Сидни Шелдън
Операция „Страшният съд“ (25)

Глава двадесет и трета

Дъстин Торнтън ставаше все по-нетърпелив. Вече имаше власт, и тя беше като наркотик. Той искаше още. Тъстът му Уилърд Стоун непрекъснато му обещаваше да го въведе в някакъв мистериозен затворен кръг, но досега не беше изпълнил обещанието си.

По чиста случайност Торнтън разбра, че неговият тъст изчезва всеки петък. Торнтън му се беше обадил, за да обядват заедно.

Личната секретарка на Уилърд Стоун му каза:

— Съжалявам, но господин Стоун днес ще отсъства целия ден.

— А, много лошо. Какво е положението за обяд другия петък?

— Съжалявам, господин Торнтън. Господин Стоун ще отсъства и другия петък.

Странно. И още по-странно ставаше, защото когато Торнтън се обади след две седмици, получи същия отговор. Къде ли изчезва старецът всеки петък? Той нито играеше голф, нито имаше някакви хобита.

Близкият до ума отговор беше: жена. Съпругата на Уилърд Стоун беше много светска и много богата. Беше властна жена, почти толкова силна и волева, колкото нейния съпруг. Ако той има някаква връзка, сега го пипнах натясно, мислеше си Торнтън. Той знаеше, че е длъжен да разбере.

С всичките средства, с които разполагаше, Дъстин Торнтън много бързо би открил намеренията на тъста си, но Торнтън не беше глупак. Напълно съзнаваше, че направи ли една погрешна стъпка, ще загази много. Уилърд Стоун бе от хората, които не търпяха чужда намеса в живота си. Торнтън реши сам да се заеме с въпроса.

В пет сутринта на следващия петък Дъстин Торнтън се бе настанил зад кормилото на един не особено отличаващ се форд таунус, недалеч от луксозната къща на Уилърд Стоун. В този час утрото беше студено и мрачно, и Торнтън все се питаше какво прави там. Сигурно има някакво съвсем смислено обяснение за поведението на Стоун. Губя си времето, каза си Торнтън. Но нещо го задържаше на мястото му.

В седем часа вратите се отвориха и се появи една кола. На волана беше Уилърд Стоун. Вместо в обичайната си лимузина, той беше в малък, черен минибус, използван от домакинския персонал на къщата. Цялото същество на Торнтън започна да ликува. Разбра, че е попаднал на нещо. Хората живееха по свои схеми на поведение, а Стоун се отклоняваше от схемата. Трябва да е друга жена.

Като караше предпазливо на безопасно разстояние след минибуса, Торнтън проследи тъста си по улиците на Вашингтон до шосето, което водеше към Арлингтън.

Трябва много да внимавам, мислеше си Торнтън. Не искам да го притисна изведнаж. Ще събера всичката възможна информация за неговата любовница и след това ще му я покажа в лицето. Ще му кажа, че единственият ми интерес е да го предпазя. Той ще разбере. Последното, което иска, е публичен скандал.

Дъстин Торнтън беше така унесен в собствените си мисли, че почти пропусна завоя, който бе направил Стоун. Намираха се в богат жилищен квартал. Черният минибус внезапно изчезна по една алея, потънала в дървета.

Дъстин Торнтън спря колата, за да реши как да постъпи най-добре. Сега ли да хване Уилърд Стоун в изневяра? Или да изчака, докато Стоун си тръгне и първо да поговори с жената? Или кротко да събере цялата необходима му информация и после да поговори с тъста си? Той реши да разузнае положението.

Торнтън паркира колата си в една странична уличка и тръгна по алеята към задната част на двуетажната къща. Отзад дворът бе затворен с дървена ограда, но това не беше проблем. Торнтън отвори дворната врата и влезе вътре. Пред него се откри огромна, красива и добре поддържана градина, в дъното на която беше къщата.

Той тихо запристъпя в сянката на дърветата покрай поляната и се спря пред задния вход, мислейки какво да предприеме в следващия миг. Трябваше му доказателство за това, което ставаше. Без него старецът би му се изсмял. Каквото и да ставаше вътре в този момент можеше да се окаже ключът към неговото бъдеще. Той трябваше да разбере.

Съвсем леко Торнтън натисна дръжката на задната врата. Беше отключена. Той се прокрадна вътре и се намери в огромна старовремска кухня. Нямаше никой наоколо. Торнтън се приближи до вътрешната врата и лекичко я бутна да я открехне. Пред себе си видя голям салон за гости. В отдалечения му край имаше затворена врата, която би могла до води към библиотека. Торнтън крадешком се запъти към нея. Застана там и се заслуша. Къщата не даваше признаци на живот. Старецът сигурно е горе в спалнята.

Торнтън доближи затворената врата и я отвори. Замръзна на прага изумен. Дванайсетина мъже бяха насядали около голяма маса в стаята.

— Влизай, Дъстин — каза Уилърд Стоун. — Очаквахме те.