Сидни Шелдън
Операция „Страшният съд“ (31)

Глава двадесет и девета

Ден единадесети

Брюксел, 03.00 ч.

Адютантът на генерал Шипли, главнокомандуващи я на НАТО, събуди шефа си.

— Съжалявам, че Ви събудих, генерале, но ми се струва, че положението е сериозно.

Генерал Шипли седна в леглото и взе да търка очи, за да прогони съня. Беше си легнал много късно, защото вечеря с група американски сенатори.

— Какво има Били?

— Току-що ми се обадиха от радарната кула, сър. Или всички уреди са се побъркали, или имаме странни посетители.

Генералът скочи от леглото.

— Кажи им, че след пет минути идвам.

 

 

Затъмнената зала с радарите бе претъпкана от сержанти и офицери, струпани пред осветените радарни екрани по средата на стаята. Всички се извърнаха и отдадоха чест при влизането на генерала.

— Свободно! — Генералът се приближи към дежурния капитан Милър. — Какво става тук, Луис?

Капитан Милър се почеса по главата:

— Нищо не разбирам. Виждали ли сте самолет да лети с двадесет и две хиляди мили в час, да спре внезапно и да се обърне в противоположна посока?

Генерал Шипли се взираше в него:

— Какви ги разправяш?

— Според нашите радарни екрани от половин час насам става точно това. Отначало помислихме, че изпробват някаква електронна апаратура, но след като се свързахме с руснаците, англичаните и французите, разбрахме, че и техните радари ловят същото.

— Значи не може да се дължи на уредите — изрече натъртено генералът.

— Не, сър. Освен ако не приемем, че всички радари в света са се побъркали.

— Колко такива самолета се появиха по екраните?

— Повече от десетина. Толкова бързо се движат, че трудно ги проследяваме. Щом ги засечем, внезапно изчезват. Изключено е това да се дължи на атмосферни условия, на метеори, на огнени кълба, на метеорологически балони и на каквото и да е друго летателно тяло известно на човека. Мислех дали да не изпратя няколко самолета, но обектите, каквито и да са, летят толкова високо, че въобще няма да успеем да ги доближим.

Генерал Шипли се приближи към един от радарните екрани.

— Сега появяват ли се на екраните?

— Не, сър. Отидоха си. Но, генерале, имам отвратителното предчувствие, че пак ще дойдат.