Сидни Шелдън
Операция „Страшният съд“ (51)

Глава петдесета

Ден двадесет и трети

Париж, Франция

Обади се на адмирал Уитакър от кабинета на доктора.

— Адмирале? Робърт.

— Робърт! Какво става? Научих, че…

— Сега това няма значение. Нуждая се от Вашата помощ, Адмирале. Чували ли сте някога за човек на име Янус?

Адмирал Уитакър каза бавно:

— Янус? Не. Никога не съм чувал.

Робърт каза:

— Разбрах, че той ръководи някаква секретна организация, която избива невинни хора и сега се опитва да убие и мен. Трябва да го спрем.

— Как мога да помогна?

— Трябва да се добера до Президента. Можете ли да ми уредите среща?

За миг настъпи мълчание.

— Уверен съм, че ще мога.

— Има и още. Генерал Хилиърд е замесен.

— В какво? Как?

— Има и други. В играта са и повечето от европейските служби за сигурност. Сега не мога да ви обяснявам повече. Моля Ви да се обадите ма Хилиърд. Кажете му, че съм открил единадесетия свидетел.

— Не разбирам. Единадесетият свидетел — на какво?

— Съжалявам, адмирале, но не мога да Ви кажа. Хилиърд ще разбере. Искам той да се срещне с мен в Швейцария.

— Швейцария?

— Кажете му, че аз единствен знам кой е единадесетият свидетел. Ако направи погрешен ход, сделката е невалидна. Кажете му да отиде в гранд хотел „Долдер“ в Цюрих. Ще намери писмо, адресирано до него на рецепцията. Кажете му, че искам Янус лично да дойде в Швейцария.

— Робърт, сигурен ли си, че знаеш какво правиш?

— Не, сър. Не съм сигурен. Но това ми е единственият шанс. Искам да му кажете, че условията ми са непреклонни. Първо: искам да мога свободно да пътувам за Швейцария. Второ: искам да се срещна там с генерал Хилиърд и с Янус. Трето: след всичко това искам да се срещна с Президента на Съединените щати.

— Ще направя всичко, което мога, Робърт. Как мога да се свържа с тебе?

— Пак ще Ви се обадя. Колко време Ви трябва?

— Дай ми един час.

— Добре.

— И… Робърт…

Усещаше болката в гласа на Стареца.

— Да, сър?

— Пази се.

— Не се тревожете, сър. Аз съм от тези, които оцеляват. Нали знаете?

Час по-късно Робърт отново разговаряше с адмирал Уитакър.

— Споразумяхме се. Генерал Хилиърд беше поразен като чу за единадесетия свидетел. Даде ми думата си, че ще бъдеш в безопасност. Ще изпълнят условията ти. Заминава за Цюрих и ще бъде там утре сутринта.

— А Янус?

— Янус ще пътува със същия самолет.

Робърт усети прилив на облекчение.

— Благодаря Ви, адмирале. А президентът?

— Разговарях с него лично. Съветниците му ще уредят срещата веднага, щом имаш готовност.

Слава богу!

— Генерал Хилиърд разполага със самолет, с който да те закара…

— Няма да стане. — Нямаше да се остави да го качат на самолет. — Намирам се в Париж. Искам кола и ще карам аз лично. Искам да я оставят пред хотел „Литре“ в Монпарнас до половин час.

— Ще се погрижа за това.

— Адмирале?

— Да, Робърт?

Мъчно можеше да запази твърдостта в гласа си.

— Благодаря Ви.

 

 

Тръгна по авеню Литре. Движеше се бавно, защото го болеше. Предпазливо доближи хотела. Черен мерцедес-седан бе паркиран точно пред входа. В колата нямаше човек. Отсреща имаше синьо-бяла полицейска кола с униформен полицай зад волана. На тротоара двама цивилни наблюдаваха приближаващия се Робърт. Френската секретна служба.

Робърт усети, че му е трудно да диша. Сърцето му блъскаше в гърдите. Дали сам не влизаше в капан? Единственият залог бе единадесетият свидетел. Дали Хилиърд му вярваше? Достатъчно ли беше това?

Насочи се към седана, очакваше, че някой ще се раздвижи. Всички стояха по местата си и мълчаливо го наблюдаваха. Робърт се запъти към мястото на шофьора и погледна в мерцедеса. Ключовете бяха на мястото си. Усещаше погледите на всички приковани в него, докато отваряше вратата и сядаше зад волана. За миг остана неподвижен, с поглед впит в стартера. Ако генерал Хилиърд бе играл двойна игра с адмирал Уитакър, точно в този момент всичко щеше да свърши с мощна експлозия.

Хайде. Робърт си пое дълбоко дъх, присегна се с лявата си ръка и завъртя ключа. Моторът замърка. Хората от тайните служби гледаха как той потегли. Когато наближи кръстовището, полицейска кола му препречи пътя и той си помисли, че ще го спрат. Тъкмо обратното — полицаите включиха червено и движението просто се стопи. Страхотна охрана са ми осигурили!

Робърт чу шума от хеликоптер над главата си. Погледна. Хеликоптерът носеше знаците на френската национална полиция. Генерал Хилиърд правеше всичко възможно, за да осигури благополучното му пристигане в Швейцария. А след като му посоча последния свидетел, си помисли Робърт мрачно, той смята да ме убие. Но го чака изненада.

Робърт стигна до швейцарската граница в четири часа след обяд. На границата френската полицейска кола се върна и швейцарска полицейска кола пое охраната му. За пръв път от началото на цялата история Робърт започна да се отпуска. Слава богу, че адмирал Уитакър има високопоставени приятели. След като Президентът щеше да се срещне с Робърт, генерал Хилиърд не би посмял да му навреди. Мислите му се насочиха към жената в бяло и още в същия миг той чу гласа й. Отекваше в колата.

Бързай, Робърт. Всички ние те чакаме.

Всички? Значи не бе само един? Скоро, ще узная, реши Робърт.

В Цюрих той спря пред гранд хотел „Долдер“ и остави бележка за генерала.

— Генерал Хилиърд ще се интересува от мен — каза той на служителя на рецепцията. — Моля, предайте му това.

— Да, сър.

Навън Робърт се приближи към полицейската кола, която го бе охранявала. Наведе се и каза на шофьора.

— Оттук нататък искам да продължа сам.

Шофьорът се поколеба.

— Добре, капитане.

Робърт отново се качи в колата си и потегли към Ютендорф и към мястото на разбиването на НЛО. Докато караше, си мислеше за всички трагедии, които се бяха случили поради това събитие и за смъртта на толкова хора. Ханс Бекерман и отец Патрини, Лезли Мъдършед и Уилям Ман, Даниъл Уейн и Ото Шмит, Ласло Бушфекете и Фриц Мандел, Олга Романченко и Кевин Паркър. Мъртви. Всички мъртви.

Искам да видя лицето на Янус, си мислеше Робърт — и да го погледна в очите.

Край него летяха селца, а първичната красота на Алпите като че опровергаваше кръвопролитието и терора, започнали оттук. Наближаваше Тун и Робърт усети как адреналинът му се повишава. Пред него се намираше полето, където заедно с Бекерман бяха намерили метеорологичния балон, и където бе започнал целият кошмар. Робърт изкара колата встрани от пътя и угаси мотора. Помоли се безгласно. После слезе от колата, пресече магистралата и навлезе в полето.

Налетяха го хиляди спомени. Телефонното обаждане в четири сутринта. Заповядано е да се представите на генерал Хилиърд в щаба на Агенцията за национална сигурност в шест часа тази сутрин. Разбрано ли е, капитане?

Почти нищо не бе разбрал тогава. Спомняше си думите на генерал Хилиърд. Трябва да намерите тези свидетели. Всичките. После издирването, което водеше от Цюрих до Берн, Лондон, Мюнхен, Рим и Орвието, от Уако до Форт Смит, от Киев до Вашингтон и Будапеща. Е, кървавата следа най-сетне свършваше там, където беше започнала.

 

 

Тя го чакаше, точно както Робърт знаеше, че ще чака, и изглеждаше точно така, както когато се бе появила в съня му. Тръгнаха един към друг, тя сякаш плуваше срещу него, а на лицето й грееше усмивка.

— Благодаря ти, че дойде, Робърт.

Дали наистина я чуваше, когато говори, или четеше мислите й? Как се разговаря с извънземни?

— Трябваше да дойда — каза простичко той.

В сцената имаше нещо съвсем нереално. Стоя тук и разговарям със същество от друг свят! Би трябвало да съм ужасен, но през целия си живот не съм се чувствал по-спокоен.

— Трябва да те предупредя — каза Робърт. — Тук ще дойдат хора, които желаят да ти причинят зло. Добре би било да си отидеш, преди да дойдат.

— Не мога да си отида.

Робърт разбра. Бръкна в джоба си с лявата ръка и извади малкия къс метал, в който бе кристалът.

Лицето й засия.

— Благодаря ти, Робърт.

Подаде й го и видя, как тя го намести в някакъв уред, който държеше в другата си ръка.

— Какво ще стане сега? — запита Робърт.

— Сега ще мога да се свържа с приятелите си. Те ще дойдат да ме вземат.

Дали в това изречение не се криеше някаква заплаха. Робърт си спомни думите на генерал Хилиърд. Те искат да завземат планетата и да ни превърнат в роби. Ами ако генерал Хилиърд е бил прав? Ами ако извънземните възнамеряваха да завземат планетата? Кой можеше да ги спре? Робърт погледна часовника си. Вече бе време генерал Хилиърд и Янус да пристигнат и даже му се стори, че чува шума на огромен хеликоптер, които приближава от север.

— Твоите приятели са тук.

Приятели? Те бяха негови смъртни врагове, той бе решен да ги разобличи като убийци и да ги унищожи.

Тревата и цветята лудо затрептяха, когато хеликоптерът кацна на земята.

Сега щеше да се изправи лице с лице срещу Янус. Само мисълта за това го изпълваше с унищожителна ярост. Вратата на хеликоптера се отвори. Оттам излезе Сюзън.