Сидни Шелдън
Операция „Страшният съд“ (16)

Глава четиринадесета

Бундесанвалтшафт — Женева

13.00 часа

Държавният министър седеше в светая светих на главната квартира на швейцарската служба за сигурност и наблюдаваше заместник-директора, който дочиташе съобщението. Той върна телеграмата в една папка, надписана „Свръхсекретно“, постави папката в чекмеджета на бюрото и го заключи.

Ханс Бекерман и Фриц Мандел.

— Да.

— Няма проблеми, господин министър. Ще се погрижа за това.

— Добре.

— Кога?

— Sofort. Незабавно.

 

 

Когато на другия ден тръгна за работа, язвата на Ханс Бекерман отново го мъчеше. Трябваше да притисна тоя журналист да ми плати за онова нещо, дето го намерих на земята. Тези списания са богати. Може би щях да откопча няколкостотин марки. С тях можех да ида на свестен лекар, който да направи нещо за тази моя язва.

Минаваше с колата покрай езерото Турлер, когато отстрани на шосето пред себе си видя жена да маха за автостоп. Бекер намали скоростта, за да я разгледа по-добре. Беше млада и привлекателна. Ханс спря до банката. Жената се приближи.

— Добър ден — каза Бекер. — Мога ли да ви услужа с нещо.

Отблизо му се видя още по-хубава.

— Благодаря — говореше с швейцарски акцент. — Скарах се с приятеля си и той ме заряза насред пътя.

— Тц-тц. Ужасно.

— Имате ли нещо против да ме закарате до Цюрих?

— Съвсем не. Хайде, качвайте се.

Момичето отвори вратата и се настани на седалката до него.

— Много сте мил — каза. — Името ми е Карин.

— Ханс — отвърна й той и подкара.

— Не знам какво щях да правя, ако не бяхте минали, Ханс.

— О, сигурен съм, че някой друг щеше да качи такова хубаво момиче като вас.

— Басирам се, обаче, че нямаше да е толкова симпатичен.

— Така ли? — погледна я той.

— Мисля, че сте много привлекателен.

— Трябва да кажете това на жена ми — усмихна се той.

— О, значи сте женен. — Гласът й прозвуча разочаровано. — Защо винаги всички чудесни мъже са женени? Изглеждате и много интелигентен.

Той изправи рамене.

— Да си призная, съжалявам, че изобщо се забърках с това гадже. — Тя се размърда на седалката и полата оголи бедрата й. Той се опита да не гледа. — Предпочитам по-възрастни, зрели мъже, Ханс. Мисля, че сте много по-секси от младите.

Тя се сгуши в него.

— Обичаш ли секса, Ханс?

— Дали… Е, нали знаете… мъж съм… — прокашля се той.

— Виждам — отвърна тя. После поглади бедрото му. — Мога ли да ти призная нещо? Това спречкване с моето гадже страшно ме възбуди. Искаш ли да се любим?

Той не можа да повярва на късмета си. Беше хубавица и доколкото виждаше, имаше страхотно тяло. Бекерман преглътна.

— Ще ми се, но отивам на работа и…

— Ще се забавим само няколко минути. — Тя се усмихна. — Малко по-надолу има отклонение, което води право в гората. Защо да не спрем тук?

Той усети как се възбужда. Sicher.^[1] Чакай само да разкажа на момчетата в службата за това! Няма да ми повярват.

— Разбира се. Защо не?

Ханс сви от шосето и пое по горския път към една горичка, където нямаше да се виждат от пътя. Тя прокара бавно ръка нагоре по бедрото му.

— Mein Gott, имаш здрави крака.

— Занимавах се с бягане като по-млад — похвали се Бекерман.

— Хайде да свалим тези панталони. — Тя разкопча колана и му помогна да ги смъкне. Той вече се надигаше.

— Acn! Eih grosser!^[2] — възкликна тя и започна да го гали.

— Leek mien doch am Schwanz^[3] — простена той.

— Обичаш ли да те целуват там?

— Да. — Жена му никога не го правеше.

— Добре. Сега само се отпусни.

Бекерман въздъхна и затвори очи. Нежните й ръце го галеха по слабините. Изведнъж усети убождане от игла по бедрото и рязко отвори очи.

— Wie…?^[4]

Тялото му се вдърви, очите му изскочиха. Задушаваше се, не му достигаше въздух. Жената го наблюдава, докато Бекерман се свлече върху волана. След това излезе от колата и избута тялото му върху другата седалка, после седна зад волана и подкара по горския път към шосето. На ръба на стръмния планински път тя изчака докато преминат всички коли. После отвори вратата, натисна педала на газта и когато автомобилът тръгна, скочи от него. Остана да гледа, докато той се премяташе по стръмния склон. След пет минути до нея спря черна лимузина.

— Irgendwelche Problem?

— Keins.^[5]

 

 

Фриц Мандел се готвеше да затваря гаража, когато пристигнаха двама мъже.

— Съжалявам — каза той. — Затварям. Не мога…

Единият го прекъсна.

— Колата ни е закъсала малко по-надолу по шосето. Kaputt! Трябва някой да ни изтегли.

— Жена ми ме чака. Тази вечер имаме гости. Мога да ви пратя при друг…

— Даваме двеста долара. Бързаме много.

— Двеста долара?

— Да. Колата е в ужасен вид. Ще искаме да я ремонтирате, което сигурно ще възлезе на още двеста-триста.

Мандел се заинтересува.

— Така ли?

— Ролс-ройс е — каза единият. — Да видим какви инструменти имате. — Отидоха в халето и застанаха на ръба на канала. — Оборудването ви е добро.

— Да, господине — каза Мандел гордо. — Най-доброто.

Непознатият си извади портфейла.

— Ето, ще ви дам аванс. — Той извади няколко банкноти и ги подаде на Мандел. В този миг портфейлът му се изплъзна от ръцете и падна в канала.

— Verflucht!^[6]

— Не се безпокойте — каза Мандел. — Ще го извадя.

Той слезе в канала. През това време единият от непознатите отиде до контролния бутон, с който се пускаше хидравличния подемник и го натисна. Подемникът започна да се спуска надолу.

Мандел вдигна очи.

— Внимавайте! Какво правите?

Опита да се изкатери от едната страна. Когато ръката му се улови за горния ръб, вторият непознат стъпи с всичка сила върху пръстите му и Мандел с вик падна обратно в канала. Хидравличният подемник неотклонно слизаше надолу.

— Пуснете ме — извика той. — Hilfe!^[7]

Подемникът го закачи за рамото и започна да го притиска в бетонния под. След няколко минути, когато смразяващите писъци спряха, единият от мъжете натисна бутона и вдигна подемника. Спътникът му слезе в канала и си взе портфейла, като внимаваше да не изцапа дрехите си с кръв. Двамата се върнаха в колата си и изчезнаха в нощта.

„ТЕЛЕГРАМА-СВЕТКАВИЦА

СВРЪХСЕКРЕТНО

ОТ: ЕШПИОНАЖ АБТАЙЛУНГ

ДО: ЗАМЕСТНИК-ДИРЕКТОРА НА АС

ЗА ЛИЧЕН ПРОЧИТ

ЕКЗ: ЕДИН

ОТН: ОПЕРАЦИЯ СТРАШНИЯТ СЪД

1. ХАНС БЕКЕРМАН — ЛИКВИДИРАН

2. ФРИЦ МАНДЕЛ — ЛИКВИДИРАН

КРАЙ“

 

 

Отава, Канада

24.00 часа

Янус се обърна към групата от дванадесет души.

— Операцията напредва задоволително. Двама от свидетелите вече няма да проговорят. Командор Белами е по следите на третия.

— А има ли напредък по програмата „Звездни войни“? — Италианецът. Поривист. Подвижен.

— Още не, но сме уверени, че техниката за „Звездни войни“ много скоро ще заработи.

— Трябва да направим всичко възможно да ускорим нещата. Ако опира до пари… — Председателят на Саудитска Арабия. Загадъчен. Сдържан.

— Не. Трябва да се проведат още някои тестове.

— Кога ще се проведе следващият тест? — Австралиецът. Прям. Умен.

— До една седмица. Ще се срещнем тук след четиридесет и осем часа.