Джон Гришам
Обжалването (27)

27

Шийла Маккарти стоически понасяше обичайното изтезание на пътечката за бягане, когато изведнъж невярващо се вторачи в екрана на телевизора и натисна бутона, с който се спираше уредът. Клипът беше излъчен в 7:29 ч., точно по средата на сутрешните местни новини. Започваше с провокативен кадър, в който двама добре облечени млади мъже страстно се целуваха под благосклонния поглед на усмихнат свещеник. Дрезгав глас зад кадър обяви: „Еднополовите бракове завладяват цялата страна. В щати като Масачусетс, Ню Йорк и Калифорния законите се променят. Поддръжниците на гей браковете не пестят сили, за да наложат начина си на живот върху цялото общество.“ Последва снимка на младоженци — мъж и жена пред олтара, — която изведнъж беше зачертана с дебело черно „Х“. Гласът продължи: „Либералните съдии защитават правото на еднополови бракове.“ Следващият кадър показа многобройни щастливи лесбийки, които очакваха да бъдат венчани на масова брачна церемония. Гласът зад кадър каза: „Нашите семейства са подложени на атака от хомосексуалните активисти и либералните съдии, които ги подкрепят.“ Последва кадър, в който някаква тълпа изгаряше американското знаме. Гласът зад кадър обясни: „Либералните съдии одобряват изгарянето на нашето знаме.“ Снимка на щанд за списания, на който бяха подредени броеве на „Хъслър“, и глас зад кадър: „Либералните съдии не виждат нищо лошо в порнографията.“ И снимка на младо щастливо семейство — майка, баща и четири деца. Гласът зад кадър злокобно попита: „Ще успеят ли либералните съдии да унищожат нашите семейства?“ Тонът му не оставяше съмнение, че либералните съдии ще го направят на мига, ако им се удаде случай. В същото време снимката на семейството беше грубо разкъсана на две. На нейно място се появи симпатичното, но строго лице на Рон Фиск. Той искрено погледна в камерата и каза: „Не и в щата Мисисипи. Един мъж. Една жена. Един брак. Аз съм Рон Фиск, кандидат за Върховния съд. И се подписвам под това послание.“

Шийла седна направо на пода — от нея се стичаше пот, а сърцето й биеше още по-бързо отпреди — и се опита да разсъждава трезво. Синоптикът дърдореше нещо за времето, но тя не го чуваше. Лежеше по гръб, разперила ръце и крака, и дишаше дълбоко.

Гей браковете в щата Мисисипи нямаха никакъв шанс и това нямаше да се промени никога. Нито една обществена личност или политически лидер не смееше да предложи промяна на законите в тази посока. Всички щатски законодатели щяха да скочат в един глас срещу подобно предложение. В целия щат само съдия Фил Шингълтън се беше занимавал с този проблем и с рекордна бързина беше отхвърлил иска на Майърчек и Спано. Делото вероятно щеше да стигне до Върховния съд след около една година, но Шийла очакваше съвсем лаконична обосновка и бързо гласуване с 9 на 0 гласа в полза на решението на съдия Шингълтън.

Как точно бяха успели да я представят като либерал, подкрепящ гей браковете?

Стаята сякаш се завъртя около нея. Когато отново стана време за реклами, тя се стегна в очакване на нова атака, но не излъчиха нищо друго, освен пискливите обещания на дилър на употребявани автомобили и истеричните увещания на продавач на мебели с намалени цени.

Петнайсет минути по-късно клипът се появи отново. Шийла вдигна глава от пода и невярващо проследи същите кадри и същите реплики.

Телефонът й звънна. Тя погледна кой я търси и реши да не вдига. Взе душ, набързо се облече и в 8:30 ч. влезе в предизборния си щаб с широка усмивка и бодро „Добро утро“. Четиримата доброволци бяха притихнали. Трите телевизора бяха включени на три различни канала. Нат беше в офиса си и крещеше на някого по телефона. Накрая затръшна слушалката, махна й да влезе и затвори вратата след нея.

— Видя ли го? — попита.

— Два пъти — отвърна тихо тя.

Опитваше се да изглежда максимално спокойна. Всички останали бяха разтърсени от клипа, така че беше важно да се владее.

— Пълно насищане — каза Нат. — Излъчва се в Джаксън, на южното крайбрежие, в Хатисбърг и Лоръл на всеки петнайсет минути по всички канали. И по радиото.

— Какъв сок имаш?

— От моркови — отвърна той и отвори малкия си хладилник. — От щаба на Фиск направо горят пари, което значи, че ги получават със същата скорост, с която ги харчат. Типична обсада. Чакат до първи октомври, после дават сигнал и започват да печатат пари. Миналата година направиха същото в Илинойс и Алабама. По-миналата — в Охайо и Тексас.

Докато говореше, той напълни две чаши.

— Седни и се успокой, Нат — каза тя.

Той не го направи.

— На агресивните клипове трябва да се отговаря по същия начин — каза той. — И то бързо.

— Не съм сигурна, че този клип е насочен срещу мен. Той дори не споменава името ми.

— Няма нужда. Колко либерални съдии се явяват на изборите срещу мистър Фиск?

— Нито един, доколкото знам — отвърна тя.

— От тази сутрин, мила, ти официално си либерален съдия.

— Честно? Не се чувствам такава.

— Трябва да отговорим на удара, Шийла.

— Отказвам да участвам в бой с кал заради гей браковете.

Нат най-сетне се намести на стола си и млъкна. Изпи сока, вторачи се в пода и зачака да се успокои.

Шийла отпи глътка и се усмихна.

— Това е смъртоносно, нали?

— Кое, сокът?

— Клипът.

— Потенциално, да. Но аз работя по нещо.

Той бръкна в една купчина боклуци до бюрото си и измъкна тънка папка. Отвори я и извади три листа, хванати с кламер.

— Слушай. Мистър Майърчек и мистър Спано са подписали договор за наем на апартамента си на първи април тази година. Имаме копие от договора. Изчакали са трийсет дни, както е по закон, после са се регистрирали като гласоподаватели. На следващия ден, втори май, са подали молби за шофьорски книжки от щата Мисисипи, явили са се на изпит и са го взели. Получили са книжките си на четвърти май. Минават няколко месеца, през които няма никакви данни за работа, разрешителни за бизнес, изобщо нищо, което да показва какво работят те в този щат. Твърдят, че са илюстратори на свободна практика, каквото и да означава това.

Нат бързо разлистваше страниците, като търсеше нови факти.

— Направихме проучване сред илюстраторите, които рекламират услугите си в „Жълти страници“, но нито един от тях не познава нито Майърчек, нито Спано. Апартаментът им е в голяма сграда с много жилища и много съседи, но никой не си спомня да ги е виждал там. Никой от хората, с които са се свързали в гей общността, не ги познава.

— Кой се е свързал с тях?

— Чакай малко. После двамата се опитват да си извадят разрешително да сключат брак, а останалата част от историята вече излезе по вестниците.

— Кой се е свързал с тях? — повтори тя.

Нат подреди листата в папката и я затвори.

— Точно тук започва интересната част. Миналата седмица ми се обади някакъв млад мъж, който обясни, че е гей и следва право в Джаксън. Каза ми името си и името на партньора си, който също следва право. Не крият, че са хомосексуалисти, но не са и от онези, които участват в гей паради. Случаят на Майърчек и Спано ги заинтересувал и когато се оказа, че е бомба в предизборната кампания, те двамата — както и други хора с малко ум в главата — започнали да си задават въпроси. Двамата познават много други хомосексуалисти в града и започнали да разпитват за Майърчек и Спано. Никой не ги познава. Всъщност гей общността е заподозряна нещо още в деня, в който е заведено делото. Кои са тези хора? Откъде са? И нашите студенти по право решили да разберат. Започнали да звънят на телефона в апартамента на Майърчек и Спано по пет пъти на ден, в различни часове, но никой не вдигал. Звънят вече от трийсет и шест дни. Никой не вдига. Говорили са със съседите. Никой не ги е виждал, нито веднъж. Никой не ги е видял дори да се нанасят в апартамента. Чукали на вратата, гледали през прозорците. В апартамента няма почти никакви мебели и стените са голи. За да се представят за истински граждани на щата Мисисипи, Майърчек и Спано си купили сааб на старо за 3000 долара, на името на двамата, все едно наистина са женени, и си взели регистрационни номера от щата Мисисипи. Саабът стои паркиран пред апартамента им. От трийсет и шест дни.

— И накъде води тази история? — попита Шийла.

— Сега ще разбереш. И така, нашите двама студенти по право накрая ги открили — в Чикаго, където Майърчек е собственик на гей бар, а Спано работи като дизайнер на вътрешно обзавеждане. Нашите студенти са съгласни срещу символично заплащане да отскочат до Чикаго, да се повъртят там няколко дни, да поседят в бара и да съберат малко информация.

— Информация за какво?

— Доказателства, че Майърчек и Спано не са жители на този щат; че присъствието им тук е измама; че някой ги използва, за да експлоатира проблема за гей браковете; и че двамата може би не са двойка дори в Чикаго. Ако можем да докажем всичко това, аз лично ще отида в редакциите на „Клариън-Леджър“, на „Сън Хералд“ в Билокси и на всеки друг вестник в щата, за да им съобщя новината. Защото не можем да спечелим битката по този въпрос, мила моя, но със сигурност можем да отвърнем на удара.

Тя пресуши чашата си и невярващо поклати глава.

— Смяташ ли, че Фиск е толкова хитър?

— Фиск е пионка. Но хората, които му дърпат конците, наистина са умни. Схемата е цинична, но брилянтна. В този щат никой не мисли за гей браковете, защото подобно нещо тук никога няма да се случи, а сега изведнъж всички започнаха да говорят за това. Вестниците пускат статии на първа страница. Всички са ужасени. Майките крият децата си. Политиците печелят дивиденти.

— Но защо са ги довели чак от Чикаго?

— Не съм сигурен, че в щата Мисисипи могат да се намерят двама хомосексуалисти, които да са съгласни на такава публичност. Хомосексуалистите, които по определение защитават толерантното отношение, разбират реакцията на хетеросексуалния свят. Това, което са направили Майърчек и Спано, е възможно най-лошото.

— А ако Майърчек и Спано са хомосексуалисти, защо са навредили на собствената си кауза?

— По две причини. Първо, те не живеят тук. Второ, за парите. Някой плаща всички сметки — наема на апартамента, колата, адвоката, както и по няколко хиляди долара на Майърчек и Спано за времето и усилията им.

Шийла беше чула достатъчно. Погледна часовника си и попита:

— Колко пари им трябват на нашите студенти?

— За самолетни билети, хотел, най-основни разходи. Две хиляди долара.

— Имаме ли толкова? — засмя се тя.

— Ще им платя с мои пари. Няма да го вписваме като разход. Просто исках да знаеш какво правим.

— Имаш разрешението ми.

— А решението ти по делото на Франки Хайтауър?

— Работя с всички сили. Би трябвало да съм готова след два месеца.

— Сега вече говориш като истински върховен съдия.

 

 

Дени От получи неофициална покана за срещата една сутрин, докато пиеше кафе в „Бейб“ и си говореше с познат свещеник. Не всички свещеници от града бяха поканени. Двама методисти и презвитерианският пастор бяха откровено нежелани, но, изглежда, всички останали бяха добре дошли. В Баумор нямаше епископална църква, а ако се намираше и един католик, той или тя все още не се бяха обявили за такива.

Срещата се проведе в четвъртък следобед в една фундаменталистка църква на име „Жътвено светилище“. Водещият на срещата беше пасторът на църквата — избухлив млад мъж, когото всички наричаха брат Тед. След бърза молитва той поздрави с „Добре дошли“ своите колеги — бяха общо шестнайсет свещеници, сред които имаше и трима чернокожи. Брат Тед хвърли подозрителен поглед към Дени От, но не коментира присъствието му.

След това бързо заговори по същество. Наскоро се беше присъединил към Коалицията на братството, новосформирана организация на фундаменталистки проповедници от южната част на щата Мисисипи. Целта им беше тихомълком и методично да правят всичко, което е по силите им и по Божията воля, за да изберат Рон Фиск и да унищожат в зародиш и най-малката вероятност в щата Мисисипи да бъдат узаконени еднополовите бракове. Той яростно описа злините, които носят хомосексуалистите, и нарастващата търпимост към тях в американското общество. Подкрепи изказването си с подходящи цитати от Библията, като повишаваше глас, когато беше нужно. Подчерта жизненоважната необходимост на всички обществени постове да се избират вярващи мъже и се закле, че Коалицията на братството с годините ще се превърне във влиятелен фактор.

Дени слушаше с безизразно лице, но с нарастваща тревога. Няколко пъти беше разговарял със семейство Пейтън по този въпрос и знаеше какви са истинските проблеми зад предизборната кампания. Манипулацията и маркетинговата машина на Фиск го отвращаваха. Той огледа останалите свещеници в залата и се запита колко погребения бяха провели за жертвите на „Крейн Кемикъл“. Окръг Кеъри трябваше да е последното място, което да подкрепи кандидатурата на някой като Рон Фиск.

Брат Тед си придаде още по-богобоязлив вид, когато заговори за Шийла Маккарти. Тя беше католичка от крайбрежието, което в провинциалните християнски кръгове означаваше „жена с нездрав морал“. Беше разведена. Обичаше да се забавлява и се носеха слухове, че има различни интимни приятели. Беше безнадеждно либерална, противник на смъртното наказание, и не можеше да й се вярва по никакви въпроси, свързани с гей браковете, нелегалните имигранти и други подобни.

Когато брат Тед приключи със своята проповед, някой подхвърли, че църквите може би не трябва да се месят в политиката. Това изказване беше посрещнато с всеобщо неодобрение. Брат Тед подскочи и произнесе кратка реч за войната на културите и куража, с който трябваше да бранят Господ. Беше дошло времето християните да излязат на арената. Това на свой ред доведе до ожесточена дискусия за упадъка на ценностите. Вина имаха телевизията, Холивуд и интернет. Списъкът с виновници ставаше все по-дълъг и грозен.

— А каква ще бъде стратегията? — попита някой.

Отговорът гласеше:

— Организация!

В южната част на щата Мисисипи вярващите бяха далеч повече от неверниците и те трябваше да се вдигнат като един. Доброволци за предизборната кампания, агитатори от врата на врата, наблюдатели за избирателните пунктове. Посланието трябваше да се разпространи от църква на църква, от дом на дом. Изборите бяха само след три седмици. Трябваше да действат със скоростта на горски пожар.

След един час Дени От реши, че не може да издържа повече. Извини се, върна се с колата си до църквата в Пайн Гроув и се обади на Мери Грейс.

 

 

Лидерите на адвокатската асоциация се събраха на извънредно заседание два дни след първите вълни от клипове срещу гей браковете в предизборната кампания на Рон Фиск. Преобладаващото настроение беше мрачно. Въпросът, който занимаваше всички, беше очевиден: как бе възможно този проблем да заеме толкова централно място? И какво може да направи Маккарти, за да отвърне на удара?

Нат Лестър също присъстваше и докладва за плановете на предизборния щаб за оставащите три седмици от кампанията. Маккарти разполагаше със 700 хиляди долара, с които да се сражава срещу Фиск, който имаше много повече. Половината от бюджета й вече беше инвестирана в телевизионни клипове, които трябваше да започнат да се излъчват след двайсет и четири часа. Останалото беше за рекламни материали по пощата и излъчване на клипове по радиото и телевизията в последния момент. След това нямаше да им останат никакви пари. Получаваха малки дарения от профсъюзи, екологични, граждански и някои по-умерени лобистки организации, но 92 процента от парите за предизборната кампания на Шийла Маккарти бяха осигурени от адвокати.

После Нат обобщи резултатите от последното социологическо проучване. Надпреварата беше навлязла в решителната си фаза и двамата водещи кандидати имаха подкрепата на по 30 процента от избирателите, като други 30 процента все още не бяха решили за кого да гласуват. Подкрепата за Коули си оставаше около десет процента. Проучването обаче беше проведено миналата седмица и не отразяваше евентуалната промяна в нагласите на хората, след като бяха започнали да излъчват клиповете срещу гей браковете. Заради тях се налагаше ново проучване, което Нат щеше да проведе през уикенда.

Не беше изненада, че адвокатите имаха най-различни идеи какво трябва да се направи. Нат постоянно им напомняше, че всичките им идеи струват прекалено скъпо. Внимателно изслушваше споровете им. Някои имаха разумни идеи, други бяха прекалено радикални. Мнозина изхождаха от убеждението, че знаят повече от останалите за воденето на предизборни кампании, а всички до един приемаха за даденост, че каквото и да решат, в крайна сметка кампанията на Маккарти веднага ще го приложи на практика.

Нат беше решил да не споделя с тях някои особено потискащи слухове. Тази сутрин му беше позвънил репортер от всекидневника в Билокси, за да му зададе няколко въпроса. Журналистът събираше материал за статия, посветена на актуалната тема за гей браковете. По време на интервюто, което продължи десет минути, журналистът между другото сподели с Нат, че най-големият телевизионен канал на брега на Мексиканския залив вече е продал праймтайм на предизборния щаб на Рон Фиск за един милион долара за следващите три седмици. Смяташе се, че това е най-голямата продажба на телевизионно време в историята на политическите кампании.

Новината беше толкова потискаща, че Нат се чудеше дали да каже на Шийла. Засега смяташе да я запази само за себе си. И със сигурност нямаше да я сподели с адвокатите. Цифрата беше толкова зашеметяваща, че можеше да съкруши бойния дух в лагера на съдия Маккарти.

Накрая президентът на Асоциацията на адвокатите Боби Нийл състави план за действие, който не беше скъп. Щеше да изпрати спешно съобщение по електронната поща до всичките осемстотин членове, в който да опише плачевното състояние на кампанията и да моли за съдействие. Всички адвокати щяха да бъдат инструктирани: 1. Да съставят списък от поне десет клиенти, които имат желание и възможност да напишат чек за 100 долара; и 2. Да съставят списък от други клиенти и приятели, които могат да бъдат мотивирани да участват в кампанията, като агитират от врата на врата и станат членове на избирателните комисии. Подкрепата на най-ниско равнище беше решаваща.

Вече се канеха да разпуснат срещата, когато Уили Бентън се изправи в края на масата и помоли за внимание. Държеше лист, гъсто напечатан със ситен шрифт от двете страни.

— Това е запис на заповед от Гълф Банк в Паскагула — обяви той.

Няколко от присъстващите изпитаха внезапно желание да се скрият под масата. Бентън обичаше театралните жестове.

— Половин милион долара — произнесе той бавно и сумата сякаш изкънтя в стаята. — В подкрепа на предизборната кампания на Шийла Маккарти. Аз вече подписах записа и сега ще го пусна да обиколи масата. Тук сме дванайсет души. Трябват ни десет подписа, за да влезе в сила. Всеки от нас ще гарантира за петдесет хиляди долара.

Настъпи пълно мълчание. Погледите на присъстващите подскачаха от едно лице на друго. Някои вече бяха дали повече от 50 хиляди, други — много по-малко. Някои щяха да похарчат 50 хиляди за гориво на частните си самолети само през следващия месец, други бяха на нож с кредиторите си. Но независимо от състоянието на банковите си сметки всички присъстващи искаха да удушат малкия негодник Бентън.

Той подаде полицата на нещастника, който му се падаше отляво. Точно той нямаше частен самолет. За щастие, такива моменти в кариерата се случват рядко. Ако подпишеш, автоматично се превръщаш в човек на място, който не се бои да рискува. Ако я предадеш нататък, без да подпишеш, можеш направо да се откажеш от адвокатската професия, да си идеш вкъщи и да захванеш бизнес с недвижими имоти.

Така че всички дванайсет присъстващи сложиха подписите си.