Том Кланси, Мартин Хари Грийнбърг
Подводната война (18) (Стратегиите в подводните битки)

Петнадесета глава
Специална доставка

Зазоряваше се. „Чайен“ бавно наближаваше военноморската база в Цзюин. Водата в пристанището бе замърсена. Мак си спомни разказите на ветераните от Втората световна война и от Виетнамската война — тогава подводниците в тези води често попадали на неизбухнали снаряди. Опита се да пропъди тази досадна мисъл. Сегашната война по нищо не приличаше на предишните и той отказваше да повярва, че някакви опасности дебнат „Чайен“. Но понеже беше отговорен за екипажа и за подводницата, тревогите не го напуснаха.

Засега капитанът се ограничи със задължителните предпазни мерки — заповяда да приберат буксирната платформа и плуващата антена. Особено радостен от това решение беше старши-радистът.

Сега Мак мислеше за следващото съвещание на офицерите — като командир на подводницата бе длъжен да анализира последното плаване, но освен това искаше да ги запознае с последните промени в обстановката.

Вече му бяха докладвали, че „Кълъмбия“ и „Бремертън“ отново са се присъединили към ескорта на „Индипендънс“, а „Пасадина“ и „Портсмут“ се оттеглят в безопасната зона южно от Тайванския проток, за да се прехвърлят в Южнокитайско море и оттам — в Индийския океан. Мак подозираше, че командването на Тихоокеанския флот на САЩ е разрешило това разместване, защото генерал Ю Чу Ли бе хвърлил всичките си подводници срещу „Чайен“. За съжаление последните две подводници засякоха контакт с неизвестна подводница преди да се отдалечат достатъчно от остров Тайван. Сонарните оператори на „Пасадина“ и „Портсмут“ съобщиха, че тази подводница има напълно неизвестен акустичен спектър, който не може да бъде открит в никой от каталозите на базите данни и това никак не се хареса на капитан Макей.

От щаба на Седма подводна група информираха командира на „Чайен“ за този рапорт. Неизвестната подводница вече бе успяла да нанесе значителни щети на „Портсмут“ и „Пасадина“: повреди по лопатките на корабните винтове, както и по буксирните им платформи TB-23 и TB-16.

Мак прочете рапорта със смесени чувства — радваше се, че никой от двата екипажа не е пострадал, но се разгневи, когато узна за повредите. Веднага си помисли, че това би могло да се случи на неговата „Чайен“. Всъщност след толкова трудни и рисковани сражения тя бе останала напълно незасегната може би единствено благодарение на Божията милост.

Когато „Чайен“ се приближи към „Маккий“, капитан Макей забеляза, че „Пасадина“ и „Портсмут“ са акостирали откъм бакборда и съответно откъм щирборда, за да започнат ремонтите. Крановете на снабдителния кораб вече работеха. Подмяната на корабен винт, когато плавателният съд не е в сух док, е много трудна операция, обаче пък не винаги може да се осигури сух док. Сега нито „Портсмут“, нито „Пасадина“ можеха да се доберат до Субик Бей, затова се налагаше да бъдат ремонтирани по спешност в тайванската база Цзюин.

Успешните действия на вражеската подводница би трябвало да сломят духа на двата екипажа, но Мак не забеляза подобни признаци. Никой от моряците и офицерите не изглеждаше деморализиран — всички работеха съсредоточено и професионално, все едно че нищо не се беше случило. Дори отново бяха изписали номерата върху корпусите на двете подводници, въпреки че във ВМС на САЩ беше забранено това да се извършва по време на бойни действия.

„Чайен“ получи заповед да се приближи към „Портсмут“. Мак огледа повредите по нейния корабен винт и по буксирната платформа и видя, че работите по отстраняването им вече напредват. Предвиждаше се след като ремонтът на „Портсмут“ приключи, тя и „Чайен“ да си разменят местата, та крановете на „Маккий“ да натоварят торпедата на борда на „Чайен“.

Ремонтът на „Портсмут“ щеше да отложи най-малко с две денонощия отплаването на „Чайен“, но Мак не бе недоволен от тази промяна в графика. Екипажът се нуждаеше от почивка, а Мак трябваше да си изясни какви последствия ще имат за мисията на „Чайен“ евентуалните промени в политическата обстановка в Китай.

Мак предполагаше, че ще му възложат ново патрулно плаване около Тайван. Много би се зарадвал, ако от щаба отново заповядаха на „Чайен“ да се прибере за зареждане в базата в Цзюин — никъде другаде не предлагаха такава вкусна кухня както в пристанищния ресторант на Рут Крис.

Няколко моряци от екипажа на „Портсмут“ се показаха на предната площадка пред контролната кула на подводницата. Трима от тях носеха полеви радиотелефони. Щом ги видя, Мак разбра, че е настъпил моментът „Чайен“ да започне маневрите, за да заеме мястото на „Портсмут“ край борда на „Маккий“.

Махна с ръка на командира на „Портсмут“ и на адмирала, командващ Седма подводна група, които го очакваха на площадката на върха на контролната кула на „Портсмут“, и когато се присъедини към тях, заяви на командира, че маневрирането ще бъде извършено точно, без никакви аварии и при изключен реактор. По негова команда дежурният офицер на „Чайен“ се зае със задачата да ръководи маневрирането — доста трудна операция, понеже корпусите на двете подводници бяха много наблизо. Капитан Макей можеше с право да се гордее с умението на екипажа да маневрира в плитки води, при това без да търси неговата помощ. След като „Чайен“ акостира до „Маккий“, дежурният офицер слезе в командната кабина, за да предаде управлението на офицер от базата, който временно пое двете длъжности — OOD и COB^[1], и да се оттегли за почивка в каютата си. Мак слезе на брега, за да се срещне в каюткомпанията на „Маккий“ с адмирала, както и с командирите на „Маккий“, „Пасадина“ и „Портсмут“ и да обсъди с тях последните сражения. Най-радостната новина беше фактът, че сред екипажите на трите подводници нямаше ранени. За Мак това бе по-важно дори и от най-бляскавите победи в Южнокитайско море. Колегите му се оплакаха от трудностите при откриване на контакти с вражески подводници, особено когато те се намирали откъм глухата зона зад кърмата. Но най-тревожната новина беше появата на неизвестна подводница, с акустичен спектър, чиито тонове никой от сонарните оператори още не бе успял да класифицира.

Мак не беше изненадан, защото базите данни в сонарните отделения разполагаха само със записи за тоновете, излъчвани от руски и китайски подводници от вече познатите класове. Освен това липсваше информация за броя и характеристиките на лопатките към корабния винт на неизвестната подводница.

— Тези тонове ми напомнят за един инцидент при едно от предишните плавания на „Чайен“. Тогава моите оператори засякоха непознати сигнали и всички се задоволиха с предположението, че това е неизвестна китайска подводница от нов модел, за която флотското разузнаване не разполага с данни. Вероятно китайският екипаж на тази подводна лодка все още е недостатъчно обучен и заради това тяхното командване все още не рискува да й възложи нападателни операции.

Командващият Седма подводна група се съгласи с Мак и на свой ред запита:

— Ако китайските екипажи са толкова неопитни, как успяха да засекат координатите на „Пасадина“ и на „Портсмут“? И защо нашите сонарни оператори са пропуснали да регистрират приближаването на неприятелски торпеда? Наистина тази задача е много по-затрудняваща, ако торпедата не са включили системите си за самонасочване, но от това не се намалява заплахата за нашите подводници.

— Не мисля, че имам право да говоря за решения, касаещи целия ни подводен флот, сър — каза капитан Макей, — но може би е редно да направим преоценка на нашите средства за борба с неприятелски торпеда, особено когато те са в пасивен режим. Има ли данни да са прелитали китайски или руски самолети точно в този ден и в този район?

Офицерите се впуснаха в разгорещен спор и накрая командващият се принуди да се намеси, като им обеща, че ще се погрижи този инцидент да бъде изяснен, при това преди някоя от трите подводници да излезе в открито море.

Мак разчиташе на помощта на адмирала. Но нямаше време за чакане — заплахата от нападенията на китайските подводници все още тегнеше над целия район около Тайван и „Чайен“, заедно с другите две американски подводници, трябваше да се справи с противника, независимо дали разполагаше с пълните технически данни на неизвестната китайска подводница или не.

Докато Мак беше в каюткомпанията на „Маккий“ заедно с другите командири, екипажът на „Чайен“ надзираваше зареждането с торпеда и ракети. Хидроакустиците размениха записите от сонарните апаратури по време на последните плавания с колегите си от сонарните отделения на „Пасадина“ и „Портсмут“. Без никакво отлагане данните бяха въведени в паметта на бордовите компютри, а лентите бяха прослушани в сонарната зала и в командната кабина на „Чайен“. Това не беше виртуална псевдореалност, както е в компютърните игри, а жива и ужасяваща действителност, изпълнена с жертви, преследвачи и смърт, с яростни врагове и с решителна съпротива.

Операторите от сонарното отделение и от компютърната зала работеха едновременно на седем екрана, като трескаво се опитваха да анализират неясните данни. Отново и отново прослушваха лентите, усилваха сигналите, разлагаха ги на честотни съставки с помощта на програмите за компютърна емулация, след което пак се връщаха там, откъдето бяха започнали. Опитаха дори смесване на ленти от две различни подводници, за да се получи комбиниран сигнал — умение, достъпно само на най-опитните професионалисти в електронната акустика — но така и не успяха да стигнат до единодушна и правдоподобна оценка.

После намалиха оборотите и едва тогава в непрогледния мрак на загадката настъпи първият пробив. След като субхармониците бяха отделени от основната честота, старши-операторът долови слаби ритмични удари, които явно не се дължаха нито на забавената скорост на възпроизвеждане, нито на съчетаването на записите от двете американски подводници. Опитният хидроакустик никога не бе чувал нещо подобно, но усетът му не го мамеше — това бяха звуци от някаква нова, никому неизвестна подводница, която умело потискаше висшите хармоници в своя акустичен почерк.

За да са напълно сигурни, старши-операторът на „Чайен“ и сонарните специалисти, от „Пасадина“ и „Портсмут“ приложиха същия комбиниран метод към записите, намиращи се на борда на „Чайен“. Но не откриха аналогии. Този аномален сигнал беше напълно непознат и уникален, с много ниска честота, недостъпна дори за работния диапазон на сонарите, окачени по буксирната платформа TB-23.

 

 

Още преди няколко дни командирът на „Маккий“ беше уведомил Мак, че следващото съвещание на командния състав ще се проведе в Щаба на военноморската база, в разширен състав, включително SEC^[2] към Щаба на Седма подводна група и всички офицери от SAT^[3]. Мак не беше изненадан от това решение, дори се досещаше и каква ще е следващата задача на „Чайен“ — да се осигури безпрепятствено пристигане на президента Цзян Дзъ Мин в китайската база в Чжанцзян. Капитан Макей искрено се надяваше, че това ще е последната задача на неговата подводница в тази война.

Преди началото на съвещанието „Чайен“ се премести до „Маккий“, но не зае мястото на „Портсмут“ — командващият Седма подводна група бе решил „Портсмут“ да застане откъм левия борд на „Пасадина“, за да се облекчат операциите по зареждането на трите подводници преди „Чайен“ да поеме към бреговете на Южен Китай.

След като приготовленията приключиха, Мак реши да покани на съвещанието всички офицери от екипажа на „Чайен“, заедно със сонарните оператори — очакваше да бъдат съобщени нови сведения за неизвестната неприятелска подводница. Почетните места бяха запазени за президента Цзян Дзъ Мин и за неговата свита. Масивните фигури на двамата му телохранители неволно привлякоха погледа на Мак и той се запита как ли ще се чувстват те, когато легнат в тесните койки в подводницата. Припомни си, че един от щабните офицери беше изтъкнал колко е важно да се осигурят всички удобства на „китайските гости“. Мак вече бе разговарял по този въпрос със заместник-командира на „Чайен“ и двамата решиха да настанят китайския президент в каютата на заместник-командира — в нея имаше две койки, но втората по случайност беше свободна, защото офицерът, който спеше на нея, беше изпратен като куриер до щаба в Йокосука. Боцманът вече бе получил заповед да осигури повече храна, особено сладкиши, за двамата бодигардове на Цзян Дзъ Мин, както и порядъчен запас от видеокасети с най-новите екшъни и трилъри.

Но Мак не преставаше да се тревожи за тайнствените сигнали, засечени от сонарите на „Чайен“ и „Портсмут“. Неговата подводница нито веднъж не беше изплувала на повърхността по време на последното плаване и затова нямаха сигнали за пряк контакт с китайски бойни кораби.

Съвещанието започна с нещо неочаквано. Водещият го офицер внезапно се изправи пред видеоекрана на стената и заяви:

— Капитан Макей, имате персонално приветствие от името на върховния главнокомандващ на въоръжените сили на Съединените щати. — След което намали осветлението и кимна към видеооператора.

В първия миг Мак си помисли, че това е някаква шега, но подозренията му се разсеяха, когато на екрана изплува познатото лице на президента на Съединените щати на фона на Овалния кабинет.

— Капитан Макей — започна президентът, — очаква се Държавният департамент скоро да публикува изявление за предстоящата конференция на високо равнище в Пекин между мен, президента Цзян Дзъ Мин и министър-председателя Ли Пън. Очаква се на нея премиерът Ли Пън да обяви оттеглянето си от властта. Но въпреки нашето доверие в славния екипаж на подводницата „Чайен“, засега подобен документ все още не може да се обнародва, защото президентът Цзян Дзъ Мин не е пристигнал във военноморската база в Чжанцзян. — Президентът замълча, като че ли изчакваше слушателите да осмислят думите му. — Капитан Макей, първата дама и аз ви пожелаваме да ви осени Божието благоволение, желаем ви също попътен вятър и спокойно плаване. Ние двамата в Белия дом ще се молим за вашия успех и за успеха на героичния екипаж на американската подводница „Чайен“.

Офицерът нареди касетата да се спре и във видеозалата отново беше включено осветлението, но присъстващите сякаш не забелязаха, че видеопрожекцията е приключила. Всички коментираха въодушевено, възбудени от неочакваното признание за приноса им, при това от най-високопоставената личност в тяхната родина.

Всъщност президентът не бе казал нищо ново, но бе достатъчен само фактът, че се е обърнал лично към тях — сега никой не се съмняваше, че на тяхната „Чайен“ ще бъде възложена изключително важна задача.

Едва след десетина минути залата утихна. Докладващият офицер продължи с обясненията около новата задача. Сега бе ред на втората изненада за днес.

От щаба на ВМС бяха наредили да се отмени заповедта за заличаването на подводницата „Лос Анджелис“ (SSN 688) от бойния регистър на флота и сега тя се намираше южно от Тайванския проток. Комуникационните съоръжения на борда на „Чайен“ не бяха регистрирали радиотрафик с „Лос Анджелис“, обаче командващият Седма подводна група потвърди нейното присъствие в тайванските териториални води. Задачата й била да съпровожда „Чайен“ по време на отговорния преход до китайската база в Чжанцзян, с китайския президент Цзян Дзъ Мин на борда.

„Това е неразумно“ — помисли си Мак, но предпочете да премълчи. „Лос Анджелис“ беше първата подводница от клас „688“^[4]. Той бе подочул, че демилитаризирането на тази подводница се отлага поради липса на средства, но не очакваше поостарялата „Лос Анджелис“ да бъде използвана в тази война, водена с най-модерни средства.

На всичкото отгоре „Лос Анджелис“ бе снабдена само със старите системи за електронно насочване на торпеда и ракети и не разполагаше с буксирна платформа от по-новия вариант TB-23, което означаваше, че няма да може да засича китайски подводници от най-новите модели. Мак се опасяваше, че „Лос Анджелис“ ще бъде унищожена от противниковите „Акули“ още преди „Чайен“ да успее да й се притече на помощ.

Но докладващият офицер съобщи още една новина, която окончателно потвърди най-тревожните опасения на Мак: че ядрената подводница „Чун“, клас „Алфа“, от Северния китайски флот, също ще ескортира „Чайен“ и президента Цзян Дзъ Мин. Тази „Чун“ трябвало да плава западно или евентуално северно спрямо „Чайен“ по специално предначертания маршрут от Тайванския проток към военноморската база в Чжанцзян, при строго поддържане на разлика в скоростите, равна на шест възела.

Мак привидно не реагира, но не можеше да спре да мисли за опасността тази „Алфа“ да бъде атакувана по погрешка както от американските, така и от китайските подводници в района — ако китайците сметнеха, че се извършва предателство спрямо властите в Пекин. Всъщност, успокои се той, докато „Чун“ оставаше извън определения за „Чайен“ подводен сектор, нямаше да има заплаха за „Чайен“, дори така по-лесно щяха да се откриват неприятелски подводници, прокрадващи се към „Чайен“.

Мак беше готов веднага да пожертва тази „Чун“ за някоя друга вражеска подводница. Но с „Лос Анджелис“ положението беше коренно различно. Двете американски подводници клас „688“ можеха да се свързват помежду си и да си помагат срещу общия противник, макар че и това не винаги можеше лесно да се осъществи.

Накрая, след като залата отново утихна, докладващият най-после стигна до темата, най-много интересуваща Мак и останалите офицери от „Чайен“: новата заплаха и хипотезите около нея.

От ЦРУ считали тази неизвестна подводница за последната дума на обединените усилия на руски и китайски научно-конструкторски колективи, поставили си за цел разработването на ново поколение ядрени подводници. Според непотвърдени данни от разузнаването, никой не очаквал да бъде пуснат на вода толкова скоро първият представител на новия клас подводници, замислени като съперници на американските „Сийуулф“, „Мао“. Но след последните записи на сонарната апаратура на борда на „Пасадина“ и „Портсмут“ и след нападението срещу тези две подводници всички специалисти от ЦРУ и от флотското разузнаване били единодушни, че тайнствената „Мао“ непременно ще се опита да атакува „Чайен“.

Мак веднага зададе въпроса, който отдавна не му даваше покой:

— Има ли някакъв напредък в разработването на неакустичните средства за борба с вражеските подводници?

— Съжалявам, капитане — отговори водещият съвещанието, очевидно предварително подготвен за този въпрос, — но ЦРУ все още не вярва, че могат да се използват самолети с лазерни системи за откриване на неприятелски обекти под водата, както и за комуникации с наши подводници на значителни дълбочини.

Този уклончив отговор никак не се хареса на Мак. Много по-добре би било да се каже откровено, че специалистите от ЦРУ не вярват във възможностите на тези съвършено нови системи и затова въобще не са си направили труда да проверят тази хипотеза.

Но явно поне засега не можеше да се направи нищо, така че Мак смени темата и попита възможно ли е „Чайен“ да се натъкне на минни полета в залива пред морската база в Чжанцзян, като припомни с какво се бяха занимавали ракетоносецът клас „Хайнан“ и подводницата „Ромео“, изпратени на дъното от „Чайен“ при последното й патрулиране. Отговорът беше, че китайски миночистачи вече били претърсили тази зона и не открили нищо подозрително.

Останалите офицери в залата явно бяха готови да се задоволят с този отговор, но не и Мак. Той би се чувствал по-спокоен, ако миночистачите бяха открили и обезвредили поне десетина мини. Опитният командир не можеше да се отърси от тревожното предчувствие, че по новия маршрут „Чайен“ неведнъж ще се натъква на китайски мини. Очевидно нямаше да се мине без мерки за сигурност, като например системата MIDAS или торпеда със специални извънбордови сензори — разбира се, ако „Чайен“ не привършеше целия си запас от Mk 48 още преди да навлезе в плитките води пред пристанището на базата в Чжанцзян.

След края на заседанието Мак с огорчение разбра, че списъкът с неприятните изненади още не е изчерпан. В каюткомпанията го очакваше координаторът с оплакването, че по заповед на щаба на Седма подводна група се ограничава броят на торпедата, които може да се прехвърлят от „Маккий“ на „Чайен“, въпреки че, „Пасадина“ и „Портсмут“ не били изразходвали запасите си.

Мак се бе надявал да помоли командирите на тези две подводници временно да му услужат с част от запасите си, понеже не се планираше в близко време те да излизат в открито море, но се опасяваше да не предизвика раздори в подводния флот. Така че на „Чайен“ отново предстоеше да потегли на път само с 20 броя Mk 48 ADCAP.

Три часа след края на заседанието президентът Цзян Дзъ Мин с двамата си телохранители се появи в каюткомпанията, където го посрещнаха командирът на подводницата и дежурният офицер. Мак можеше да си позволи едно нарушение на правилника и да ги остави до себе си в командната кабина, но предпочете да не го прави. Още беше много ядосан заради недостига на торпедата, пък и не обичаше в командната кабина да има прекалено много хора.

„Чайен“ се спусна под вода без никакви усложнения и Мак веднага заповяда на дежурния офицер да се разпъне плуващата антена. Освен това нареди да се изтегли буксирната платформа TB-23 на максимална дистанция, за да се избегнат смущенията. След това подводницата напусна крайбрежните плитчини на дълбочина 300 клафтера и пое с шест възела в източна посока към военноморската база в Чжанцзян. Следваше основната част от маршрута на прехода — триста мили в западна посока над най-широкия участък от континенталния шелф, при дълбочина не по-голяма от 100 клафтера.

Мак предполагаше, че „Чун“, китайската подводница от клас „Алфа“, вече е поела по определения курс, отдалечена на повече от 20 000 ярда пред „Чайен“, докато „Лос Анджелис“ плава в по-дълбоките води на изток — тя щеше да остане там, докато „Чайен“ не поемеше курс на запад. После „Лос Анджелис“ трябваше да следва плътно „Чайен“.

Но най-голямата грижа на Мак беше загадъчната „Мао“. Най-доброто средство за нейното откриване си оставаше буксирната платформа TB-23. Отначало нито един от сонарите на трите подводници не улавяше нищо подозрително. Но след двадесет часа плаване, тъкмо когато „Чайен“ наближаваше точката за промяна на курса, от сонарното рапортуваха за няколко подводни контакта откъм северозапад, два от които се приближавали със значителна скорост. Мак веднага обяви пълна бойна готовност. „Чайен“ спусна една шамандура за сателитна връзка SSIXS, с предварително записан рапорт за подобни тревожни ситуации. Това беше най-надеждният начин за свързване с охраняващата подводница: от сателита до щаба на Седма подводна група и оттам до плуващата антена на „Лос Анджелис“.

Но когато от торпедното отделение потвърдиха бойната готовност, сонарните оператори засякоха още четири контакта от северозапад. Единият без съмнение принадлежеше на „Чун“, с тонове, типични за клас „Алфа“. Но останалите три контакта бяха класифицирани като „Акули“. „Чун“ веднага опита да се свърже с тях по подводния телефон, но само една от „Акули“-те й отговори.

Без да разполага с преводач от китайски на борда (или от руски, понеже никой не знаеше какъв е екипажът на тази „Акула“), на Мак му оставаше само да гадае какво ще бъде съдържанието на разговора, но предполагаше, че командирът на „Чун“ ще се постарае да предотврати ненужното кръвопролитие. Оказа се, че се е лъгал жестоко — отговорът на командира на „Акула“ пристигна под формата на три торпеда. Всъщност това бе колективен отговор на трите „Акули“, защото всяка от тях изстреля по едно, всичките насочени към „Чун“.

Мак мрачно поклати глава. Капитанът на „Чун“ не биваше да е чак толкова доверчив и да разкрива позицията на подводницата си. Затова сега бе нападнат от засада от трима от своите колеги, може би дори бивши приятели, които обаче бяха предпочели да останат лоялни към кликата на генерал Ю Чу Ли. Но всяко зло за добро: сега координаторът на огневите системи на „Чайен“ разполагаше с точни данни за азимутите и скоростите на трите китайски „Акули“. Все пак екипажът на „Чун“ успя да изстреля две торпеда ET-80 преди подводницата да бъде улучена от трите китайски торпеда.

В командната кабина и в сонарната зала на „Чайен“ надвисна мрачна тишина. Всички бяха ужасени от касапницата, на която току-що бяха станали свидетели. Разбира се, това съвсем не беше първият неприятелски плавателен съд, който загиваше „пред очите им“, но имаше нещо особено потискащо в яростната атака от засада, при която трите китайски подводници се нахвърлиха срещу своята „Чун“, очевидно считана вече за вражеска.

След малко се взривиха и двете торпеда, насочени от „Чун“, и така се стигна до мрачната равносметка: след пет експлозии от четирите подводници оцеля само една „Акула“.

Мак нареди да сменят курса на юг, за да достигнат участъка с дълбочина 500 клафтера — там буксирната платформа TB-23 можеше да се разпростре на максимално разстояние. Капитанът се надяваше да получи потвърждение от щаба за отклонение от планирания маршрут. От Седма подводна група, чрез сателитния канал SSIXS, бързо пристигна разрешението за отстъпление на юг, както за „Чайен“, така и за „Лос Анджелис“.

Командирът на „Лос Анджелис“ веднага заповяда да изпълнят инструкциите на щаба и да поемат на юг, без да подозира, че така се насочва точно към зоната, където се бе спотаила най-новата китайска подводница „Мао“, със смесен руско-китайски екипаж, на около 30° наляво от новия курс на „Лос Анджелис“.

Съобразителният капитан на „Мао“ очакваше след внезапната атака на трите „Акули“ там да се озове „Чайен“, обаче не подозираше, че в този район се е появила и „Лос Анджелис“, затова веднага след регистрирането на сонарен контакт той с радост потри ръце. Най-после „Чайен“, с прославения капитан Макей на мостика, бе попаднала на прицела му! Незабавно четири торпеда излетяха във водата, насочени точно по азимута на „Лос Анджелис“.

„Лос Анджелис“ веднага отговори с аварийна стрелба, после изстреля шумогенератори, пое рязко надолу и с пълна скорост се устреми към дълбочина хиляда фута.

Но тъкмо това очакваше капитанът на „Мао“. Той бе изчел най-старателно всички рапорти от офицерите на оцелелите подводници за похватите на командира на „Чайен“ и си въобразяваше, че познава изтънко неговите тактически предпочитания. Затова, без дори да дочака изстрелването на шумогенераторите от „Лос Анджелис“, командирът на „Мао“ заповяда да обърнат подводницата на дясно, за да заемат по-добра позиция за стрелба. Насочена точно към „Лос Анджелис“, китайската „Мао“ изстреля още четири торпеда.

Китайският капитан вярваше, че успехът му вече е сигурен и че с прославената „Чайен“ само след минути ще бъде свършено — никой не можеше да се измъкне от толкова хитро заложен капан. Но не подозираше, че този капан ще се окаже коварна клопка, водеща единствено към неговия гроб.

Сонарите на „Чайен“ веднага засякоха първите 4 торпеда, изстреляни от „Мао“, а след втората серия окончателно бяха уточнени азимутът и дистанцията до целта. Мак нареди да пуснат две Mk 48 от апарати номер едно и две, а малко след това още две от апарати номер три и четири.

Китайските хидроакустици бяха твърде заети да следят своите торпеда и бясно отдалечаващата се „Лос Анджелис“, за да забележат, че Mk 48 ADCAP неумолимо приближава към тяхната подводница.

Първите две Mk 48 на „Чайен“ достигнаха „Мао“ почти едновременно с удара на първите две китайски торпеда върху корпуса на „Лос Анджелис“. От „Мао“ въобще не разбраха кога „Чайен“ изпрати още две торпеда, понеже втората двойка Mk 48 настигна целта точно когато корпусът на „Лос Анджелис“ окончателно се пропука под ударите на последните четири китайски торпеда.

Невероятната канонада едва не оглуши сонарните оператори на „Чайен“ — две експлозии, после още четири, след това две нови и накрая последните две. Всички смъкнаха слушалките си и побързаха да намалят звуците от високоговорителите, втренчени в мигащите синкави екрани.

Мак заповяда всички торпедни апарати веднага да бъдат презаредени и спускането да продължи. Длъжен беше, по стар подводничарски обичай, да изпрати последен салют към загиналите другари от „Лос Анджелис“ — така бяха постъпили техните колеги при гибелта на „Трешър“ и „Скорпион“.

Капитанът не знаеше с какви думи да се обърне към екипажа, пък и не беше необходимо — на всички бе пределно ясно за разигралата се трагедия. Високоговорителите ясно предадоха зловещите експлозии, а необикновено стръмният ъгъл на спускане говореше достатъчно красноречиво на опитните подводничари.

Единствените хора на борда, които не разбраха за случилото се, бяха президентът Цзян Дзъ Мин и двамата бодигардове, но Мак нямаше настроение за обяснения.

Океанът притихна, от сонарите се долавяше само стичането на струите по корпуса, докато „Чайен“ се спускаше бавно, за да поеме на юг към по-безопасните дълбоки води. Мак се реши да се приближи към интеркома едва след като подводницата достигна до желаната дълбочина. Винаги бе мислил, че най-тежкото задължение за всеки капитан е да ръководи мемориалната церемония за загинали бойни другари.

После „Чайен“ бавно започна да се издига и се обърна на север, за да провери за последната оцеляла „Акула“. Обаче от нея нямаше никакви следи. Взривяването на другите две „Акули“ беше създало огромно свръхналягане и капитанът на третата китайска подводница, изплашен от мисълта за евентуални поражения по корпуса, беше напуснал зоната в панически бяг.

 

 

„Чайен“ наближаваше зоната с плитки води недалеч от началото на континенталния шелф, когато от сонарното съобщиха за много шумове от търговски кораби. За щастие нямаше подводни контакти. Както обикновено, морската биосфера затрудняваше търсенето и хидроакустиците не успяха да регистрират контакт с „Акула“ след навлизането на „Чайен“ в по-плитки води и след смяната на курса на запад. Но в торпедното отделение не беше отменена пълната бойна готовност, а двете буксирни платформи бяха прибрани едва когато подводницата се издигна до 100 клафтера.

Мак имаше предчувствието, че „Чайен“ се е сблъскала със своя последен съперник и че най-сетне всички опасности са останали зад гърба му, обаче не искаше да рискува лекомислено, затова не отмени нито една от предпазните мерки. Все пак това бе само едно смътно, необосновано предусещане, а той не беше забравил и че трябва непрекъснато да се озърта за минни полета.

Най-после „Чайен“ се издигна на перископна дълбочина и Мак изпрати рапорт до щаба за последното сражение и за гибелта на „Лос Анджелис“. От радиозалата му съобщиха за прехванати емисии на китайски УКВ-станции, от северна посока. Мак помоли Цзян Дзъ Мин да му преведе поне част от радиоемисиите. Радистите донесоха лентата със записите от излъчванията. Още след първите фрази на лицето на китайския президент разцъфтя широка усмивка:

— Капитан Макей, това е командирът на последната от „Акули“-те на генерал Ю Чу Ли. Той съобщава, че имат повреди и че се отправя директно към кейовете на военноморската база в Чжанцзян. Но преди това е изплувал на повърхността, за да помоли за амнистия — както за себе си, така и за своя екипаж. Молбата е отправена към мен, или ако трябва да цитирам буквално: към президента Цзян Дзъ Мин.

Тъй като на повърхността времето беше меко и спокойно, Мак реши да издигне подводницата над водата и да последва „Акула“-та към кея на военноморската база Чжанцзян. Този път на мостика до него се изкачи и президентът Цзян Дзъ Мин, с портативен УКВ-приемопредавател в ръка, за да помогне на Мак като преводач. Мак предложи на китайския си колега „Чайен“ да го следва, като го предупреди, че през цялото време в китайския корпус ще бъдат насочени едно торпедо Mk 48, една ракета „Харпун“ и още една „Томахоук“.

„Чайен“ се насочи към входа на залива през базата и остави на кея своята „специална доставка“, след което бавно пое обратно към Цзюин. По пътя ги завари вестта, че Китай официално е поискал примирие.

Война свърши. Съединените щати, с помощта на „Чайен“, извоюваха победата.

Мак изслуша дългоочакваната новина със смесени чувства на радост и скръб — радост, защото екипажът беше оцелял; и скръб по загиналите другари. Беше сигурен, че при всяко плаване ще си спомня за тях.

 

 

Офицер от ВМС на САЩ получава почетен екземпляр от „Заповедите на председателя Мао“

9 Ноември 1997 г.

Излъчено по Интернет (Web) в 11 ч. 00 м. Източно поясно време (16 ч. 00 м. по Гринуич)

От кореспондента в Пекин Джули Майер

Пекин (Ти Си Ен) — В щаба на Китайските ВМС в Южнокитайско море в базата в Чжанцзян се проведе незапомнена по своята пищност тържествена церемония. Китайският президент Цзян Дзъ Мин удостои с почетен екземпляр от „Заповедите на председателя Мао Дзе Дун“ командира на американската ядрена подводница „Чайен“ (SSN 773) за изключителния му принос в обезвредяването на подводниците, за които ренегатът Ли Пън — бившият министър-председател на КНР — и генерал Ю Чу Ли са похарчили милиарди от средствата, събрани от бедстващия китайски народ. В стремежа си да не остане на заден план президентът на САЩ покани в Белия дом прославения командир на SSN 773 „Чайен“.

Президентът връчи медал за храброст на героя от подводната война

10 Ноември 1997 г.

Излъчено по Интернет (Web) в 02 ч. 00 м. Източно поясно време (19 ч. 00 м. по Гринуич)

От кореспондента във Вашингтон Майкъл Фласети

Вашингтон (Ти Си Ен) — Днес президентът окичи с Почетната синя лента и с Ордена за храброст гърдите на капитан Бартоломю Макей, командир на американската ядрена подводница „Чайен“ (SSN 773). Под командването на капитан Макей бе унищожен почти целият подводен флот на Китай — в репортажите бе съобщено за повече от шестдесет попадения, без нито едно насрещно по корпуса на „Чайен“. При безпрецедентната му среща с конгресмените (преди връчването на наградата) капитан Макей бе повишен в контраадмирал, като заповедта бе прочетена от председателя на Сената. Никога досега Конгресът не е предприемал подобна стъпка, защото за утвърждаването на повишаване в чин контраадмирал се изисква решение на щаба на ВМС, за което обикновено се чака с месеци. Последният подобен случай, при който Сенатът се намеси в работата на щаба на ВМС, беше удостояването с адмиралски чин на Хаймън Дж. Риковър, създателя на ядрения подводен флот на САЩ.

Но къде е сега контраадмирал Макей или просто Мак? От източници, близки до семейството му, които помолиха да не бъдат споменавани, узнахме, че вместо да отдъхва в дома си и да гледа как децата му си играят на поляната пред къщата му, контраадмирал Макей и съпругата му са напуснали студения, покрит със сняг щат Ню Йорк, за да се включат в състезанието по подводен спорт Фростбайт ’97, което тази година се провежда в езерото Чамплейн. След това семейство Макей възнамерявало да прекара двуседмична ваканция в своето бунгало в един от престижните ски-курорти. От ЦРУ ни увериха, че източниците на тази информация са надеждни, тъй като е потвърдено, че вече е била осигурена детегледачка. Но повече нищо не може да се узнае — всички знаем колко зорко ЦРУ бди над своите тайни.