Сидни Шелдън
Операция „Страшният съд“ (46)

Глава четиридесет и пета

Прехвърлиха разговора на полковник Чезаре.

— Да. Има вероятност това да е човекът, когото търсим — каза той на Джузепе. — Слушайте ме внимателно. Той е опасен, затова изпълнявайте точно това, което ще Ви наредя. Разбирате ли?

— Да, полковник.

— Къде се намирате сега?

— На бензиностанцията на „АЖИП“, по пътя към Чивитавекия.

— И той е отзад в камиона?

— Да. — Разговорът изнервяше Джузепе. По-добре щеше да е да си гледа работата.

— Не правете нищо, което да събуди подозренията му. Върнете се в камиона и тръгнете. Съобщете ми номера на камиона и го опишете.

Джузепе го послуша.

— Добре. Ние ще поемем работата. Сега тръгвайте.

Полковник Чезаре се обърна към полковник Джонсън и кимна.

— Хванахме го. Ще наредя да блокират пътищата. С хеликоптер ще стигнем дотам за половин час.

— Да вървим.

 

 

Когато остави слушалката, Джузепе изтри потните си длани в ризата си и тръгна към камиона. Надявам се да не стане някоя престрелка. Мария ще ме убие. От друга страна, ако наградата е голяма… Качи се в кабината и подкара към Чивитавекия.

Тридесет и пет минути по-късно Джузепе чу над главата си шум от хеликоптер. Погледна нагоре. Беше със знаците на републиканската полиция. Далеч пред себе си видя две полицейски коли, които препречваха шосето. Зад тях се виждаха полицаи с автомати. Хеликоптерът кацна край пътя и от него слязоха Чезаре и полковник Джонсън.

Когато наближи полицейската бариера, Джузепе намали ход. Изключи двигателя, скочи на пътя и се затича към полицаите, като крещеше:

— Той е там, отзад!

Камионът се заклати и спря. Чезаре извика:

— Затворете обръча!

Полицаите заобиколиха камиона с готови за стрелба автомати.

— Не стреляйте! — изрева полковник Джонсън. — Ще го взема аз! — Той се приближи към каросерията на камиона. — Хайде, излизай, Робърт. Играта свърши.

Никой не отговаряше.

— Робърт, имаш пет секунди.

Мълчание. Всички чакаха. Чезаре се обърна към своите хора и кимна.

— Не! — изкрещя полковник Джонсън. Но вече беше късно.

Полицията стреляше по камиона. Шумът от стрелбата на автоматите бе оглушителен. Във въздуха хвърчаха трески от щайгите. След десет секунди стрелбата секна. Полковник Франк Джонсън скочи в каросерията на камиона и разчисти щайгите и кутиите. После се обърна към Чезаре:

— Няма го.

 

 

Ден деветнадесети

Чивитавекия, Италия

Чивитавекия е древното морско пристанище на Рим. Защитено е от солидно укрепление, строено от Микеланджело през 1537 г. Пристанището е едно от най-оживените пристанища на Европа, през него минават всички морски маршрути за и от Рим и Сардиния. Беше ранна утрин, но в пристанището кипеше шумна деятелност. Робърт си проправяше път покрай складовете, добра се до малък ресторант, от който се разнасяха приятни миризми и си поръча закуска. „Халкион“ щеше да го чака на уговореното място. Елба. Благодарен бе на Сюзън, че си бе спомнила. По време на медения си месец бяха прекарали там три дни и три нощи, през които се бяха любили и не бяха напускали хотела. Сюзън му бе предложила:

— Не искаш ли да поплуваме, скъпи?

— Не — бе отговорил Робърт. — Не мога да мръдна. „Преди да дойдем в Елба бях здрав и прав.“^[1] Сюзън се бе засмяла и отново се бяха любили. Господ да я благослови, че си бе спомнила палиндрома.

Сега той трябваше само да намери корабче, което да го закара до Елба. Пое по една от улиците, които водеха до пристанището. Пристанището кипеше от дейност, гъмжеше от товарни кораби, моторни лодки и яхти. Имаше специален кей за ферибот. Когато го видя, на Робърт му просветна. Това е най-безопасният начин да стигна до Елба. Щеше да се смеси с тълпата.

Тъкмо се запъти към кея, забеляза черен непривличащ внимание седан, паркирал през една пряка, и замръзна на място. Беше със служебен номер, в него седяха двама души, които наблюдаваха пристанището. Робърт се обърна и тръгна в обратна посока. Забеляза цивилни детективи, които се стараеха да останат незабелязани между докерите и туристите. Личаха си, като да бяха светофари. Сърцето на Робърт блъскаше в гърдите му. Как бяха успели да го проследят дотук? И изведнъж разбра какво се беше случило. Велики боже, казах на шофьора къде отивам! Идиот! Сигурно съм много уморен.

Докато спеше в камиона бе усетил, че не се движат и се бе събудил. Надникнал бе навън и бе видял как Джузепе влиза в бензиностанцията и се обажда по телефона. Тогава се бе измъкнал и се бе прехвърлил в друг камион, който също се движеше в северна посока, към Чивитавекия.

Сам се бе натикал в капан. Търсеха го тук. На няколкостотин метра от него имаше десетки корабчета, с които би могъл да избяга. Вече не можеше.

Тръгна си от пристанището и пое към града. Мина покрай сграда, върху която имаше огромен цветен плакат. На него пишеше: „Добре дошли на панаира! Веселие за всички. Лакомства! Игри! Ще ви повозим! Всички на голямото състезание!“.

Робърт спря и заби поглед в надписа. Бе открил начин да избяга.