Агата Кристи
Смъртта на госпожа Макгинти (43)

II.

— Искам — заяви Еркюл Поаро — да се обадя по телефона на госпожа Ариадни Оливър.

Телефонният разговор с госпожа Оливър беше осъществен с известни затруднения. Съобщиха му, че тя работела и не можела да бъде обезпокоявана. Но Поаро беше глух за всякакви извинения. След малко чу гласа на писателката, която беше сърдита и доста задъхана.

— Е, добре, какво има? — каза тя. — Трябваше ли точно сега да ми се обаждате? Беше ми дошла най-страхотната идея за убийство в магазин за платове. Нали ги знаете онези старомодни магазини, в които освен платове продават костюми и смешни долни ризи с дълги ръкави.

— Не ги знам — отвърна Поаро. — При всички случаи това, което имам да ви кажа, е далеч по-важно.

— Не би могло да бъде по-важно — заяви госпожа Оливър. — Искам да кажа, не и за мен. Ако не я запиша веднага, идеята ми ще се изпари!

Еркюл Поаро не обърна никакво внимание на творческите й мъки. Той започна да задава остри заповеднически въпроси, на които тя отговаряше някак неопределено.

— Да… да… това е един малък театър… Един от тях беше Сесил Еди-кой си, а човекът, с когото разговарях, беше Майкъл.

— Възхитително! Това е всичко, което исках да зная.

— Но защо са ви Сесил и Майкъл?

— Мадам, по-добре се върнете при костюмите и ризите с дълги ръкави!

— Не разбирам защо не арестувате доктор Рендъл — каза тя. — Ако бях на мястото на шефа на Скотланд Ярд, щях да го направя.

— Напълно е възможно. Пожелавам ви успех с убийството в магазина за платове!

— Идеята ми вече отиде по дяволите — оплака се госпожа Оливър. — Вие я съсипахте!

Поаро вежливо се извини. Затвори телефона и се усмихна на Спенс:

— Сега отиваме, или поне аз ще отида да разговаряме с един млад актьор, чието кръщелно име е Майкъл и който изпълнява само второстепенни роли в театъра в Калънки. Само се моля да е същият Майкъл.

— Защо, за бога…

Поаро изкусно отбягна надигащия се гняв на по-лицейския началник:

— Знаете ли, cher ami, какво е secret de Polichinelle?

— Това урок по френски ли е? — разгневено попита Спенс.

— Secret de Polichinelle е тайна, която всеки може да знае. Поради тази причина хората, които не я знаят, никога няма да я чуят, защото ако всеки си мисли, че знаеш нещо, никой няма да ти го каже.

— Само не мога да разбера как още се удържам да не ви хвана за гушата! — каза Спенс.