Агата Кристи
Смъртта на госпожа Макгинти (37)

II.

— Eh bien — каза Поаро. — Имате да ми кажете нещо, нали?

— Не знам дали е важно. Някой се опита да влезе в стаята на госпожа Уедърби през прозореца.

— Кога?

— Тази сутрин. Самата тя беше излязла, а момичето развеждаше кучето. Старият мърморко се беше затворил както обикновено. А аз, естествено, бях в кухнята — тя гледа на същата страна като кабинета — доста добра възможност, за да… Нали ме разбирате?

Поаро кимна.

— Така че аз изтичах на горния етаж и влязох в стаята на Нейно Кисело Величество. На прозореца беше опряна стълба и един човек се опитваше да го отвори. След убийството госпожа Уедърби държи къщата заключена и залоства врати и прозорци. Дори чист въздух не влиза. Когато мъжът ме видя, той бързо заслиза и избяга. Стълбата беше на градинаря, който орязваше бръшляна, но към единайсет часа отишъл да хапне.

— Кой беше този мъж? Можете ли да го опишете?

— Видях го съвсем бегло. Докато стигна до прозореца, той вече бе изчезнал, а когато го видях отначало, беше застанал срещу слънцето и не успях да разгледам лицето му.

— Сигурна ли сте, че беше мъж?

Мод се замисли.

— Беше облечен като мъж, на главата си носеше стара шапка. Но може и да е била жена, разбира се…

— Хм, интересно — каза Поаро. — Много интересно… Нещо друго?

— Засега няма. Какви стари боклуци пази тази жена! Трябва да е изкуфяла. Тази сутрин ме обвини, че тършувам из вещите й. Следващия път сигурно ще ме обвини, че искам да я убия. Ако някой си проси смъртта, това е тя! Страшно неприятна жена.

Поаро тихо промърмори:

— Ивлин Хоуп…

— Какво е това?

— Името познато ли ви е?

— Защо питате… ами, да… това е името, което Ева, как й беше името, приела, когато заминала за Австралия. Пишеше го… пишеше го във вестник „Санди Комет“.

— „Санди Комет“ е писал за много неща, но това не го е споменавал. Полицията е намерила въпросното име, написано в някаква книга в къщата на госпожа Апуърд.

Мод възкликна:

— Значи е била тя — и тя не е умряла там… Майкъл беше прав!

— Кой е Майкъл?

Мод рязко го прекъсна:

— Не мога да се бавя повече. Ще закъснея със сервирането на обяда. Яденето е във фурната.

Тя се затича. Поаро стоеше и гледаше след нея.

А госпожа Суийтимън, чийто нос беше залепен на стъклото на прозореца, се питаше дали този стар чужденец не е направил някое неприлично предложение.