Джон Гришам
Обжалването (38)

38

Осем дни по-късно, в една дъждовна неделна сутрин, Джош Фиск беше качен в една линейка, която трябваше да го откара в Брукхейвън. След като пристигнеше, щяха да го настанят в болница на пет минути от дома. Там щяха да продължат да го наблюдават в продължение на около седмица, след което щяха да го изпишат, или поне така се надяваха.

Дорийн се качи с него в линейката.

Рон отиде с колата до сградата на Върховния съд и влезе в кабинета си на четвъртия етаж. Нямаше никого — точно както искаше. За трети или четвърти път той прочете становището на Калиган, с което се предлагаше отхвърляне на присъдата по делото „Бейкър срещу Крейн Кемикъл“, и макар че преди беше напълно съгласен с него, вече изпитваше съмнения. Все едно беше написано от самия Джаред Къртин. Калиган откриваше грешки във всички показания на експертите на ищцата. Критикуваше съдия Харисън, че изобщо беше допуснал повечето от тях в съда. Най-острите си епитети бе запазил за експерта, който беше направил връзката между канцерогенните отпадъци и действителните случаи на ракови заболявания, определяйки я като „спекулативна в най-добрия случай“. Налагаше невъзможно висок стандарт, който да докаже ясно и недвусмислено, че токсините в питейната вода на Баумор са предизвикали рака, който бе убил Пит и Чад Бейкър. И както винаги надаваше вой срещу самата присъда, която според него беше в шокиращи размери и беше предизвикана единствено от долните страсти, разпалени у съдебните заседатели от адвокатите на Бейкър.

После Рон отново прочете становището на Макълуейн — и то също му се стори по-различно от последния път, когато го беше чел.

Беше време да гласува, да обяви своето решение, но просто не му стигаха силите. Беше изтощен от това дело, изтощен от напрежението и гнева, че могъщи сили го използват като пионка, а той не го бе прозрял по-рано. Беше изтощен от страданията на Джош и просто искаше да се прибере у дома. Вече не вярваше на способността си да постъпва правилно и не беше сигурен кое какво е. Беше се молил, докато се умори да се моли. Беше се опитал да обясни съмненията си на Дорийн, но тя беше също толкова изтощена, разсеяна и несигурна като него.

Ако отхвърлеше присъдата, щеше да измени на истинските си чувства. Но чувствата му се бяха променили, нали така? Дали беше правилно един обективен юрист изведнъж да промени убежденията си и да мине на другата страна, защото е преживял семейна трагедия?

А ако потвърдеше присъдата, щеше да измени на хората, които го бяха избрали. Петдесет и три процента от избирателите бяха гласували за Рон Фиск, защото вярваха в неговата платформа. Или не беше така? Може би бяха гласували за него, защото предизборната му кампания беше проведена толкова умело?

Дали щеше да бъде честно спрямо всички момчета като Арън, ако Рон егоистично променеше съдебната си философия заради случилото се със собствения му син?

Ненавиждаше тези въпроси. Те още повече го изцеждаха. Крачеше из кабинета си, по-объркан отвсякога, и отново му мина през ум да си тръгне. Каза си, че може би е най-добре отново да избяга. Но се беше уморил и да бяга, и да обикаля кабинета си, и да си говори със стените.

Накрая написа следното:

„Присъединявам се към становището на съдия Калиган, но го правя със сериозни резерви. Този съд, с мое участие и най-вече със самото ми присъствие, бързо се превърна в сляп защитник на онези, които целят драстично да ограничат отговорността на фирмите по всички членове на закона. Това е опасен курс.“

По делото за старческия дом написа:

„Присъединявам се към становището на съдия Олбритън и поддържам присъдата, определена от съдебните заседатели в окръг Уебстър. Действията на управата на старческия дом изобщо не покриват стандартите на здравеопазването, изисквани от нашите закони.“

Накрая напечата и служебна бележка до колегите си, която гласеше:

„През следващите трийсет дни излизам в отпуск по лични причини. У дома имат по-голяма нужда от мен.“

Върховният съд на щата Мисисипи обявява решенията си в интернет всеки четвъртък на обяд.

И всеки четвъртък на обяд много адвокати или сядаха пред компютрите си в тревожно очакване, или нареждаха на някого да го направи вместо тях. Джаред Къртин имаше специален сътрудник за тази цел. Стърлинг Бинц не откъсваше поглед от смартфона в този ден и час, независимо къде се намираше. Клайд Хардин, който все още беше твърде изостанал по отношение на интернет технологиите, седеше в мрака на заключения си кабинет, пиеше водка и чакаше. Всички адвокати, които водеха дела в Баумор, също чакаха.

В очакването се включиха и много хора, които не бяха адвокати. Тони Закари и Бари Райнхарт се бяха уговорили да се свържат по телефона, когато обявят новината. Карл Трюдо броеше минутите до четвъртък на обяд всяка седмица. В центъра на Манхатън десетки анализатори на ценни книжа следяха интернет страницата на Върховния съд. Дени От беше седнал пред компютъра си в офиса на църквата заедно със съпругата си и дъвчеше сандвич. Нямаше компютър вкъщи.

Но вълшебният час се очакваше с най-голяма тревога и вълнение в неугледната кантора на „Пейтън и Пейтън“. Всички се бяха събрали в „Дупката“, край отрупаната както винаги работна маса, и Шърман не откъсваше поглед от лаптопа си, докато обядваха. И в първия четвъртък на месец май в 12:15 ч. следобед той изведнъж обяви:

— Ето го.

Всички бутнаха храната настрани. Въздухът сякаш се разреди и те задишаха учестено. Уес нарочно не поглеждаше към Мери Грейс, нито тя към него. Всъщност никой в стаята не поглеждаше към никой друг.

— Становището е написано от съдия Арлън Калиган — продължи Шърман. — Ще го превъртя до края. Пет страници, десет страници, петнайсет страници, така, значи двайсет и една страници, одобрени също от Романо, Бейтман, Рос и Фиск. Присъдата се отхвърля. Окончателно решение в полза на ответника „Крейн Кемикъл“.

Шърман продължи:

— Романо се присъединява с четири страници от обичайните си глупости. Фиск се присъединява лаконично.

Той помълча малко, докато продължаваше да работи с мишката.

— Следва несъгласие на дванайсет страници от Макълуейн, подкрепено от Олбритън. Аз не мога повече. Не искам да чета тази гадост поне един месец.

После той рязко се изправи и излезе от стаята.

— Е, не беше голяма изненада — каза Уес.

Никой не отговори.

 

 

Клайд Хардин буквално се разплака на бюрото си. Катастрофата беше надвиснала на хоризонта от месеци насам, но въпреки това го срина. Единствената му възможност да удари джакпота се провали и отнесе всичките му мечти. Той ругаеше Стърлинг Бинц и тъпия му колективен иск. Ругаеше Рон Фиск и останалите четирима клоуни от мнозинството. Ругаеше овцете в окръг Кеъри и целия южен избирателен район на щата Мисисипи, защото се бяха оставили да ги измамят да гласуват срещу Шийла Маккарти. Наля си още една водка, после продължи да ругае и да пие, да ругае и да пие, докато не заспа на бюрото.

На седем входа оттам Бейб разбра новината по телефона. Кафенето й скоро се напълни с минувачи от главната улица, които търсеха отговори, клюки и морална подкрепа. За мнозина новината беше просто неразбираема. Значи нямаше да има почистване, възстановяване, обезщетения и извинение? Значи „Крейн Кемикъл“ се измъкваха невредими, подигравайки се на целия град и всичките си жертви?

Дени От говори по телефона с Мери Грейс. Тя набързо му съобщи за решението на Върховния съд и подчерта, че с делото срещу „Крейн Кемикъл“ е свършено. Нямаха никакви реални възможности за действие. Единствената инстанция, пред която им оставаше да обжалват, беше Върховният съд на САЩ — и те, разбира се, щяха да подадат необходимите документи. Но нямаше никакъв шанс Върховният съд на САЩ да разгледа такова дело. След няколко дни двамата с Уес щяха да дойдат до Баумор, за да се срещнат с клиентите си.

Дени и съпругата му отвориха залата за събирания на църквата, извадиха бисквити и бутилирана вода и зачакаха паството си, за да го утешат, доколкото могат.

Късно същия следобед Мери Грейс влезе в кабинета на Уес и затвори вратата. Подаде му две страници. Беше писмо до клиентите им в Баумор.

— Погледни го — каза тя и седна, за да го прочете с него. То гласеше:

„Уважаеми господине/госпожо,

Днес Върховният съд на щата Мисисипи излезе с решение в полза на «Крейн Кемикъл». Искът на Джанет Бейкър бе отхвърлен окончателно, което означава, че делото не може нито да се гледа, нито да се заведе отново. Възнамеряваме да поискаме от съда ново изслушване, което е обичайно, но същевременно е и губене на време. Освен това ще обжалваме нейния случай и пред Върховния съд на САЩ, но това също е обикновена формалност. Този съд рядко разглежда дела от щатския съд като това.

Днешното решение, от което ще Ви изпратим копие следващата седмица, изключва възможността да продължим процедурите по Вашия случай срещу «Крейн Кемикъл». Съдът определи и стандарт на доказателствата, който прави невъзможно подвеждането на компанията под отговорност. Очевидно е, макар и да е много неприятно, какво ще се случи с друга присъда, обжалвана пред същия съд.

Не можем да изразим с думи разочарованието и огорчението си. Водихме тази битка в продължение на пет години, преодолявайки огромни трудности, и в много отношения я изгубихме.

Но нашата загуба е нищо в сравнение с Вашата. Ще продължим да мислим за Вас, да се молим за Вас и да разговаряме с Вас, когато имате нужда от това. Вашето доверие бе чест за нас. Бог да Ви благослови.“

— Много е добре — каза Уес. — Хайде да го размножим и да го занесем в пощата.

 

 

При следобедната търговия на борсата „Крейн Кемикъл“ сякаш възкръсна. Акциите на компанията поскъпнаха с 4,75 долара и при затварянето на борсата вече се търгуваха за 38,50 долара. Мистър Трюдо си беше възстановил изгубения милиард и продължаваше да печели още.

Той събра на импровизирано парти в кабинета си Боби Рацлаф, Феликс Бард и още двама доверени служители. Отвориха шампанско „Кристал“, запалиха кубински пури и се поздравиха за впечатляващия обрат. Всички смятаха Карл за истински гений, който вижда в бъдещето. Не беше загубил самообладание дори в най-мрачните им дни. Единствената мантра, която повтаряше, беше: „Купувайте акциите.“

Карл напомни на Боби за обещанието, което беше дал в деня на произнасянето на присъдата. Нито един цент от спечелените с тежък труд печалби на компанията нямаше да отиде при онези невежи хора и подлите им адвокати.