Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Doomsday Conspiracy, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 31гласа)

Информация

Сканиране
helyg(2012)
Разпознаване и корекция
sonnni(2013)

Издание:

Сидни Шелдън. Операция „Страшният съд“

Американска. Първо издание

ИК „Коала“, София, 1993

Редактор: Дора Цанова

ISBN: 954-530-006-X

История

  1. —Добавяне

Глава четвърта

Главната квартира на Военноморската разузнавателна служба заема целият пети етаж от сградата на Пентагона — един анклав в сърцето на най-голямата служебна сграда в света, с двадесет и седем километра коридори и двадесет и девет хиляди души военен и цивилен персонал.

Интериорът на ВРС носи следи от морските традиции. Бюрата и кантонерките са боядисани или в масленозелено от времето на Втората световна война, или в сиво като бойните кораби от времето на войната във Виетнам. Стените и таваните са в бежово или в кремаво. В началото Робърт се смущаваше от този спартански декор, но вече отдавна бе свикнал с него.

Сега, когато влезе в зданието и се приближи до рецепцията, познатият часови на бюрото се обърна към него.

— Добро утро, капитане. Може ли да видя пропуска ви?

Робърт работеше тук от седем години, но този ритуал така и не се промени. Той си показа надлежно пропуска.

— Благодаря, капитане.

На път за своя кабинет Робърт се сети за Доуърти, който го чакаше на паркинга при входа откъм реката. Чакаше да го придружи до самолета, който щеше да го закара в Швейцария, за да започне невъзможното издирване.

Когато стигна до кабинета си, секретарката му Барбара вече беше там.

— Добро утро, сър. Заместник-директорът иска да ви види в кабинета си.

— Ще почака. Свържете ме с адмирал Уитакър, моля.

— Да, сър.

Минута по-късно Робърт разговаряше с адмирала.

— Предполагам, че си привършил със срещата, Робърт?

— Преди няколко минути.

— Как мина?

— Беше… интересна. Свободен ли сте да закусите с мен, адмирале? — опита се да изрече небрежно.

— Да. При теб ли ще се срещнем? — не се поколеба адмиралът.

— Чудесно. Ще ви уредя пропуск за посетители.

— Много добре. Ще се видим след един час.

Робърт сложи слушалката и си помисли: Каква ирония — да уреждам пропуск за посетители за адмирала. Та само преди година-две той беше тук онова златно американско момче, което отговаряше за Военноморското разузнаване. Как ли се чувства?

Той се обади на секретарката си по интеркома.

— Да, сър?

— Очаквам адмирал Уитакър. Уредете ми пропуск.

— Веднага ще се заема с това.

Време беше да докладва на заместник-директора. Проклетият Дистън Торнтън.