на Кейси и промърмори:

— Ще ми отделиш ли минутка?

— Разбира се.

Той я побутна към салона, по-далеч от любопитните уши на останалите. Наведе се над нея и тихо попита:

— Какво знаеш за това хлапе?

— Член на фамилията Нортън — сви рамене Кейси.

— Друго?

— Мардър го прикрепи към мен.

— Провери ли го?

— Не съм. Нали ми го праща не друг, а самият Мардър?

— Аз пък размених няколко думи с приятели от отдел „Маркетинг“ — промърмори Бърн. — По тяхно мнение хлапето е хитрец, най-добре е да не заставаш с гръб към него…

— Кени…

— Нещо около него не е наред, Кейси. Толкоз мога да ти кажа. Няма да е зле да го провериш…

 

Хидравличните отвертки нададоха пронизителен вой, подовите панели изскочиха встрани и нагоре. Под тях се разкри истински лабиринт от кабели и кутии.

— Исусе! — смаяно зяпна Ричмън.

Операцията се ръководеше от Рон Смит, който нервно прокара длан по плешивото си теме.

— Всичко е наред — промърмори той. — Искам да вдигнете онзи панел, вляво…

— Колко кутии с релета има на тази птичка, Рон? — попита Дохърти.

— Сто петдесет и две — долетя незабавният отговор. Кейси си даде сметка, че всеки друг на мястото на Рон щеше да стигне до същата цифра едва след дълга справка с техническите справочници. Смит обаче помнеше всичко наизуст.

— Какво търсим? — попита Дохърти.

— КЗУ УДЗПП и ЗУПД, стига да имат такъв…

— Значи не си сигурен дали на този самолет има ЗУПД? — продължи да го измъчва Дохърти.

— Той е допълнителна екстра, инсталира се по желание на клиента. На Н-22 обикновено се намира в опашката, но аз вече я огледах и не открих нищо…

Объркан от непонятните съкращения, Ричмън хвърли безпомощен поглед по посока на Кейси.

— Мислех, че търсят черната кутия — промърмори той.

— Точно това правим — обади се зад гърба му Смит.

— Искате да кажете, че тук има сто петдесет и две черни кутии?! — смая се младежът.

— Конструкцията е задръстена с тях — нетърпеливо изръмжа Смит. — Но нас ни интересуват само главните: десетина — дванадесет УНП…

— УНП, значи — объркано повтори Ричмън. Какво по дяволите може да означава това? УНП?…

— Именно — хладно го изгледа Смит и се приведе над огромния лабиринт, който се разкри в пода на кабината.

 

Обясненията останаха за Кейси. Според общоразпространените представи, самолетът представлява една голяма механична играчка, чиито подвижни повърхности се контролират от въжета и лостове. Някъде в корема на тази играчка са скрити две вълшебни черни кутии, които регистрират всички събития по време на полета. За тях непрекъснато пишат вестниците, споменават ги в новините по телевизията. Кабинното звукозаписно устройство (КЗУ) на практика е един надежден касетен дек, който записва разговорите в кабината през последния половин час от полета, автоматично изтривайки предишните. УДЗПП, или Устройството за дигитален запис на полетните параметри, запаметява база данните на полета, те помагат при разследването на евентуален инцидент.

Тези представи обаче са напълно погрешни, когато става въпрос за голям пътнически лайнер, поясни Кейси. Въжета и лостове в този тип самолети почти липсват, механичното управление е сведено до минимум. На негово място се използват електроимпулси и хидравлика. Пилотът в кабината не използва силата на мускулите си, за да спуска задкрилките и елероните. Всичко е на базата на сервоусилването, като при автомобилите. Когато пилотът борави с кормилото и педалите, той изпраща електроимпулси до хидравличната система, а тя от своя страна задвижва съответните уреди за управление.

На практика пътническият лайнер се управлява от изключително сложна електронна мрежа: десетки компютърни системи са свързани помежду си посредством няколко километра кабели. Един компютър управлява полета, друг отговаря за навигацията, трети за комуникацията… Компютри поддържат двигателите в работен режим, компютри се грижат за контролните уреди и климатичните условия в салоните…

Всеки основен компютър контролира множество подсистеми. Навигационният компютър отговаря за ССК — системата за сляпо кацане, за АОР — автоматично определяне на разстоянието, за КВТ — контрол на въздушния трафик, за СИВС — системата за избягване на въздушни сблъсъци, за ПСБЗ — предупредителната система за близостта на земята…

Инсталирането на устройство за дигитален запис на полетните параметри в тази сложна електронна мрежа е сравнително лесно, защото всички команди се предават по електронен път и е достатъчно те да преминават през УДЗПП, за да бъдат записани на магнитен носител.

— Едно модерно УДЗПП е в състояние да записва осемдесет отделни полетни параметри в секунда — обобщи Кейси.

— В секунда? — учуди се Ричмън. — Колко голямо е това нещо?

— Ето го, виж сам — отвърна Кейси и посочи кутията на оранжеви и черни ивици, която Рон току-що измъкна изпод панела на радиостанцията. Беше с размерите на кутия за обувки. Инженерът я остави на пода, а на мястото ѝ прикрепи нова. Тя щеше да действа по време на полета до Бърбанк.

Ричмън се наведе и хвана никелираната дръжка, която стърчеше отгоре.

— Тежичка е — констатира той.

— Защото е блиндирана и издържа на огромно натоварване — обади се Рон. — Самото устройство тежи не повече от двеста грама…

— А за какво служат другите подобни кутии?

За улеснение на поддръжката, продължи обясненията си Кейси. Електронните системи на самолета са твърде сложни, повечето от тях се нуждаят от постоянно наблюдение по време на полет. За целта всяка система е оборудвана със собствени контролни уреди, наречени Уреди с непроменлива памет, или УНП…

Днес предстоеше да свалят осем УНП: компютърът за управление на полета, който съхранява всички данни за полетния план и корекциите, нанесени от пилотите; ДКД — уредът за дигитален контрол на двигателите, който следи горивния процес и всички останали параметри; ДКПД — Дигиталният компютър за полетни данни, който обработва и съхранява скоростта и височината на полета, както и всички предупреждения за опасно превишаване на тези параметри…

— Ясно — кимна Ричмън. — Мисля, че започвам да разбирам.

— Всичко това щеше да е излишно, ако разполагахме със ЗУПД — обади се Рон Смит.

— Какво е ЗУПД?

— Специално устройство, което е от особено значение за поддръжката — отвърна Кейси. — Сервизен екип проверява машината след всеки полет. Той има нужда от уред, който дава бърза информация за евентуалните нередности…

— Не разговарят ли за това с пилотите?

— Пилотите са длъжни да докладват за забелязаните неизправности, но много неща убягват от тяхното внимание. Машините са изключително сложни, освен това всяка система е дублирана. Да вземем например хидравликата: значението ѝ е толкова голямо, че някои от агрегатите са дори тройно осигурени. Повреда във второто или третото осигуряване най-често остава тайна за екипажа в кабината. Ето защо бригадата за поддръжка използва УПД, което моментално изплюва всички параметри на токущо приключилия полет.

— Но на този самолет няма УПД, така ли?

— Вероятно не — отвърна Кейси. — То не е задължително. Според правилника на ФАВ задължителни са УДЗПП и КЗУ а устройството за пряк достъп се монтира по желание на превозвача.

— Може и да го има, но аз не мога да го открия — промърмори Рон. — То може да бъде монтирано навсякъде…

Беше се отпуснал на колене и лакти, пред него светеше портативен лаптоп, свързан с един от електрическите панели. Екранът се изпълваше с гъсто изписани колони:

A/Z PWR TEST         0 0 0 0 0 0 1 0 0 0 0
AIL SERVO COMP       0 0 0 0 1 0 0 1 0 0 0
AOA INV              1 0 2 0 0 0 1 0 0 0 1
CFDS SENS FAIL       0 0 0 0 0 0 1 0 0 0 0
CRK CMD MON INV      1 0 0 0 0 0 2 0 1 0 0
EL SERVO COMP        0 0 0 0 0 0 0 0 0 1 0
EPR/N1 TRA-1         0 0 0 0 0 0 1 0 0 0 0
FMS SPEED INV        0 0 0 0 0 0 4 0 0 0 0
PRESS ALT INV        0 0 0 0 0 0 3 0 0 0 0
G/S SPEED ANG        0 0 0 0 0 0 1 0 0 0 0
SLAT XSIT T/O        0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0
G/S DEV INV          0 0 1 0 0 0 5 0 0 0 1
GND SPD INV          0 0 0 0 0 0 2 1 0 0 0
TAS INV              0 0 0 0 1 0 1 0 0 0 0

— Това са данните от компютъра за контрол на полета — каза Кейси. — Обикновено те показват голяма част от неизправностите, които могат да се появят в отделните агрегати.

— Но как интерпретирате всичко това? — попита Ричмън.

— Изобщо не го интерпретираме — отговори Рон Смит. — Записваме информацията и я прехвърляме в „Нортън“. Там момчетата от Дигитален контрол я прехвърлят в главния компютър, който има грижата да предложи видеосимулация на полета…

— Поне се надяваме да стане така — въздъхна Кейси и се изправи: — Още колко време ти трябва, Рон?

— Десет минути, максимум — отвърна инженерът.

— Ама, разбира се, как не — обади се от кабината Дохърти. — Десет минути максимум! Това вече няма значение. Аз исках да изпреваря задръстванията, но това вече си остава само мечта… Днес детето ми има рожден ден, аз обаче пак ще отсъствам от празника. Жена ми ще е бясна!

Рон Смит се усмихна:

— Хей, Дъг, можеш ли да се сетиш за още нещо, което би могло да се обърка?

— Разбира се — кимна Дохърти. — Сещам се за куп такива неща… Например салмонела в тортата, която ще натръшка всички хлапета…

Кейси надникна през отворената врата. Хората от поддръжката бяха слезли от крилото, Бърн приключваше с проверката на двигателите, Трунг прибираше УДЗПП в микробуса.

Работното време беше приключило.

Започна да слиза по стълбичката, очите ѝ се спряха на три микробуса, паркирани в ъгъла на хангара. И трите носеха маркировката на „Нортън Секюрити“. Около двадесет човека от охраната на компанията бяха наобиколили самолета.

— Какво става? — забеляза ги Ричмън.

— Такава е практиката — обясни Кейси. — Винаги охраняваме машините, които трябва да бъдат прехвърлени в завода.

— С толкова много хора?

— Ами да — сви рамене Кейси. — Тази машина е важна за нас…

Не пропусна да отбележи обаче, че мъжете от охраната бяха въоръжени. Това беше нещо ново. Хангарите на ЛАКС поначало се охраняват добре, никога не се беше налагало фирмената охрана да носи оръжие.

Но наистина ли беше така?