Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Theatre, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 8гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Дими Пенчев(2012)

Издание:

Уилям Съмърсет Моъм. Театър

Английска. Първо издание

Редактор: Силви Гърчева, Илияна Велева

Издателство „Силви-Арт“, София, 1994

ISBN: 954-8171-06-6

История

  1. —Добавяне

XVII

Майкъл се гордееше с чувството си за хумор. В неделя вечерта, след разговора си с Доли, той влезе в стаята на Джулия и я завари да се облича. След ранната вечеря двамата щяха да ходят на кино.

— Кой друг ще дойде, освен Чарлс? — попита той.

— Не можах да намеря никого и повиках Том.

— Прекрасно. Исках да го видя.

Майкъл се засмя при мисълта за номера, който щеше да им погоди. Джулия с удоволствие предвкусваше очакващата я вечер. В киносалона тя щеше да седне между Чарлс и Том и Том щеше да държи ръката й, докато в същото време тя щеше да си говори шепнешком с Чарлс. Скъпият Чарлс, колко мило от негова страна да я обича предано толкова години; тя ще използва цялото си умение, за да му бъде приятно. Чарлс и Том пристигнаха заедно. Том бе облякъл новия си смокинг за първи път и двамата с Джулия крадешком си размениха погледи: в неговите очи се четеше удоволствие, а в нейните възхищение.

— Охо, падна ли ми, млади момко — весело каза Майкъл, като потриваше ръце. — Знаеш ли какво чух за теб? Чувам, че компрометираш жена ми.

Том изплашено го погледна и целият се изчерви. Навикът му да почервенява страшно го потискаше, но не можеше да се отърве от него.

— Господи! — весело възкликна Джулия. — Това е прекрасно! Цял живот съм мечтала някой да ме компрометира! Кой ти каза това, Майкъл?

— Едно малко птиченце — отвърна лукаво той.

— Какво пък, Том, ако Майкъл поиска развод, ще трябва да се ожениш за мен.

Чарлс се усмихна с добрите си и малко тъжни очи.

— Какво сте забъркали, Том? — попита той.

Чарлс се държеше сериозно, Майкъл шеговито — той се забавляваше от явното смущение на Том. Въпреки че се правеше, че споделя веселото им настроение, Джулия беше нащрек.

— Оказа се, че младият негодник води Джулия по нощни клубове, когато тя отдавна вече би трябвало да си е легнала и сладко да спи.

Джулия изписка от възторг.

— Е какво, Том, ще си признаем ли, или ще отричаме докрай?

— И знаете ли какво казах на това птиченце? — прекъсна я Майкъл. — Казах му: докато Джулия не поиска аз да я мъкна по нощни клубове…

Джулия престана да го слуша. „Само Доли и никой друг“, помисли си тя и колкото и да е странно, употреби същите онези думи за нея, които Майкъл бе използвал. Обявиха, че вечерята е поднесена и веселият им разговор взе друга насока. Но въпреки че Джулия вземаше най-живо участие, въпреки че даваше вид, че цялото й внимание е насочено към гостите и дори изслуша с огромен интерес една от театралните истории на Майкъл, която бе чувала не по-малко от двадесетина пъти, през цялото време тя водеше вътрешен диалог с Доли. Доли се свиваше от страх, докато Джулия й казваше какво точно мисли за нея.

„Ах, вие, дърта кобило — говореше тя на Доли, — кой ви е дал право да си завирате носа в моите работи? Мълчете! Не се опитвайте да се оправдавате. Знам всичко, което сте казали на Майкъл, дума по дума. За това нямате никакво оправдание. Мислех, че сте ми приятелка. Мислех, че мога да се опра на вас. Но сега — край. Повече не искам да ви познавам. За нищо на света. Мислите, че много се нуждая от вонящите ви пари? И не се опитвайте да ме убеждавате, че сте нямали нищо лошо предвид. Та какво бихте били вие без мен, бих искала да знам? Ако сте известна някому, ако представлявате нещо за хората, то е само защото случайно се познаваме. Благодарение на кого вашите приеми през тези няколко години имаха успех? Мислите, че хората са идвали, за да се любуват на вас? Идваха, за да видят мен. Но вече всичко свърши. Край.“ Искрено казано, това беше по-скоро монолог, отколкото разговор между двама.

По-късно, в киносалона, Джулия седеше до Том, както бе искала, и държеше ръката му, но дланта му бе безжизнена и хладна. Като риба. Очевидно се бе разтревожил от думите на Майкъл и сега ги обмисляше. Как да намери един миг да остане насаме с него? Би могла да го успокои. В крайна сметка никой, освен нея не би излязъл от това положение по такъв блестящ начин. Апломб — ето точната дума. Интересно е все пак какво точно е казала Доли на Майкъл. Трябва да узнае. Не може да попита Майкъл — той щеше да си помисли, че е отдала значение на думите му. Трябва да узнае от самата Доли. Би било по-добре, ако не се кара с нея. Джулия се усмихна при мисълта как ще се държи с Доли. Ще бъде самата нежност, ще измъкне всичко от нея и няма да й даде да разбере, че й се сърди. Все пак е любопитно. Мравки полазиха по гърба й, като си помисли какво говорят за нея. Най-сетне ако тя не може да постъпва както си иска, кой би могъл? Нейният личен живот не засяга никого. Но ако започнат да й се присмиват, нищо хубаво не може да се очаква. Интересно какво ще направи Майкъл, ако узнае истината. Няма да му бъде твърде удобно да се разведе с нея и да остане неин менажер. Най-умното нещо, което може да направи, е да си затвори очите, но в някои отношения Майкъл беше странен човек: понякога му идваше наум, че баща му е бил полковник, и започваше да се перчи. Напълно е възможно изведнъж да заяви: вървете по дяволите, трябва да постъпя като джентълмен. Мъжете са такива глупаци, че са способни да си навредят в желанието си да отмъстят на някого. Разбира се, тя няма много да се разстрои. Ще замине на гастроли в Америка за година-две, докато стихне скандалът, а след това ще си намери нов менажер. Но това е толкова досадно! И освен това те си имат Роджър, не бива да забравят за него; бедното агънце ще го преживее тежко, всичко ще бъде толкова унизително за него. Няма нужда да си затваря очите: ще бъде крайно глупаво да се развежда на тази възраст заради някакво двадесет и три годишно момче. Разбира се, не е такава глупачка да се омъжи за Том. А дали Чарлс би се оженил за нея? Джулия се обърна и в полумрака погледна аристократичния му профил. Той безумно я обича вече много години и е един от онези великодушни идиоти, които жените просто въртят на малкия си пръст. Възможно е да се съгласи да се появи в съда в качеството си на ответник при бракоразводното дело вместо Том. Това би било великолепен изход. Лейди Чарлс Теймърли. Звучи добре. Може би наистина е била малко неразумна. Винаги е внимавала никой да не забележи, когато отива при Том, но някой от шофьорите би могъл да я види по пътя към неговия апартамент или обратно и да си въобрази кой знае какво. Подобни хора имат такива непристойни мисли. Що се отнася до нощните клубове, тя с радост би посещавала по-тихи места, където никой не би ги видял, но Том не искаше. Предпочиташе да е сред хора, харесваше му да се движи сред елегантни особи, да ги гледа и сам да се показва. Искаше да ги виждат заедно.

„Дявол да го вземе!“, каза си Джулия. „Дявол да го вземе! Дяват да го вземе!“

Да, вечерта в киното не се оказа толкова приятна, колкото очакваше.