Харолд Робинс
Пираните (29)

5

Вкарах „Блейзъра“ в гаража на сградата, в която се намираше управлението на моята компания, и спрях пред служителя. Той излезе от малката си будка и ми се усмихна.

— Добро утро, господин Стивънс.

— Добро утро, Джон.

— Госпожица Латимър е в чакалнята на гаража до асансьора.

— Благодаря ти, Джон — казах аз и прекосих халето към коридора с асансьорите.

Отворих вратата. Ким беше сама в малката стая. Когато ме видя, загаси цигарата си в сандъчето с пясък до себе си.

— Какво се е случило? — попитах.

Никога не я бях виждал да пуши денем.

— Не ми каза, че оная курва ще бъде на срещата — гневно каза тя.

— Казах ти, че всички ще са там. Тя е една от главните фигури. Не можех да не я поканя — отвърнах.

— Нямам й доверие.

— Ревнуваш — казах. — Забрави го. Сега става въпрос само за бизнес. Днес ще я видиш за последен път.

— Може би за мен ще е последен — отвърна тя. — А за теб?

— Не се дръж глупаво. И аз няма да се виждам повече с нея.

— Наистина ревнувам — призна Ким. — Тя не е обикновена жена.

— Старомодна е — засмях се аз.

— Наистина ли мислиш така?

— А ти си определено съвременна мадама — казах аз и я целунах. — Ти си моето момиче.

— Извинявай. Нещо се разстроих.

Тръгнах към асансьора.

— Всички ли са горе? — попитах.

— Всички — отвърна тя, — дойдоха рано. Шепърд с адвоката си Гитлин; Макманус от „Банк ъв Америка“; Пийчтрий и неговият заместник Шифрин; курвата и нейният банкер от Канада; екипът от „D. В. & L.“; Сидли, адвокатът, който представлява „Милениъм“; освен това Джим Хандли от нашето управление, заедно с нашия счетоводител Дейв Блиц. А аз реших да изпълнявам ролята на секретарка и нотариус.

Когато асансьорът тръгна нагоре, аз й се усмихнах.

— Страшна лисица си. Трябваше да се досетя, че ще намериш начин да присъстваш на срещата.

— Има си хас! Как ще те оставя сам в стаята с тази жена!

Когато влязох в заседателната зала, забелязах, че по лицата на присъстващите беше изписано любопитство. Застанах на мястото, което се полагаше на председателстващия, а Ким седна от лявата ми страна и сложи пред себе си магнетофон и стенографска машина.

— Госпожо Джарвис, господа, добро утро. Най-напред бих искал да ви благодаря, че откликнахте на поканата ми да присъствате на настоящата среща, макар и с такова кратко предизвестие. Както знаете, през последните няколко месеца аз проучих дейността и проблемите на „Милениу“ и искрено вярвам, че е настъпил моментът на истината. Компанията е затънала в дългове, а приходите й не биха стигнали за поддържане на дейността й дори в продължение на две седмици. При тези обстоятелства просто нищо не може да ни помогне. Не разполагаме с материално-стокови запаси или активи, които да ни помогнат да преживеем, докато нещата се оправят. Изправени сме пред две алтернативи: или защита, осигурена от план за реорганизация, или публичен търг. И двете алтернативи са еднакво незадоволителни. Ще загубим всичко.

Настъпи тишина. След миг съдията Гитлин заговори с тих глас. И улучи право в целта.

— Ако компанията фалира — каза той, — само двама души ще понесат големи загуби: господин Шепърд и госпожа Джарвис. И двамата са вложили по четиристотин милиона в нея.

— Вярно е — казах аз. — Но Шепърд ми дължи осемдесет и пет милиона. Не виждам как би могъл да ми ги върне, така че и аз съм сред губещите.

— Вие му обещахте, че ще го подкрепите — тихо каза съдията. — Знаехте, че тези четиристотин милиона, заедно с вашите пари, са заложени на карта.

— Няма документ за това — отвърнах. — Пък и вие не ми казахте колко е закъсала компанията.

— Ще ви съдим до дупка — каза старецът.

— Разполагам с разписка за осемдесет и пет милиона долара, подписана от Шепърд. Шансовете ми да спечеля делото са по-големи от вашите.

— Вие сте просто мошеник — каза съдията с приятен глас.

— C’est la vie — отвърнах аз. — В живота настъпват промени. — Господин Кинард, канадският банкер на Алма, ме погледна.

— А каква е нашата роля в тази работа? — попита той.

Не знам — казах аз. — Този кредит е бил отпуснат на покойния господин Джарвис. Доколкото разбрах, неговите акции са били предоставени на компанията като допълнителна гаранция.

— Но вие казахте, че тази компания не струва нищо.

— Единственото нещо, което мога да ви предложа, е моето съчувствие — казах.

— Джед, ти си един никаквец! — отсече Алма. — Мислех, че мога да разчитам на теб. — Тя започна да плаче.

— В личен план — можеш — отвърнах. — Но тук няма нищо лично, Алма, това е бизнес.

Не можах да не й се възхитя. Това беше едно от най-големите представления, които бях виждал. Презряната жена, която съвсем не е заговорничела от самото начало. Чудех се дали не е използвала някои от същите хитрини, за да измъкне от двамата сина на Джарвис по-голямата част от неговото имущество.

— Почакайте — каза Шепърд. Вгледа се в мен с проницателен поглед. — Вие не сте ни поканили на тази среща само, за да ни кажете, че компанията е фалирала. Това го знаем всички. Имате нещо друго наум.

Усмихнах му се.

— Отгатна, Брад.

— Искате да погълнете компанията?

— Не, Брад. Искам да я купя.

— Вие сте по-луд от мен — каза Брад.

— Може би ще ми провърви — казах. — Ще ви дам петдесет процента за всеки долар от вашите акции.

— Няма да стане — каза Брад. — С Джарвис имахме споразумение за стопроцентно разплащане.

— Джарвис е мъртъв — казах аз. — А госпожа Джарвис може да е благосклонно настроена.

Алма погледна първо мен, след това канадския банкер, господин Кинард.

— Какво мислите?

— Петдесет процента би било по-добре, отколкото нищо — каза господин Кинард.

Алма кимна.

— Съгласна съм.

— Чухте я — казах на Брадли.

Той се обърна към съдията Гитлин:

— Какво е вашето мнение?

Съдията се усмихна насила.

— Има нещо гнило в тази сделка, но ние сме попаднали в басейн с пирани. Взимай парите и бягай.

Изправих се.

— Благодаря ви, господа. Сега бих помолил адвокатите да съставят договорите възможно най-бързо. Парите ви са вече преведени на условна сметка.

Брадли ме погледна — лицето му беше зачервено от гняв.

— Измамихте ни, нали?

Мълчах.

— Мислех, че идвате да ни помогнете — каза той.

— Така беше — отвърнах. — Но не знаех, че вече сте мъртви. Джарвис вече беше забил смъртоносния харпун в телата ви. Ако не бях аз, сега нямаше да имате абсолютно нищо. Сега можете да си отидете и да си построите своя собствена къща.

Без да продумат, Брадли и съдията Гитлин напуснаха залата. Отново се обърнах с лице към седящите на масата.

— Алма, вие с господин Кинард започвайте да съставяте вашите документи.

— Ще ги уредим — кимна Алма.

— Благодаря.

Проследих ги с поглед докато излязоха от заседателната зала. Пийчтрий и неговият заместник не сваляха очи от мен.

— Дейниъл — казах, — ти все още си президент на компанията. Вярвам в знанията и способностите ти, въпреки че си кучи син. Прехвърлям сто милиона долара на оперативната сметка на компанията, а от теб очаквам да се погрижиш производството да върви гладко. Освен това съм назначил Джим Хандли за изпълнителен вицепрезидент и главен финансов директор на компанията. От вас двамата искам да прегледате сметките на компанията и да изчистите всичко.

Пийчтрий ме погледна.

— Благодаря, Джед. Но както знаеш, аз още нямам договор.

— Добре, още утре сутрин ще го имаш — казах. Погледите ни се срещнаха. — Колко пари искаш?

Дейниъл сви рамене.

— Още не съм мислил за това.

— Тогава помисли, а после ще седнем и ще направим договора.

— За утре ми трябват десет милиона долара — каза той. — Имам възможност да поема пласмента на „Звезден остров“. Всяко студио в града би искало да го пипне, но продуцентът е мой стар любовник. Знае, че няма да го извозим.

— Това е по твоята част. Направи го.

— Ами Джим Хандли? — попита той.

— Джим ще се оправи с финансите — работете заедно.

— Дадено — каза той и се надигна от стола. — Имам работа. Връщам се в студиото.

Стиснахме си ръцете.

— Приятен ден — казах аз.

— Подобно — засмя се той.

След това излезе от заседателната зала заедно с приятеля си. Облегнах се назад и запалих цигара.

— Господи!

Чувствах се изцеден. Все още чаках парите на чичо Роко. Джим Хандли се наведе към мен.

— Какво ще правим оттук нататък?

— Ще вземем заем — отвърнах. Обърнах се към Рон Шрафт, който оглавяваше тричленната делегация на „D. В. & L“ — Можем ли да продадем високодоходни облигации на стойност един милиард долара?

Рон беше млад, но мозъкът му сечеше, пък и беше много близко до източника на информация, така че премина направо към същността на въпроса.

— Нямате никакви шансове — каза той. — Майк казва, че цифрите ви не отговарят на изискванията.

— Имаме активи — обясних аз. — Недвижимото ни имущество възлиза най-малко на четиристотин милиона и ни носи четиридесет милиона доход годишно. Един касов филм и ще плуваме в пари.

— През последните две години „Милениу“ има загуби за над двеста милиона долара — каза Рон. — Не е имало нито един касов филм. Освен това Майк няма никаква вяра на филмовия бизнес.

— Мисля, че греши — отвърнах.

— Но Майк те харесва и иска да поддържа делови отношения с теб. Ако „Милениъм“ се слее с „Дженеръл Ейвионикс“, той смята, че би могъл да продаде твои високодоходни облигации на стойност пет милиарда.

Вперих поглед в него.

— Глупости! „Дженеръл Ейвионикс“ няма нужда от никакви пари. Изобщо не възнамерявам да трупам дългове заради филмовата компания.

Рон беше спокоен.

— Това беше само идея — отвърна той. — Майк просто искаше да ти помогне.

Станах и му подадох ръка.

— Поблагодари му от мое име. Но това не е помощта, от която се нуждая.

Ръкувахме се учтиво и те напуснаха заседателната зала.

— Кучи синове — каза Хандли.

— Това още нищо не означава — казах. — За Майк това е просто бизнес.

Шермън Сидли се обърна към мен:

— Говорих с Макманус. И двамата сме на мнение, че „Банк ъв Америка“ няма да помогне.

Засмях се.

— Чувал ли си някога за банка, която отпуска кредит, когато наистина ти трябва?

— Прав си — каза Макманус. — Но „Банк ъв Америка“ има четиридесет милиона непогасени кредити, отпуснати за филмовия сектор, който е отписала като загуби.

— Стига, Мак — въздъхнах аз. — За толкова години „Банк ъв Америка“ е загубила стотици милиони от кредити, отпуснати на филмови компании. Четиридесет милиона са просто капка в морето. Освен това вие отпускахте кредити на „Милениум“ само защото си мислехте, че Шепърд ще прехвърли сметките на петролната си компания във вашата банка.

Макманус се засмя.

— Голяма лисица си — каза той. — Ако си арабия, ние с теб ще си поделим неизплатените кредити за „Звезден остров“. Пет милиона не са чак толкова много пари.

— А ти какво ще ми дадеш в замяна?

— Нов бизнес от „Дженеръл Ейвионикс“.

— Сериозно ли говориш?

— Аз държа на думата си. Освен това ще ти дам гаранция, че ще получиш първата сума от филма, ако се изплати.

Макманус се обърна към Сидли:

— А ти какво мислиш?

Сидли кимна.

— Пийчтрий знае какво прави. Ще заложа на него. Ако Шепърд имаше такива добри продуценти като този педераст, никога нямаше да се провали.

Макманус се обърна към мен:

— Ще се обадя в управлението на моята компания, за да съгласувам. Мисля, че сделката ще стане.

— Благодаря — казах аз. — Всяка дреболия е от полза.

— Джарвис е знаел какво прави — обърна се към мен Сидли. — Много щателно е проверил Пийчтрий.

— Жалко, че не е съобразил да провери собствената си кола — казах аз.

— Джарвис преследваше едно момиче, което не беше за него. Приятелят й е гангстер в Лас Вегас. — Той ме погледна. — Не знаех, че се познавате с госпожа Джарвис.

— Много отдавна тя беше женена за мой братовчед — обясних аз.

— Опитах се да се свържа с нея — каза Сидли. — Но тя не искаше дори да разговаря с мен.

— Не знам нищо за това — казах. — Нямах никакви известния от нея, докато не ми се обади за тази сделка.

— Това си е чист късмет — каза Сидли.

— Добре стана — отвърнах.

Сидли ме погледна.

— Джарвис ми предложи поста вицепрезидент и главен юрисконсулт на „Милениъм“.

Погледите ни се срещнаха.

— Ако все още те интересува — имаш го.

Той се поколеба, после ми подаде ръка.

— Ще успеем — каза той.

— Сигурен съм — усмихнах се аз.

Най-после заседанието свърши и аз се върнах в кабинета си. Отидох до барчето в ъгъла на стаята и си налях уиски с лед.

Ким ме наблюдаваше.

— Как се чувстваш?

— Уморен — отвърнах. Преполових чашата на един дъх. — Свържи ме си чичо Роко.

— За какво ти е?

Известно време не свалях поглед от нея, после казах:

— Обеща ми петстотин милиона долара, а все още не съм видял и цент от тях.