Сидни Шелдън
Операция „Страшният съд“ (11)

Глава девета

Същия ден, по-късно, в строгата прес зала на швейцарското Министерство на вътрешните работи в Женева се състоя пресконференция. Помещението бе изпълнено с над петдесетина журналисти и тълпата преливаше навън в коридора. Имаше представители на телевизията, радиото и пресата от повече от десет страни, мнозина въоръжени с микрофони и телевизионна апаратура. Те всички като че ли говореха едновременно.

— Чухме съобщения, че не е бил метеорологически балон…

— Вярно ли, че е била летяща чиния?

— Носят се слухове, че е имало тела на извънземни…

— Вярно ли, че единият извънземен е бил жив?

— Нима правителството се опитва да скрие истината от народа?…

Говорителят на министерството вдигна ръка, за да овладее слушателите си.

— Дами и господа, има някакво недоразумение. Непрекъснато ни звънят с подобни съобщения. Хората виждат спътници, падащи звезди и какво ли не. Не е ли странно, че всички съобщения за НЛО винаги се правят анонимно? Може би човекът, който се е обадил наистина е смятал, че това е НЛО, но в действителност това е катастрофирал метеорологически балон. Уредили сме транспорт, за да отидем на мястото на катастрофата. Ако ме последвате.

След петнадесет минути два автобуса, натоварени с журналисти и телевизионни камери потеглиха към Ютендорф, за да вадят останките от катастрофата на метеорологическия балон. Когато пристигнаха, нагазиха в мократа трева да разгледат металическия плик.

— Това е мистериозната ви летяща чиния. Пуснахме го от военновъздушната ни база във Вевей. Доколкото знаем, дами и господа, няма неидентифицирани летящи обекти, които правителството ни да не може да обясни задоволително, нито пък, доколкото сме информирани, са ни посетили някакви извънземни. Нашето правителство твърдо се придържа към политиката, когато срещнем подобни доказателства, незабавно да информираме обществеността — каза говорителят на правителството. — Ако нямате повече въпроси…