Сидни Шелдън
Операция „Страшният съд“ (48)

Глава четиридесет и седма

В Марсилия открадна кола. Беше фиат 1800 спайдър с подвижен гюрук, намери я паркирана на слабо осветена малка уличка. Заключена беше, нямаше и ключ за стартера. Не беше кой знае какъв проблем. Робърт се огледа, за да се увери, че никой не го наблюдава, разряза гюрука, пъхна ръката си и отключи вратата. Плъзна се на предната седалка, пъхна ръка под арматурното табло и извади всички жички от гнездото на контактния ключ. Хвана в едната си ръка дебелата червена жичка и една по една докосна с до нея всички останали, докато откри жичката, която включва контактния ключ. После я скачи с червената и взе да допира останалите до двете свързани жички, докато моторът запали. Издърпа смукача и моторът заръмжа. Миг по-късно Робърт летеше към Париж.

Първата му работа бе да се свърже с Ли По. Когато стигна до предградията на Париж, слезе и телефонира от улична будка. Позвъня на номера на апартамента и чу познатия глас на телефонния секретар: „Добро утро, приятели. Съжалявам, че ме няма у дома, но не съществува опасност да не отговоря на вашето обаждане. Внимавайте и чакайте сигнала за включване“.

Робърт разшифрова думите с кода, който използуваха двамата. Ключовите думи бяха: СЪЖАЛЯВАМ… ОПАСНОСТ… ВНИМАВАЙ…

Разбира се, че телефонът се подслушваше. Ли е очаквал, че Робърт ще му се обади, и по този начин го предупреждаваше. Трябваше да се добере до него колкото възможно по-бързо. Щеше да прибегне до друг код, който бяха използували в миналото.

Робърт тръгна по Рю дю Фобург Сент Оноре. Бе вървял със Сюзън по тази улица. Сюзън беше застанала пред витрината на един магазин в позата на манекен: Робърт, желаеш ли да ме видиш облечена в тази рокля? Не, предпочитам да те видя как я събличаш. Бяха ходили в Лувъра, и Сюзън се закова пред Мона Лиза, с очи, изпълнени със сълзи. Робърт тръгна към бюрото на „Льо матен“. Малко преди входа спря на улицата момче на около петнадесет години.

— Искаш ли да спечелиш петдесет франка?

Момчето го изгледа подозрително.

— А по какъв начин?

Робърт надраска нещо върху лист хартия и го подаде на момчето заедно с петдесетте франка.

— Само да занесеш това в службата за обяви.

— Добре, дадено.

Робърт гледаше след момчето, докато влезе в сградата. Даде обявата навреме, за да излезе в утрешното издание. Гласеше: „Тили, Татко е много болен. Има нужда от теб. Моля, срещни се с него скоро. Мама“.

Сега не му оставаше нищо друго, освен да чака. Не смееше да се регистрира в хотел, защото бе сигурно, че бяха разпратили информация навсякъде. Париж бе като бомба със закъснител.

Робърт се качи на претъпкан туристически автобус, седна на задна седалка и гледаше да не се набива на очи. Екскурзиантите посетиха Люксембургската градина, Лувъра, гроба на Наполеон в Инвалидите и още десетина забележителности. Робърт успя, както и друг път да остане незабелязан всред групата.

 

 

Ден Двадесет и втори

Париж, Франция

Купи си билет за среднощна програма в Мулен руж, заедно с друга туристическа група. Програмата започваше в два след полунощ. Когато свърши, Робърт реши да прекара останалата част от нощта в Монмартър, като обиколи малките нощни барове. Сутрешните вестници не се продаваха по улиците преди пет часа сутринта. Няколко минути преди пет Робърт стоеше до вестникарска будка и чакаше. Дойде червен камион, момче хвърли вързопи вестници на паважа. Робърт взе един и потърси обявите. Неговата бе поместена. Сега трябваше само да чака.

Към обед Робърт влезе в малко магазинче за тютюн, където на дъска окачаха обяви. Имаше обяви за търсена финансова подкрепа, за апартаменти, които се даваха под наем, за студенти, които си търсеха съквартиранти, за велосипеди, които продаваха. По средата на дъската Робърт откри обявата, която търсеше.

„Тили иска да те види. Обади й се на телефон 50–41 26 45.“

Ли По отговори на първото позвъняване.

— Робърт?

— Здравей, Ли.

— Господи, приятелю, какво става?

— Надявах се, че ти ще можеш да ми кажеш.

— Скъпи приятелю! Обръщат ти повече внимание, отколкото на президента на Франция. Жиците прегряха заради тебе. Какво си направил? Не, няма нужда да ми казваш. Каквото и да е, ти се намираш в голяма опасност. Подслушват телефоните на китайското посолство, моя домашен телефон, а апартаментът ми е под наблюдение. Задаваха ми много въпроси за теб.

— Ли, имаш ли представа за какво става…

— Не по телефона. Помниш ли къде живее Сунг?

Приятелката на Ли.

— Да.

— Ще се срещнем там след половин час.

— Добре.

Робърт ясно съзнаваше на каква опасност се излага Ли По. Спомняше си какво се бе случило на Ал Трейнър, приятелят му, който работеше във Федералното бюро за разследване. Аз съм прокълнат като библейския Йона. Всички, с които се сближа, умират.

 

 

Апартаментът бе на Рю Бенувил, в тих парижки квартал. Когато Робърт стигна до сградата, небето бе натежало от дъждовни облаци и се чуваха далечни гръмотевици. Влезе в преддверието и позвъня на звънеца на апартамента. Ли По веднага отвори вратата.

— Влез вътре — каза той.

Затвори вратата зад гърба на Робърт и я заключи. Беше висок, слаб и като че без възраст.

Двамата мъже си стиснаха ръце.

— Ли, знаеш ли какво става, по дяволите?

— Седни, Робърт.

Робърт седна. Ли го гледаше изпитателно.

— Чувал ли си за операция „Страшният съд“?

Робърт се намръщи.

— Не. Има ли нещо с НЛО?

— Точно с НЛО има общо и то много. Светът е изправен пред катастрофа, Робърт. — Ли По крачеше из стаята.

— Извънземните идват, за да ни унищожат. Преди три години са идвали на земята и са се срещали с представители на правителствата. Искали са да се премахнат ядрените централи и изгарянето на твърдите горива.

Робърт слушаше заинтригуван.

— Искали са да се преустанови производството на петрол, химикали, каучук, пластмаси. Това означава закриването на хиляди заводи в целия свят. Ще доведе до затварянето на автомобилните и стоманените заводи. Световната икономика ще рухне.

— Защо са пожелали това…

— Те твърдят, че ние замърсяваме вселената, разрушаваме земята и моретата… Искат да преустановим производството на оръжия, да прекратим войните.

— Ли…

— Група влиятелни хора от дванадесет страни се обединиха — магнати от САЩ, Япония, Русия, Китай… Човек, известен под кодовото название Янус, организира разузнавателни служби във всички страни за единодействие по операция „Страшният съд“, насочена към осуетяване на плановете на извънземните. Чувал ли си нещо за звездните войни?

— Спътниковата система, предназначена за унищожаването на съветските междуконтинентални балистични ракети.

Ли поклати глава.

— Не, това беше параван. НСО24 не бе създадена за конфликт с руснаците. Целта й бе унищожаването на НЛО. Това е единственият начин да им попречим.

Робърт седеше мълчаливо, потресен, опитвайки се да преосмисли това, което му разкриваше Ли По, докато тътенът на гръмотевиците се засилваше.

— Искаш да кажеш, че правителствата подкрепят…

— Нека да кажем, че във всяко правителство има по няколко заговорници. Операция „Страшният съд“ се провежда частно. Сега разбираш ли?

— Велики боже! Правителствата не разбират, че… — Той погледна към Ли. — Ли, ти откъде узна за всичко това?

— Много просто, Робърт — отговори Ли спокойно. — Аз съм китайската връзка. — В ръката си държеше берета.

Робърт втренчено гледаше в оръжието.

— Ли…

Ли натисна спусъка и трясъкът на изстрела се смеси с оглушителния тътен на гръмотевицата, на фона на светкавицата, която блесна зад стъклата на прозореца.