Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Doomsday Conspiracy, 1991 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- , 1993 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,8 (× 31гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- helyg(2012)
- Разпознаване и корекция
- sonnni(2013)
Издание:
Сидни Шелдън. Операция „Страшният съд“
Американска. Първо издание
ИК „Коала“, София, 1993
Редактор: Дора Цанова
ISBN: 954-530-006-X
История
- —Добавяне
Глава четвърта
Главната квартира на Военноморската разузнавателна служба заема целият пети етаж от сградата на Пентагона — един анклав в сърцето на най-голямата служебна сграда в света, с двадесет и седем километра коридори и двадесет и девет хиляди души военен и цивилен персонал.
Интериорът на ВРС носи следи от морските традиции. Бюрата и кантонерките са боядисани или в масленозелено от времето на Втората световна война, или в сиво като бойните кораби от времето на войната във Виетнам. Стените и таваните са в бежово или в кремаво. В началото Робърт се смущаваше от този спартански декор, но вече отдавна бе свикнал с него.
Сега, когато влезе в зданието и се приближи до рецепцията, познатият часови на бюрото се обърна към него.
— Добро утро, капитане. Може ли да видя пропуска ви?
Робърт работеше тук от седем години, но този ритуал така и не се промени. Той си показа надлежно пропуска.
— Благодаря, капитане.
На път за своя кабинет Робърт се сети за Доуърти, който го чакаше на паркинга при входа откъм реката. Чакаше да го придружи до самолета, който щеше да го закара в Швейцария, за да започне невъзможното издирване.
Когато стигна до кабинета си, секретарката му Барбара вече беше там.
— Добро утро, сър. Заместник-директорът иска да ви види в кабинета си.
— Ще почака. Свържете ме с адмирал Уитакър, моля.
— Да, сър.
Минута по-късно Робърт разговаряше с адмирала.
— Предполагам, че си привършил със срещата, Робърт?
— Преди няколко минути.
— Как мина?
— Беше… интересна. Свободен ли сте да закусите с мен, адмирале? — опита се да изрече небрежно.
— Да. При теб ли ще се срещнем? — не се поколеба адмиралът.
— Чудесно. Ще ви уредя пропуск за посетители.
— Много добре. Ще се видим след един час.
Робърт сложи слушалката и си помисли: Каква ирония — да уреждам пропуск за посетители за адмирала. Та само преди година-две той беше тук онова златно американско момче, което отговаряше за Военноморското разузнаване. Как ли се чувства?
Той се обади на секретарката си по интеркома.
— Да, сър?
— Очаквам адмирал Уитакър. Уредете ми пропуск.
— Веднага ще се заема с това.
Време беше да докладва на заместник-директора. Проклетият Дистън Торнтън.