Катрин Кер
Магия за зора (11)

Истинската магия

През изминалите няколко години читатели са ме питали най-различни неща за деверийската поредица. Обикновено такива въпроси се отправят в шумни помещения, на конференции, където всъщност никой не чува отговорите, но сега любезно ми се дава възможност да отговоря на някои от тях в писмен вид, а при него винаги е тихо. Както изглежда, две са нещата, които най-много искате да станат ясни: какъв вид магия използват героите и по какъв начин съм организирала книгите.

Деверийският деомер е, най-общо казано, основан на „истинската магия“ в западната традиция, като област на познание, което най-добре може да бъде определено с помощта на неговата история. На първо място обаче нека изясним какво магията не е, независимо от народните вярвания и често повтаряните клишета. Магията, съвсем категорично, не е в състояние да замести техниката, нито е равносилна на нея. Работата на истинския магьосник е в още по-малка степен предназначена за лично облагодетелстване. Както неотдавна я определи един много мъдър човек: „Магията е изкуство, което осъществява по желание промени в съзнанието и ги използва, за да разшири познанието на цялото човечество.“ Забележете ударението, което се поставя върху съзнанието. Това не означава, че магията никога не дава някакви резултати в така наречения „действителен“ или физически свят. Тъкмо напротив. Работата е там, че истинската магия поставя винаги в центъра съзнанието, а физическите резултати са на второ място. Тъй като пиша преди всичко приключенски романи, в Девери физическите резултати са много драматични, но това е една от причините, поради които твърдя, че магията тук е най-общо основана на западната традиция.

А каква е в такъв случай традицията? Поради хулите, сипани от различни църкви през изминалите две хиляди години и в последно време от страна на научната общност, магията на Запад е трябвало да стои скрита, да се практикува тайно, да бъде публично преследвана винаги, когато инквизиторите са я подушвали. Поради гоненията, онова, което би трябвало да е комплекс от философски размишления и духовна практика, е било осакатено и изкривено, съчетало се е в народното съзнание със суеверията, с преклонението пред дявола, както и с номерата и глупавите приказки на измамници и хитреци. В Азия нито една организирана религия не е получавала господство над душата на човечеството и там положението е различно. Мнозина от вас знаят за йога, една истинска духовна дисциплина, която води началото си отпреди хиляди години, или пък са чували за монашеския живот при будизма и изключителните духовни прозрения и сили, които неговите поклонници постигат след години на медитация. Западната магия би трябвало да не им отстъпва.

Нека ми бъде позволено да кажа, че когато говоря за Европа и Азия, нямам никакво намерение да отричам съществуването на местни духовни системи в Африка и Америка. Просто не зная достатъчно, за да говоря смислено за тях. Най-вероятно обаче всички духовни системи, включително и онази, която можеше да е европейската, са пуснали корени в една и съща почва, а именно развитието на шаманството при ловците от времето на палеолита отпреди петнайсет хиляди години, та дори още по-рано. Съмнявам се дали това някога ще стане ясно, но би трябвало да сте изключително скептично настроени към онзи, който твърди, че знае истината, особено ако твърди, че в това са замесени летящи чинии, потъналият континент Атлантида или други подобни сензационни елементи. Ясно е, че по времето, когато писмеността бавно се е разпространявала в евразийския континент, някъде около 2000 години преди новата ера, шаманството е било развито в огромно разнообразие от духовни дисциплини, които Азия е имала щастието твърдо да вплете в религиозния живот на местните култури.

В Европа, Средиземноморска Африка и Близкия изток духовните дисциплини процъфтяват само до разпространяването на монотеизма. Техните останки откриваме като езически мистериозни култове, например тези на Елевсин; виждаме частици от тях в елинизираните египетски религии — например култа към Изида; разполагаме с шепа текстове на гностичните мистериозни школи, едни от тях християнизирани, други не, които по някакво чудо са оцелели въпреки организираното гонение от страна на ортодоксалността, била тя християнска или мюсюлманска. Но онова, с което разполагаме, представлява до голяма степен издръжлива частица от корени на поразено растение — отрязано, преди да е разцъфтяло напълно, от онзи вид свещенослужител, който поставя временната си власт над духовното здраве на своето паство. Единствената наистина магична система, с която разполагаме, е еврейската кабала, запазена жива въпреки клеветите и преследването от хора, проявявали невероятна смелост. В онези мрачни години юдейството — едничката голяма западна религия, осъзнава, че различните видове души изпитват различни потребности и винаги ще има хора, които ще искат да знаят и да подложат на проверка истината сами за себе си и заради това ще са готови да пристъпят извън сигурната територия. Онези от нас, които вярват в същото, са задължени в огромна степен на тази религия и на нейните привърженици.

Тук не разполагам с място да изложа превратната история на различни магьосници и алхимици, християни, кабалисти и розенкранцианци, да не говорим за суфитите от мюсюлманската страна на равенството, които са се опитвали да пазят жива западната магия през последните около хиляда и осемстотин години. Че все пак те са успели, е само по себе си удивително; несправедливо ми се струва да посочвам, че на разчистената, но така и незасята с подходящи семена нива са пуснали корени и са се развили различни странни бурени, но не всеки, който е претендирал да е следовник на верния път, наистина е бил такъв. Разбира се, лъжите и клеветите са продължили и продължават — че магията те осъжда на проклятие или те кара да полудееш, че вещиците служат на дявола и, в по-ново време, че тя не е нищо друго освен окултни брътвежи, от една страна, и илюзия и измама, от друга. Като читатели ще трябва сами за себе си да решите кое от тези неща приемате за вярно. Моята позиция би трябвало вече да ви е ясна.

Колкото до структурата на деверийските книги, мнозина мърморят, сами на себе си или открито пред мен: „Защо прибягвате до всички тези проклети ретроспекции?“ Ами на този свят има повече от един начин да се организира който и да е разказ — или дори комплекс от фактическа информация. Принципът „започни от началото и върви до края“, с който сме отгледани, води произхода си от класическите гърци и ни е предаден от римляните. Като част от аристотеловата логика той представлява основата на модерната наука и научен светоглед (макар и съвременната физика да започва да го подкопава). Ако гледаме по този начин на света, стрелата на времето лети право и само в една посока. Магичната традиция обаче, ни учи, че за да стигнеш до целта, не е задължително да вървиш по права линия.

Класическите автори като Диодор Сицилийски и Полибий заявяват, че келтите, които са били техни съвременници, са вярвали в прераждането, а това е една от доктрините на съвременната магична традиция. Очевидно изкуството на галите и разцъфтялото след него, в ранната християнска епоха, келтско изкуство представляват достатъчно ясно доказателство, че този народ е организирал информацията по един не-класически, не-аристотелев начин. Тъй като в края на краищата пиша за древни келти, заела съм и техния възглед за света, с лупингите и спиралите в линията на моята фабула, която криволичи и свързва различните животи на героите. Кълна ви се в боговете на своя народ, ако така ви харесва, че имам някакъв, макар и не праволинеен, план наум и съм искрено убедена, че ако се опитате да го видите в неговото развитие, ще извлечете определена полза, дори и тя да е само възможността да пробвате вкуса на това да мислиш по неправолинеен начин. Ако не сте виждали келтско изкуство, плавните спирали и трискели^[1] на галите, красивите дантели и ширити на ирландските монаси, то направете си удоволствието и прелистете някоя книга за тях в библиотека или книжарница. Кълна ви се, че моето скромно умение не е нищо в сравнение с тяхното.