Христо Христов
Селските вълнения и бунтове 1899–1900 (7)

7. Голямата поука

Въпреки масовата и повсеместна съпротива на българските селяни против закона за натуралния десятък и против цялата насилническа и грабителска политика на радославистите, селските вълнения и бунтове завършиха с неуспех. Опирайки се на организираната държавна сила — административния апарат, полицията и войската, правителството успя да сломи съпротивата на селяните и да наложи прилагането на закона за десятъка. Силите на селяните бяха разпокъсани. Те действуваха неорганизирано, стихийно. Нямаше единна организация и общ план за борба. Нямаше и единно борческо ръководство.

Победата на радослависткото правителство обаче беше временна, нетрайна. Пред организираното насилие на буржоазната държава селяните бяха принудени да отстъпят, да се подчинят на реакционния и грабителски закон. Но те не се отказаха изобщо от борбата против правителствената политика. При събирането на натуралния десятък, както и при доставката на вагони, направата на хамбари и пр., правителствените партизани извършиха големи злоупотреби и неправди, които създадоха ново широко негодувание в страната. Борбата против радослависткото правителство продължи през есента и зимата на 1900 год. Това принуди Фердинанд да извърши, пак по непарламентарен път, правителствена промяна. Правителството на Т. Иванчев мина в оставка и през февруари 1901 год. беше образувано ново правителство от демократи (каравелисти) и прогресивни либерали (цанковисти), начело с Петко Каравелов.

Новото правителство отмени закона за натуралния десятък и въведе отново поземления данък. Министрите от правителството на Т. Иванчев бяха дадени под съд за извършените насилия, жестокости и злоупотреби през време на своето управление. С това селяните получиха известно удовлетворение и макар със закъснение, тяхната борба против десятъка завърши с успех.

Селските вълнения и бунтове дадоха тласък на по-нататъшното развитие и укрепване на Българския земеделски съюз и за превръщането му, след значителни вътрешни противоречия и борби, в масова политическа организация предимно на дребните и средните селяни, с борческа демократическа програма и с антибуржоазна насоченост на своята политическа борба.

Преживяното не можеше да се забрави. Както всяко масово народно движение вълненията и бунтовете раздвижиха умовете, развълнуваха чувствата и подтикнаха волите на трудещите се селяни да търсят причините на своите страдания и несгоди и да се борят за подобряване на своето положение. От вълненията и бунтовете и особено от насилията и жестокостите на правителството и поведението на буржоазните партии те извлякоха голямата поука — да не очакват разбиране и помощ от тези, които ги потискат и ограбват, но да се борят за защита на своите интереси. Вълненията и бунтовете позволиха на трудещите се селяни да осъзнаят своята сила и да започнат да се освобождават от редица илюзии за характера на буржоазната държава, за поведението на буржоазните партии като „защитници“ на народните интереси, за ролята на Фердинанд като „надпартиен“ и „справедлив“ монарх, и пр. Освобождаването на трудещите се селяни от тези илюзии беше необходимо условие за разгръщането на селското движение като масово демократично движение, развиващо се в борба против буржоазията и монархизма.