Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Loves of Lucrezia, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,5 (× 11гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
vens(2013)
Редакция
teodopa(2013)
Форматиране
maskara(2013)

Издание:

Денис Робинс. Лукреция.

Редактиране, коригиране и художествено оформление: Д&Д

Предпечатна подготовка и печат: ДФ „Балканпрес“

Издателство „Д&Д“, София, 1994

История

  1. —Добавяне

Глава втора

Влязъл вече в луксозната спалня на сестра си, Чезаре бе застанал до елегантното ложе, на което бе полулегнала Лукреция и й говореше. Почти бе забравил за Леонара. Непрекъснато кроеше някакви планове, въртеше интриги, без които не можеше да живее, те бяха смисълът на живота му. В момента с благия си лукав глас тихичко сипеше комплименти по повод сестрината си красота.

— Изобщо не ти влияе лятната жега, не вехнеш ти нито за миг, а направо цъфтиш в нея, кара миа — мърмореше той. — Несравнима си, никой не може да ти се опре. А тук е прекрасно и свежо — огледа се той замечтано наоколо и очите му се спряха на края на голямата стая, където шадраван с ароматизирана благоухаеща вода струеше в златен съд с изваяни купидончета. Леглото на Лукреция се намираше на нещо като подиум до него и в момента бе полуприкрито от прозрачни завеси. На тавана имаше красиви стенописи. Подът бе от чиста мозайка. До балдахина на леглото се простираше разкошен килим от бели кожи.

— Сигурно имаш на ум да поискаш нещо от мен — за какво друго може да си дошъл? — Лукреция зададе въпроса с почти циничен тон.

Тя не го обичаше. Никой не хранеше особено топли чувства към Чезаре, освен собствената му майка Ваноца, макар и мнозина да бяха принудени да му се възхищават. Самата Лукреция също имаше своите настроения и мигове, когато бе проявявала жестокост, но все пак не одобряваше чезаревия садизъм и буйния му и безпътен живот. Освен това Лукреция не се страхуваше от него. Всъщност тя не се страхуваше от никого. Чезаре каза:

— Става реч за този твой годеж, който ще бъде обявен довечера — с твое лично одобрение ли се прави?

Лукреция се взря в ръчното огледало — внимателно огледа блестящите си бели зъби.

— Изпълнявам нарежданията на баща ни, Чезаре.

Тънките пръсти на брат й заиграха по посребрената ръкохватка на кинжала, който носеше в колана си.

— Хм… значи още не си виждала дон Керубино, така ли?

— Само веднъж, и то отдалеч, когато влезе на коня си в двора онзи ден — тогава бях болна, имах температура и не можех да сляза, за да го посрещна.

— Той е невероятно скучен и обикновен — рече Чезаре замислено. — Освен това научих, че като кавалер и светски човек бил слаба работа и предпочитал да се отдаде на религията.

Прекрасните очи на сестрата се присвиха, но тя не погледна към брат си. Питаше се кое от казаното е вярно и до каква степен Чезаре преувеличава, за да помогне на някой от плановете си. Във всеки случай сърцето й се сви. И от други източници бе чувала, че бъдещият й съпруг не е светски човек, пък за нея и повечето от другите благородници на испанския кралски двор бяха сиви хора — прекалено официални и скучни. Та тя бе млада и красива, елегантна и интелигентна, защо пък да попада в леглото на човек, който би предпочел мириса на тамяна пред уханието на собствената й коса? На глас подхвърли:

— Да не би да имаш други планове за мен, братко мили?

Чезаре оголи зъби, нещо, което би трябвало да замести усмивката му. Всъщност повече приличаше на озъбване. По-малката му сестра винаги го забавляваше. Тя и Маделеана, херцогинята Фарнезе, бяха единствените две жени, за които знаеше, че не се страхуват от него. Затова и ги уважаваше. Реши да бъде откровен:

— Баща ни прави грешка — нещо рядко за него — при уреждането на този брак. Винаги се е стремял да сключи съюз с някой от благородните испански родове. Но не мислиш ли, че би било по-добре дон Керубино да бъде изпратен в манастир, отколкото в леглото на Лукреция Борджия?

Страшно й се искаше да разбере какво точно си мисли брат й, но външно остана безучастна към думите му. Не можеше да си позволи да му разкрие задушаващите я гняв и разочарование при мисълта, че я очаква семеен живот с човек като дон Керубино. После внезапно пред очите й изплува лицето на Марио, красивия й паж, когото бе подлудила с прекрасното си тяло до умопомрачение. О, Боже, защо Марио не бе испански благородник, който би могъл да я ухажва! Защо той да не бъде човекът, който ще постави венчалния пръстен на ръката й тази вечер! Марио не би предпочел молитвите пред нея. Тя изведнъж избухна в смях и тялото й потрепери от удоволствие при мисълта за грациозния венециански паж и само как я желаеше той…

— Годежът ще бъде обявен, но ти няма да се омъжиш за дон Керубино — рязко отсече Чезаре. — Няма да мине и година докато успея да убедя баща ни — мисля, че няма да е много трудно — че можем да уредим по-изгодно сродяване.

— И с кого, например?

— Например с Джовани Сфорца.

Лукреция се сепна. Владетелят на Пезаро! Но той бе вече женен за по-младата сестра на херцогинята на Урбина. Сфорца бе прославен италиански род. Е, за него се разказваха разни истории за жестоки насилия и човешки трагедии, но сега Катерина Сфорца, графинята на Форли, бе приятелка на папата и освен това с помощта на Лудовико Мавъра бе заела важно положение в страната.

Всъщност наистина би било в интерес на кардинал Борджия да омъжи дъщеря си за някой от младите мъже на Сфорца. И най-вече за владетеля на Пезаро. Вярно, че вече бе женен, но в днешни времена, мислеше си Лукреция, човек можеше да си намери цял куп лесни начини да се отърве от една нежелана жена. Но той пък бе суетно конте — известен франт и раболепен ласкател на по-високопоставените принцове. Лукреция презираше този тип мъже. Искаше й се съпругът й да бъде авторитетен човек — силен, властен, мъжествен.

Чезаре добави, че неотдавна споменал името на Сфорца пред баща им, но последният не бил съгласен. Не било в стила на политиката му да се бърка в сегашния брак на Сфорца. Но с течение на времето — Чезаре отново оголи острите си зъби — нещата ще се уредят и безсъмнено тази замяна ще бъде направена.

Лукреция сви несравнимите си рамене и продължи внимателно да се взира в отражението на прекрасното си лице в огледалото.

— Някой ден, може би — измърмори тя, — но на мен Сфорца не ми харесва. Виж какво, наистина мисля, че е красив, но е прекалено женствен. И се кикоти като момиче.

Чезаре се засмя, хвана ръчицата на сестра си и я целуна леко.

— Но този брак ще бъде по-добър за теб, миа кара, отколкото онзи с дон Керубино. Ще поработим заедно по този въпрос — заключи той и си тръгна, сбогувайки се до вечерното тържество.

Потънал в мисли, със сбърчено чело, той вървеше по дългия, прохладен коридор към собствения си апартамент. Бе напълно обзет от идеята да организира и осъществи сродяването между тяхното семейство и рода Сфорца. Възнамеряваше да направи всичко възможно и баща му да стигне до същото решение.

После изведнъж си спомни за Леонара: колко вълнуваща бе тя, когато ужасът изкриви прекрасното й лице на девственица; а как само пръстчетата й потръпнаха в десницата му!

Плесна с ръце — по този начин викаше личния си прислужник Марко. Марко бе чернобрад, лукав и ловък негодяй с жълтеникаво нездраво на вид лице, чиито устни играеха в постоянен тик; бе посвоему предан на господаря си.

— Ще взема баня, след това искам да остана насаме, на спокойствие — нареди Чезаре. — Иди и потърси Леонара, масажистката на господарката Лукреция. Доведи ми я след един час и внимавай никой да не ни безпокои.

Прислужникът се поклони и промърмори в съгласие с господарската заповед. Подсвирквайки си тихичко, Чезаре влезе в апартамента. Двойните врати се затвориха безшумно след него.