Агата Кристи
Смъртта на госпожа Макгинти (24)

II.

След това Поаро си задаваше въпроса, дали подсъзнателно не го бе виждал много по-рано. То си стоеше там, вероятно откакто бе дошъл в Лонг Медоус…

Беше там, върху претъпканите с книги лавици до прозореца.

Поаро си помисли: „Защо не съм го забелязал преди?“

Вдигна го, претегли го на ръка, внимателно го огледа, намести го в дланта си и го вдигна за удар…

Морийн нахлу през вратата, последвана от две кучета. Гласът й прозвуча дружелюбно:

— Хей, със секача за захар ли си играете?

— Така ли се нарича това? Секач за захар?

— Да. Секач за захар или чукче за захар — не знам точно как се казва. Интересна вещ, нали? Изглежда като играчка с тази птичка накрая.

Поаро внимателно повъртя предмета в ръце. Изработен от месинг, с богата украса, той имаше формата на тежка тесла с остър ръб. Тук-там беше инкрустиран с цветни камъчета — бледосини и червени. На върха имаше птичка с тюркоазени очи.

— Идеално оръжие за убийство, нали? — каза Морийн разговорливо. Тя го взе от него и замахна.

— Ужасно е лесно — добави. — С това чудо всеки може да бъде приспан завинаги, нали така?

Поаро я погледна. Луничавото й лице беше спокойно и ведро.

Морийн продължи:

— Казах на Джони какво му се пише, ако ми писне от него. Това е най-добрият приятел на съпругата!

Тя се засмя, остави чукчето за захар и се обърна към вратата.

— За какво дойдох? — запита се. — Не се сещам… Божичко! По-добре да отида да видя дали пудингът има нужда от още вода.

Гласът на Поаро я спря на вратата:

— Вероятно сте донесли този предмет от Индия?

— О, не — отвърна Морийн. — Взех го от Д. и К. За Коледа.

— Д. и К. ли? — Той беше озадачен.

— „Донеси и купи“ — с готовност обясни Морийн. — В дома на викария. Носиш нещо непотребно и можеш да си вземеш това-онова. Разбира се, ако можеш да намериш какво да купиш, защото на практика няма нищо свястно. Аз взех тази джунджурия и каната за кафе. Харесаха ми чучурът на каната и птичката на чукчето.

Каничката за кафе беше от кована мед. Извитият й чучур напомняше на Поаро за нещо.

— Мисля, че тези предмети са от Багдад — каза Морийн. — Във всеки случай поне така твърдят семейство Уедърби. Или от Персия.

— Значи тези предмети са от дома на семейство Уедърби?

— Да. У тях е пълно с какви ли не вехтории и боклуци. Трябва обаче да тичам да нагледам пудинга.

Тя излезе. Вратата се хлопна. Поаро отново взе секача за захар и го отнесе до прозореца.

Върхът на острието едва забележимо беше обезцветен.

Той кимна.

Поколеба се за момент, после отнесе чукчето за захар в стаята си. Там внимателно го сложи в кутия, която облепи с хартия и завърза с връв, а после слезе по стълбите и напусна къщата.

Надяваше се, че никой няма да забележи изчезването на секача за захар. В домакинството на семейство Самърхейс липсваше порядък.